Определение № 50 от 08.01.2024, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 3207/2023
- Вид
- Определение № 50
- Подписан
- 08.01.2024
- В сила
- 08.01.2024
- Състав
- Светлана Иванова Изева, Светлана Ангелова Станева, Радостина Ангелова Стефанова
Цитирани разпоредби
- член 149 алинея 2 · Административнопроцесуален кодекс
- член 31 алинея 2 · Административнопроцесуален кодекс
- член 57 · Административнопроцесуален кодекс
- член 57 алинея 5 · Административнопроцесуален кодекс
- член 58 алинея 1 · Административнопроцесуален кодекс
- член 58 алинея 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 274 - чл.278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - чл.278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - чл.278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - чл.278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - чл.278 · Граждански процесуален кодекс
- чл.36 · Закон за опазване на селскостопанското имущество
- чл.36, ал.2 · Закон за опазване на селскостопанското имущество
- член 36, алинея 3 · Закон за опазване на селскостопанското имущество
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 50 гр. Пловдив, 08.01.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Светлана Ив. Изева
Членове:
Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно гражданско дело № 20235300503207 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 274 - чл.278 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. №36572/29.11.2023 г. на регистратурата на Окръжен съд Пловдив, подадена от М. Г. Б., ЕГН **********, Е. Б. Д., ЕГН **********, и Г. Б. Б., ЕГН **********, и тримата от град ****, действащи чрез адв. Р. М., против определение №12409/31.10.2023 г., постановено по гражданско дело №9742/2023 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХIV граждански състав, с което е оставена без разглеждане жалбата на жалбоподателите с вх. №61280/03.10.2023 г. срещу мълчалив отказ на Кмета на с. ***** да се произнесе по заявление от 30.11.2022 г. и е прекратено производството по делото.
С частната жалба се иска атакуваното определение да се отмени, като делото се върне за разглеждане на депозираната жалба. Претендират се и разноски за настоящето производство. Твърди се, че неправилно районния съд е приел, че срокът за обжалване на заповедта е изтекъл на 30.01.2023 г.
Уведомяването на Кмета на с. ***** е станало с молба от 05.06.2023 г., когато е информиран за наличието на молба/заявление от 30.11.2022 г., и именно от посочената дата тече срокът за произнасяне. Вместо това от него е изискано становище и отговор от Община ***, която не е компетентна да се произнесе.
Пловдивски окръжен съд, като взе предвид представените по делото доказателства, намери следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от страна, имаща правен интерес от обжалване на съдебния акт, в законоустановения срок. Внесена е и дължимата държавна такса. Разгледана по същество е неоснователна.
Гражданско дело №9742/23 г. по описа на РС Пловдив, ХIV гр.с., е образувано на 03.07.2023 г. по постъпила жалба от М. Г. Б., Е. Б. Д. и Г. Б. Б., 1 и тримата чрез адв. Р. М., против мълчалив отказ на Кмета на с. *****, община ***, по заявление с вх. №94Е-229-1 от 30.11.2022 г. Твърди се, че на последната дата са подали до Кмета на с. ***** чрез община *** посоченото заявление с искане да им бъде учредено право на преминаване по реда на чл.36 от ЗОСИ до собствените им имоти – земеделски земи. Установили, че заявлението им не било препратено до Кмета на с. *****, поради което с молба, подадена по пощата на 01.06.2023 г., го уведомили за заявлението и поискали да изиска преписката от Кмета на Община *** за произнасяне.
Получили писмо от Кмета на с. *****, че в кметството е постъпила преписка и същата е изпратена на Община *** за становище и отговор, тъй като кметството не разполагало с технически компетентни лица. Същевременно получили писмо от Кмета на Община ***, който иззел правомощията на Кмета на с. *****, назначил комисия, която се произнесла с протокол от 31.01.23 г. С тези актове не били запознати, тъй като не им били връчени, а и същите били нищожни. С писмото им се поставяли изисквания, непредвидени в ЗОСИ. Искат да се отмени мълчаливия отказ на Кмета на с. *****.
С разпореждане от 13.07.2023 г. жалбата е оставена без движение, като е даден едноседмичен срок на жалбоподателите да посочат с каква молба е сезиран кметът на *****, кога е станало това и какви точно действия се твърди да са предприети от него; да се посочи какви действия са били предприети по молбата, постъпила в Община ***, съответно какви актове са били постановени, като се приложат и копия на същите, ако разполагат с такива.
С молба от 17.07.2023 г. (в дадения от съда срок) се уточнява информация.
С ново разпореждане от 21.07.23 г. е указано в едноседмичен срок да се посочи дали по подадените молби е издавана заповед за право на преминаване и от кой административен орган, да се внесе държавна такса и да се представят преписи за насрещната страна.
С молба от 28.07.23 г. нередовностите са отстранени.
С разпореждане от 13.08.23 г. е изискана от Кмета на с. ***** преписката, като с писмо от 23.08.23 г. е уточнено, че преписката следва да се потърси от Община ***. Преписката е постъпила именно от Община ***, което е мотивирало съда да укаже в едноседмичен срок да се обоснове правен интерес от жалбата срещу мълчаливия отказ на Кмета на *****, тъй като са дадени, но не са изпълнени указанията по преписката.
С нова молба от 24.10.23 г. е направено исканото уточнение.
С атакуваното определение съдът е приел, че жалбата е недопустима, тъй като се касае за производство по реда на член 36 от ЗОСИ.
Съгласно разпоредбата на ал.1 от цитирания текст, собственик или ползвател на селскостопанска земя, която няма изход на обществен път, може да поиска от кмета на района или кметството по местонахождение на имота да му разреши право на преминаване през съседните земи. Съгласно член 36 алинея 2
2 ЗОСИ, кметът на района или кметството възлага на комисия от длъжностни лица да определи мястото за преминаване като спазва изискването да се причинява най - малка вреда на служещата земя, а също така да определи размера на обезщетението за вредите, които се причиняват на тази земя.
Съгласно член 36, алинея 3 от ЗОСИ, за предоставеното право на преминаване и размера на обезщетението кметът на района или кметството издава заповед, която може да се обжалва по реда на ГПК пред районния съд в 14 дневен срок от съобщението.
Според разпоредбата на член 58 алинея 1 АПК, непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ. За да е налице мълчалив отказ е необходимо да съществува задължение на органа да разгледа и се произнесе в сроковете по член 57 АПК по отправеното до него искане. Задължението на органа съществува, доколкото съответната правна норма го е овластила да разреши даден въпрос, като издаде акт при наличие на материалноправните предпоставки за това. В настоящия случай жалбоподателите не са сезирали административния орган - кмет на село ***** с искане за определяне на право на преминаване и такъв срок въобще не е започвал да тече, поради това не е налице годен за оспорване административен акт, а липсата му води до недопустимост на съдебно административното производство, като е цитирана и съдебна практика.
От приложените документи, а и от самите твърдения на жалбоподателите се установява, че такова искане е било отправено до община ***, но никога не е препращано на кмета на село *****. Поради това и пред този административен орган никога не е започнало административно производство. Неоснователно се явява позоваването на жалбоподателите на член 58 алинея 2 от АПК, доколкото в случая е налице хипотезата на член 36 ЗОСИ и не е образувано административно производство пред орган, който има задължението да направи предложение до друг орган за издаване на акт.
В случая е възможна хипотезата на член 31 алинея 2 АПК, която предвижда, че сезираният орган следва, когато установи че не е компетентен да издаде искания административен акт, да препрати преписката на компетентния орган и да уведоми подателя. Такова изпращане не се установява, а молбата от 5.6.23 година не съдържа искане за разрешаване на право на преминаване.
Дори да се приеме, че с подаването на заявлението от 30.11.22 година е бил сезиран административния орган кмет на село *****, жалбата отново е недопустима, защото сроковете за произнасяне и съответно оспорване са изтекли преди постъпването на жалбата на 3.07.23 година.
Съгласно действащата в момента разпоредба на член 149 алинея 2 от АПК, мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие може да се оспори в едномесечен срок от изтичане на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. Срокът за произнасяне в случая е изтекъл на 30.12.22 година, съгласно член 57 алинея 5 от АПК, а срокът за обжалване е изтекъл на 30.01.23 година.
3
Липсата на годен административен акт, който да бъде предмет на оспорване, съставлява процесуална пречка от категорията на абсолютните, която препятства възможността съдът да разгледа и да се произнесе по същество на спора. В настоящия случай няма произнасяне и постановен изричен отказ, нито е формиран мълчалив такъв на кмета на село *****, по чиято валидност и законосъобразност да се произнесе съда. Ето защо подадената жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството да се прекрати.
Съдебният акт, постановен от състава на районния съд, е правилен и законосъобразен, като съображенията напълно се споделят.
Настоящата инстанция също счита, че Кмета на с. ***** не е бил надлежно сезиран със заявлението от 30.11.2022 г., доколкото същото не е подадено до него, респективно – не му е препратено. В този случай срокове за произнасяне не текат.
Не може и да се приеме, че е сезиран надлежно с молба с вх.
№85/05.06.2023 г., доколкото в същата има само искане за произнасяне по компетентност на основание чл.36, ал.2 ЗОСИ, но в самата молба не е описано по отношение на какви имоти се иска произнасяне. Нещо повече – той е уведомен за заявлението от 30.11.22 г., като е препратил молбата ведно със заявлението на Община ***.
В случая, както правилно е посочено, липсва произнасяне и постановен изричен или мълчалив отказ на кмета на с. *****, по чиято законосъобразност съдът да се произнесе. Жалбата е процесуално недопустима и правилно е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено.
Частната жалба е неоснователна, определението – правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.
Разноски са поискани, но, с оглед изхода на делото, не се присъждат.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V въззивен граждански състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №12409/31.10.2023 г., постановено по гражданско дело №9742/2023 г. по описа на Районен съд Пловдив, Х IV граждански състав, с което е оставена без разглеждане жалбата на жалбоподателите с вх. №61280/03.10.2023 г. срещу мълчалив отказ на Кмета на с. ***** да се произнесе по заявление от 30.11.2022 г. и е прекратено производството по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
4
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5