Решение № 4799 от 18.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4799 гр. С, 18.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: С И при участието на секретаря П Н. А. като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20231110115909 по описа за 2023 година

Предявени са искове от Г. А. Н., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.В-1 бл....., чрез адв.З., със съдебен адрес гр.С, ж.к.Л 3, ул.“Г Д“ № 6, за признаване за установено по отношение на „И А М“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ж.к.Л, бул.“Д Н“ № 28, С Ц ет.2, офис 40-46, представлявано от Г Т и по отношение на „Ф Б” ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ж.к.Л, бул.“Д Н“ № 28, С Ц ет.2, ап.40-46, представлявано от П Д, че клаузата на чл.4 от сключения между ищеца и първия ответник договор за паричен заем № .../02.07.2020 г. е нищожна, както и че договорът за поръчителство, сключен между ищеца и втория ответник с № .../02.07.2020 г. е нищожен.

Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Ищцата твърди, че на 02.07.2020 г. е сключил а с „И А М“ АД договор за паричен заем № ..., по силата на който тя е получила сумата в размер на 7000.00 лв., при ГПР от 41.87 %, при 26 седмични погасителни вноски. Във връзка с чл. 4 от договора за предоставяне на заем, ищцата сключила с ответника договор за предоставяне на гаранция № ..., по силата на който ищцата следвало да заплати на ответника „Ф Б“ ЕООД възнаграждение, коет о е разсрочено, и подлежи на заплащане заедно с погасителните вноски по кредита.

Ищцата оспорва действителността и на двата договора. По отношение договора за кредит сочи, че той е потребителски, но противоречи на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, която предвижда в него да е посочен годишния процент на разходите и общата дължима сума, като се отразят и взетите предвид допускания. Освен това се обръща внимание на разпоредбата на чл.4 от договора, с която според ищцата се поставят неизпълними условия 1 за потребителя като икономически по-слабата страна в правоотношението. Излагат се съображения за неравноправност на процесната клауза от договора по смисъла на чл.143 от ЗПК.

Ищецът навежда и доводи, че възнаграждението на поръчителя на е включено в ГПР, противно на приетото в чл.19, ал.1 от ЗПК вр. § 1, т.1 от ДР на ЗПК относно разходите, които се включват в ГПК. Според ищцата, посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР представлява заблуждаваща търговска практика и подвежда потребителя относно преценката му за съответствие на ГПР с изискванията на чл.19, ал.4 от ЗПК.

В исковата молба се твърди, че договорът за кредит е нищожен и като противоречащ на добрите нрави, доколкото предвидената в него лихва надхвърля обичайната такава за обезпечени кредити. Ищцата се позовава на практика на ВКС по този въпрос, в която се приема, че по този вид кредити противно на добрите нрави е лихвата да надхвърля двукратния размер на законната лихва.

По отношение договора за гаранция се сочи, че той е нищожен като противоречащ на добрите нрави доколкото с уговореното в него възнаграждение се стига до нарушаване на нормативно определения размер на ГПР. Излага, че едноличен собственик на капитала на ответника бил заемодателят по договора за кредит, поради което заплащането на възнаграждение по договора за гаранция представлявало всъщност едно допълнително възнаграждение за заемодателя, което се дължало от момента на сключване на договора за заем, независимо дали заемателят е изправна страна по същия или не. Според ищеца, неговата цела е не да обезпечи договора за кредит, а единствено по скрит начин да оскъпи договора за кредит, като заобиколи забраната по чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.10, ал.2 от ЗПК.

В срока за отговор, ответниците по делото са депозирали такива, в които се съдържат доводи по основателността на предявените искове.

Ответникът „И А М“ АД признава, че между страните е сключен процесния договор за кредит. Ответникът обаче оспорва изложените в исковата молба доводи за недействителност на процесната клауза от договора, предвиждаща задължение за кредитополучателя да осигури обезпечение.

Ответникът от една страна твърди, че поръчителството и банковата гаранция са обезпечения, които са предвидени в българското законодателство и уговарянето им само по себе си не е незаконосъобразно.

От друга страна се обръща внимание, че ищцата е била запозната предварително, с предоставения й стандартен европейски формулар, за необходимостта от предоставяне на обезпечение по процесния кредит. В този симъл се извеждат доводи, че кредиторът е действал добросъвестно. В същото време се отбелязва, че ищцата е имала възможност да избира измежду три вида обезпечения, които да предостави, като на кое от тях ще се спре е оставено на нейната преценка.

Навеждат се и доводи, че ищцът е клиент на ответното дружество и за поредин път 2 използва неговите услуги, поради което не може да се приеме, че той не е могъл да разбере икономическите последици от процесната клауза и да направи информиран избор.

Ответникът оспорва с клаузата на чл.4 от договора да се нарушава разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. В тази насока се позовава на § 1, т.1 от ДР на ЗПК. Според ответника, възнаграждението на гаранта не е част от ГПР, тъй като то се дължи по акцесорно правоотношение с трето лице и не зависи от това дали ще бъде ангажирана отговорността на гаранта при евентуално неизпълнение от страна на длъжника. В този смисъл се аргументира становище, че възнаграждението на поръчителя не представлява разход по кредита по смисъла на ЗПК.

Ответникът оспорва да е налице нарушение и на изискванията на чл.11, ал.1, т.10, 11 и 12 от ЗПК, доколкото в договора е посочен ГПК и в размер, съобразно изискванията на чл.19, ал.4 от ЗПК.

По така изложените съображения от съда се иска да отхвърли предявените искове, като присъди на ответника направените от него разноски. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

В законоустановеният срок, ответникът „Ф Б“ ЕООД е депозирало писмен отговор, с който оспорва предявения иск.

Ответникът твърди, че договорът за поръчителство е извън приложното поле по ЗПК.

Излага съображения, че този договор има свой самостоятелен предмет, независим от главното правоотношение, а именно поемането на солидарна отговорност с кредитополучателя за изпълнение на задълженията му по договора за кредит.

Счита за неоснователно твърдението, че процесният договор бил лишен от правно основание, доколкото същият бил сключен, за обезпечаване на задълженията на заемателя, от една страна и от друга – поради възможността за ответника да получи договорно възнаграждение.

Счита за неоснователно и твърдението, че договорът противоречи на добрите нрави, доколкото съгласно чл. 9 ЗЗД в отношенията между правните субекти действа принципът на свободно договаряне. Отделно, счита че твърденията за нищожност на договора, поради накърняване на добрите нрави били недоказани, доколкото липсвали твърдения за нарушаване на конкретен морален принцип.

Оспорва да е налице нееквивалентност на насрещните престации по договора, доколкото ответникът се е задължил да отговаря солидарно със заемателя за сума, която значително надхвърляла сумата по договора, отделно, поръчителството се простира върху всички последици от неизпълнението на главното задължение. Твърди, че доколкото същият е търговец няма как да извършва безвъзмездни сделки, независимо от свързаността му с кредитора „И А М“ АД. Посочва се и че заемодателят е дал различни начини на заемателя за обезпечаване на договора за кредит, като въпреки това ищецът е избрал именно да скючи процесния договор за гаранция с ответника.

3

Отбелязва, че дори и при нееквивалентност на престациите, ВКС приема, че това не води до нищожнсот на клаузата, с която са установени, а поражда само правото на заинтересованата страна да поиска в 1-годишен срок унищожаване на договора, ако той е сключен при крайна нужда. В тази насока се позовава на Определение № 381/14.04.2016 г., постановено по гр.д.№ 1275/2016 г. по описа на ВКС.

По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявения иск, като присъди на ответника направените от него разноски по делото. В условията на евентуалност се иска съдът да намали поради прекомерност претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват, вземат писмено становище по съществото на спора.

По делото са ангажирани писмени доказателства.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание правно основание чл.26, ал.1, предл.2 ЗЗД вр. чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК вр. чл.22 от ЗПК и има за предмет прогласяване нищожността на възникнали между страните облигационни правоотношения.

По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че ищцата и ответника „И А М“ АД са страни по договор за паричен заем № .../01.07.2020 г., а между ищцата и „Ф Б“ ЕООД е възникнало облигационно отношение по договор за предоставяне на поръчителство № .../01.07.2020 г.

Въз основа на договора за паричен заем, първият ответник е предоставил на ищцата в заем сумата от 7000.00 лв., която последната следва да върне на 36 седмични погасителни вноски от по 215.89 лв., респ. 351.00 лв. с вкл. възнаграждение на поръчителя. Заемът е отпуснат при 30.00% годишен лихвен процент и 34.97 % ГПР.

Съгласно чл.4 от договора за заем, в срок от 3 дни, считано от датата на сключване на договора, заемателят следва да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1/ две физически лица-поръчители, които да отговарят на подробно изброени изисквания /относно месечен доход, условия, при които полагат труд, наличие на други задължения и т.н./ или 2/банкова гаранция с бенефициент заемодателя в размер на сумата по члл.2, т.7 от договора и със срок на валидност 30 дни след крайния срок за изплащане на задълженията по процесния кредит.

С оглед изпълнение на това задължение ищцата е сключила с втория ответник договор за предоставяне на на поръчителство № .../02.07.2020 г. Съгласно чл.3, ал.1 от този договор , за поемане на задълженията по договора за кредит, потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер на 4863.96 лв., като съгласно чл.3, ал.2 потребителят заплаща възнаграждението разсрочено на 36 вноски от по 135.11 лв. В чл.3, ал.3 от договора изрично е посочено, че гарантът овластява „И А М“ АД да приема вместо него изпълнение 4 на задължението на потребителя за плащане на това възнаграждение .

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК когато при сключване на договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, като в тези случаи потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита - арг. чл. 23 ЗПК. С оглед твърденията в исковата молба и задължението на съда по чл.7, ал.3 от ГПК, следва да се посочи, че процесният договор за кредит попада в обхвата на регулация на Закона за потребителския кредит (след изм. с ДВ бр. 17 от 26.02.2019 г.), който урежда особени изисквания за предоставяне на потребителски кредит. В случая договорът отговаря на изискванията за форма и съдържание, предвидени в чл.10 и чл.11 от ЗПК, в редакцията към момента на сключването му. В него са означени дата и място на сключването, вид на предоставения кредит, извършена е индивидуализация на страните, посочен е срока на договора, общия размер на кредита и начина на усвояването му, размера на ГЛП, информация относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Посочен е годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит както и останалите изискуеми реквизити. Бил е изготвен погасителен план, неразделна част от договора с вписани 36 бр. седмични погасителни вноски с размер на всяка падежна вноска, с точни дати за погасяване на отделните вноски. В същото време клаузите на договора са написани ясно и разбираемо с четлив шрифт, който е с размер, съобразно изискванията на чл.5, ал.4 от ЗПК. Извод в тази насока съдът прави без помощта на експерт, притежаващ специални знания в оформлението на печатни текстове, доколкото шрифт с размер 12 се използва ежедневно в съда при изготвяне на съдебни актове. С клаузата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК е установено, че в договора за потребителски кредит следва да се съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите.

Разпечатката съдържа 38 от 81 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/31ca416e-ce49-408e-ba87-315e8063d651