Решение № 332 от 19.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 332 гр. София, 19.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА Административно наказателно дело № 20211110213399 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН .

Образувано е по жалба от Г. А. А., ЕГН: **********, срещу електронен фиш серия К № 4517589 на СДВР, с който за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева.

Недоволна от издадения електронен фиш е останала жалб. А., която обжалва същия, като твърди, че тя не е управлявала автомобила.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна СДВР, редовно призована, не изпраща представител. В постъпили писмени бележки се оспорва жалбата като неоснователна, необоснована и недоказана. Изразено е съгласие за даване ход на делото в отсъствие на процесуален представител на директора на СДВР.

Страната моли за постановяване на решение, с което да се потвърди ЕФ като законосъобразен и правилен. Счита, че при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, от надлежна страна и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

След преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа 1 страна следното:

На 19.02.2021 г. в 13:37 часа, в гр. София, автоматизирано техническо средство СORDON M2 с № MD1192 заснело лек автомобил „Фиат Пунто“ с рег. № СВ 3808 МХ, движещ се по бул. “Сливница“, по моста „Захарна фабрика“, с посока на движение от бул.“Константин Величков“ към бул.

„Петър Дертлиев“, със скорост на движение от 73 км/ч, при ограничение на скоростта до 50 км/ч за населено място, съответно било налице превишение на скоростта от 23 км/ч. Процесният лек автомобил бил собственост на жалб.

Г. А. А., което се установява от справката за регистрацията и собствеността на МПС.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа кредитираните писмени доказателства, приобщени в процеса по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, а именно: електронен фиш серия К № 4517589 на СДВР; снимков материал; разпечатка от информационния масив на ОПП-СДВР относно регистрацията и собствеността на МПС; протокол за проверка № 3-С-ИСИС от 12.02.2021 г. на видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации, протокол за използване на автоматизирано техническо средство от 19.02.2021 г., удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017 г. валидно до 07.09.2027 г.; заповед за утвърждаване на образец на електронен фиш; ежедневна форма на отчет; справка – разпечатка от АИС-АНД.

По доказателствата:

При постановяване на настоящето решение съдът кредитира изцяло събраните по делото писмени доказателства, тъй като същите са непротиворечиви, взаимно допълващи се и тяхната доказателствена сила не е оборена.

По делото е представен снимков материал, от който се установява точната дата и час на нарушението, измерената скорост и отклонението от установеното ограничение, точните координати, на които е извършено нарушението, регистрационният номер на МПС, както и че процесното нарушение е заснето с видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип СORDON M2 с № MD1192. Системата е преминала преглед за техническа изправност, съгласно протокол за проверка от 12.02.2021 г., както и същата е от одобрен тип средство за измерване, видно от удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017 г. валидно до 07.09.2027 г.

Следва да се има предвид и това, че с оглед разпоредбата на чл.189, ал.

15 от ЗДвП ("изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки, са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес"), поради което и съдът кредитира изцяло приложения по делото 2 снимков материал, намирайки го за годно веществено доказателствено средство. Посредством него се установяват регистрационният номер на автомобила; мястото на извършване на нарушението (съвпадащо с мястото, посочено в Електронния фиш); ограничението на скоростта; конкретно измерената скорост на движение; номера на системата за наблюдение, както и това, че автомобилът е бил сам на пътя, т. е. измерената скорост на движение е именно на заснетия автомобил. Ограничението на скоростта в съответния участък е именно до 50 км/ч., важащо за населено място съобразно чл. 21, ал.

1 от ЗДвП.

По делото не се събраха доказателства, от които да е видно, че в срока по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, жалбоподателят е подал декларация за лицето, извършило нарушение, както и да е било направено възражение по ал. 6 от чл.

189 на ЗДвП пред директора на съответната структура на МВР.

Всички събрани по делото писмени и гласни докозателства преценени по отделно и в тяхната съвкупност дават възмжност на съда да установи по безспорен начин изложената по-горе фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съдът намира подадената жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл. 189, ал. 8 от ЗДвП. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна, по следните съображения:

Съгласно легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП, електронният фиш представлява "електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи". В същия смисъл е и разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН.

Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП регламентира изрично реквизитите, които следва да съдържа електронният фиш, а именно: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението; мястото; датата; точния час на извършване на нарушението; регистрационния номер на моторното превозно средство; собственика, на когото е регистрирано превозното средство; описание на нарушението; нарушените разпоредби; размера на глобата; срока; сметката и начините за доброволното й заплащане.

Съпоставяйки изискуемите от закона реквизити на електронния фиш, регламентирани в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП към процесната дата, със съдържанието на обжалвания електронен фиш, съдът приема, че последният отговаря на всички законови изисквания. В него са посочени: териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението (СДВР); мястото и времето на осъществяването му; регистрационният номер на заснетото МПС и собственикът на същото.

Изрично е и посочено, че електронният фиш се издава на Г. А. А., ЕГН:

3

**********, в качеството собственик на заснетото МПС. Описано е самото нарушение и е посочена нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, както и санкционната разпоредба, въз основа на която, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева, като са указани срока, сметката и начина за доброволно плащане.

Настоящият съдебен състав намира, че в случая нарушението е описано по разбираем начин, тъй като в оспорения електронен фиш са посочени, както самото нарушение - извършено "нарушение за скорост", посочена е разрешената скорост на движение в процесния участък - 50 км/ч, като изрично е посочено, че ограничението е за населено място; установената скорост на движение 73 км/ч и превишаването на разрешената скорост с 23 км/ч. По отношение на разликата в скоростта на движение, отразена в снимковия материал и в електронния фиш, следва да се отбележи, че от представения по делото протокол от проверка се установява, че грешката при измерване на скоростта с въпросното техническо средство е +/- 3 км/ч при скорост до 100 км/ч. Тази допустима грешка е отчетена и в конкретния случай. Видно от приложения по делото снимков материал измерената скорост е 76 км/ч, докато в обжалвания електронен фиш е посочена (след приспаднатия толеранс от 3 км/ч в полза на водача) скорост от 73 км/ч, която се явява по-благоприятна по размер от действително измерената скорост от 76 км/ч. Мястото на нарушението е посочено не само чрез джи пи ес координати, а е описано и по лесно разбираем начин – конкретна улица и мост. Изрично е посочено, че е извършено в населено място – гр. София.

С оглед гореизложеното съдът намира, че в конкретния случай не са допуснати съществени процесуални нарушения – основание за отмяна на електронния фиш на формално основание, поради което спорът следва да се разгледа по същество.

От събраните и анализирани по-горе доказателства се установява, както от обективна, така и от субективна страна, че е осъществен съставът на административното нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, изразяващо се в неизпълнение на задължението при избиране на скоростта на движение на МПС да не се превишава максимално допустимата скорост, валидна за населено място, която е 50 км/час. Движейки се на посоченото в електронния фиш място и време със скорост от поне 73 км/ч (след приспаднатия толеранс от 3 км/ч в полза на водача) обективно е нарушена забраната на чл. 21, ал. 1 т ЗДвП, като превишението на разрешената скорост е с 23 км/ч. Ето защо съдът прие, че АНО правилно е квалифицирал нарушението и не е налице несъответствие между фактическото описание и правната му квалификация.

От приложената справка е видно, че собственик на процесния автомобил е жалб. А.. По делото не се събраха доказателства кой е управлявал МПС на 19.02.2021 г., но доколкото чл. 188, ал. 1, изр. 2 от ЗДвП регламентира, че собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. В случая, собственикът не е посочил друго лице, което да 4 е ползвало автомобила към процесната дата, поради което правилно е била ангажирана именно неговата отговорността.

В настоящия казус правилно е приложена санкционната норма чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, в която е предвидено при констатирано превишаване на максимално допустимата скорост в населено място, за превишаване от 21 до 30 км/ч – налагане на глоба от 100 лева. Размерът на санкцията е абсолютно определен, поради което съдът не следва да обсъжда въпроса за евентуалното му ревизиране.

Съгласно чл. 189, ал. 4, изр. 1 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, т. е. да няма човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор.

Видео-радарната система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации СORDON M2 с № MD1192 е именно такова техническо средство.

С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП беше добавен терминът "автоматизирано" техническо средство, а съгласно § 6, т. 65 от ЗДвП - "Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес", тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно, в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган.