Решение № 358 от 08.10.2026, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 358 гр. П., 08.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Андрей Ив. Николов при участието на секретаря Величка Андреева като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело № 20261230100230 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдебното производство е по Глава тринадесета от ГПК.

Ищцата Х. Б. Е., с адрес в гр. П., ул. „М.“ № 20, ЕГН **********,е предявила срещу ответника „С. К.“ ООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „Ц. ш.“ № 115Е, ет. 5, ЕИК ***, искове, както следва:

- главни искове – за обявяване на недействителност по чл. 22 ЗПК на договор за потребителски кредит, сключен между тях, и за присъждане на недължимо платена сума, включваща неустойка и възнаградителна лихва по кредита;

- евентуални искове – за прогласяване на нищожност на неустоечна клауза от същия договор и за присъждане на недължимо платената неустойка.

Ищцата пояснява, че на 09.05.2023 г. между нея (като кредитополучател) и ответника (като кредитодател) е бил сключен Договор за потребителски кредит с № 859205, с главница от 700 лв. (357,90 евро) и с възнаградителна лихва от 129,64 лв.

(66,28 евро). Твърди, че този договор е недействителен, тъй като противоречи на чл.

11, ал. 1, т. 9 и т. 10 във вр. с чл. 22 ЗПК. Изтъква, че съгласно чл. 11, ал. 1 от договора, трябва да заплати на кредитодателя и неустойка от 562,36 лв. (287,53 евро), ако не му предостави конкретно предвидено обезпечение. Смята, че ако договорът не бъде приет за недействителен, то тогава нищожна е неустоечната уговорка, тъй като тя влиза в колизия с добрите нрави (заради характеристиките й, описани в обстоятелствената част на исковата молба) и противоречи на императивни правила на ЗПК и на ЗЗП 1

(визирани в уточнителна молба). Заявява, че е платила на ответната страна цялата главница по кредита, както и още 300 лв. (153,39 евро), от които 250 лв. (127,82 евро) са за неустойката и 50 лв. (25,56 евро) са за договорната лихва. Счита, че при обявяване на недействителността на кредитния договор, сумата от 153,39 евро трябва да й бъде възстановена, а при прогласяване на нищожност само на неустоечната клауза е нужно да й бъде върната платената неустойка от 127,82 евро. Моли предявените искове да бъдат уважени, ведно със законната лихва върху недължимо платените суми от датата на подаване на исковата молба (13.03.2026 г.) до погасяването. Претендира съдебни разноски и предлага в полза на адвоката, който й е предоставил безплатна правна помощ по настоящото дело, да бъде присъдено съответно възнаграждение.

Ответникът намира ищцовите претенции за неоснователни, настоява за отхвърлянето им и за присъждане на съдебно-деловодни разходи. Излага доводи, че както договорът, така и клаузата, уреждаща неустойката по него, са валидни и не страдат от пороците, заявени от другата страна, поради което и платеното в тази връзка не подлежи на връщане.

Съдът приема следното:

1. По съществото на делото (изводи от фактическа и от правна страна):

С доклада по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, са отделени за ненуждаещи се от доказване признатите от страните обстоятелства за сключването на процесния договор, както и плащането на цялата главница по кредита, а също и на сумата 153,39 евро, от които 127,82 евро са за неустойката.

От съдържанието на договора и на погасителния план към него, копия от които са приобщени към доказателствения материал, се изясняват и базисните параметри на кредитното правоотношение, а именно:

- главница – 700 лв. (357,90 евро);

- годишен процент на разходите – 56,4 %;

- годишен лихвен процент – 44,5 %;

- обща стойност на плащанията, включваща главницата и договорната лихва – 829,64 лв. (424,19 евро), от което следва, че размерът на договорната лихва е 129,64 лв. (66,28 евро);

- погасяване – чрез 16 двуседмични вноски;

- изчисляване на годишния процент на разходите – „в съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 2 ЗПК съгласно формулата по Приложение № 1 към ЗПК и включва единствено договорената между страните възнаградителна лихва.“.

Сключеният между ищцата и ответника договор разкрива признаците на такъв за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК (обнародван в бр. 18/10 г. на ДВ, в сила от 12.05.2010 г.). Ищцата е физическо лице, за което няма данни при встъпването в кредитното отношение да е действало при упражняването на професионална или 2 търговска дейност, а ответникът е търговско дружество, част от чиято базова дейност е кредитиране, включително предоставяне на потребителски кредити. Следователно, при сключването на договора за кредит, ответникът е действал в качеството на „кредитор“, според легалната дефиниция, дадена в чл. 9, ал. 4 ЗПК, а ищцата е имала качеството на „потребител“, съобразно легалното определение на чл. 9, ал. 3 от с. з.

Правилото на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК въвежда изискването, че договорът за потребителски кредит следва да включва годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, като се посочат взетите предвид допускания, използвани по начина, определен в Приложение № 1 към закона. Касае се за ясна императивна разпоредба, която във връзка с чл. 22 ЗПК установява елемент от специалната форма за действителност на договорите за потребителски кредит. В коментирания аспект допълнително трябва да се отчете, че годишният процент на разходите по потребителския кредит изразява общите разходи по него за потребителя – настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредници за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит (чл. 19, ал. 1 ЗПК).

Изчисляването му пък се извършва по специалната формула, която също е разписана в Приложение № 1 към закона (чл. 19, ал. 2 ЗПК). Систематичното и телеологическото (смислово) тълкуване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от с. з. водят до извода, че посочването в договора за потребителски кредит само на цифрово изражение на годишния процент на разходите не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания на тези разпоредби. Целта на нормативния текст на чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които ще стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Ето защо е нужно в потребителската кредитна сделка да бъдат ясно упоменати и компонентите, включени в годишния процент на разходите, както и математическият алгоритъм (методиката), по който (която) тези компоненти формират самия годишен процент на разходите (вж. в този смисъл Решение № 336/13.03.2018 г. по в. гр. д. № 3025/17 г. на Окръжен съд – гр. П., Решение № 229/18.10.2018 г. по в. гр. д. № 229/18 г. на Окръжен съд – гр.

Кюстендил, Решение № 198/07.11.2019 г. по в. гр. д. № 256/19 г. на Окръжен съд – гр.

Разград и Решение № 260121/29.03.2021 г. по в. гр. д. № 110/21 г. на Окръжен съд – гр.

Пазарджик).

В този контекст се налага констатацията, че договорът за кредит, оспорван от ищцата, наистина не съответства на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото в него отсъства ясно и конкретно визиране как всъщност е бил формиран годишният процент на разходите, щом като не е уточнен конкретният начин, по който е била получена крайната му величина. Вместо това са изложени формулировки, които имат изцяло 3 бланкетен характер.

Отклоненията от императива на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК имат за последица недействителността на потребителския кредитен договор (чл. 22 ЗПК).

Когато договорът за потребителски кредит бъде обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по него (чл. 23 ЗПК).

С оглед недействителността на договора, платената от ищцата по него сума от 153,39 евро, надвишаваща чистата стойност на кредита, се явява дадена без основание и подлежи на връщане (чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД).

В обобщение на казаното дотук трябва да се подчертае, че главните искови претенции са основателни, поради което не подлежат на разглеждане по същество евентуалните такива.

2. По съдебните разноски:

Изходът от спора предоставя право на съдебни разноски само на ищцата (чл. 78, ал. 1 ГПК).

Съдебно-деловодните разходи, които й се полагат, се формират от заплатената държавна такса – 54,04 евро.

Ищцата е получила безплатна правна помощ (по чл.38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.) в производството пред настоящата инстанция. На адвоката, който я е предоставил – Д.

В. М. от Адвокатска колегия – гр. П., с адрес на кантората в гр. П., ул. „П. „О. и К.““ № 3Б, ет. 2, ап. 5, трябва да бъде присъдено възнаграждение (по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.). То е нужно да се фиксира на 120 евро (с включен ДДС от 20 евро). Определянето му е извършено от сегашния съдебен състав на базата на действителната фактическа и правна сложност на делото и при зачитане на принципите постановки, приети в Решението от 25.01.2024 г. по дело С- 438/22 г. на СЕС. Според тълкуването, дадено в този акт на общностния съд, съдилищата от държавите-членки на Европейския съюз не са длъжни да прилагат ограничение от националното законодателство за минимален размер на адвокатските възнаграждения, ако този пример не кореспондира с действителната фактическа и правна сложност на конкретното дело. А преценката на съда в подобна ситуация трябва да се концентрира върху характеристиките на защитата, възложена по съответното дело, неговия предмет, извършените процесуални действия в хода на производството, събраните доказателства, броя на проведените съдебни заседания, като също така не следва да се забравя, че все пак се касае за строго квалифициран труд, полаган от лице с юридическа правоспособност, което носи завишена отговорност за дейността си. Пренасянето на тези критерии в полето на разглеждания казус показва, че горепосоченото адвокатско възнаграждение кореспондира напълно с проблемите, които сегашното дело поставя от фактическа и от правна страна. В хода на съдебното производство е изготвена подробна искова молба, 4 която е ориентирана към доводи за нищожност на процесния договор. Проведено е само едно открито заседание, в което процесуален представител на ищцата не е взел лично участие. Събрани са единствено писмени доказателства и то в изключително малък обем. Спорният предмет е на доста ниска материална стойност. Разгледаната правна проблематика е с невисок интензитет на сложност, включително по нея има трайно установена съдебна практика.

Изтъкнатото в предходния абзац, съобразно данните от делото, отговаря и на критериите, въведени с актуалния нормативен режим на чл. 38, ал. 2, изр. 2 във вр. с чл. 36, ал. 3 и ал. 4 ЗАдв.

Тъй като адвокатът, на когото се присъжда възнаграждението за безплатната правна помощ, е регистриран по реда на ЗДДС, съобразно представените документи, изходящи от органите на Националната агенция по приходите, в него е включен и дължимият ДДС (вж. Определение № 280/14.06.2018 г. по ч. гр. д. № 1704/18 г., IV г. о. на ВКС, Определение № 216/19.06.2018 г. по т. д. № 1587/17 г., II т. о. на ВКС и Определение № 429/19.07.2018 г. по ч. т. д. № 1673/18 г., II т. о. на ВКС).

Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско отделение, Трети състав

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА, на основание чл. 22 ЗПК, за недействителен Договор за потребителски кредит с № 859205/09.05.2023 г., сключен между Х. Б. Е., с адрес в гр. П., ул. „М.“ № 20, ЕГН ********** (като кредитополучател) и „С. К.“ ООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „Ц. ш.“ № 115Е, ет. 5, ЕИК *** (като кредитодател), поради нарушаване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

ОСЪЖДА „С. К.“ ООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „Ц. ш.“ № 115Е, ет. 5, ЕИК ***, да заплати на Х. Б. Е., с адрес в гр. П., ул. „М.“ № 20, ЕГН **********, следните суми:

- 153,39 евро, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, представляващи недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит с № 859205/09.05.2023 г., сключен между Х. Б. Е. (като кредитополучател) и „С. К.“ ООД (като кредитодател), ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 13.03.2026 г., до погасяването, както и