Определение № 10413 от 13.05.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10413 гр. София, 13.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно частно гражданско дело № 20261100502884 по описа за 2026 година Производството е по чл. 274 – чл. 279, вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на заявителя Р. И. И., чрез адв. П., с вх. № 8145/13.01.2026г. срещу разпореждане № 188166/11.12.2025г., постановено по ч.гр.д. № 51310/2025г., по описа на СРС, 157-и състав, с което е отхвърлено заявлението му по чл. 417 ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК срещу длъжника „ОББ Интерлийз“ ЕАД с вх. № 45925/10.11.2025г.

Жалбоподателят излага, че не били налице предвидените в закона основания за отхвърляне на искането. Единственото съображение на заповедния съд да отхвърли заявлението по чл. 417 ГПК било, че заявителят не представил в оригинал документите, от които твърди, че произтичало вземането. Излага, че след като получил указанията на СРС, дадени му с разпореждане № 173821/11.11.2025г. за представяне на оригиналите, депозирал молба с вх. № 400002/05.12.2025г., в която декларирал, че оригиналният документ се намирал по ч.гр.д. № 51308/2025г. по описа на СРС, 81-и състав. В обжалваното разпореждане заповедният съд посочил, че извършил служебна справка, от която установил, че документите по това дело не били в оригинал. В действителност по ч.гр.д. № 51308/2025г. по описа на СРС, 81-и състав, бил представен нотариално заверен от нотариус Б.Н., рег. № 142 в регистъра на НК, препис, който имал силата на оригинала – чл. 179, ал. 2 ГПК и позволявал извършването на проверката за редовност на документа от външна страна по чл. 418, ал. 2 ГПК. Отбелязването на издадения изпълнителен лист върху оригиналния документ по чл. 418, ал. 2 ГПК можело да постигне пълния си ефект само когато държането на документа има правно значение – напр. менителница, товарителница, коносамент. В случая договорът за финансов лизинг № 13867/А/19.12.2008г. не 1 материализирал удостоверено в него вземане, предвид на което отбелязването на издадения изпълнителен лист можело да стане и върху официално заверен препис от договора. Позовава се на съдебна практика – Определение № 481/17.08.2009г. по ч.гр.д. № 315/2009г., IV г.о. на ВКС, Определение № 412/27.06.2013г. по ч.гр.д. № 2372/2013г., IV г.о. на ВКС. Моли за отмяна на обжалваното разпореждане, а вместо това въззивният съд да постанови да бъде издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за заявеното вземане в размер на сумата 122 980.22 лева, представляваща част от договорена за плащане сума по т. 7.1 от допълнително споразумение № 3/13.03.2012г. към договор за финансов лизинг № 3867/А/19.12.2008г.

Софийски градски съд, като взе предвид доводите на частния жалбоподател и представените по делото доказателства, намира следното:

Със заявление по чл. 417 ГПК с вх. № 45925/10.11.2025г., заявителят Р.

И. И., чрез адв. П., поискал издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, ал. 1, т. 3 ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника „ОББ Интерлийз“ ЕАД за сумата 122 980.22 лева, дължима по договор за финансов лизинг № 13867/А/19.12.2008г., с нотариална заверка на подписите на сключилите договора страни – „Крит Трейд“ ЕООД – лизингополучател и „ОББ Интерлийз“ ЕАД, с предишно наименование „Интерлийз“ АД, представляваща част от договорена за плащане сума в т. 7.1. от допълнително споразумение № 3/13.03.2012г. към същия договор, което вземане било прехвърлено на заявителя И. с договор за цесия от 26.08.2024г.

Към заявлението е приложен нотариално заверен препис от договор за финансов лизинг на недвижими имоти с опция за прехвърляне на правото на собственост № 13867/А/19.12.2008г., сключен от „Интерлийз“ ЕАД, като лизингодател, „Крит Трейд“ ЕООД, като лизингополучател и солидарните длъжници „Крит“ ЕООД и Р. И. И.. Нотариална заверка на подписите на сключилите договора лица се установява на гърба на л. 25 в приложения към заявлението по чл. 417 ГПК нотариално заверен препис.

С разпореждане № 173821/11.11.2025г. по образуваното ч.гр.д. № 51310/2025г. по описа на СРС, 157-и състав, заповедният съд дал указания на заявителя за отстраняване на нередовностите на постъпилото заявление, в т.ч. за прилагане на оригиналите на документите, от които твърди, че вземането му произтича – договора за финансов лизинг с нотариална заверка на подписите, приложенията към същия, вкл. допълнителното споразумение № 3/13.03.2012г. към този договор с нотариална заверка на подписите на 2 страните по същото в оригинал и оригинала на договора за цесия с нотариална заверка на подписите. На заявителя са указани и последиците от неизпълнението на указанията – заявлението ще бъде отхвърлено.

В изпълнение на горните указания заявителят депозирал молба с вх. № 400002/05.12.2025г., към която представил копие от допълнително споразумение № 3/13.03.2012г. към договора за лизинг и заверени преписи от допълнителни споразумения № 1, № 2 и № 4 към договора за финансов лизинг. На заверените от страната копия е видно, че нотариус Л.Б. заверила подписите на договарялите лица – изпълнителния директор на „Интерлийз“ АД и Р. И. И. лично и като управител на „Крит Трейд“ ЕООД и „Крит“ ЕООД.

Уточнил, че претендираното със заявлението по чл. 417 ГПК вземане произтичало от договора за финансов лизинг, който бил прекратен частично по съгласие на страните, в частта, в която част от предмета на договора за лизинг била продадена на трето лице – „Банка ДСК“ АД. Именно поради частичното прекратяване на договора за лизинг възникнало задължението на ответника. Претендираната в заповедното производство сума била част от цялото вземане, описана в т. 7.1 от допълнително споразумение № 3/13.03.2012г. към договора за лизинг. Ясен бил и падежът на вземането – 45 дни от подписването на допълнително споразумение № 1, а то било подписано на 14.06.2011г. Заявителят разполагал само с един екземпляр от документите, от които вземането произтичало – договор за финансов лизинг с нотариална заверка на подписите и всички приложения към него и същите вече били представени „В ОРИГИНАЛ пред СРС“ и се намирали по ч.гр.д. № 51308/2025г. по описа на СРС, 81-и състав, където била предявена другата част от вземането. Поради последното моли съда да приеме указанията за изпълнени и да уважи заявлението.

Първоинстанционният съд с обжалваното разпореждане отхвърлил заявлението по чл. 417 ГПК. СРС мотивирал разпореждането си с обстоятелството, че заявителят не изпълнил указанията за представяне на оригиналите на документите, а при справка по посоченото ч.гр.д. № 51308/2025г. по описа на СРС, 81-и състав, заповедният съд установил, че документите не били представени в оригинал, предвид на което и 81-и състав отхвърлил заявлението му по тази причина.

При така установената фактическа обстановка, съдът изведе следните 3 правни изводи:

Частната жалба е подадена в срок от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и като такава е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С посоченото от частния жалбоподател Определение № 412/27.06.2013г. по ч.гр.д. № 2372/2013г., IV г.о. на ВКС, е допуснато касационно обжалване по въпроса относно приложението на чл. 418, ал. 2 ГПК вр. с чл. 179, ал. 2 ГПК за проверката за редовност на документа от външна страна в производството п о чл. 418 ГПК и в частност може ли проверката да бъде извършена въз основа на официално заверен препис от нотариален акт, върху който да се извърши и отбелязването за издаване на изпълнителен лист. В разсъжданията си по въпроса ВКС излага, че съгласно чл. 179, ал. 2 ГПК, официално заверените преписи от документи имат същата доказателствена сила, както и оригиналите. Официално завереният препис от нотариален акт е равностоен във всяко отношение на всеки от оригиналите на нотариалния акт, които се издава в пет екземпляра. В официално заверения препис съдържанието на документа е възпроизведено пълно и точно, поради което проверката за редовност на документа от външна страна по чл. 418, ал. 2 ГПК може да бъде извършена както върху който и да е от петте екземпляра на оригиналния документ, така и върху официално заверения от Агенцията по вписвания препис на нотариалния акт. Отбелязването за издаването на изпълнителен лист по смисъла на чл. 418, ал. 2 ГПК върху оригинала на документа може да постигне пълния си ефект само когато държането на документа има правно значение, каквито документи са менителницата, коносамента, товарителницата и пр. Отбелязването върху оригинала на документа е задължително и когато за изпълнително основание служи съдебен акт, поради което когато съдебният акт липсва, страната следва да проведе процедура за възстановяването му или да предяви нов осъдителен иск. Когато изпълнителното основание е издадено в повече от един оригинални екземпляри, то без правно значение е върху кой от тях или върху препис от документа ще се извърши отбелязването за издаване на изпълнителен лист.

При действието на ГПК от 2007г., документът по чл. 417 ГПК не е изпълнително основание - такова е заповедта за изпълнение, върху която следва да се извърши отбелязването за издаване на изпълнителен лист, а документът по чл. 417 ГПК следва да се представи в оригинал за отбелязване 4 издаването на изпълнителен лист само ако материализира вземането (напр. менителничен ефект). Нотариалният акт не материализира удостовереното в него вземане, поради което отбелязването може да бъде извършено и върху официално заверен препис от документа. В този смисъл и определение № 481 от 17.08.2009 г. по ч. гр. д. № 315/2009 г. IV г. о. ВКС, постановено по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК относно отбелязването за издаване на изпълнителен лист върху договор за доброволна делба с нотариална заверка на подписите. В разглеждания от ВКС казус представеният документ бил официално заверен от съдия по вписванията при Служба по вписванията препис от нотариален акт, който ВКС приел за редовен от външна страна и удостоверяващ подлежащо на изпълнение вземане, поради което и приел, че въз основа на него на заявителя следва да бъде издадена заповед по чл. 417, т. 3 ГПК.

Настоящият случай не е такъв, тъй като заявителят, въпреки ясните указания, дадени му с разпореждане № 173821/11.11.2025г. от заповедния съд, не представил нито оригиналните документи, нито официално заверен препис от тях. Вместо това изложил твърдения, че и същите вече били представени „В ОРИГИНАЛ пред СРС “ и се намирали по ч.гр.д. № 51308/2025г. по описа на СРС, 81-и състав, което твърдение заповедният съд намерил за невярно при извършена служебна проверка.

Настъпилото преди подаване на заявлението частно правоприемство е необходимо да бъде установено също с документ по чл. 417 ГПК – в случая нотариално заверен договор за цесия. Идеята на законодателя е посредством тези документи да се удостоверяват всички индивидуализиращи вземането белези, вкл. субектите по правоотношението. Когато частното правоприемство се основава на договор за цесия, на общо основание трябва да са представени доказателства за уведомяване на длъжника, тъй като в противен случай прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него /чл.99, ал.4 ЗЗД/. В този смисъл – мотивите по т. 4 „г“ от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г. ОСГТК на ВКС. В случая заявителят нито твърди, нито установява договорът на цесия, с който придобил процесното вземане, да бил сключен с нотариална заверка на подписите. Ето защо заявителят И. не се легитимира като титуляр на предявеното по чл. 417 ГПК вземане по силата на документ по чл. 417, ал. 1, т. 3 ГПК и заповед по чл. 417 ГПК не следва да бъде издавана.

5

Независимо дали по ч.гр.д. № 51308/2025г. по описа на СРС, 81-и състав се намирали оригинали или официално заверени преписи на документите и можел ли заповедният съд да извърши проверката си за редовност от външна страна, налице е и друго самостоятелно основание за отхвърляне на заявлението, а именно налице е хипотезата на чл. 418, ал. 3 ГПК – изискуемостта на вземането е поставена в зависимост от изтичане на срок, а настъпването на падежа, противно на доводите в жалбата, не е установено по следните мотиви:

Разпечатката съдържа 26 от 39 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/31c5f4ed-310c-4278-9b30-d58eed71d5d5