Решение № 129 от 05.06.2026, Районен съд - Елин Пелин

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. Елин Пелин, 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, II СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Грета Ив. Денчева при участието на секретаря Тодорка Евст. Георгиева като разгледа докладваното от Грета Ив. Денчева Гражданско дело № 20251820100741 по описа за 2025 година

Предмет на делото са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 т.2 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД , вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД , вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 6 ЗПФУР, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД , вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД , вр. с чл. 99, ал. 3 ЗЗД .

Делото е образувано по искова молба на „АПС Бета България“ ЕООД, срещу ответника А. К. В., за установяване съществуване на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК издадена по ч. гр. д. № 303/2025 по описа на Районен съд - Елин Пелин, а именно за сумата в общ размер от 820.05 евро /1603.87 лв./, формирана както следва: главница в размер на 200.42 евро /400 лв./; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 6.14 евро /12лв./ за периода от 24.02.2020 г до 25.03.2020 г.; законна лихва за забава върху главницата в размер на 129.58 евро /253.43 лева/ за период от 25.03.2020 г. до 27.02.2025 г.; Неустойка по чл.

17 от договора за кредит в размер на 479.82 евро /938.44 лв./, както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

В исковата молба се твърди, че на 24.02.2020 година А. К. В., е сключила Договор за потребителски кредит № 599225 със „Стик - Кредит“ АД, по силата на който е получила сумата от 400 лв., срещу което се съгласила да върне 1 вноска по 400 лева в срок до 25.03.2020 г.,когато е падежирала последната вноска, съгласно погасителен план, неразделна част към договора за потребителски кредит. Сочи се, че е уговорен фиксиран лихвен процент в 1 размер на 0 %, както и годишен процент на разходите в размер на 42.58%.

Вземанията се претендират поради настъпил краен срок за погА.ване на кредита на дата 25.03.2020 г.

Твърди, че ответника А. К. В. не е изпълнила в срок задълженията си по договора за кредит.

Сочи, че с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.03.2024 г. „Стик - Кредит“ АД като цедент е прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, *** В, ап. 3. Сочи, че вземането срещу длъжника е индидуализирано в приложение № 1 към договора. По изложените съображения в исковата молба моли за уважаване на исковете.

Претендират се направените разноски в заповедното и исково производство.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника чрез назначения му от съда особен представител, с който оспорва основателността на исковете.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

Установява се, че за процесните вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 303/2025 г., по описа на РС Елин Пелин, а именно сумата в общ размер от 1603.87 лв., формирана както следва: главница в размер на 400 лв.; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 12 лв. за периода от 24.02.2020 г до 25.03.2020 г. законна лихва за забава върху главницата в размер на 253.43 лева за период от 25.03.2020 г. до 27.02.2025 г. ;неустойка по чл.17 от договора за кредит в размер на 938.44 лева, както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

Като писмено доказателство по делото е прието копие от договор за потребителски кредит-кредитна линия № 599225/24.02.2020 г., в който е посочено, че е сключен между "Стик-кредит" АД в качеството му на заемодател и А. К. В. като заемател, както и че дружеството се е задължило да предостави на последната заем в размер на 400 лева, срещу което тя поема задължение да я върне на 1 месечна погасителна вноска, заедно с възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент от 0 % и годишен процент на разходите – 42, 58 %. Върху договора не са поставени подписи на страните по него. Посочено е, че с подписването му заемателят удостоверява, че преди сключването му е получил стандартен европейски формуляр, запознат е с общите условия, уреждащи отношенията на "Стиккредит" АД и неговите клиенти по повод предоставяните от дружеството финансови услуги от разстояние, уведомен е за всички клаузи от договора, разбира значението им и се съглА.ва с тях.

Прието е копие от стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, ведно с допълнителна информация по чл. 8 ЗПФУР, в която е посочен алгоритъм за кандидатстване, одобрение и 2 сключване на договор за предоставяне на паричен заем от разстояние.

Представено е копие от разписка за извършено плащане № 2000000205256572/24.02.2020 г., в която е отразено, че "Стик-кредит" АД е наредило за плащане в полза на А. К. В. сумата 400 лева с основание "кредит 599225".

Видно от копие от договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.03.2024 г., сключен между "АПС Бета България" ЕООД и "Стик-кредит" АД, дружествата са договорили, че "Стик-кредит" АД прехвърля възмездно в полза на "АПС Бета България" ЕООД вземания, произтичащи от договори за кредит на физически лица, описани в Приложение № 1.

По делото е представено копие от извадка от Приложение № 1 към договора за цесия, в която е посочен кредит № 599225 с кредитополучател А.

К. В., както и че са прехвърлените вземания предмет на настоящото производство.

Приложено е копие от уведомление за цесия, от което се установява, че "АПС Бета България" ЕООД е отправило до А. К. В. изявление, че по силата на договор за цесия от 22.03.2024 г. "Стик-кредит" АД е прехвърлило в негова полза вземанията си към нея, произтичащи от договор за потребителски кредит № 599225.

При горните фактически констатации съдът прави следните правни изводи:

За да бъде уважен предявеният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД , вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 6 ЗПФУР, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД , в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване следните кумулативни предпоставки: че между "Стиккредит" АД и ответника А. К. В. е сключен соченият договор за кредит от разстояние № 599225/24.02.2020 г.; че "Стик-кредит" АД е предоставило реално на ответника кредит в размер на 400 лева; че е настъпила изискуемостта на задължението за връщане на кредита; че "Стик-кредит" АД е прехвърлило на "АПС Бета България" ЕООД вземанията си към ответницата, произтичащи от процесния договор за кредит; както и че А. К. В. е уведомена за цесията.

За установяване на факта на сключване на договора за потребителски кредит № 599225/24.02.2020 г.от страна на ищеца е представено копие от същия. Върху него не са поставени подписи на страните, а според твърденията на ищеца същият е сключен от разстояние. В съдържащата се в стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити допълнителна информация по чл. 8 ЗПФУР е описан алгоритъмът за кандидатстване, одобрение и сключване на договор за предоставяне на паричен заем от разстояние. До делото обаче не са представени каквито и да е доказателства, че този алгоритъм е реализиран, съответно, че А. К. В. е кандидатствала за отпускане на потребителски заем от "Стик-кредит" АД, че между тях е разменена кореспонденция по предвидения в алгоритъма начин, че й е изпратен процесният договор за креди, както и че тя е изразила съгласието си с него.

3

Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, а в чл. 11, ал. 1, т. 27 е предвидено, че договорът следва да бъде подписан от страните. ЗПК предвижда и възможност за сключване на договора за потребителски кредит от разстояние, но това следва да бъде установено по делото. В случая процесния договор за потребителски кредит нито е подписан от страните по него, нито е доказано, че е сключен от разстояние чрез надлежно изявление в този смисъл на страните по него. Поради това следва да се приеме, че не е установен фактът на сключването му и съответно, че не е доказано, че А. К. В. е поела задължения към "Стик-кредит" АД въз основа на него.

От страна на ищеца не е доказано и обстоятелството, че "Стик-кредит" АД е предало на ответницата сочения паричен заем от 400 лева. В тази връзка по делото е представено копие от разписка за извършено плащане № 2000000205256572/24.02.2020 г. В нея е отразено, че "Стик-кредит" АД е наредило за плащане в полза на ответника сумата 400 лева, но не са налице данни, че същата реално е получена от нея. Разписката не е подписана от А. К.

В. и не може да се приеме, че установява факта на получаване на паричната сума.

Предвид изложените съображения настоящият състав приема, че от страна на ищеца не са доказани съгласно възложената му доказателствена тежест всички кумулативни предпоставки на предявения иск по чл. 422, ал.

1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД , вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД , вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 6 ЗПФУР, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД за сумата 200.42 евро /400 лв./– главница по Договор за потребителски кредит № 599225 /24.02.2020 г., поради което искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Поради същите съображения като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и исковите претенции по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД , вр. с чл. 99, ал. 3 ЗЗД за сумите договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 6.14 евро /12лв./ за периода от 24.02.2020 г до 25.03.2020 г.; законна лихва за забава върху главницата в размер на 129.58 евро /253.43 лева/ за период от 25.03.2020 г. до 27.02.2025 г.; Неустойка по чл. 17 от договора за кредит в размер на 479.82 евро /938.44 лв./, както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал.

3 ГПК "АПС Бета България" ЕООД дължи на ответника сторените от нея съдебни разноски в исковото и заповедното производство, но по делото не са представени доказателства, че е реализирала такива разноски, поради което не следва да й бъдат присъждани.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

4

ОТХВЪРЛЯ предявените от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: със седалище и адрес: гр. С.,п.к., р-н Т.,бул. Б. №, представлявано от управителите П. В. и Х. М., чрез юрк. Борис Тихолов - пълномощник на управителите, тел.

***, имейл адрес: pravna@aps- holding.com, срещу А. К. В., **********, с адрес: Елин Пелин, 2100, УЛ. Г. Б. № , искове по чл. 422, ал.

1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД , вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД , вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 6 ЗПФУР, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД , чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД , вр. с чл.

99, ал. 3 ЗЗД з а установяване съществуване на вземания по Договор за потребителски кредит № 599225/24.02.2020 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК издадена по ч. гр. д. № 303/2025 по описа на Районен съд - Елин Пелин, а именно за сумата в общ размер от 820.05 евро /1603.87 лв./, формирана както следва: главница в размер на 200.42 евро /400 лв./; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 6.14 евро /12лв./ за периода от 24.02.2020 г до 25.03.2020 г.; законна лихва за забава върху главницата в размер на 129.58 евро /253.43 лева/ за период от 25.03.2020 г. до 27.02.2025 г.; неустойка по чл. 17 от договора за кредит в размер на 479.82 евро /938.44 лв./, както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията, като неоснователни.