Решение № 1199 от 08.04.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1199 гр. Варна, 08.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Христова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело № 20233110109022 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Районен съд Варна е сезиран с предявени обективно съединени искове с правно основание на главните специални положителни установителни чл. 422 , ал. 1 , вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86 ЗЗД , а на евентуалните осъдителни чл. 79 , ал.1 вр. чл. 86 ЗЗД.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, предявена във ВРС на 13.07.2023 год. от ищцовата страна „Ю. Б.“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, и с адрес за кореспонденция: ***, представлявана от П. Н. Д. изпълнителен директор и прокуриста М. И. В., чрез юрисконсулт Н. А. М. против ответницата по делото Н. Д. А. ЕГН: **********, с адрес село ***, улица „***“ (***), ***.

С депозиране на исковата молба ищцовата страна е посочила правното основание на предявения главен иск: чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК и цената на иска - 1497.34 лева.

Исковата си молба ищцовата страна е основала на следните твърдени правно релевантни факти и обстоятелства:

Със съобщение по ч. гр. д. № 2470/2023 г. по описа на Районен съд - Варна, на „Ю.

Б.“ АД била предоставена възможност за предявяване на иск за установяване дължимостта на вземането, обективирано в издадената по ч. гр. д. № 2470/2023 по описа на Районен съд Варна заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Предвид това обстоятелство и с оглед санкцията по чл. 415 ГПК за „Ю. Б.“ АД бил налице правен интерес от предявяването на иска по чл.422 ГПК за установяване съществуването на изискуемо вземане по договор за потребителски кредит № CREX-12426153 в общ размер на 1 497.34 лева, от които 974.35 лева - главница по договора за кредит, 0.00 лева възнаградителна лихва, начислена върху главницата за периода от 20.09.2016 г. до 20.10.2017 г., 522.99 лева мораторна лихва, начислена върху главницата за 20.10.2016г. до 16.02.2023г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, до окончателното изплащане на вземането

Твърди се в исковата молба, че вземането на „Ю. Б.“ АД се основавало на договор за кредит СREX - 12426153 сключен на 28.12.2015 г. между „Б. П. П. Ф.“ като кредитор и Н.

Д. А. като кредитополучател. Договорът бил сключен за закупуването на стоки и услуги на изплащане за срок от 22 месеца, обхващащ периода сключване на договора до 20.10.2017 г., съгласно погасителен план, включващ падежните дати на месечните погасителни вноски, размер на вноската и размера на оставащата главница.

1

След сключване на договора сумата за закупуване на стоки, твърди ищцовата страна, била преведена по сметка на упълномощения търговски партньор. Извършването на плащането по посочения начин съставлявало изпълнение на задължението на кредитора да предостави на кредитополучателя кредита, предмет на процесния договор, съставляващ плащане, извършено от името на кредитора и за сметка на кредитополучателя по дължимо и платимо вземане на горепосочения търговски партньор от кредитополучателя и създавало задължение за кредитополучателя да заплати на кредитора 22 месечните погасителни вноски всяка в размер на 104.06 лева. Въз основа на индивидуалния кредитен профил на ответника бил определен годишен процент на разходите, като било посочена и общата стойност на плащанията.

Месечните погасителни вноски, пояснява ищцовата страна, че съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка съставляваща печалбата на кредитора (чл.2). Надбавката (възнаградителна лихва) се формирала съобразно приложимите по договора ГЛП и ГПР. ГЛП бил лихвеният процент, изразен като фиксиран или като променлив процент, който се прилагал на годишна основа към сумата на усвоения кредит. ГПР показвал действителното оскъпяване на всеки кредит, като към лихвения процент по кредита се добавяли всички останали разходи, настоящи и бъдещи, свързани с него. ГПР бил общата цена на кредита за потребителя, изразена като годишен процент от сумата на отпуснатия и редовно обслужван кредит. При изчисляването му се включвали всички задължителни такси за сметка на клиента, свързани с отпускането на кредита.

Лихвеният процент по кредита бил фиксиран за срока на договора, като началната дата за изчисляване на ГПР била датата на подписване на договора при допускането, че годината има 365 дни, независимо дали е високосна и договорът бил валиден за целия срок, като страните изпълнявали точно задълженията си по него.

На основание на чл. 2 във връзка с чл. 3 от договора, се сочи в исковата молба, че за ответника възниквало задължението да погаси заема на 22 месечни вноски, всяка по 104.06 лева, като в чл. 3 от договора било предвидено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата. На основание чл. 3 от договора при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължал обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка погасителна вноска.

Обезщетението за забава било равно на ОЛП, обявен от Българската народна банка, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10%. Лихвените проценти в сила от 1 януари на текущата година бил приложими за първото полугодие на съответната година, а лихвените проценти в сила от 1 юли били приложими за второто полугодие.

Обезщетението за забава се изчислявало на дневна база като дневният й размер за просрочени задължения бил равен на 1/360 част от годишния размер, определен в предходното изречение.

Твърди се от ищцовата страна, че Н. Д. А. преустановила редовното обслужване на стоковия потребителски кредит на 20.09.2016 година, към която дата били заплатени 8 броя погасителни вноски.

На основание чл. 3 от договора, вземането на ищеца ставало изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която в настоящия случай била 20.10.2016г., от която дата вземането, твърди ищцовата страна, че станало ликвидно и изискуемо в целия му размер, за което от страна на кредитора било изпратено изрично уведомление до длъжника на 08.03.2017г.

Предвид изложеното, кредитора - ищец, сочи че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в Районен съд - Варна за следните дължими суми по договор за отпускане на потребителски кредит № CREX12426153 както следва: 974.35 лева - главница; 0.00 лева - възнаградителна лихва за периода от 20.09.2016 г. до 20.10.2017 година; 522.99лева - мораторна лихва за периода от 20.10.2016 г. до 16.02.2023 г. законната лихва за забава от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането. Законната лихва за забава било равна на ОЛП, обявен от Българската народна банка, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10%. Лихвените проценти в сила от 1 януари на текущата година били приложими за първото полугодие на съответната година, а лихвените проценти в сила от 1 юли били приложими за второто 2 полугодие. Законната лихва за забава се изчислявала на дневна база като дневният й изречение.

Със съобщение по ч. гр. д. № 2470/2023 г. по описа на Районен съд - Варна „Ю.

Б.“ АД била уведомена за възможността да предяви установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК за установяване на обективираното в издадената по ч. гр. д. № 2470/2023 г. заповед вземане, което обуславяло правния интерес на „Ю. Б.“ АД от предявяване на настоящата искова претенция.

Предвид изложеното ищцовата страна е сезирала съда с искането да бъде постановено съдебно Решение, по силата на което да бъде признато за установено, че в полза на „Ю. Б.“ АД съществува вземането по договор CREX-12426153, обективирано в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 2470/2023 по описа на Районен съд - Варна, а именно: 974.35 лева - главница по договора за кредит, 0.00 лева възнаградителна лихва, 522.99 лева - мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 20.10.2016г. до 16.02.2023г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.

При условията на евентуалност, в случай че така предявеният установителен иск бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, ищцовата страна моли съда да приеме, че е предявен осъдителен иск и да бъде прието, че същият има характер на волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, чрез връчване на препис от същия на ответната страна.

Отправено е искане и в полза на „Ю. Б.“АД да бъдат присъдени и направените във връзка с издаването на заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 2470/2023 по описа на Районен съд - Варна разноски както следва: 25.00 лева - държавна такса, 50.00 лева -юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, както и разноските за настоящото съдебно производство - 50.00 лева - държавна такса и 100.00 лева, 25.00 лева -държавна такса, 50.00 лева - юрисконсултско възнаграждение.

Изрично е посочена и банкова сметка, по която може да се плати присъдената сума:

IBAN № ***, BIC/SWIFT: ***, „Ю. Б.“ АД.

На следващо място в исковата молба е подчертано, че на 31.05.2023 г. е извършено прехвърляне на търговското предприятие на „Б. П. П. Ф. - Клон България“ КЧТ, ЕИК *** по реда на чл. 15 от Търговския закон (обстоятелство вписано с № *** по партидите на „Ю.

Б.“ АД и на „Б. П. П. Ф. - Клон България“ КЧТ в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ като вписването има само оповестителен характер за третите лица). На основание чл. 265м ТЗ и в съответствие с чл. 13 от Директива 2005/56/ЕО на Европейския парламент и Съвета във връзка с чл. 3 и чл. 4а от Директива 2009/101 /ЕО на Европейския парламент и Съвета посочените обстоятелства били вписани в Търговския регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел.

В подкрепа на изложеното по-горе ищцовата страна е обиктивирала доказателствени искания . На следващо място в исковата молба са обективирани и т.нар. особени искания: ищцовата страна моли делото да бъде разгледано в нейно отсъствие, като се поддържа исковата молба и направени доказателствени искания. В случай, че е налице хипотезата на чл. 238, ал. 1 от ГПК, ищцовата страна моли съда да постанови неприсъствено решение срещу ответника. В случай че исковете бъдат уважени частично, ищцовата страна моли за присъждане на разноските в полза на ищеца по съразмерност и след компенсация.

В срока по чл.131 ГПК, ответницата по делото, чрез надлежно назначения й при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител - адв. А. Д., вписана в адвокатска колегия -Варна, с адрес за призовки и съобщения в ***, с адрес за призоваване чрез ЕПЕП:

***, е представила отговор на исковата молба на ищеца, с който подробно обосновава и аргументира становище по отношение на исковите претенции.

Ответницата моли съда да отхвърли изцяло исковите претенции на ищеца „Ю.

Б.“ АД. Счита, че процесния договор за потребителски кредит е нищожен на основание чл.

22, вр. чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК . При условията на евентуалност счита, че дори процесния договор да е действителен, то вземанията са изцяло погасени по давност. Счита, че исковете на ищеца са изцяло неоснователни и необосновани.

3

Ответницата възразява изцяло срещу действителността на Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-12426153.