Решение № 5260 от 03.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5260 гр. София, 03.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА

КЪНЕВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА ЕМ. НАНКОВА като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА Административно наказателно дело № 20241110213460 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от ЕТ ****, ЕИК ********* чрез адв. В. Ш. срещу електронен фиш № 8504801638, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. ал. 3 вр. чл.179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

В жалбата се релевират пространни доводи за незаконосъобразност на издадения електронен фиш, като се застъпва тезата, че за посоченото нарушение е недопустимо да бъде издаван електронен фиш. Поддържа се, че преди санкциониране на жалбоподателя не му е била дадена възможност да заплати дължимата такса. Отделно се акцентира върху твърдения като общоизвестен факт, че до месец юли 2022 г. не е съществувал път А-6, км.

50+427. От съда се иска отмяна на обжалвания електронен фиш и присъждане на разноски.

В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател не изпраща представител. В писмена молба от адв. Ш. се изразява съгласие за разглеждане на делото в нейно отсъствие и се изразява становище по съществото на делото.

1

Въззиваемата страна – Агенция „Пътна инфраструктура“ редовно призована се представлява от юрк. ****, която счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди оспорения електронен фиш. Счита, че същият е издаден при спазване изискванията на ЗДвП, от компетентен орган, отговаря на утвърдените от УС на АПИ образци и съдържа всички изискуеми реквизити. Застъпва тезата за безспорна доказаност на нарушението.

Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева и прави възражение за прекомерност по отношение на претендираните от жалбоподателя разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка намери за установено от фактическа страна следното:

На 17.08.2021 г. в 14:58 часа влекач марка ***** с рег. № ********, с технически допустима максимална маса 19 500 кг, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6D, собственост на „*****“ ЕАД – клон Стара Загора, ЕИК **********, с вписан ползвател в свидетелството за регистрация на МПС ЕТ ****, ЕИК *********, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 50 000 кг се движело по път А-6 /Автомагистрала „Европа“/, в община Столична, п.в. Илиянци с посока нарастващ километър, който път бил включен в обхвата на платената пътна мрежа. На посочената дата и час стационарна контролна точка 10181, разположена на път А-6, км. 50+427 между пътен възел „Илиянци“ и Околовръстен път заснела посоченото превозно средство, като било отчетено, че за него не е заплатена пътна такса по чл. 10, ал.1 т. 2 от Закона за пътищата - за превозното средство нямало закупена валидна маршрутна карта или тол декларация за преминаването. За установеното от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата бил генериран доказателствен запис № CA99A4C0C0817697E053041F160AA61D. С оглед горното на 03.02.2024 г. бил издаден процесният електронен фиш, препис от който бил връчен на жалбоподателя на 07.06.2024 г., а на 13.06.2024 г. по пощата била подадена и жалбата срещу него.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на писмените доказателства, приложени към административнонаказателната преписка и допълнително изисканите такива, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, които преценени в своята съвкупност не налагат различни фактически изводи. Следва да се има предвид, че съгласно чл.167а, ал.3 от ЗДвП електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3в, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на 2 движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от системата, поради което съдът дава вяра на приложения доклад и клип от електронната система, с което се доказва, че към посочените в електронния фиш дата и час – 17.08.2021 г. в 14:58 часа процесното ППС се е движило по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа. За същото МПС системите на АПИ не отчели към посочения момент да е имало валидна маршрутна карта, нито подадена тол декларация за преминаването.

Собствеността на процесното МПС се установяват от справката от АПИ и копие от свидетелството за регистрация, като от същите доказателствени средства е видно и че жалбоподателят ЕТ ****, ЕИК ********* е вписан ползвател в свидетелството за регистрация на МПС. От договора за наем се установява, че към датата на нарушението процесното МПС е било отдадено под наем на дружество – „****“ ЕООД.

От представената справка от „****“ ЕООД е видно, че за процесния влекач на дата 17.08.2021 г. има начислена и заплатена пътна такса в общ размер на 31,45 лева, но от посочената справка не може да бъде установено нито за кой участък от платената пътна мрежа е начислена посочената пътна такса, нито по кое време е преминало ППС през този участък. Начисляването и заплащането на някаква такса без да е ясно за кой пътен участък се отнася и кога точно е преминало ППС през него не изключва извършването на процесното нарушение.

При така установеното от фактическа страна съдът намери от правна страна следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, в законоустановения срок /препис от електронния фиш е връчен на 07.06.2024 г., а жалбата е подадена на 13.06.2024 г. по пощата/ и е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения:

С обжалвания електронен фиш на жалбоподателя е вменено нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба собственикът на пътно превозно средство (ППС) е длъжен да не допуска движение на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП според категорията на ППС. Съгласно чл.179, ал.3б, изр.1 и 3 от ЗДвП собственикът на ППС от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл.10б, ал.1 от ЗП, се наказва с „глоба“ в размер 2500 лева, а ако е юридическо лице/едноличен търговец – с „имуществена санкция“ в размер 2500 лева. Когато в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател, имуществената 3 санкция по ал. 2 се налага на него /чл. 187а, ал. 3 от ЗДвП/ Настоящият съдебен състав намира, че в процесния случай не е спазена процедурата, предвидена в закона за ангажиране административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. При извършване на систематичен анализ на Глава VII от ЗДвП може да бъде направен извод, че към момента на издаване на електронния фиш – 03.02.2024 г. единственото отклонение от общото правило за протичане на административнонаказателното производство чрез издаване на АУАН и НП е предвидено при констатирано нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, но не и при нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Тази законодателна постановка е обективирана в разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП /в сила към датата на нарушението и датата на издаване на електронния фиш/, която ясно регламентира, че при осъществяване състава на чл. 179, ал. 3 ЗДвП, когато нарушението е установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал.

3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. С ДВ бр. 13 от 13.02.2024 г. в сила от същата дата разпоредбата на чл. 189ж от ЗДвП е изменена, като в ал. 1 след думите „чл.

179, ал. 3“ се поставя тире и се добавя „3б“ тоест след посочената дата е допустимо издаването на електронен фиш и при нарушение на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. В процесния случай обаче обжалваният електронен фиш е бил издаден преди посочената дата, а именно на 03.02.2024 г., следователно към момента на издаването му не е било възможно ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по чл. 179, ал.

3б ЗДвП с издаване на електронен фиш при условията на чл. 189ж ЗДвП. Тук е мястото да бъдат разграничени нормите на чл. 179, ал. 3 и чл. 179, ал. 3б ЗДвП. Докато първата предвижда да се санкционира водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, то втората норма наказва поведението на собственик /респ. ползвател/ на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни. Очевидни са обективно съществуващите различия между двете норми досежно: субектите на отговорност, правно дължимото поведение и регламентираните в съответните разпоредби санкции. Недопустимо е в този тип производства прилагането на диференцираната процедура по чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП досежно конкретно извършеното нарушение по аналогия. От тук следва извод, че за вмененото на жалбоподателя нарушение към момента на издаване на електронния фиш не е била предвидена законодателна възможност за издаване на електронен фиш, поради което отговорността му е следвало да бъде ангажирана по общия ред – със съставяне на АУАН и НП по реда на чл.

189е и следващите от ЗДвП. Поради изложеното съдът приема, че издавайки атакувания електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, вместо 4 да състави АУАН и последващо НП, АНО е допуснал съществено процесуално нарушение, с което са накърнени императивни законови разпоредби, а същевременно са значително ограничени и правата на нарушителя да упражни ефективно правото си на защита като възрази по смисъла на чл. 42, т. 8 и чл. 44, ал. 1 ЗАНН, представи доказателства в подкрепа на своите твърдения и евентуално – оспори фактическите констатации на контролните органи. Издаването на електронен фиш за санкциониране на нарушението по чл. 179, ал.3б от ЗП вместо съставяне на АУАН и последващо издаване на НП представлява съществено нарушение на процесуалните правила опорочило изначално административнонаказателнотно производство и съставляващо основание за отмяна на атакувания електронен фиш. В този смисъл са и решение № 190/08.01.2024 г. по КНАХД № 9916/2023 г. по описа на АССГ, XXII състав, решение № 8113/22.12.2023 г. по к.н.а.х.д. № 9702/2023 г. по описа на АССГ, XXI касационен състав, решение № 4438/05.07.2023 г. по к.н.а.х.д № 3117/2023 г. по описа на АССГ, ХIII касационен състав и други.

При този изход на делото право на присъждане на разноски има жалбоподателят. На стр. 29а от делото е приложен договор за правна защита и съдействие, сключен между адв. Ш. и жалбоподателя, видно от който уговореното възнаграждение за процесуално представителство по настоящото дело е в размер на 500 лева, платими в брой, за което договорът служи като разписка.

В съдебните прения процесуалният представител на въззиваемата страна обективира възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение, което съдът намира за неоснователно. Макар съдът да не е обвързан от размерите на минималните адвокатски възнаграждения, предвидени в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /с оглед Решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22/, то прие същите за ориентир относно справедливото заплащане на адвокатския труд, като съобразно посоченото в Наредбата в процесния случай същото би било в размер на 550 лева. Уговореното и заплатено възнаграждение е под посоченото в Наредбата, процесуалният представител е депозирал наред с жалбата и писмено становище по съществото на делото, поради което съдът счита, че претендираното адвокатско възнаграждение не се явява прекомерно и следа да се присъди в полза на жалбоподателя.