Решение № 1417 от 30.10.2024, Районен съд - Велико Търново
- Съд
- Районен съд - Велико Търново
- Дело
- Гражданско дело 3673/2023
- Вид
- Решение № 1417
- Подписан
- 30.10.2024
- В сила
- 26.11.2024
- Състав
- АННА ДИМОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 236, ал. 1, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 380, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 390 · Кодекс за застраховането
- чл. 390, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 493, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 498, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 343, ал. 2 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1417 гр. Велико Търново, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: АННА ДИМОВА при участието на секретаря СВЕТЛА М. ИВАНОВА като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело № 20234110103673 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от Е. Г. А.а, чрез адв. Ж.
Димова - ХАК, срещу З. "Б. И." А. - град *** кумулативно, обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, във връзка с чл.
45 от Закона за задълженията и договорите и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите. Процесуалният представител на ищцата развива съображения, че на 07.12.2018 година, около 20.00 часа на главен път I-4 /*** – ***/ при км. 124+100 лек автомобил *** с рег. № ***, управляван от А. Н. Н., прави маневра „Завиване в обратна посока“, без да сигнализира за това и без да се увери, че не създава опасност за другите участници в движението, като по този начин предизвиква ПТП с лек автомобил *** с peг. № ***, управляван от Й. В. А., при което е пострадал водачът на последния автомобил. За ПТП е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № *** от 07.12.2018 година, а срещу виновния водач на лек автомобил *** с peг.
№ *** е образувано досъдебно производство № 1103/2018г. по описа на РУ - Велико Търново в ОД на МВР - Велико Търново, пр. пр. № 2972/2018г. на ВТРП. Посочва, че в резултат на настъпилото ПТП по лекия автомобил ***, собственост на ищцата, са нанесени множество щети. Посочва, че виновният за настъпилото събитие водач А. Н.
Н., попада в кръга лица, чиято отговорност се покрива от застраховката „Гражданска отговорност“ по полица BG/02/118000844277, валидна от 17.03.2018 г. до 16.03.2019 г., 1 издадена от З. "Б. И." А. за лек автомобил *** с peг. № ***. Твърди, че е предявена претенция пред застрахователя по реда на чл. 380, ал. 1 КЗ, но въпреки това плащане от ответното дружество не е извършено. Направено е искане З. "Б. И." А. - град *** да бъде осъдено да заплати на Е. Г. А.а, сумата в размер на 3 000.00 лева, представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди при ПТП, реализирано на 07.12.2018г., ведно с със законната лихва, считано от 07.12.2018 година /датата на ПТП/ до окончателното изплащане на задължението. Претендира да й бъдат присъдени направените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът оспорва изцяло предявените по делото искове, както по основание, така и по размер. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Процесуалният представител на ответното дружество не оспорва наличието за застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на лек автомобил *** с peг. № ***. Твърди, че по повод настъпилото събитие, в дружеството е образувана преписка, като щетата е определена като тотална. Оспорва и претендираната законна лихва, като посочва, че щетата е заведена на 30.01.2019 година. Направено е искане предявените искове да бъдат отхвърлени, а в условията на евентуалност - да бъде намален размерът на обезщетениете. Претендира да бъдат присъдени направените от дружеството разноски по делото.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните по делото, че към 07.12.2018 година за лек автомобил *** с p e г. № *** има сключена валидна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" в ответното дружество, валидна до 16.03.2019 година по Застрахователна полица № ***.
Видно от представеното по делото заверено копие на Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № *** от 07.12.2018 година /л. 4-5/, на 07.12.2018 година около 20.00 часа на път I-4 /*** – ***/ при км. 124+100 е настъпило ПТП между лек автомобил *** с рег. № ***, управляван от А. Н. Н. и лек автомобил *** с peг. № ***, собственост на Е. Г. А.а и управляван от Й. В. А.. От протокола се установява и че е образувано досъдебно производство за изясняване на обстоятелствата и причините за настъпване на ПТП.
Видно от Постановление за прекратяване на наказателно производство от 23.09.2020 година на ВТРП /л. 6-8/ от извършените действия по разследването и събраните доказателства е установено по категоричен начин, че виновен за настъпване на ПТП е А. Н., водач на лек автомобил *** с p e г. № ***, като наказателното производство е прекратено на основание чл. 343, ал. 2 НК поради искане на пострадалия в тази насока. Приложени са и заверени копия на цялата 2 административно-наказателна преписка /л. 96-112/.
Не е спорно по делото, че за настъпилата щета на 30.01.2019 година е отправена застрахователна претенция към ответното дружеството за претърпените от ищцата имуществени вреди в резултат от настъпилото на 07.12.2018 година ПТП, по която е образувана щета № *** и към която е приложен документ за банкова сметка /л. 9/.
От приложеното Писмо, изх. № ОК-654771 от 27.10.2020 година на З. "Б. И." А.
/л. 11/ се установява, че застрахователят е уведомил ищцата, че щетата на лек автомобил *** с peг. № *** е определена като тотална по смисъла на чл. 390 КЗ, както и че до представяне на необходимите документи, удостоверяващи прекратяването на регистрацията, не може да се премине към процедура по изплащане на обезщетението по щета № ***.
От заключението на приетата по делото съдебна автотехническа експертиза /л.
81-87/ се установява, че механизмът за настъпване на пътнотранспортното произшествие е следният: Водачът на лек автомобил *** с peг. № *** от дясната (северна) пътна лента на ПП 1-4 (***) при км. 124+100 м , започва движение в посока към град *** и маневра „Завиване в обратна посока” към град ***, като заема напречно разположение на платното за движение към град ***. В същия момент и в същата посока към град *** се движи лек автомобил *** с peг. № ***, като не му достига разстояние и време за спиране преди мястото на неизбежното възникване на ПТП и настъпва удар. Последният е страничен за лекия автомобил ***, със странична лява част и челен ексцентричен за лек автомобил ***, с предна челна лява част.
Основната причина за настъпването на ПТП от експлоатационно техническа гледна точка е предприетата от водача на лек автомобил *** маневра завой наляво, с цел завиване в обратна посока и разположението му напречно върху платното за движение на лек автомобил ***, на който водачът не е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара - условие, в което водачът на лек автомобил *** сам се е поставил. От извършеното изследване се установява, че щетата в технически и икономически аспект е тотална. В този случай вложените средства за РВР на процесния автомобил ще са значително по-големи от пазарната стойност на аналогов автомобил с идентични параметри. Стойността на нанесените щети по лек автомобил *** с peг. № ***, в резултат на настъпилото ПТП, като се отчете степента на овехтяване на автомобила е 2 000.00 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ регламентира прякото право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска обезщетението от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност". Уважаването на иска по чл. 432, ал. 1 КЗ е предпоставено от установяването от страна на ищеца на валидно сключена застраховка 3
"Гражданска отговорност" между деликвента и ответното застрахователно дружество към датата на настъпване на ПТП; че в срока на застрахователното покритие е настъпило застрахователно събитие - ПТП, че то е причинено виновно от водача на застрахования автомобил, че е налице причина връзка между противоправното поведение на деликвента и причинените от него на пострадалия имуществени вреди, както и размера на тези вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното.
Процесуалната допустимост на предявения по делото пряк иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди е предпоставена, съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ, от отправена от него към ответника застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" на виновния за ПТП водач, писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. В случая не е спорно по делото, че ищецът е отправил претенция за изплащане на застрахователно обезщетение на 30.01.2019 година, по която не е изплатено застрахователно обезщетение /не се оспорва от ответника/.
От събраните доказателства се установява, а и не е спорно по делото, че към датата на ПТП – 07.12.2018 година, гражданската отговорност на водача на лек автомобил *** с рег. № ***, е покрита от ответното дружество по задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите". По силата на този застрахователен договор застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената между страните застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените на трети лица имуществени и неимуществени вреди, вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по време на движение или престой /чл. 493, ал. 1 КЗ/.
От събраните по делото писмени доказателства, включително документите, съдържащи се в административно-наказателната преписка, както и от заключението на изслушаната експертиза съдът намира за установени по несъмнен и категоричен начин всички елементи от фактическия състав на деликтната отговорност, предвидени в разпоредбата на чл. 45 ЗЗД. Безспорно се установява, че по време на действието на застрахователния договор, на 07.12.2018 година е реализирано ПТП. Последното е причинено от водача на застрахования лек автомобил, гражданската отговорност на който е покрита от ответното застрахователно дружество, като водачът не лек автомобил *** не е имал техническа възможност да предотврати произшествието.
От събраните по делото доказателства по безспорен и категоричен начин се установява и че от противоправното поведение на водача на застрахования автомобил ищецът е претърпял имуществени вреди по увреденото при ПТП МПС. В тази връзка следва да се има предвид, че спазването на изискването по чл. 390, ал. 1 КЗ не е условие за установяване на задължението на застрахователя по съдебен ред, а само 4 предпоставка за определяне момента на изпадане в забава от страна на застрахователя за изплащане на това обезщетение. В този смисъл са Решение № 44 от 02.06.2015 година по т. д. № 775/2014г. на I т. о. На ВКС и Решение № 59 от 12.06.2015 година по т. д. № 1256/2014г. на II т. о. На ВКС. Плащането от страна на застрахователя може да бъде доброволно (без да е налице съдебно производство) или в изпълнение на влязло в сила съдебно решение, като и в двата случая, изпълнението/неизпълнението на задължението за дерегистрация и представянето пред застрахователя на доказателства за това, има значение за началния срок на забавата, но не и за основателността на претенцията за главницата (застрахователно обезщетение).
От заключението на САТЕ се установява, че щетата по лек автомобил *** с peг.
№ *** в технически и икономически аспект е тотална, т.е. стойността на дефектиралите елементи на автомобила са над 70%, а натрупаната амортизация на автомобила е 90%, което на практика обезсмисля от икономическа гледна точка възстановяването и пускането на автомобила в движение. Вещото лице посочва, че при отчитане на средната пазарна стойност на автомобила към датата на събитието, стойността на щетите в резултат от настъпилото ПТП по него е в размер на 2 000.00 лева, която стойност се явява и размерът на претърпените от Е. Г. А.а имуществени вреди от ПТП.
Мотивиран от всичко изложено съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ се явява основателен и доказан за сумата в размер на 2 0000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от Е. Г. А.а имуществени вреди от настъпило на 07.12.2018 година ПТП, поради което и като такъв следва да бъде уважен в тази му част. За разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 3000.00 лева, която разлика в размер на 1 000.00 лева, предявеният иск се явява неоснователен и недоказан, поради което и като такъв следва да бъде отхвърлен в тази му част.
Разпечатката съдържа 31 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/31cbe3e9-b7fc-4497-8641-5a1d726907e8