Определение № 479 от 07.02.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 479 гр. София, 07.02.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: М. ХР. Ш.-М. като разгледа докладваното от М. ХР. Ш.-М. Частно наказателно дело № 20231110201082 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.243, ал.5 от НПК.

Производството е образувано по повод на жалба от В. Й. К. от гр.София, срещу постановление от 30.12.2022г. на Прокурор при СРС по ДП №1168/2022г. на 04 РУСДВР, пр.пр.№22650/22г. на СРП за прекратяване на наказателното производство, с искане за отмяната му.

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е депозирана в срок от пострадало лице, а разгледана по същество - основателна.

В ДП са разпитани множество свидетели, една част, от които и непосредствени очевидци на ситуацията от 25.05.2022г., около 09:00 часа, при която Николай Страхилов Димитров е отправил закана с убийство срещу К., изричайки израза: „Ще те убия, боклук нещастен“. Това е възприето от свид. Марта Живкова - пряко, тъй като е чула и видяла конкретната ситуация, както и от свид. Румяна Петкова, на която К. е разказал същия ден, вечерта след инцидента, включително е цитирала израза. Така е реализиран един от съществените обективни признаци от състава на престъплението по чл.144, ал.3 от НК - деецът да е отправил закана, съдържаща закана с убийство, която е възприета лично от пострадалата, разбрана е в смисъла, в който е изречена:

„Ще те убия …“.

Всички свидетели, с изключение на Д. и свид. Д. в показанията си посочват, че отношенията между К. и Д. са влошени, заради шума от апартамента, в който живее със семейството си, включително от негови действия спрямо К., Ж. и жилището, в което те живеят. Няма съмнение по отношение това, че на 23.05.2022г. именно Д. е повредил външната врата на апартамента на К. - ритнал е вратата и бравата се счупила, в резултат, на което не е можело да се затворя добре и да се заключва. Самият той е подписал пред домоуправителя на кооперацията протокол, без да възрази. Има данни 1 също така, от показанията на К. и Ж., че още през м.11.2021г. включително и в началото на м.05.2022г., Д. е проявявал не само вербална, но и физическа агресия спрямо К. - блъскал я с рамо по стълбите.

Според показанията на К., Ж. и П., първата е изпитвала страх от поведението на Д., тъй като той е мъж, по-едър от нея, вербално и физически е бил агресивен към нея.

По тази причина, недоумение буди заключението на вещите лица по СППЕ по отношение на К., че като се има предвид личността и структурата на волеви човек, който не е склонен да реагира с емоции от порядъка на страх и тревожност, разказаното от К. не покрива критериите за реален страх, включително не е била в състояние на дистрес и не е изпитвала реален страх, че отправените към нея закани могат да бъдат реализирани. Изводите са направени от вещите лица, тъй като и преди случая на 25.05.2022г. К. била казала в показанията си, че многократно била обиждана и заплашвана с убийство от Д., което не съответства както на цитирания от тях в експертизата показания на К., така и на протокола й за разпит в качеството на свидетел в настоящото ДП. Вярното е само, че е била множество пъти обиждана с епитети:

„боклук“, „курва“, „изрод“, което няма отношение към заканата с убийство, с каквото съдържание самата К. не посочва в показанията си, преди инкриминирания случай да е имало.

В конкретната ситуация, Д. е отправил заканите с убийство срещу К., защото след като е ударил по входната й врата с крак за пореден път, тя е отворила, а той е тръгнал да слиза по стълбите, казвайки израза: „Ще те убия, боклук нещастен“. При положение, че преди два дена, отново с крак е повредил същата врата и в инкриминирания момент, на стълбището не е имало други хора, а той се отдръпва от врата, която е отворена от К., означава, че е видял и е бил наясно, че тя е чула и възприела отправената към нея закана с убийство.

За реализиране на състава на престъплението по чл.144, ал.3 от НК, не е необходимо извършителят действително да има намерение да реализира заканата си, но трябва да е наясно, че тя е възприета от пострадалото лице - лично и непосредствено. Що се отнася до изпитването на страх от осъществяване на заканата, то законът борави не с израза „реален страха от осъществяване“, както са посочили вещите лица по СППЕ, а според закона „това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяване“. Става въпрос за наличие на обстоятелства в миналото, настоящото и непосредствено в момент на изричане и възприемане на заканата, които да формират страх у пострадалата, че би могъл извършителят да реализира казаното: „Ще те убия…“. Основателността на страха у К. от осъществяване на заканата, се извежда от казаното в показанията й, че тя се страхува да излиза сама, да се среща и да се доближава до Д., да разговаря с него. Освен това, той е демонстрирал, че е физически агресивен, към нея, тъй като я е блъскал с рамо по стълбите, съчетано с двете поредни ритания по входната врата на жилището й.

2

При тези съображения, обжалваното постановление, следва да бъде отменено, а делото да се върне на прокурор при СРП с изложени вече задължителни указния относно прилагане на закона.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ постановление от 30.12.2022г. на Прокурор при СРС по ДП №1168/2022г. на 04 РУ-СДВР, пр.пр.№22650/22г. на СРП като неправилно.

ВРЪЩА делото на прокурор от СРП със задължителните указания от мотивите, относно прилагането на закона.

Определението може да се обжалва и протестира в 7-дневен срок от съобщаването на К. и СРП пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3