Определение № 191 от 09.05.2024, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 191 гр. Смолян, 09.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно частно гражданско дело № 20245400500156 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.

С Определение № 149/07.03.2024 г. по гр. д. № 165/2024 г.

Смолянски районен съд е върнал исковата молба в частта й по предявения от В. М. К. против Софийски районен съд иск да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца обезщетение за нанесени ми имуществени вреди в размер на 3 500 лева, ведно с лихва за забава върху тази сума в размер на 700 лева, считано от датата на всеки разход до предявяване на иска, както и от датата на иска до окончателното изплащане на сумите, както и обезщетение за нанесени му неимуществени вреди в размер на 3 500 лева, ведно с лихви за забава от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумите, които вреди произтичат от неправомерно дублиране на гр. д. № 39771/2019 г. по описа на СРС, 170 състав, и воденето на същото като недопустимо такова и за нарушаване правото на ищеца на разглеждане и решаване на спора за прекратяване на недопустимото дело в разумен срок – поради недопустимост на този иск.

Със същото определение е изпратена исковата молба в частта й по предявения от В. М. К. против Министерство на правосъдието иск да бъде осъден ответеника да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лева, представляващи разходи за правна помощ за упълномощен адвокат, които вреди произтичат от липсата на отговор по същество от ответника на подадено от ищеца заявление по реда на глава трета“а“ от ЗСВ на Административен съд – Смолян – по подсъдност; прекратено е изцяло производството по гр. д. № 165/2024 г. на РС – Смолян и ищецът е осъден да заплати ДТ в размер на 10 000 лева по така предявения срещу СРС иск.

Това определение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от 1 ищецът В. М. К., чрез пълномощник адв. Й.Щ.

По отношение предявените срещу Софийски районен съд искове в частната жалба се твърди, че предявения иск не е единствено и само по чл. 2б ал. 1 от ЗОДОВ относно разглеждането и решаване на делото в разумен срок – в случая е налице и достатъчно съществено нарушение на други права от правото на Европейския съюз, които вреди следва да бъдат обезщетени. В тази връзка се сочи, че в исковата молба е посочено, че са нарушение чл. 6 § 1 и чл. 13 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи – нарушено е правото на ищеца на справедлив съдебен процес, на справедливо гледане на делото му съобразно утвърдените норми на закона и в разумен срок, от независим и безпристрастен съд, както и правото му да се ползва от ефективни правни средства за защита.

Сочи се, че изискването на чл. 8 ал. 2 от ЗОДОВ се отнася само относно вредите от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, а не и за другите вреди от нарушение правото на ЕС.

По-нататък в частната жалба се сочи, че в цитираните писма на Министерство на правосъдието е прието, че съденият спор не е приключил, делото е висящо и затова не се е произнесло, а разпоредбата на чл. 2б ал. 3 от ЗОДОВ допуска предявяване на иск по висящо производство; разпоредбата на чл. 8 ал. 2 от ЗОДОВ поставя ограничения само за приключени производства, като се прави изводи, че могат да бъдат предявени съдебни искове относно вредите от нарушение правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по чл. 2б ал. 1 от ЗОДОВ без предварително разглеждане по реда на глава трета“а“ от ЗСВ по висящи производства.

С частната жалба се прави искане да бъде отменено определението в частта относно исковете срещу СРС и се върне делото на РС – Смолян за продължаване на съдопроизводствените действия. В частта относно иска срещу Министерство на правосъдието се прави оттегляне на иска.

Смолянски окръжен съд намира частната жалба за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна, ДТ не се дължи, а по същество съобрази следното.

Гражданско дело № 165/2024 г. по описа на Смолянски районен съд е образувано по искова молба от В. М. К. срещу Софийски районен съд и Министерство на правосъдието. Иска се да бъде осъден Софийски районен съд да заплати на ищеца имуществени вреди в размер на 3 500 лева и неимуществени вреди в размер на 3 500 лева, ведно с мораторни и законни лихви, като обезщетение за въвличането му и водене на дублирано недопустимо гр. д. № 3977/2019 г. по описа на СРС, 170 състав, за времето след 29.08.2019 г. и воденето на същото като недопустимо такова и за нарушаване правото на ищеца за разглеждане и решаване на спора за прекратяване на недопустимото дело в разумен срок, както и за обезщетяване на вредите от водене на недопустимото дело.

2

Обосновано и законосъобразно районният съд е приел, че така предявените искове за имуществени и за неимуществени вреди срещу Софийски районен съд са недопустими.

В разпоредбите на чл. 2 и чл. 2б от ЗОДОВ е уредена отговорността на съдилищата и другите органи на съдебната власт за техни противоправни действия и бездействия – разглеждане на делата в неразумен срок, а в чл. 2в от ЗОДОВ е уредена отговорността при нарушаване правото на ЕС.

Настоящата инстанция споделя изложеното от районния съд, че твърденията в исковата молба касаят такива за нарушения на националното право – в случая Граждански процесуалния кодекс; твърди се, че в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, недопустимо образуваното от СРС гр. д. № 39771/2019 г. е недопустимо водено вместо да бъде прекратено, като според ищецът вместо „дублираното“ дело да бъде прекратено при поискването му от РС – Смолян с оглед производството по подсъдност пред ОС – Смолян, същото е прекратено едва на 24.01.2023 г. с недопустим според ищеца съдебен акт. Имуществените вреди се обосновават с разходите, които ищецът е правил с оглед участие и защита по „дублирано“ дело, което е подлежало на прекратяване според ищеца, но не е било своевременно прекратено; неимуществените вреди се претендират поради създадени редица неволи, безпокойства, тревоги и притеснения у ищеца, довели до безсъние, повишаване на кръвно налягане и други.

Според настоящата инстанция се касае до иск по чл. 2б от ЗОДОВ. Неговото предявяване съгласно чл. 8 ал. 2 от ЗОДОВ е обвързано с приключена административна процедура по глава трета“а“ от ЗСВ. Видно от изложеното в исковата молба и от приложените към нея писма от Министерство на правосъдието, приключила процедура по глава трета“а“ от ЗСВ не е налице. След като няма приключила процедура по глава трета“а“ от ЗСВ, предвид разпоредбата на чл. 8 ал. 2 от ЗОДОВ така предявения иск по чл. 2б от ЗОДОВ не е допустимо.

Неоснователни са доводите във въззивната жалба, че след като разпоредбата на чл. 8 ал. 2 от ЗОДОВ касае само приключени производства, а според писмата на МП следва заявлението по глава трета“а“ от ЗСВ да се подаде след приключване на „оригиналното дело“, то се касае за висящо производство и не важат ограниченията на чл. 8 ал. 2 от ЗОДОВ. Не са представени доказателства към исковата молба, но в нея изрично се твърди, че гр. д. № 39771/2019 г. е приключило с влязъл в сила съдебен акт, т.е. не е висящо. Обстоятелството, че МП е изразило становище, че следва да се произнесе в производство по глава трета“а“ от ЗСВ след приключване на гр. д. № 16358/2020 г. на СРС, не обосновава извод за висящност на производството по гр. д. № 39771/2019 г. на СРС, дори и да би могло да се приеме, че висящността на производство е основание да не се прилагат ограниченията на чл. 8 ал. 2 от ЗОДОВ.

3

Неоснователни са доводите в частната жалба, че с исковата молба е въведено и основание по чл. 2в от ЗОДОВ. Действително в исковата молба се твърди, че описаните в молбата нарушения на процесуалните правила, утвърдени със закона, са довели до нарушаване на чл. 6 § 1 и чл. 13 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи – нарушаване правото на ищеца на справедлив съдебен процес, на справедливо гледане на делото му съобразно утвърдените норми на закона и в разумен срок, както и правото му да се ползва от ефективни правни средства за защита, породи което е нарушено правото на ЕС. Както се сочи и в обжалваното определение, в исковата молба не се навеждат твърдения, че вредите на ищеца са настъпили в резултат на нарушаване на правото на ЕС.

От изложеното в исковата молба е видно, че ищецът твърди, че в резултат на неспазване на процесуалните норми на националния закон – ГПК, се е стигнало до нарушаване на правата на ищеца, защитени според него от нормите на чл. 6 § 1 и чл. 13 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Независимо как се формулират доводите на ищеца, сега частен жалбоподател, твърденията се свеждат до такива за решаване на делото извън разумния срок, в случая неговото прекратяване. Касае се за иск по чл. 2б от ЗОДОВ, поради което следва да е приключила процедурата по глава трета“а“ от ЗСВ. Не е налице приключила такава административна процедура, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 8 ал. 2 от ЗОДОВ така предявените искове срещу Софийски районен съд са недопустими.

Предвид гореизложеното определението на районния съд в обжалваната му част следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано, поради което Смолянски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 149/07.03.2024 г. по гр. д.

№ 165/2024 г. на Смолянски районен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5