Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 481 от 11.02.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 12962/2025
Вид
Решение № 481
Подписан
11.02.2026
В сила
30.04.2026
Състав
Марина Георгиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 11, ал.2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 13, ал.2, т.1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 19, ал.2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.2, ал.1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 8, т.2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 59 · Семеен кодекс
  • чл. 59, ал.9 · Семеен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 481 гр. Варна, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марина Г.а при участието на секретаря Димитрина Илк. Димитрова като разгледа докладваното от Марина Г.а Гражданско дело № 20253110112962 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие.

Образувано е по молба, подадена от О. Р., ЕГН **********, действаща лично и като майка на Д. Р., ЕГН **********, двете с адрес: град В., ул. „Ген.

Р. Д.“ № **, ет.**, ап.** срещу Д. Р., ЕГН **********, адрес: град В., ул. „Д.“ № **, ет.**, ап.** и О. Р., ЕГН **********, с адрес: град В., ул. „Д.“ № **, ет.**, ап.**, с искане за налагане на мерки за защита по реда на ЗЗДН.

В депозираната молба се посочва, че ответниците са бивш съпруг и син на първата молителка и баща и брат на втората. Твърди, че бракът с ответника Д. Р. е прекратен с влязло в сила решение по гр.д. № 6404/2023 г. по описа на Районен съд – град Варна, а с решение по гр.д. № 9335/2025 г. по описа на Районен съд – град Варна на нея е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето Д. Р.. На първия ответник е определен режим на лични отношения с детето, в присъствието на майката. В деня, определен за режим на лични отношения, 06.12.2025 г. ответниците са упражнили психически тормоз над детето като са настоявали да отговори „както трябва“ на въпрос „Защо не искаш да общуваш с брат си“ и не приемали отговора му „не искам“. Не приели искането на детето да отидат в мол или на кино, докато не отговори както трябва на въпроса. Спрямо майката също е упражнен психически тормоз от Д. Р. като й е заявено, че мнението й не ги интересува и ще ги накара да общуват. Обиждана е от него, че е психически болна и че препятства контактите му с детето. Д. Р. изпаднал в истерия и крещял като посетители на заведението, в което били го помолили 1 да спре. Детето било уплашено, разстроено, плачело и от силния стрес заспало на масата, а майката била злепоставена и унижена от крясъците и обидите по неин адрес. На същия ден в социалната мрежа „Фейсбук“ била създадена страница „Н. И., където са публикувани над 10 материала с имена, адреси на молителите, медицински данни на детето, постановление на РП - Варна и техни снимки. След срещата с бащата и брата, детето изпада с остра стресова реакция и на 08.12 не е успяла да отиде на училище. На 11.12, след обяд, О. Р. се появява в училището на детето и се опитва да я принуди да говори с него.

Детето сигнализира, чрез съобщение, майка си и моли да отиде като след пристигането на майката, търсят съдействие от заместник директора на училището и училищния психолог. Заявява, че е имало среща между О. и заместник директора. С оглед силния стрес на следващия ден, детето е пропуснало посещение на учебното заведение. На 15.12, след обяд, детето отново изпраща съобщение, че О. Р. е пред училището като заявява, че ще се скрие в класната стая. Първата молителка отива до учебното заведение и констатира, че във фоайето на училището са сина й и бившия й съпруг.

Последните влизат при психолога, а детето е било силно стресирано и не е смеело да излезе като въпреки това продължава учебния процес.

Сигнализирала е органите на реда и същите са съставили предупредителни протоколи на ответниците, а на 16.12.2025 г. депозира молба до директора на училището ответниците да не бъдат допускани на територията на училището.

Молят за уважаване на молбата.

Ответниците, депозират отговор, с който заявяват, че оспорват депозираната молба за защита от домашно насилие. Твърдят, че депозираната молба представлява злоупотреба с право. Твърдят, че фактите изложени в молбата за защита от домашно насилие са изопачени. Твърдят, че производството е в ущърб на детето. Твърдят наличие на родителски конфликт, прераснал в отчуждаване на детето от баща и брат. Подробно излагат развилите се между страните отношения, след настъпилата им раздяла през 2023 г. А относно датите, за които е депозирана молбата за защита от домашно насилие, посочват, че на 06.12.2025 г. в началото Д. е мълчала, ориентирайки се по майката, демонстрирала е напрежение от ситуацията, за кратко е заспала на масата, никакъв страх по отношение на баща и брат не е демонстрирала, поддържала зрителен контакт, по-късно добро настроение, позирала с баща си за видео и е яла поръчаната храна. Нямало крясъци и истерии от страна на ответника Д. Р. спрямо детето, нито на тази дата, нито на която и да е било дата. За 11.12.2025 г., посочва че общуване между О. Р. със сестра му не е имало, никакво насилие не е осъществено по отношение на детето, нито когато и да е било е указал такова насилие. Физически не е могъл да направи това, тъй като контакт със сестра му липсвало и на това основание твърди, че не е реализиран акт на домашно насилие. За 15.12.2025 г. посочва, че по молба на психолога и директора е бил в училището, желаещ да им обясни семейната ситуация, но двамата ответници не са имали контакт с Д..

Контакт с Д. този ден ответниците не са имали, никакво насилие по 2 отношение на Д., нито този ден, нито когато и да било на друго място са указвали. Освен това те физически не са могли да направят, тъй като контакта с Д. е липсвал. За 20.12.2025 г. излагат твърдения, че се е осъществил контакт на лични отношения, както и такъв е осъществен на 03.01.2026 г. По отношение на публикацията в социалната мрежа „Фейсбук“. Твърдят, че не познават автора на акаунта, нито че те са автори на акаунта, същият им е неизвестен, но излагат твърдения, че са споделили информацията, която е била изложена на тази фейсбук страница, с цел привличане на вниманието за ситуацията около детето. Излагат подробни твърдения, че и целта на настоящото производство е финансова от страна на О. Р.. Излагат твърдения, че само при срещи между бащата и дъщерята може да участва брата, тъй като той няма определен режим с детето. Оспорват фактите по делото, оспорват представените доказателства, като оспорват медицинския документ и излагат подробни съображения във връзка с неговото издаване. Оспорват всяка една от мерките, която искат да бъде наложена, като твърдят, че същите са и прекомерни и несъответни на изложените твърдения. Молят, за отхвърляне изцяло на молбата и за това да не бъдат постановявани мерки за защита.

От събраните по делото доказателства, съдът установява следната фактическа обстановка:

Представена по делото, находяща се на л. 7, е декларация по чл. 9, ал.3, депозирана от страна на О. Р. в качеството й на майка и законен представител на детето Д. Р..

От приетото като писмено доказателство по делото решение № 3817/29.10.2025 г. по гр.д. № 9335/2025 г. по описа на Районен съд – град Варна е видно, че е уважен предявения иск от страна на О. Р. срещу Д. Р., с правно основание чл. 59, ал.9 СК досежно упражняване на родителските права, режима на лични отношения и издръжката на Д. Р.. Установява се, че родителските права са предоставени на майката, а на бащата е определен режим на лични отношения както следва – всяка първа и трета събота от месеца от 10 часа до 16 часа на същия ден в присъствието на майката, ако бащата се намира на територията на страната, а ако отсъства – всяка първа и трета събота от месеца от 10 часа до 10,30 часа чрез месинджър. В решението е отразено, че исковата претенция се уважава като по реда на чл. 235 ГПК се съобразява признанието на бащата за основателността на исковата претенция.

От амбулаторен лист от 09.12.2025 г., издаден от д-р А. К. в полза на детето Д. Р., е видно, че й е поставена диагноза „остра стресова реакция“ като в анамнезата е отразено, че след среща с биологичния си баща се чувства стресирана, не иска да говори, спала е 20 часа и се чувства застрашена за себе си.

Приети като писмено доказателство са легализирани преводи на публикации, на руски език, от 08.12.2025 г. от социална мрежа „Фейсбук“ ведно със съответен снимков материал и постановление на Районна прокуратура – град Варна.

3

Като писмено доказателство е прието удостоверение за раждане, издадено на 20.02.2024 г., от което е видно, че родители на Д. Д. Р. са Д. А. Р. и О. Ю. Р..

Приета по делото е и молба от О. Р. от 16.12.2025 г., от която е видно, че същата е адресирана до директора на СУЕО „А. С. П.“ – град Варна с отправено искане да не се допускат на територията на учелището О. Р. и Д. Р., тъй като на 15.12.2025 г. около 15.09 часа Д. е видяла брат си, в училището, като е избягала разтревожена и е писала на майка си, а когато последната пристигнала в училището са били и бащата и брата на Д..

От изисканата служебна информация от УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД – Варна се установява, че Д. Р. е постъпвал еднократно за лечение в Психиатрична клиника на УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД – Варна за периода от 22.12.2021 г. до 23.12.2021 г. във втора психиатрична клиника, с диагноза:

Смесени и други разстройства на личността, а за О. Р. – няма данни за настаняване в горепосоченото лечебно заведение.

От справка за съдимост на Д. Р., изготвена от Централно бюро съдимост е видно, че същият е неосъждан.

От представеното решение № 2914/11.08.2023 г. по гр.д. № 6404/2023 г. по описа на Районен съд – град Варна е видно, че е прекратен брака между Д.

Р. и О. Р. по взаимно съгласие като е одобрено постигнатото между тях споразумение относно отглеждането на детето Д. Р. и относно имуществените им отношения, след прекратяване на брака.

Прието като писмено доказателство по делото е психологична консултация на Д. Р., от 18.07.2025 г., изготвена от Р. Г. – клиничен психолог, от която се установява, че е налице известен конфликт на лоялност, независимо че не желае да живее с баща си, той понякога й липсва. Отразено е, че е необходим преглед при детски психолог, както и терапевтични сесии с детски психотерапевт.

Като писмено доказателство по делото е прието постановление от 13.10.2025 г. по преписка № 15405/2025 г. по описа на Районна прокуратура – град Варна, от която се установява, че е отказано образуването на досъдебно производство по постъпилата жалба от страна на О. Р. относно случай на 15.09.2025 г., в който от страна на фактическия съжител на О. Р. му било забранено да прегърне сестра си, тъй като била болна и да ходи в училището й, тъй като преди това са имали пререкания с предишното ръководство.

Приета по делото е кореспонденция от септември 2025 г., октомври 2025 г. и декември 2025 г. между Д. Р. и Г. Г.а С., учител на Д. Р. относно адаптацията на детето в новото училище и справянето с учебния процес, както и невъзможността на бащата да присъства на родителската среща и молбата затова на нея да присъства синът му О. Р..

Като писмено доказателство е приета разписка от 06.12.2025 г., подписана двустранно от Д. Р. и О. Р. относно заплащането на сумата от 1530 лева, съгласно решение на Районен съд – град Варна.

4

Изготвен и приет по делото е социален доклад от ДСП – Варна, от което се установява, че отдел „Закрила на детето“ познава случая на Д. Р. относно получен сигнал от майката през декември 2025 г. относно това, че бащата е изнесъл информация в онлайн пространството относно детето. Бащата е предупреден за наказателната отговорност, която носи по Закона за защита на личните данни. Проведена е среща, на 22.12.2025 г., на която майката е споделила, че бащата е обсебващ родител и непрекъснато притиска детето да общува с него и с брат му и да ходи в дома им. Майката е посочила, че братът е „аутист“ с поведенчески проблеми като е споделено, че Д. Р. и О. Р. са посещавали училището на детето, което я злепоставяло пред учители и съученици като Д. й казала, че се е уплашила и се е чудила къде да се скрие. О.

Р. е споделила, че след срещите детето е тревожно и разстроено като спи продължително време. На срещата от 22.12.2025 г. майката е посочила, че последния контакт през месец декември между бащата и детето е преминал сравнително спокойно. В социалния доклад е отразено, че бащата иска да има нормално общуване с детето си, както и то да общува с брат си. Посочил е, че отношенията им през последната година са се влошили и тя рязко се е дистанцирала от него и от брат му. Д. Р. е отразил, че връзката между майка и син е нарушена. О. Р. е потвърдила, че не общува диалогично с бившия си съпруг. Контактът на 03.01.2026 г. е преминал хармонично като четиримата са ходили на зоологическа градина. Настоящите партньори на родителите, в стремежа си да помогнат се намесват в сложните семейни отношения.