Решение № 1111 от 31.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1111 гр. София, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно наказателно дело № 20261110203365 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. чл.72, ал.4 от ЗМВР.

Образувано е по повод депозирана жалба от Н. Б. В., ЕГН **********, чрез адв. Л. Б. от САК, против заповед за задържане на лице рег. № 230зз-122 от 17.02.2026 г., издадена от Т. Г. Т. – мл. експерт при 06 РУ-СДВР, с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е постановено задържането за срок до 24 часа на жалбоподателя.

С жалбата се иска отмяна на атакуваната заповед. Твърди се, че същата била незаконосъобразна и неправилна, тъй като формата и съдържанието й не съответствали на закона. Освен това се сочи, че безпричинно били ограничени правата на задържаното лице. Претендират се разноски.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа изцяло депозираната жалба и изложените в нея аргументи за отмяна на заповедта. Счита, че не била налице необходимост от задържането на В., понеже наркотичното вещество било в минимално количество и досъдебното производство било прекратено. Заявява, че в заповедта липсвали и мотиви за задържането, понеже не било ясно коя хипотеза и алинея на чл.354а от НК се 1 визира. Претендира разноски. Представя писмени бележки.

Ответникът Т. Г. Т. – мл. експерт при 06 РУ-СДВР, редовно призован, не се явява. За него се явява юрисконсулт А., която иска жалбата да бъде оставена без уважение, а издадената заповед за задържане да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Счита, че същата е издадена от компетентно лице, а мотивите за задържането можело да се съдържат и в други документи.

Представя писмени бележки и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът намира жалбата за процесуално допустима по следните съображения: атакуваната заповед за задържане подлежи на обжалване по реда на АПК, жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити и производството по нея е редовно образувано пред РС-София.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 17.02.2026 г. в 07:35 часа, Т. Г. Т. – мл. експерт при 06 РУ-СДВР, издал заповед за задържане на жалбоподателя Н. Б. В. за срок до 24 часа, тъй като същият бил задържан на ул. „***“ № 4 за притежание на наркотични вещества по смисъла на чл.354а от НК. В тази връзка било прието, че има данни лицето Н. Б. В. да е извършило престъпление по смисъла на чл.354а от НК и същият бил задържан на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.

Впоследствие било образувано бързо досъдебно производство № 256/2026 г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр. пр. № 2832/2026 г. по описа на СРП със съставянето на акта за първото действие по разследването, а именно протокол за разпит на свидетел. Производството било образувано за престъпление по чл.354а, ал.3, пред.2, т.1 от НК. С постановление на прокурор от СРП от 19.02.2026 г. наказателното производство по бързо досъдебно производство № 256/2026 г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр. пр. № 2832/2026 г. по описа на СРП било прекратено, тъй като деянието било малозначително по смисъла на чл.9, ал.2 от НК, с оглед вида и количеството наркотично вещество.

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК. Оспореният акт е издаден от полицейски орган в границите на предоставената му компетентност. Съгласно разпоредбата на чл.74, ал.1 от ЗМВР, заповедта трябва да е издадена в писмена форма, като алинея 2 на 2 същата разпоредба посочва, какво трябва да е съдържанието на самата заповед, а по-точно – името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал заповедта; фактическите и правните основания за задържането; данни, индивидуализиращи задържаното лице; датата и часът на задържането; ограничаването на правата на лицето по чл.73; както и правата на задържаното лице. В конкретния случай е спазена предвидената от закона форма, така както предвижда нормата на чл.74, ал.1 от ЗМВР - издадена е писмена заповед за задържане, връчена на адресата й, като в същата са вписани името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, както и данните, индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН и адресна регистрация, фактическите и правните основания за задържането, датата и часът на задържането. Разяснени са правата на задържаното лице и му е предоставено копие от заповедта, за което той се е подписал.

В тази връзка, съдът намира атакуваната заповед за законосъобразна, тъй като от събраните по делото доказателства стана ясно, че е имало налични данни жалбоподателят Н. Б. В. да е държал на 17.02.2026 г. в град София на ул.

„***“ № 4 наркотични вещества, което е престъпление по смисъла на чл.354а, ал.3 от НК и за което престъпление впоследствие е било образувано бързо досъдебно производство № 256/2026 г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр. пр. № 2832/2026 г. по описа на СРП. Поради това действително е имало данни, че лицето Н. Б. В. е извършил престъпление по смисъла на чл.354а, ал.3 от НК – държане на наркотични вещества. Съгласно чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление, а в случая не само е имало данни, че Н. Б. В. е извършил престъпление, но и на база тези данни е било образувано досъдебно производство (ДП). Последното е достатъчно показателно, тъй като за задържане по реда на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР не е задължително да има образувано ДП, а просто е необходимо да са налице данни, че задържаният е извършил престъпление. От друга страна в чл.207, ал.1 от НПК е посочено, че досъдебно производство се образува, когато са налице законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление, тоест изискванията на НПК за образуване на ДП са много по-големи от тези на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР за задържане на лицето. По ЗМВР е необходимо просто да има данни, че Н. Б. В. е извършил престъпление, докато по НПК се говори не само за „данни“, а за „достатъчно данни“ за извършено престъпление и в допълнение трябва също 3 да е налице „законен повод“. В тази връзка образуваното срещу Н. Б. В. ДП е достатъчно показателно за наличието на данни за извършено престъпление по смисъла на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Няма значение, че впоследствие наказателното производство е било прекратено, тъй като това е правна преценка на прокурора, която се базира на събраните в досъдебното производство доказателства, но за да се стигне до това прекратяване наказателно производство е било образувано и са били събирани доказателства, което също е достатъчно показателно, че към момента на задържането на лицето действително е имало данни за извършено престъпление. Последващата преценка на прокурора не засяга законосъобразността на издадената заповед за задържане, а освен това и държавният обвинител не е приел липса на извършено деяние, а малозначителност на същото.

Неоснователни са възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя, че задържането на Н. Б. В. било нецелесъобразно, понеже наказателното производство било прекратено. В ЗМВР няма изискване задържането да цели примерно предотвратяване или преустановяване на престъпление, а единствено трябва да има данни, че лицето е извършило престъпление, каквито в случая са налице. Няма посочена и опасност от укриване като условие за задържането по ЗМВР, а такава опасност се преценява едва в производство по чл.64 от НПК, когато е направено искане от прокурора до съда за вземане на постоянна мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Целта е била да се провери съдимостта на лицето и да се прецени, дали е необходимо същият да бъде задържан за по-дълго с постановление на прокурор до 72 часа и дали евентуално да се иска от съда вземане на постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража“, понеже все пак става въпрос за тежко умишлено престъпление. Тук трябва да се отбележи, че в настоящото производство съдът не изследва въпроса, дали е доказано Н. Б. В. да е извършил престъплението, във връзка с което е бил задържан по реда на ЗМВР, тъй като това е предмет на изследване в досъдебното производство и ако прокурорът прецени, че има достатъчно доказателства, то следва да внесе обвинителен акт в съда и единствено съдът, който разглежда повдигнатото обвинение, има правомощията да се произнесе, дали Н. Б. В. е извършил престъплението. Затова в случая тези обстоятелства и доказаността на деянието не подлежат на проверка и контрол, а само трябва 4 да се установи, дали заповедта има необходимите реквизити и съдържание, както и дали е имало данни Н. Б. В. да е извършил престъпление, които обстоятелства са налице. Както вече беше споменато, за да се стигне до преценката за прекратяване на наказателното производство са били събрани доказателства във вече образуваното такова и едва тогава се е стигнало до прекратяването, тоест на база събраните доказателства прокурорът е направил своята правна преценка, а такива събрани доказателства все още не е имало към момента на задържането на жалбоподателя, поради което е неоснователно възражението на адвоката, че В. бил неправилно задържан. Освен това адвокатът говори за отказ от образуване на ДП, но в случая ДП е било образувано, а впоследствие е било прекратено.

Неоснователно е и възражението в жалбата, че формата и съдържанието на заповедта не съответствали на закона, тоест, че не са посочени фактическите и правни основания за задържането. В тази връзка правилно в заповедта е посочено правното основание за задържането - чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Достатъчно ясно е описано и фактическото основание на това задържане – „задържан на ул. „***“ № 4 за притежание на наркотични вещества по смисъла на чл.354а от НК“, като е посочена и правната квалификация на деянието – чл.354а от НК. Няма какво допълнително да се изисква от органа, издал заповедта, като фактическо и правно посочване на основанията за задържане. Относно непрецизността при описание на изпълнителното деяние и липсата на посочена алинея на чл.354а от НК, то тези пропуски не са довели до някаква неяснота касателно основанията за задържането на лицето. Полицейският орган издал заповедта не е нужно да има юридическо образование и няма как от него да се изисква да посочва квалификация на престъплението с алинеи, точки и предложения, както и да знае всички форми на изпълнителното деяние по чл.354а от НК. Става пределно ясно, че се касае за намерени у задържаното лице наркотични вещества, тоест за държане на такива и затова то е било задържано. Не може да се поставят към заповедта за задържане такива изисквания за описание на деянието от фактическа и правна страна, каквито има за обвинителния акт, защото тя не е обвинителен акт и възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя в тази насока също са неоснователни.

С оглед изложеното, настоящият състав намира, че в конкретния случай издадената заповед за задържане е законосъобразна, поради което и 5 подадената срещу нея жалба следва да се отхвърли.

При този изход на спора и с оглед направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира същото за основателно. На основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 200 до 300 лева, поради което съдът намира, че следва да се присъди такова в определения от закона минимум от 200 лева (102,26 евро), тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност, беше проведено само едно открито съдебно заседание и не бяха разпитвани свидетели.

Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Софийският районен съд

Разпечатката съдържа 23 от 29 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/31cc6219-dc2f-43f4-a10a-6ed90f365b24