Решение № 1779 от 30.11.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1779 гр. Варна, 29.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Даниела Св. Христова

Членове:

Светлана К. Цанкова мл.с. Александър В. Цветков при участието на секретаря Елка Н. Иванова като разгледа докладваното от Даниела Св. Христова Въззивно гражданско дело № 20213100502107 по описа за 2021 година

Производството е въззивно и е образувано възоснова на въззивна жалба с вх. Рег. № 294014 от 13.07.2021 г., подадена от МЛ. СТ. Й., чрез адв. Кр. Т. от ВАК срещу решение № 262050 от 24.06.2021 г. постановено по гр.д. № 15028 по опис на ВРС за 2020 г. в частта, в която е отхвърлен предявения от Й. иск за заплащане на неимуществени вреди в размер над присъдената част от 2660 лева до претендираните в размер на 7500 лева. В жалбата излага, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно поради съществено нарушение материално правни норми. Отправено е искане за неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде изцяло уважен. Отговор на въззивната жалба не е постъпил.

Постъпила е и въззивна жалба с вх. Рег.№ 293559 от 08.07.2021 г. от ответника – Прокуратурата на Р България, представлявана от прокурор от ВРП, в която се изразява становище за необоснованост на съдебното решение в частта, в която искът е бил уважен.

Решението се обжалва, поради неправилно приложен материален закон на чл. 5, ал.2 от ЗОДОВ. Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което искът за бъде отхвърлен изцяло.

В писмен отговор ищецът Й., чрез пр. представител оспорва въззивната жалба на Прокуратурата като неоснователна. Оспорва фактическите твърдения на жалбоподателя за съпричиняване. Излага съображения за правилност и обоснованост на първоинстанционния съдебен акт с подробни възражения. Счита, че съобразно разпределението на доказателствената тежест е постановено правилно и обосновано решение.

В съдебно заседание, страните се представляват от пр. представители, чрез които поддържат въззивните си жалби и писмените становища.

С определение № 3611 от 12.10.2021 г. съдът е приел жалбите за процесуално допустими, а след служебна проверка на обжалвания съдебен акт, приема същия за валиден и допустим.

Извън предмета на въззивното обжалване е част от съдебното решение, в която производството е прекратено с влязло в законна сила определение / претенцията за законна 1 лихва върху сумата от 7500 лева, претендирана за периода от 01.03.2020 г. до 24.04.2020 г. / По изложените в жалбите оплаквания за неправилност и необоснованост, намира следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано, по предявени от МЛ.

СТ. Й. срещу Прокуратурата на Република България , в условията на обективно кумулативно съединяване, осъдителни искове с правно основание чл.2, ал.1, т.6 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца: сумата от 7500 лева представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от надлежано с 55 дни повече наказание „лишаване от свобода“, наложено с Определение по ч.н.д. № 745/2015 г. по описа на ВОС, ведно със законната лихва върху тази сума от датата, на която е следвало да бъде освободен - 01.03.2020 г. до датата на фактическото освобождаване 24.04.2020 г., сумата от 110 лева, представляващо обезщетение за претърпени имуществени вреди поради това, че в следствие на незаконното му задържане не е успял да се качи на полет FB 973 с посока София - Варна, с дата и час на заминаване 06.09.2020 г. от 20:00 ч на 06.09.2020 г., както и сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от надлежано с 3 дни повече наказание лишаване от свобода наложено с Определение по ч.н.д. № 745/2015 г. по описа на ВОС в периода 06.09.2020 г. 09.09.2020 г.

В обстоятелствената част на исковата молба ищецът излага, че с присъда по НОХД № 4206/2009 г. на PC - Варна му е наложено наказание „пробаци я“ за срок от 2 години, а с Определение по ЧНД № 745/2015 г. по описа на ВОС това наказание е заменено с друго по вид - „лишаване от свобода" за срок от една година и двадесет и два дни, при първоначален строг режим.

Твърди, че след влизане в сила на съдебния акт е обявен за общодържавно издирване.

В началото на 2019 г. пребивавал на територията на Република Перу. На 03.02.2019 г. бил задържан за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ и започнал да го търпи от 07.02.2019 г. По негови изчисления, следвало да бъде освободен на 01.03.2020 г. , но бил освободен два месеца по-късно - на 24.04.2020 г. На 06.09.2020 г. пристигнал със самолет на летище София и в 16:30 часа, задържан и конвоиран в Софийския затвор, а от там в затвора в гр. Враца.

На 09.09.2020 г. бил освободен от затвора.

Твърди, че българските власти са отговорни за надлежаване на наказанието „лишаване от свобода“ с 55 дни. Твърди, че належаването, което се е осъществило в затвора в Перу е било силен стрес за него и описва условията, в което е осъществено и емоционалния стрес, в който е изпаднал след като не е бил освободен на 01.03.2020 г. В последствие, незаконното задържане в Р България отново довело до същите усещания.

Счита, че българските власти натоварени със задължението да изпълняват наказанията наложени от съда, с бездействието си са станали причина да изпусне полет FB 973 на националния български превозвач и съответно е останал неоправдан разход в размер на 110 лева, които претендира като имуществена вреда.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Прокуратурата на Република България, с който исковете са оспорени по основание и по размер. Обосновано е възражение за съпричиняване поради това, че ищецът укривайки се от изтърпяване на наказание, сам се е поставил в пределите на чужда държава, в която е търпял наказанието си при условия по-тежки от тези в затворите на Р България.Правното основание на възражението е чл. 5, ал.2 от ЗОДОВ.

Първоинстанционният съд, след анализ на събраните писмени и гласни доказателства е приел от фактическа, че надлежаването е в по-голям период от посочения в исковата молба, но съобразявайки диспозитивното начало, се е произнесъл за период, за 2 който е сезиран и частично е уважил претенцията на ищеца, като е приложил института на възражението, направено от ответника.

Настоящият въззивен съд, като инстанция по същество на спора, след самостоятелен анализ на релевантните за предмета на делото факти, доказани със събраните по делото доказателства и съобразно доказателствената им сила, следваща от закона, приема за установено следното от фактическа страна:

МЛ. СТ. Й. е осъден да изтърпи наказание ЛОС за срок от 1г. 22 дни при строг режим. Съдебният акт, с който е наложено наказанието е Определение постановено по ч.н.д № 745/2015 г. по опис на ВОС , влязло в законна сила на 22.07.2015 г. След влизане в сила на съдебния акт, Й. е бил обявен първоначално за общодържавно издирване – 18.09.2015 г., а в последствие е издадена и Европейска заповед за арест. Обявен е за международно издирване и самоличността му е установена от властите в Перу, от които е бил задържан на 03.02.2019 г. До 07.04.2020 г. е провеждана процедура по екстрадиция като на тази дата е отказана такава, поради изтърпяване на наказанието. Към 17.03.2020г. е продължавал да търпи наказание ЛОС, поради забавена кореспонденция от страна на Българските власти.

Освободен е на 24.04.2020 г. удостоверение за освобождаване издадено от властите в Перу.

След завръщане в Р България, на 06.09.2020 г. Й. е бил задържан на Аерогара София и преведен в Затвора гр. Враца, за изтърпяване на същото наказание. С разпореждане на ВРП о т 09.09.2020 г. е постановено снемане от общодържавно издирване. С разпореждане от същата дата на ВРП е постановено незабавното му освобождаване.

От справка за съдимост актуална към дата 09.09.2020 г. е видно, че последното осъждане, преди процесното наказание ЛОС е наложено на 02.05.2012 г. и към датата 30.10.2014 г. Й. е бил предсрочно условно освободен с изпитателен срок от 7 м. 29 дни и е постановена пробация по време на изпитателния срок.

С постановление на ВРП на МЛ. СТ. Й. е зачетено времето през което е бил задържан в Перу за периода от 03.02.2019 г. до 17.03.2020 г. за изтърпяно наказание ЛОС по ч.н.д № 745/2015 г. по опис на ВОС , влязло в законна сила на 22.07.2015г.

Периодът от 03.02.2019 г. до 17.03.2020 г. е от 1 година и 55 дни.

Периодът от 03.03.2019 г. до 25.02.2020 г. е от 1 година и 22 дни.

От това следва, че всички действия по снемане на лицето от списък на лица за общодържавно издирване са извършени от ответника, след изтичане на срока на наложеното наказание.

По делото не се спори, че фактическото освобождаване на ищеца от затвора в Перу е станало на 24.04.2020 г. , което означава, че към тази дата, периодът на фактическото лишаване от свобода е 1 година 2 месеца и 21 дни.

Не е спорно, че към периода на задържане следва да се прибави времето, в което е бил задържан на територията на Б България след завръщането му от Перу, като се отчете и факта, че между спорещите страните са безспорни обстоятелствата по задържането му на летище София на 06.09.2020 г. и превеждането в Арест при ОД „ИН“ – Враца, с цел изтърпяване на вече изтърпяното в Перу наказание, считано до 09.09.2020 г. вкл.

Т.е. към общия размер на фактическото лишаването от свобода, следва да се прибавят още 4 дни.

Общият размер на изтърпяно наказание ЛОС е 1 година 2 месеца и 25 дни.

От този период следва да се приспадне времето от 1 година и 22 дни, за които е налице основание за лишаване от свобода – влязъл в законна сила съдебен акт .

Остатъкът от 2 м. и 4 дни е период, в който липсва основание за лишаване от свобода. Тъй като, едномесечният период на първият надлежан месец е съвпаднал с март и той има 31 дни, общият размер е 65 дни.

От тях 61 дни в затвора в Перу и 4 дни в Ареста към Затвора – гр. Враца.

3

В периода от задържането в Перу 03.02.2019 г. до освобождаването 24.04.2020 г., перуанските власти с писмо от 05.02.2019 г. /два дни след задържането/ са уведомили ВРП, че са задържали ищеца във връзка с издирването му от българските власти, както и че молбата за екстрадиция и релевантните за нея документи, следва да се изпратят по дипломатически път съобразно подписаните двустранни договори.

С предложение от 15.02.2019 г. прокурор от ВРП е предложил на ВКП, Отдел „Международен“ да се поиска екстрадиция на ищеца в България, с оглед привеждане в изпълнение на наложено наказание с остатък за изтърпяване шест месеца. С писмо от ДМОС от дата 13.02.2019 г. ВРП е уведомена за точния адрес на компетентния им съдебен орган с оглед изпращане на екстрадиционните документи в Перу. С писмо от ДМОС от дата 14.02.2019 г. ВКП, Отдел „Международен“ е уведомен, че съдебен състав от гр. Калао, Перу е постановил предварително задържане на ищеца с цел последваща екстрадиция за срок от 60 месеца, считано от 03.02.2019 г. – 02.04.2019 г. Посочено е, че перуанските власти молят в посочения по-горе срок да им бъде изпратена официална молба за екстрадиция по дипломатически път в съответствие с нормите на перуанския НПК, касаещи екстрадиционното производство и трансфера на осъдени лица.

От горните писмени доказателства, следва че Прокуратурата на Р България е била своевременно е уведомявана за действията, които периунските власти са извършвали спрямо МЛ. СТ. Й..

Действията, които е извършила Прокуратурата са следните: С писма от 18.02.2019 г. и 28.02.2019 г. ВКП, Отдел „Международен“ е изискала от ВРП заверени копия на съдебни актове. На 28.02.2019 г. ВРП е изискала от ВОП заверени копия на съдебни актове. С две писма от 07.03.2019 г. ВРП е изпратила на ВКП, Отдел „Международен“ изисканите преписи.

Последвало е уведомително писмо от 12.04.2019 г. с което ДМОС ВКП и ВРП са уведомени с решение № 03 от 27.03.2019 г. съдебен състав е допуснал съкратено и доброволно екстрадиционна производство, тъй като ищецът се е съгласил да бъде екстрадиран. Посочено е също, че съдът е приключил производството по допускане на екстрадицията и делото е изпратено на наказателно отделение на Върховния съд на Перу за следване на законовата процедура.