Протокол № 1340 от 06.07.2026, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 1340 гр. Пазарджик, 06.07.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ненка Цветанкова при участието на секретаря Стоянка Миладинова

Сложи за разглеждане докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело № 20255220104945 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 15:30 часа се явиха: и на второ повикване в 15:44 часа, се явиха:

Ищецът Г. А. Ч., редовно уведомен от предходното съдебно заседание, се явява лично и с адв. Л. К., редовно упълномощен да го представлява отпреди.

За ответника „А.и 3“ ЕООД, редовно уведомен от предходното съдебно заседание чрез пълномощника си, се явява адв. А. А., редовно упълномощен да го представлява отпреди.

Явява се свидетелят А. Д. А., редовно призован.

АДВ. К.: Да се даде ход на делото.

АДВ. А.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

Съдът докладва постъпило писмо от Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик, с вх. № 18552/23.06.2026 г., с което представят препис на сигнал с вх. № 25136228/26.09.2025 г., ведно с приложените към него документи.

Съдът докладва постъпила молба от свидетеля А. А., подписана с КЕП, с вх. № 18850/24.06.2026 г., с която прилага болничен лист от 16.06.2026 г.

АДВ. К.: Запознат съм. Да се приемат.

1

АДВ. А.: Да се приемат.

Съдът намира, че представените материали с писмото от Дирекция „Инспекция по труда“ - Пазарджик са допустими и относими към предмета на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА като доказателства по делото постъпилите от Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик с писмо с вх. № 18552/23.06.2026 г. препис на сигнал с вх. № 25136228/26.09.2025 г., ведно с приложените към него документи.

АДВ. К.: Не водим допуснатия ни свидетел.

АДВ. А.: И ние не водим допуснатия свидетел.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Да разпитаме свидетеля А. А..

ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИТЕ СВИДЕТЕЛИ.

СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, К. С.:

А. Д. А. – роден на ***** г. в гр. Пазарджик, живущ в гр. Пазарджик, българин, български гражданин, женен, неосъждан, баща съм на управителя на ответното дружество, другият ми син е адв. А. А., нямам трудови правоотношения с ответното дружество.

Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.

Свидетелят обеща да каже истината.

СВИД. А.: Мога ли да кажа нещо, да направя изложение?

АДВ. К.: Имотът в който се извършва търговската дейност на „А.и 3“ Ваша собственост ли е?

СВИД. А.: Собственост е на моята фирма „****“. Може ли да направя едно изложение преди да започне да ме разпитва процесуалният представител на ищцовата страна? Имам ли право? Понеже задължението си го изпълних – призован съм и дойдох. Аз имам и права, нали така? Имам ли право да се откажа от свидетелски показания, които могат да навредят на големия ми син и на неговия бизнес? Това е първа точка. Втора точка – възможно ли е да не ми задава процесуалният представител на лицето Г. Ч. въпроси, с който имаме негативни отношения отпреди 25 години. Той много добре знае какъв е поводът. Поводът е ловно сдружение „Сокол 1893“, на което аз бях член на управителното тяло и сега пак съм там. Адвокатът знае за какво става въпрос.

2

Смятам, че неговото отношение към мен е същото, каквото и моето към него, затова смятам, че не мога да му имам доверие, за да ми задава той въпрос на мене.

Съдът УКАЗВА на свидетеля, че предвид разпоредбата на чл. 166 от ГПК, доколкото ответната страна по делото е юридическо лице, не е предвидена възможност да откаже да дава свидетелски показания.

Съдът РАЗЯСНЯВА на свидетеля разпоредбата на чл. 167 от ГПК.

АДВ. К.: Имотът, в който се упражнява търговската дейност на „А.и 3“, Ваша собственост ли е или на дружеството „А.и 3“?

СВИД. А.: Имотът, в който се извършва търговската дейност на „А.и 3“, е собственост на моята фирма „****“ ЕООД. Аз съм наемодател на „А.и 3“.

АДВ. К.: Знаете ли дали работният процес в бензиностанцията дали е денонощен или до определен час на светлото денонощие?

СВИД. А.: Това не касае казусът на това дело.

АДВ. К.: Ние ще преценим, а Вие ако искате отговаряйте или не. Ние имаме документи по делото, затова Ви питаме.

СВИД. А.: В бензиностанцията упражнява дейността синът ми. Аз съм наемодател. Това е. Не знам какъв е работният процес на бензиностанцията – денонощна или през деня.

АДВ. К.: Напомням Ви за наказателната отговорност, която носите.

Знаете ли дали Дирекция „Инспекция по труда“ е правила проверка на „А.и 3“ по повод жалба, подадена от Г. Ч.?

СВИД. А.: По същия начин отговарям, че това може да навреди на сина ми, затова отказвам да отговоря. И предишният въпрос е същия.

АДВ. К.: Въпросът ми е знаете ли дали е извършена проверка във фирмата на Вашия син „А.и 3“ по повод на жалба, подадена от Г. Ч. в Дирекцията „ИТ“.

СВИД. А.: Отговорът е същият като на предишния въпрос, защото ще навреди на сина ми.

АДВ. К.: Декларирал ли сте Вие в Дирекция „ИТ“, че в тъмната част на денонощието има случаи, в които Вие работите на бензиностанцията?

СВИД. А.: Кой да е декларирал? Аз? Аз, какво общо имам с фирмата на 3 сина ми? Аз няма какво да декларирам, аз съм наемодател. Аз отговорих, запишете го в протокола. Отговорът ми е може да навреди на дейността на сина ми.

АДВ. К.: Знаете ли Г. Ч. дали е искал и дали е ползвал платен годишен отпуск през 2025 г. и знаете ли дали той е работил на бензиностанцията като оператор там.

СВИД. А.: Уважаема госпожо съдия, в самото начало помолих. Понеже знаех как ще се развият нещата. Отговорът ми пак е същият като на предишния въпрос. Ако това не беше синът ми, щях да дам всякакви показания, г-жо съдия.

АДВ. К.: Аз не виждам с какво ще навреди това на сина Ви, ако отговорите знаете или не знаете.

СВИД. А.: Както и да Ви отговоря, понеже Вие г-н адвокат, се хващате за нищото - не си спомням. Да, не си спомням. Така, че да си играем на словословене.

АДВ. К.: Присъствали ли сте, знаете ли Вашият син да е влизал в конфликт с Г. Ч. във връзка с ползването на неговия платен годишен отпуск за 2025 г.? По някакъв повод дали Ви е известен този факт?

СВИД. А.: Явно ще се наложи да говоря. Добре. Значи, какво знам аз?

Аз бях свидетел на това как Г. Ч. си тръгна и как каза, че трябва да си вземе цялата отпуска и си заминава и си замина човекът. Но, преди да си замине, бидейки на работа толкова време, не знам и колко време е, не съм следил нещата. Предоверих се на сина ми в тези неща. Г. Ч., още в самото начало, когато беше в изпитателен срок, беше амбициозен до там да работи неговата си работа, за която е назначен и след като му мина изпитателният срок, започна да се разболява по-често, да има интерес към други неща и накрая се стигна до там, че моят син, доколкото аз виждах и наблюдавах, доста голяма част от работата му вършеше и накрая стигнахме до тук. Моят, големият син е на 35 години и има кръвно след цялата история и на този човек не му прави чест за всичко това. Смятам, каквито и въпроси да ми зададете няма да са много смислени.

АДВ. К.: Искал ли е Ч. да ползва 20 дни платен годишен отпуск, и Вие и Вашият син да сте заявявали, че той няма право на 20 дни, а има право на 13 дни за 2025 г. Знаете ли във връзка с платения годишен отпуск Ч. да е искал да 4 пътува до Италия, за да забере дъщеря си и внуците си, за да ги докара.

СВИД. А.: Спомням си някои неща, други не си ги спомням, даже не искам да си ги спомням. Спомням си следното нещо, че така е било, защото аз съм работодател допреди Вие да сте адвокат, със сигурност 100 %. Фирмата ми никога не е имала дела, даже и тази фирма не е имала дела. Това е първото срамно дело, което имаме. Спомням си това, че една отпуска се начислява въз основа на годишното заработване на месеците, и е имало подобно нещо, и той не е имал право на цялата 20-дневна отпуска, но това не е толкова важно в случая, че тогава не е имало кой да го замества и доколкото си спомням, когато той е отсъствал, сме го замествали ние, разбира се, защото фирмата е изключително малка по ред причини и това е донасяло на едни, бих казал, щети.

СВИД. К.: Спомняте ли си той дали до края на месец август е използвал отпуска или е използвал 13 дни, колкото според Вас трябва да ползва?