Решение № 458 от 16.07.2020, Административен съд - Пазарджик

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД ПАЗАРДЖИК

РЕШЕНИЕ

№ 458 / 16.7.2020г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р

О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, II състав в открито съдебно заседание на осемнадесети юни през две хиляди и двадесетата година в състав:

СЪДИЯ : ГЕОРГИ ПЕТРОВ

СЕКРЕТАР : АНТОАНЕТА МЕТАНОВА като разгледа докладваното от съдията докладчик

Петров адм. дело №475 по описа на съда за

2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

I. За характера на производството, исковете и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава

Единадесета от Административно процесуалния кодекс, във връзка с чл. 1, ал.2 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди .

2. Образувано е по искови претенции, заявени от Т.Х.А., ЕГН **********,*** чрез пълномощника адв. Л.М., да бъде осъдена Областна дирекция на МВР, гр. Пазарджик, да заплати на ищеца сумата от 300,00лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на извършени разноски по заплатено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по н.а.дело № 2142 по описа на Районен съд Пазарджик за 2019г., в производството по които е отменено Наказателно постановление №002535 от 05.11.2018г., издадено от Началник сектор в Районно управление Пазарджик към ОД на МВР, Пазарджик, както и обезщетение за забавено плащане на същата парична сума съразмерно на законната лихва за периода от получаване на исковата молба от ответника до окончателното ѝ изплащане.

Сочи се, че въпросната сума от 300,00лв., е фактически заплатено възнаграждение за адвокатска защита, поради което са налице реално претърпени щети от ищеца, в резултат на противоправно поведение от страна на ответника, изразяващо се в издаването на несъответно на закона Наказателно постановление № 002535 от 05.11.2018г., издадено от Началник сектор в Районно управление Пазарджик към ОД на МВР, Пазарджик.

Сочи се, че към 02.12.2019г., когато е приключило съдебното производство по н.а.дело № 2142 по описа на Районен съд Пазарджик за 2019г., нормата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, не е била действащо право и съответно, не е била налице процесуално правна възможност, искането за присъждане на разноски да бъде направено в производството по това именно, административно наказателно дело.

Иска се претенциите да бъдат уважени изцяло, като се присъдят сторените разноски по настоящото производство.

3. Ответната Областна дирекция на МВР,

Пазарджик, пл. „Съединение“, №3, чрез процесуалния представител юрк. П., счита исковите претенции за недопустими. Сочи се, че последното съдебно заседание по н.а.дело № 2142 по описа на Районен съд Пазарджик за 2019г. е проведено на 02.12.2019г.

, Закона за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди(обн.

ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г.) е влезнал в сила на 03.12.2019г. Счита се, че при това положение, ищцата е могла и е следвало да заяви претенциите си за присъждане на сторените разноски по производството пред районния съд по реда на чл. 248 от ГПК.

Поддържа се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че исковите претенции са основателни, но би следвало размера на адвокатското възнаграждение да се съобрази с Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017г.

ІІ. За допустимостта :

5. Действително, съобразно § 9, от ПЗР на ЗИД на

Закона за отговорността на държавата и общините за вреди(Oбн., ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г.), в чл. 63 от ЗАНН се създават ал. 3, 4 и 5:

„(3) В съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(4) Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.

(5) В полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.“

Тези нормативни текстове, стават действащо право от момента на влизането им в сила, тоест в случая от 03.12.2019г., когато съдебното дирене по адм. н. дело № 2142 по описа на Районен съд Пазарджик за 2019г. е било приключило. Очевидно, каквато и да е възможност А. да претендира присъждане на деловодни разноски в това производство е била изключена.

Според чл. 248, ал. 1 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Цитираната норма, очевидно урежда процесуално правен способ за коригиране на постановено вече съдебно решение, посредством неговото допълване или изменение в частта за разноските, когато то не съответства на заявено вече искане в тази насока от страна в процеса. Казано с други думи, тази процесуално правна норма, не създава някаква допълнителна възможност, да се заяви искане за присъждане на разноски, което не е било направено до приключване на устните състезания по делото.

Възприетия извод за допустимост на исковите претенции, не се променя, по никакъв начин от правилото на §6, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗОДОВ, според което, този закон се прилага за предявените искови молби, подадени след влизането му в сила, доколкото този текст не превръща новите норми на чл. 63, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН, в действащо право, преди влизането в сила на ЗИД на ЗОДОВ.

Ето защо, исковите претенции са допустими, включително и по съображенията развити в следващото по-долу изложение.

ІII. За фактите :

6. Производството по адм. н. дело № 2142 по описа на Районен съд Пазарджик за 2019г. е било сложено в ход по жалба на Т.Х.А.,*** срещу Наказателно постановление

№ 002535 от 05.11.2018г., издадено от Началник сектор в Районно управление Пазарджик към ОД на МВР, Пазарджик, с което за нарушение по чл. 64, ал. 4, във връзка с ал. 2, във връзка с ал. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи, на основание чл. 257, ал. 1, от ЗМВР, нея е наложено наказание глоба в размер на 500,00лв.

За защита на правата и законно установените си интереси, А. е упълномощил свой процесуален представител по делото, като защита е била фактически осъществена в хода на производството от адвокат Л.М. ***.

Според представения по делото Договор за правна защита и съдействие от 29.10.2019г.(л.20 по а.н.д.№2142/2019г. на Районен съд Пазарджик), за осъщественото процесуално представителство А. е заплатила изцяло и в брой на адв. М. сумата от 300,00лв.

7. С Решение № 70 от 30.01.2020г., постановено по н.а.д. № 2142 по описа за 2019 г., Районен съд Пазарджик е отменил изцяло Наказателно постановление № № 002535 от 05.11.2018г., издадено от Началник сектор в Районно управление Пазарджик към ОД на МВР, Пазарджик. Решението не е обжалвано и съответно е влезнало в законна сила на 15.02.2020г., според изрично направеното за това отбелязване върху съдебния акт, представен в хода на настоящото производство.

IV. За правото:

8. Несъмнено е, че задължението за заплащане на разноски извършени в хода на конкретно съдебно, исково или административно производство, представлява по правната си същност елемент от съдържанието на облигационно отношение между страните в процеса, по силата на което едната от тях, чиято поддържана в процеса позиция е била призната от съда за основателна, има правото да иска от противната страна, да ѝ заплати направените деловодни разноски. Правоотношението съдържа всички белези на облигационното отношение, доколкото има имуществен характер, а в съдържанието му влизат правото да се иска от насрещната страна определено поведение - заплащането на разноските по делото и корелативното на това право, задължение на противната страна да плати въпросните разноски. Тези права и задължения са релативни. Правоотношението има едностранен характер. Негов обект е парична сума, която включва само направените по делото разноски – държавните такси, разноските по производството (възнаграждение за вещо лице, разноски по призоваване на свидетели и пр.) и възнаграждението за един адвокат, ако страната е имала такъв или юрисконсултско възнаграждение, ако такова е осъществено. Правоотношението възниква, като последица от влязлото в сила съдебно решение, в което съдът е присъдил в полза на съответната страна, сторените от нея разноски.

9. В част от доктрината и съдебната практика се счита, че тази материалноправна отговорност е деликтна по естеството си, безвиновна е, но не обхваща всички вреди, а само разноските за производството, направени от насрещната страна по делото.

Това становище не може да бъде споделено.

Упражняването на право на иск, респективно на правото на жалба срещу административен акт и съответно, осъществяването на право на участие и защита в процеса на ответната по иска или по жалбата страна, явно не могат да бъдат квалифицирани като противоправно поведение, включително когато се окаже че иска, жалбата или пък респективно, осъществената процесуална защита срещу тях са неоснователни. Използваната в доктрината квалификация „неоснователно предизвикан правен спор“, като описание на елемент от фактическия състав с проявлението на който се свързва пораждането на задължението за заплащане на разноски, не превръща воденето на съдебен процес или защита на ответника в съдебния процес в противоправна дейност, нито пък облигаторното задължение за поемане на разноските по съдебното уреждане на спорния между правните субекти въпрос, в осъществяване на юридическа отговорност за извършен деликт в резултат на който за една от страните са причинени подлежащи на обезщетяване вреди.

10. В този смисъл, би могло да се каже, че разноските по разрешаването на спорен между правните субекти въпрос са подобни на разноските по сключването или изпълнението на договор (примерно по чл. 186 от ЗЗД) или пък на разноските по сключване на извънсъдебна или съдебна спогодба (чл. 78, ал. 9 от ГПК, чл. 20 и чл. 178 от АПК).

Поради тази причина, не е възможно да се приеме, че възлагането от съда на задължение за заплащане на разноски съставлява осъществяване на юридическа, деликтна отговорност.

Все в тази насока, в контекста на принципа „per argumentum a contrario“, трябва да се съобрази, правилото на чл. 3, изр. първо от ГПК, според което участващите в съдебните производства лица и техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави, както и правилото на чл. 91, изр. първо, предл. първо от ГПК, според което страна, която неоснователно причини отлагане на делото, понася независимо от изхода му разноските за новото заседание.

Ето, това именно са случаите в които осъждането за заплащане на разноски съставлява осъществяване на деликтна отговорност за виновно(вкл. при условията на небрежност във втората хипотеза) предприето поведение от страната в съдебния процес.

11. С оглед изложеното до тук, трябва да се посочи, че искането за присъждане на разноски в съдебния процес и искането за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди имат различно основание. Това ще рече, че искането за присъждане на разноски, извършени в съдебно производство по обжалване на наказателно постановление, не могат да се търсят под формата на претърпени вреди в друго, отделно исково производство по реда на ЗОДОВ. Такъв иск, би следвало да се определи като недоказан, защото макар и фактически извършени от лицето и довели до намаляване на неговата имуществена сфера, тези разноски не са вреди от осъществено противоправно поведение на другото лице от което се искат и присъждането им не може да бъде форма на осъществяване на неговата юридическа, гражданска отговорност.

Поради тази причина, разноските следва да бъдат присъдени именно в съдебното производство в хода на което те са извършени.