Решение № 6 от 05.01.2024, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Ихтиман, 05.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александър К. Трионджиев при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова като разгледа докладваното от Александър К. Трионджиев Административно наказателно дело № 20231840200576 по описа за 2023 година

Делото е образувано въз основа на жалба, подадена от И. К. К., ЕГН **********1, с адрес: гр. Ихтиман, ул. "*" № 25 срещу Наказателно постановление № 23-0274-000314 от 30.06.2023 г., издадено от Началника РУ в ОДМВР – София, РУ - Ихтиман, с което на жалбоподателя са наложени на основание чл. 53 от ЗАНН, във вр. чл. 175 ал. 1, т. 4 от ЗДвП глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 103 от ЗДвП.

В жалбата навеждат доводи, според които оспореното наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно и се настоява за неговата отмяна.

В проведеното последно съдебно заседание лицето, подало жалбата, не се явява, като за него се явява упълномощения процесуален представител – адвокат Б., който поддържа жалбата и пледира, излагайки подробни съображения, за нейното уважаване.

Административно-наказващият орган също не се явява и не изпраща представител.

Депозираната жалбата е допустима, предвид обстоятелството, че е подадена своевременно от санкционираното лице и е насочена срещу акт, който подлежи на съдебен контрол.

След преценка на събрания по делото доказателствен материал, съдът възприема от фактическа страна следното:

На 16.06.2023 г., около 19:50 часа, в гр. Ихтиман, на кръстовището на ул. „*“ и ул. „*“ И. К. К. е управлявал лек автомобил Рейндж Роувър с рег. № *, като в този момент минал покрай полицейски патрулен автомобил, в който били полицейските служители С. С. и Г. Г..

Служителите на МВР предприели действия за спиране и проверка на превозното средство Рейндж Роувър, но водачът му не спрял плавно на посоченото място или в най-дясната част на платното за движение при подаден светлинен и звуков сигнал от полицейския автомобил, като в същото време ускорил скоростта, минал през няколко улици на града, след което минал през тревни площи и се отправил по черни пътища към Автомагистрала „Тракия“.

Сходна фактическа обстановка е отразена и в съставеното наказателно постановление, 1 а така също и в издадения акт за установяване на нарушение.

Незаконосъобразно е онова наказателно постановление, което е издадено от надлежен орган, не е издадено в установените законови срокове, не съдържа изискуемите от закона реквизити или в хода на административната процедура са нарушени съществени процесуални правила при изготвянето на акта за установяване на административно нарушение и/или издаването на наказателното постановление. Когато всички тези условия за законосъобразност бъдат спазени, тогава може да се пристъпи към проверка правилността на наказателното постановление, която представлява преценка за това дали действително е извършено посоченото от наказващия орган нарушение.

В настоящия случай наказателното постановление и актът да установяване на нарушението са издадени при спазване на необходимите законови изисквания. Същите съдържат нормативно регламентираните реквизити, като в тях ясно е посочено в какво се изразява нарушението, мястото и времето на извършването му, лицето, което го е извършило, а така също и кои законови норми са нарушени.

Съгласно разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в найдясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.

В текста на чл. 175, ал. 1, т. 4 е посочено, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лева водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението.

Съгласно текста на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното.

Като свидетели по делото са разпитани полицейските служители Д. О., П. Н., С. С. и Г.

Г..

Свидетелят Д. О. заявява, че той не е бил очевидец на случилото се, а само е съставил акта за установяване на административно нарушение, а така също, че жалбоподателят е дошъл лично в полицейското управление, бил е запознат с акта, но е отказал да го подпише, вследствие на което отказът е удостоверен от друго лице.

Свидетелят П. Н. също не е очевидец на акта, като сочи, че жалбоподателят се е явил лично, но е оказал да се разпише.

Свидетелят С. С., че през лятото на 2023 г., без да си спомня конкретна дата, е бил назначен за автопатрул съвместно с колегата му Г. Г., като в гр. Ихтиман, по ул. „*, се е движел лек автомобил, спрямо който е бил предприет опит за проверка. Допълва, че при подаден светлинен и звуков сигнал въпросният автомобил е ускорил скоростта и се е отправил към улица „Самуил“, след което е преминал в междублоковото пространство, като минавайки през „градинките“ две жени с малки деца са се отдръпнали и разпищели, а оттам се насочил към гората. Свидетелят уточнява, че още в самото начало, при преминаването на автомобила покрай него, забелязал, че негов водач е И. К., като е разпознал същи, понеже и друг път го е спирал за проверка. Допълва, че автомобилът, за който е направен опит да бъде спрян, е бил са английска регистрация.

Свидетелят Г. Г. заявява, че в средата на юни месец, докато е бил нощна смяна с колегата му С. С., преди 20:00 часа са се движили в гр. Ихтиман и забелязали джип Роувър, който не спира на кръстовище, за което свидетелят сочи, че доколкото си спомня, без да е напълно сигурен, е кръстовището на ул. „*“ и ул. „*“. Заявява, че са предприели извършване на проверка на водача на въпросния автомобил, като бил подаден звуков и светлинен сигнал, но водачът не се подчинил и се оттегли по ул. „Самуил“ към ж.к. „Стипон“, след което по тревни площи стигнал до околовръстното и се отправил в северна посока към АМ 2

„Тракия“, но тъй като бил с джип за полицаити било невъзможно да продължат да го следващ, защото те били с лек автомобил Шкода. Свидетелят уточнява, че колегата му С. е управлявал служебния автомобил, а така също и че след подадения звуков и светлинен сигнал водачът на джипа не е намалил, а дори е ускорил, като им е пресичал пътя. Сочи, че воланът доколкото си спомня воланът е бил десен, а номерът на превозното средство чужд.

В кроя на разпита свидетелят завява, че бегло езабелязал водача в автомобила, както и че колегата му го е видял по-добре и допълва, че този водач го е виждал едни-два пъти, а така също и че той отговаря на външния вид на лицето, което е в залата, посочвайки жалбоподателя.

Към административната преписка, приложена към делото, е представен и диск, съдържанието на който е изгледано в съдебно заседание в присъствието на жалбоподателя и на неговия процесуален представител. Първия файл на диска /с изписана дата 16.06.2023 г./ съдържа видеозапис от камера, монтирана в близост до улица, като се вижда как лек автомобил тип джип минава по улицата в 19:48:36 часа, а малко след него, в 19:48:38 часа, минава бял полицейски автомобил с включен светлинен сигнал. Вторият файл /с дата 16.06.2023 г./, също съдържа запис. На втория запис се забелязва, че в 19:48:26 часа по една от двете улици, образуващи кръстовището, което е заснето от видеокамерата разположена близо до същото, се появява лек автомобил джип, който прави ляв завой, а така също и че в 19:48:30 часа по същата улица минава бял полицейски автомобил, като от записа не може да се установи дали има включен светлинен сигнал.

В съдебното заседание, в което са изгледани записите, жалбоподателят сочи, че не той е извършил процесното нарушение, като уточнява, че когато е бил извикан в полицейското управление е отказала да подпише акта, поради което били извикани полицаи, които го подписали. Допълва, че джипът, описан в акта и който се вижда на камерата е един и същ, но не е негов, а на друго лице, на което знае само малкото име, но не и фамИ.та.

Жалбоподателят заявява, че е карал джипа само веднъж, но не и в процесния случай.

Въз основан на събраните доказателства съдебния състав приема, че описаното в наказателното постановление нарушение е извършено от жалбоподателя. Следва да се посочи, че показанията на двамата свидетели очевидци /полицеиските служители С. и Г./ са ясни, последователни и подробно описващи случилото се. Свидетелят С. посочва, че е забелязал именно И. К. да управлява лекия автомобил, а свидетелят Г. сочи, че С. е видял по-добре водача, а така също и че доколкото и той е забелязал водача на превозното средство, то последният прилича на жалбоподателя. Също така от показанията на тези двама свидетели е видно, че подаденият звуков и светлинен сигнал е бил недвусмислен и е целял спиране на движещото се пред полицейския автомобил друго моторно превозно средство.

От друга страна увеличаването скоростта от страна на автомобила, който полицаите са искали да спрат, идва да покаже, че водачът му е осъзнал предприетите спрямо него действия, но е отказал да се спре и се е опитал да избяга. В горния смисъл, а именно, че с подаден звуков и светлинен сигнал може да бъде спряно движещо се превозно средство, са част от мотивите към Решение № 103 от 1.02.2021 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. № 1309/2020 г. и Решение № 1092 от 28.10.2021 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. № 845/2021 г. Твърденията на жалбоподателя, че не той е управлявал процесното превозно средство съдебният състав приема като защитна версия, която не се потвърждава от събрания доказателствен материал.

В разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП са предвидени наказания в размер от 50 до 200 лева глоба и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца. Разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН задължава наказващия орган при индивидуализиране на наказанието за всеки конкретен случай да прецени тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и имотното съС.ие на нарушителя. Съдът счита, че по 3 делото не бяха събрани доказателства нарушението да е повторно или пък жалбоподателят преди постановяване на обжалваното постановление да е санкциониран с влязло в сила наказателно постановление за други нарушения по ЗДвП. Подобни данни не се съдържат и в самото наказателно постановление, с което са определени размерите на наказанията.

Предвид изложеното и на основание чл. 63, ал. 7, т. 2 от ЗАНН, съдът намира, че така съставеното наказателно постановление следва да бъде изменено в санкционната част, като определената глоба в размер на 200 лева трябва да бъде намалена до 100 лева, а лишаването от право да се управлява моторно превозно средство следва да бъде намалено от шест месеца на два месеца. Така определените нови размери на наказанията съдебният състав намира за пропорционални и съразмерни на извършеното нарушение.

Предвид изхода на делото и с оглед на обстоятелството, че жалбоподателят е настоявал единствено за отмяна на цялото наказателно постановление, съдът счита, че на същия не следва да се присъждат разноски. От наказващия орган не е направено искане за присъждане на съдебни разноски, което означава, че съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Така мотивиран, Районен съд – Ихтиман

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0274-000314 от 30.06.2023 г., издадено от Началника РУ ОДМВР – София, РУ - Ихтиман, с което на И. К. К., ЕГН ********** са наложени, на основание чл. 53 от ЗАНН, във вр. чл. 175 ал. 1, т. 4 от ЗДвП глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 103 от ЗДвП, като НАМАЛЯВА размера на наложената глоба от 200 на 100 /сто/ лева и НАМАЛЯВА размера на лишаването от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на 2 /два/ месеца.

Решението на съда подлежи на касационно обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението му на страните, като жалбата се подава до Административен съд – София област, чрез Районен съд - Ихтиман.