Определение № 272 от 29.04.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 272 гр. Варна, 29.04.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Ирена Н. Петкова като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно частно гражданско дело № 20253000500181 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на Н. А. А. против определение № 260016/17.03.2025г. /погрешно вписана година 2023/ на ОС – Варна, постановено по гр.д. № 1792/2017г., с което е оставено без уважение искане на жалбоподателя да бъде освободен на основание чл.83, ал.2 ГПК от заплащането на държавна такса по предприетото от него обжалване на решение № 260025/05.12.2024г., постановено по реда на чл.251 ГПК.

По изложени в жалбата оплаквания за неправилно определяне на следващата се държавна такса, от които извежда и неправилност на извода на съда за неизпълнено разпореждане № 0260004/08.01.2025г., се иска отмяна на обжалвания съдебен акт и определяне на размера на действително дължимата държавна такса.

Предвид едностранния характер на производството по чл.83, ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчван на насрещната страна.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което е процесуално допустима. За да се произнесе по същата съдът съобрази следното:

По повод дадени в хода на администриране на депозирана въззивна жалба срещу решение № 260025/05.12.2024г. по чл.251 ГПК указания на ОС – Варна за внасяне на държавна такса по обжалването в размер на 659.30 лева, с молба вх. № 260664 от 27.02.2025г. жалбоподателят Н. А. е изразил несъгласие с определената от администриращия съд държавна такса и е 1 поискал от съда да се извърши повторна преценка, съобразно която и да му бъде дадена възможност да поиска освобождаване от заплащане на същата.

Тази молба е била квалифицирана от администриращия окръжен съд като искане за освобождаване по чл.83, ал.2 ГПК. С оглед на това с разпореждане № 260135/04.03.2025г. съдът е указал необходимостта от представяне на декларация за семейно и имотно състояние като е дал 1-седмичен срок на жалбоподателя за това, както и е постановил извършването на служебни справки в НБД, Имотен регистър и КАТ.

Съобщението с указанията за представяне на декларация е редовно връчено на жалбоподателя на 06.03.2025г. като няма спор, че до постановяването на обжалваното определение изисканата от съда декларация не е представена. В същото време въз основа на данните по служебно изготвените справки съдът е постановил обжалваното определение като е приел, че Н. А. притежава достатъчно имущество, няма задължения за издръжка към други лица, поради което и не са налице предпоставките за освобождаването му от държавна такса по см. на чл.83, ал.2 ГПК.

При така установеното от фактическа страна настоящият състав намира, че обжалваното определение е постановено в нарушение на принципа на диспозитивното начало и като такова се явява недопустимо.

Безспорно е, че правната квалификация на всяко отправено до съда искане се определя от съда, а не от страната. В случая обаче не може да се приеме, че цитираната молба от 27.02.2025г. обективира искане по см. на чл.83, ал.2 ГПК. Страната е сезирала съда с повторно искане за ревизиране на указанията относно следващия се размер на дължимата за предприетото въззивно обжалване държавна такса. По това искане окръжният съд е следвало да се произнесе и едва след това, в случай, че същото не бъде уважено да й даде указания да конкретизира дали желае освобождаване от държавна такса /доколкото по преписката са налице данни за внасяне на такса в размер на 15 лева/. Не може да се приеме, че изискването за представяне на декларация за имотно състояние имплицитно съдържа и отказ на съда да ревизира определения от него размер на дължимата по въззивната жалба държавна такса, доколкото и за настоящия състав не е ясно как е изчислена /в случая не се касае за обжалване на решение с определен материален интерес/.

Още повече, че първоначално съдът е изискал внасянето на държавна такса в размер на 644.30 лв., след което по повод молба /възражение с вх. № 260590/19.02.2025г./ е определил размер от 659.30 лева, без да даде отговор на въпроса за начина и основанието за определяне на същия.

Ето защо постановеното от ОС – Варна определение по реда на чл.83, ал.2 ГПК е преждевременно, постановено при липса на надлежно сезиране от страната с искане за освобождаване при условията на чл.83, ал.2 ГПК, поради което и същото подлежи на обезсилване като недопустимо.

Водим от гореизложеното, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА определение № 260016/17.03.2025г. /погрешно вписана година 2023/ на ОС – Варна, постановено по гр.д. № 1792/2017г.

Връща делото на първоинстанционния съд за продължаване на действията по администриране на подадената от Н. А. въззивна жалба против решение № 260025/15.12.2024г.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3