Протокол № 284 от 22.04.2026, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 284 гр. Варна, 22.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова при участието на секретаря Мая М. Петрова

Сложи за разглеждане докладваното от Цвета Павлова Търговско дело № 20253100900776 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:32 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ П. С. С., редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат А. С. и адвокат Н. В., редовно упълномощени и приети от съда от днес.

ТЪРГОВСКОТО ДРУЖЕСТВО-ОТВЕТНИ К „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО

ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, редовно призовано, представлява се от юрисконсулт Й. С., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Й. Л. М., редовно призован, явява се лично, депозирал заключението в срока по чл. 199 ГПК.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д. А. Д., редовно призован, явява се лично, депозирал заключението в срока по чл. 199 ГПК.

АДВ. С.: Да се даде ход на делото.

АДВ. В.: Да се даде ход на делото.

ЮРИСК. С.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ като взе предвид редовното призоваване на страните по делото и след спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК, намира, че не са налице процесуални пречки по хода и разглеждането на делото, поради което ОПРЕДЕЛИ

1

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ, на основание чл. 143 от ГПК пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора като поканва страните да изразят становище по проекта за доклад на делото.

АДВ. С.: Поддържам исковата молба. Запознат съм с доклада и нямам възражения по същия.

ЮРИСК. С.: Поддържам отговора, като оспорвам исковата молба.

Запознат съм с доклада и нямам възражения по същия.

СЪДЪТ приканва страните към спогодба.

АДВ. С.: От наша страна няма проблем, стига насрещната страна да изрази някакво желание и съгласие.

ЮРИСК. С.: Не мисля, че има как да се спогодим към момента, защото считам, че има данни за принос от страна на пострадалия.

СЪДЪТ, като съобрази поведението на страните и невъзможността за спогодба в днешно съдебно заседание, на основание чл. 145, ал. 3, пр. последно вр. чл.146 от ГПК, пристъпи към УСТЕН ДОКЛАД на делото в смисъла, в който е докладван с Определение № 349/02.03.2026 година:

Предявени са от П. С. С., ЕГН ********** срещу „Застрахователно дружество „Евроинс“ АД, ЕИК 121265113 искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 15 338,76 евро (30 000 лв.) – част от цялото вземане в размер на 30 677,51 евро (60 000 лв.), над вече заплатените му доброволно от ответника 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се претърпени болки и страдания вследствие телесни увреждания – счупване и разместване в дясна тазобедрена става, ангажираща главата на бедрената кост и ставната ямка, ведно със законната лихва, считано от 17.10.2024 год. – датата на предявяване на извънсъдебна претенция пред ответника, до окончателното й заплащане, и 3 445,69 евро (6 739,19 лв.) – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в сторени разходи за лечение на горепосочените телесни увреждания, ведно със законната лихва от 19.08.2025 год. – датата на отправяне на извънсъдебната претенция към ответника за сторените имуществени разходи в пълен размер до окончателното заплащане на обезщетението, произтекли от 2 пътнотранспортно произшествие, настъпило на 17.09.2024 год., около 22:30 ч., в гр. Варна, по вина на Георги С. Неделчев, като водач на лек автомобил „Ситроен C3“, рег. № ***, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 497, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 17.09.2024 год., около 22:30 ч., в гр. Варна, водачът на лек автомобил „Ситроен C3“, рег. № *** - Георги С. Неделчев, е предприел маневра за завой наляво, за да навлезе в крайпътна територия на ул.

„Тодор Влайков“ № 24, без да подаде ляв мигач за маневрата, която ще предприеме, вследствие на което е настъпило съприкосновение между автомобила и движещият се зад него със самостоятелно електрическо превозно средство (тротинетка) ищец, като последният е получил счупване и разместване в дясна тазобедрена става, ангажираща главата на бедрената кост и ставната ямка. След първоначалното си приемане в МБАЛ „Св. Анна“ АД гр. Варна, на 02.10.2024 год. в УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД – гр. Варна е претърпял операция под обща анестезия за открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация. Физическите травми са довели до ограничаване на движенията му, наложили са спазване на постелъчен режим, с предписание за използване на помощни средства и са породили необходимост от ежедневна помощ от семейството му. Ищецът сочи, че е бил в продължителен отпуск по болест, попречило му да полага труд. Счита, че всичко това е довело до трайно нарушаване в качеството му на живот, ограничило е възможността му да общува с близки хора, да бъде самостоятелен и независим от чужда помощ.

Излага, че и към момента на депозиране на исковата молба неблагоприятните последици от произшествието не са преодолени, а видът и характерът на счупването обуславят възможност за други увреждания в бъдеще, които трудно биха били преодолени дори от млад човек. Вследствие процесното произшествие е било образувано АНД № 75/2025 год. на Военен съд – гр.

Сливен, завършило със споразумение, с което водачът на лекия автомобил е признал виновното причиняване на средна телесна повреда на ищеца. Твърди се, че към датата на произшествието по отношение на автомобила е бил налице валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен с ответното дружество, към което е била отправена извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение с писмо с вх. № РК014 10600/17.10.2024 год. По същата се признава, че застрахователят е заплатил единствено сумата от 30 000 лв. като обезщетение за претърпени 3 неимуществени вреди след определяне на съпричиняване от пострадалия в размер на 50%, но не е взел отношение касателно искането за обезщетяване на имуществените вреди, представляващи сторените от ищеца имуществени разходи за лечение. Доброволното плащане ищецът разглежда като признание на настоящия иск по основание. Претендира се обезщетяване и на имуществени вреди в размер на 3 445,69 евро (6 739,19 лв.), състоящи се от разходи по фактури, описани в молба с вх. № 37884/29.12.2025 год. – л. 64 от делото.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК по исковата молба постъпва отговор от ответното дружество, с който исковете се оспорват по основание и размер и се отправя искане за отхвърлянето им в цялост. Признава се наличието на валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към датата на произшествието по отношение на лек автомобил „Ситроен C3“, рег. № ***, вината на водача на последния, неподаването на светлинен сигнал от виновния водач при извършването на маневрата, при която е настъпило произшествието, получаване от ищеца на травматичните увреждания, описани в исковата молба и връзката им с произшествието, отправянето към него на извънсъдебна застрахователна претенция от ищеца на 17.10.2024 год. и изплащането на сумата от 30 000 лв. като обезщетение за претърпените от произшествието неимуществени вреди, настъпването на имуществените вреди, техния размер и връзката им с катастрофата. Твърди, че плащането е извършено на 10.10.2025 год. по образуваната щета № 1500126280. Навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца в обем 50%, изразяващо се в управление на електрическата тротинетка след употреба на алкохол с концентрация в кръвта му над законоводопустимия размер, попречило му да реагира своевременно и да избегне удара чрез спиране преди мястото на удара, въпреки съществуващата за това възможност, или чрез отклонение в дясно на траекторията си на движение. В евентуалност възразява, че ищецът не е спазвал безопасна дистанция от лекия автомобил. Твърди и че макар виновният водач да не е подал светлинен сигнал, ищецът е могъл да проследи движението му и да предвиди маневрата. Счита, че вследствие съпричиняването редуциран следва да бъде размерът на двата иска. Оспорва се като завишен размерът на иска за неимуществени вреди на база възражения за цялостно преодоляване на неблагоприятните последици от произшествието 4 в здравословен аспект. Признава се, че възстановителният период е бил по продължителен предвид характера на травмата. Оспорва се началната дата на претенцията за акцесорна лихва по иска за имуществени вреди.

В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК постъпва допълнителна искова молба, с която ищецът изцяло поддържа заявеното в първоначалната такава. Оспорва възраженията, релевирани от ответника. Внася се корекция относно началната дата на претенцията за законна лихва по иска за имуществени вреди 19.08.2025 год., явяваща се датата на пълното предявяване на извънсъдебната претенция за имуществени вреди, до окончателното й заплащане. Уточнява се и че искът за имуществени вреди обхваща разходите, сторени за лечение на ищеца.

В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК постъпва отговор по допълнителната искова молба, с който ответникът поддържа изцяло първоначалния си отговор.

Заявява, че възражението по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не следва да се разглежда като признание на базовия размер на обезщетението. Счита, че изявленията на страните в тази връзка, както и по отношение на съпричиняването не обвързват съда и зависят от конкретно установените факти по делото.

Реферира към постановките на ТР 1/2021 год. на ОСГТК на ВКС.

Предявените искове са с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл.

497, ал. 1 от ЗЗД.

ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ в процеса се разпределя съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си.

Повдигнатият правен спор възлага в тежест на ищеца доказването на съществуването на валидно застрахователно правоотношение по отношение на процесния автомобил, наличието на противоправно поведение от страна на водача, неговата вина, настъпилите вреди, вкл. техния характер и размер, и наличието на причинно-следствена връзка между противоправното поведение на виновния водач и вредите.

В тежест на ответника е да доказването на всички свои възражения, включително за наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца под заявените проявни форми, евентуалното неспазване от 5 ищеца на безопасна дистанция спрямо лекия автомобил, възможността на ищеца да проследи движението на автомобила и да предвиди неговата маневра въпреки неподаването на светлинния сигнал, както и пълното възстановяване на пострадалия.

ПРИЕМА ЗА БЕЗСПОРНО УСТАНОВЕНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ

ОТ ДОКАЗВАНЕ, както следва: наличието на валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към датата на произшествието 17.09.2024 год. по отношение на лек автомобил „Ситроен C3“, рег. № ***; неподаването на светлинен сигнал от виновния водач при извършването на маневрата, при която е настъпило произшествието; получаване от ищеца на травматичните увреждания, описани в исковата молба; връзката им с произшествието; отправянето към ответника на извънсъдебна застрахователна претенция от ищеца на 17.10.2024 год. и изплащането на сумата от 30 000 лв. като обезщетение за претърпените от произшествието неимуществени вреди; настъпването на имуществените вреди, техния размер и връзката им с катастрофата.

На основание чл. 300 ГПК вр. чл. 383, ал. 1 от НПК, СЪДЪТ УКАЗВА на страните, че е изключена преценката относно това дали е извършено Д.ието, неговата противоправност и вината на дееца, които са задължителни за гражданския съд, съобразно постигнатото по АНД № 75/2025 год. на Военен съд - Сливен.

УКАЗВА на страните, че са се позовали на всички релевантни факти за очертаване на основанието на иска, както и че са ангажирали допустими доказателствени средства за твърдените от тях факти и обстоятелства.

СЪДЪТ докладва служебно изисканото и постъпило НАХД № 75/2025 г. по описа на Военен съд – Сливен.

АДВ. С.: Моля, да приемете като доказателство по делото представените с исковата молба писмени документи. Да се приобщи и постъпилото наказателно делото.

6

ЮРИСК. С.: Не възразявам да бъдат приети като доказателство по делото представените с исковата молба писмени документи. Моля, да приемете като доказателство по делото представените с отговора на исковата молба писмени документи, както и постъпилото наказателно дело.