Решение № 85 от 18.10.2022, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. К., 18.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., II-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Аксиния Б. Атанасова при участието на секретаря Д. П. М. като разгледа докладваното от Аксиния Б. Атанасова Административно наказателно дело № 20221850200010 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.

Л. И. Т., ЕГН ********** от гр. К., ул. „В.“ № 11 е подал жалба до РС гр. К. срещу наказателно постановление № 21 – 0286 - 000520 / 11.11.2021 г. издадено от ВПД Началник РУ към ОДМВР – С., РУ - К., в която се сочат съображения на НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ И НЕОБОСНОВАНОСТ НА АТАКУВАНОТО НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ. Жалбоподателят моли съдът да постанови решение, с което да отмени същото изцяло.

На съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбоподателят редовно призован явява се лично и заедно с упълномощения си защитник адв. Д. – САК, който моли съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление, като излага подробно доводите си.

Въззиваемата страна редовно призована на съдебно заседание пред настоящата инстанция не изпраща представител и не е взела становище по така депозираната жалба.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и ги прецени във връзка със събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, приема за установено следното от фактическа страна :

1

Видно е от приложения към делото акт за установяване на административно нарушение серия GА № ****** / 06.11.2021 г., че на 05.11.2021 г. в 23.57 часа в гр. К., по ул. „С.“, с посока ул. „Л.Ш.“ жалбоподателят е управлявал лек автомобил „БМВ“, с рег. № СО **** АТ, като пред № 36 – казино „Р.“, същият отказва да бъде изпробван с техническо средство „Алкотест Дрегер“ за употреба на алкохол от издишания въздух и е издаден талон за медицинско изследване № 0048046 и по този начин е нарушил чл. 174 ал. 3 пр. 2 от ЗДвП. Също така същият не представя контролен талон към СУМПС, като по този начин е нарушил чл. 100 ал. 1 т. 2 от ЗДвП.

Въз основа на съставен акт за установяване на административно нарушение GА № ****** / 05.11.2021 г., ВПД Началник РУ към ОДМВР – С., РУ – К. издава наказателно постановление № 20 – 0286 – 000520 / 11.11.2021 г., с което на основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 174 ал. 3 пр. 2 от ЗДвП и чл. 183 ал. 1 т. 1, пр. 3 от ЗДвП е наложил на Л. И. Т., ЕГН ********** от гр. К., ул.

„В.“ № 11 административно наказание : „Глоба” в размер на 2 000.00 / две хиляди / лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 / двадесет и четири / месеца и административно наказание : „Глоба” в размер на 10.00 / десет / лева.

Изложената фактическа обстановка по делото съдът прие въз основа на свидетелските показания на свидетеля И. А. П. – актосъставител, както и приобщените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи от правна страна :

От приложената по делото Заповед № 8121з - 515 / 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи се установява компетентността на актосъставителя и на административно наказващия орган.

Подадената жалба е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съдът след извършената служебна проверка по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, както и по отношение на конкретните оплаквания, изложени от жалбоподателя в жалбата, констатира следното :

От приложените по делото доказателства е видно, че наказателното 2 постановление е връчено на жалбоподателя на 14.12.2021 г., а жалбата е подадена до РС - гр. К., чрез административнонаказващия орган с вх. № УРИ 206 000 - 7856 / 20.12.2021 г. Съдът приема, че жалбата е допустима с оглед на обстоятелството, че същата е подадена в предвидения в чл. 59 от ЗАНН - 7 - дневен срок за обжалване на връченото наказателно постановление.

По отношение на нарушението, описано в пункт първи на наказателното постановление, съдът установи от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, водач на моторно превозно средство който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2 000.00 лева. Посочената разпоредба предоставя възможност на всеки водач да избира дали да се подложи на проверка на място с техническо средство ”или” да изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, което следва да му се издаде както в случай, че се съгласи на първата проверка, така и ако не се съгласи да бъде тестван на място. Право на водача е да избере кои и колко от посочените в закона способи да избере, но същественото е, че той следва да проведе поне едно от изследванията, в противен случай същият следва да бъде санкциониран именно по чл.174, ал.3 от ЗДвП.

Реда за установяването на употребата на алкохол от водачите на МПС, както и употребата на наркотични вещества или на техните аналози законодателно е определен с приетата Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието, обн., ДВ, бр.61 от 28.07.2017г., в сила от 29.09.2017г., изм. и доп., бр. 81 от 2.10.2018г.).

В хода на проведеното производство се установи, че жалбоподателят е отказал да бъде пробван с техническо средство от полицейските служители за употреба на наркотични вещества.

Съгласно съставения АУАН е бил издаден талон за изследване № 0048046, копие от който не е приложено по делото.

3

При така установеното съдът намира, че е допуснато нарушение, в обстоятелствената част се посочва : „отказ да бъде извършена проверка за употреба на алкохол от жалбоподателя като водач на МПС, а относно законната разпоредба, която е била нарушена, актосъставителят описва съвсем друга алтернатива, тази по чл. 174 ал. 3 пр. 2 от ЗДвП, касаеща не отказ за употреба на алкохол, а отказ за употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Съдът споделя доводите на защитата на жалбоподателя, че освен недоказано самото деяние се явява и несъставомерно по смисъла на чл. 174 ал. 3 от ЗДвП. Определящо за състовемерността на деянието по посочения законов текст, в алтернативата „не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и / или наркотични вещества или техни аналози“, е да бъде конкретно посочено по какъв начин е обективиран отказът на нарушителя да изпълни предписанието за медицинско изследване, което не е направено в конкретния случай.

По арг. на чл. 6 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, неизпълнението на предписанието за медицинско изследване може да се прояви в няколко форми : водачът да откаже да получи издадения му талон за медицинско изследване, което се удостоверява с подписа на един свидетел / каквито твърдения на актосъставителя няма /, водачът да не се яви в определеното с талона лечебно заведение или да откаже да даде кръв за изследване употребата на алкохол, което се удостоверява от лекаря в протокола за медицинско изследване, с подпис на изследвания и / или свидетел. Тези обстоятелства не са конкретизирани и описани нито от актосъставителя, нито от наказващия орган.

Нормата на чл. 174 ал. 3 от ЗДвП, предвижда алтернативно, а не кумулативно дадени хипотези / и / или /, като според конкретната фактическа обстановка въпрос на самостоятелна преценка на актосъставителите е коя хипотеза следва да се приложи. Тази конкретна преценка обаче следва да бъде задължителна част от описанието на обстоятелствата, както в АУАН, така и в НП, за да е налице безспорно доказано по категоричен начин извършване на деяние и виновно поведение, което пък е необходимо условие за ангажиране на административно – наказателна отговорност. В конкретния случай обаче липсват каквито и да било факти и обстоятелства в тази насока, не става ясно кое правило в случая е нарушено и дали действително е нарушено виновно. Как е установено, че е налице необходимост от проверка за наличие на алкохол и / или наркотици, какви обстоятелства са наложили проверката по чл. 174 ал. 3 от ЗДвП, какво е принудило и проверка за наличие 4 на наркотици, все обстоятелства, които остават неизяснени още в производството по съставянето на АУАН.

С оглед гореизложените принципни съображения следва да се приеме, че евентуално изясняване чак в съдебно заседание, при разпита на актосъставителя или чрез други доказателствени средства, на съставомерното обстоятелство – кое е налагало тест за наличие на наркотици, представлява самостоятелно формално основание за отмяна на НП в тази част.

Административнонаказателното производство се образува със съставянето на акта, с който се установява извършването на административното нарушение. В чл. 42 от ЗАНН са въведени минималните законови изисквания към един акт за установяване на административно нарушение, които следва да са налице, за да бъде той законосъобразен.

Посочените в чл. 42 от ЗАНН законови реквизити на акта за установяване на административно нарушение са задължителни и с оглед на използуваното словосъчетание в разпоредбата : "Актът за установяване на административното нарушение трябва да съдържа…. ". В конкретния случай съдът след като се запозна внимателно с Акт за установяване на административно нарушение серия GА № ****** / 06.11.2021 г. намира, че същият не отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН.

Съдът намира, че е нарушена разпоредбата на чл. 42 т. 2 от ЗАНН т.е. датата на съставяне на акта, същият е съставен на 06.11.2021 г. за нарушение извършено на 05.11.2021 г., а в НП е посочен АУАН серия GА № ****** / 05.11.2021 г. и по този начин е нарушена и разпоредбата на чл. 57 ал.1 т. 3 от ЗАНН.

Предвид горепосочените процесуални нарушения съдът намира, че наказателно постановление № 21 – 0286 - 000520 / 11.11.2021 г. издадено от ВПД Началник РУ към ОДМВР – С., РУ - К., въз основа на акт за установяване на административно нарушение серия GА № ****** / 05.11.2021 г. е незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде отменено изцяло, заедно с наложените административни наказания, без да се произнася по същество относно останалите основания, посочени в жалбата за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

Мотивиран от гореизложеното, Районен съд – гр. К., ІI - ри състав 5

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21 – 0286 - 000520 / 11.11.2021 г. издадено от ВПД Началник РУ към ОДМВР – С., РУ - К. , с което на Л. И. Т., ЕГН ********** от гр. К., ул. „В.“ № 11 е наложено на основание чл. 174 ал. 3 пр. 2 от ЗДвП – „Глоба” в размер на 2 000.00 / две хиляди / лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 / двадесет и четири / месеца за нарушение на чл. 174 ал.3 от ЗДвП и на основание чл.

183 ал. 1 т. 1 пр. 3 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба“ в размер на 10.00 / десет / лева за нарушение на чл. 100 ал. 1 т. 2 от ЗДвП.

Р Е Ш Е Н И Е Т О подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд – С. област в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – К.: _______________________

6