Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 84 от 10.03.2026, Окръжен съд - Хасково

Съд
Окръжен съд - Хасково
Дело
Въззивно гражданско дело 49/2026
Вид
Решение № 84
Подписан
10.03.2026
В сила
10.03.2026
Състав
ДЕЛЯНА СТОЙЧЕВА ПЕЙКОВА, ГЕОРГИ ГОЧЕВ ГЕОРГИЕВ, ВАСИЛ ГЕОРГИЕВ ЧАМБОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.271 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.34 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99 ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. ХАСКОВО, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ при участието на секретаря Р.В. Н. като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно гражданско дело № 20265600500049 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Глава ХХ, чл.258 и сл. от ГПК.

Обжалваното решение

С решение №908/17.ХI.2025 г. постановено по гражданско дело №2848/2025 г. Районен съд-Хасково отхвърля като неоснователен предявения от „АПС Бета България” ЕООД, ЕИК: 203374133, със седалище и адрес на управление: град ***, против Р. Л. К., с ЕГН: **********, от гр.***, иск за признаване за установено, че последният му дължи сумата от 270,15 лева, формирана както следва: главница в размер на 200 лева; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 12,51 лева за период от 27.09.2019г. до 27.12.2019г.; законна лихва за забава върху главницата в размер на 56.64 лв. за период от 28.12.2019г. до 27.06.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 12.07.2024г. до окончателното изплащане, по Заповед за изпълнение № 828/15.07.2024г., издадена по '.гр.д.

1

№ 1788/2024г. по описа на Районен съд – Хасково.

Обстоятелства по въззива

„АПС Бета Българиа“ ЕООД-гр.*** са останали недоволни от постановеното решение,поради което го обжалва в законоустановения срок с оплаквания за неправилност. Счита, че неправилно и в противоречие с установената по делото фактическа обстановка първоинстанционният съд приел, че ответникът не е бил уведомен за извършената цесия. Твърди, че в закона нямало предвидена конкретна форма по какъв начин да стане уведомяването за цесията, поради което счита, че такова уведомяване било направено и по отношение на длъжника била спазена разпоредбата на чл.99 ал.3 от ЗЗД. Поддържа също, че с връчването на книжата към исковата молба ответникът следва да се счита за уведомен за извършена в полза на ищеца по делото цесия, независимо от факта, че книжата са били получени от назначения му по делото особен представител.

Излага подробни съображения в насока за надлежно уведомяване на длъжника относно извършената цесия.

Претендира от въззивната инстанция да отмени обжалваното решение на РС-Хасковои вместо него да постанови ново, по същество на спора, с което да уважи изцяло предявения иск, ведно със законните последици от това.

Претендира и разноски в производството.

Представен е отговор на въззивната жалба от страна на особения представител на ответника по предявеният иск,с който същата се оспорва изцяло.

Представен е отговор на въззивнтага жалба от особения представител на въззиваемата страна,с който се извежда правилността на решението и неоснователността на въззивната жалба.

Правни съображения

Представената въззивна жалба е редовна и е акт на надлежно активно легитимирана страна,предвид на постановените негативни за 2 жалбоподателят правни последици с решението на първоинстанционния съд.

Същата е обективиран израз на субективните му права на защита и е насочена към проверка на решението на РС-Хасково в рамките на изведените доводи за неговата незаконосъобразност.В хода на въззива не се въвеждат доводи в насока нищожност или недопустимост,нито въззивния съд намира основания за наличие на обстоятелства в тази насока или за произнасяне служебно по незаявени в жалбата доводи.

Следователно предметът на въззивното производство в настоящия случай следва очертания във въззивната жалба и представения отговор предмет на инстанционната проверка.

В рамките на производството пред първата инстанция са установени относимите обстоятелства по надлежния ред.В доклада на съда правилно,ясно и своевременно е разпределена доказателствената тежест и по отношение на ищеца-да установи всички обстоятелства от които извежда заявените за защита субективно права,вкл. и относно сочените договори,така и по отношение на ответника.

Между страните няма спор по установените в хода на производството факти,а за техните правни последици.

Предявените искове пред РС-Хасково съставляват обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422 ал.I, вр. чл.415 ал.I ГПК, във вр. с чл.430 ТЗ и чл. 79, ал.I ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл.86 ал.I ЗЗД, вр. чл.99 и следв. ЗЗД

Същите за правилно определени и квалифицирани от РС-Хасково и са процесуално допустими,като предявени от заявителя по образувано заповедно производство с идентичен предмет срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването му за връчването на издадената заповед за изпълнение относно процесните вземания при условията на чл. 47, ал. V ГПК.

Надлежно е доказано,че на 27.IХ.2019г. между въззиваемият Р. Л.

К. и „Сити Кеш" ООД е сключен договор за паричен заем кредирект № ***, според който кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя парична сума в размер на 200 лева, по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние.Въпросният заем е следвало да бъде да бъде върнат на четири месечни вноски, при ГПР в размер на 47.23 %; ГЛП - 40.05 3

%, като падежът на последната погасителна вноска е определен на 27.ХII.2019 г. Кредитът е консумиран,предвид получаването на дадените в заем парични средства от К. чрез банков превод с наредител „Сити Кеш“ ООД в полза на Р.

Л. К. с ЕГН: ********** за сумата от 200 лева.

Въпросният договор за потребителски кредит е обект на цесия от 13.I.2022г. когато е подписан договор за продажба и прехвърляне на вземания на основание чл.99 от ЗЗД между кредитора по договора за паричен заем „Сити Кеш" ООД и ец „АПС Бета България" ЕООД, неразделна част от който е представеното по делото Приложение № 1 към договора /извадка от същото/.Уведомление за цесия е изпратено от цесионера „АПС Бета България" до въззиваемият но не е доказано същото да е стигнало до знанието на адресата.

В рамките на образуваното частно гражданско дело № 1788/2024 г. по описа на РС – Хасково, по заявление на „АПС Бета България" ЕООД е издадена Заповед за изпълнение № 828/15.VII.2024 г. срещу Р. Л. К. за сумите от 200 лева, представляваща главница по договор за паричен заем Кредирект № *** от 27.IХ.2019 г., сключен между „СИТИ КЕШ“ ООД и Р. Л. К., вземанията по който са прехвърлени от страна на „СИТИ КЕШ“ ООД на „АПС Бета България” ЕООД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 13.I.2022 г.; сума в размер на 13,51 лева, представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 27.09.2019 г. до 28.12.2019 г.; сума в размер на 56,64 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 28.12.2019 г. до 27.06.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението – 12.07.2024 г. до окончателното й изплащане и направените по делото разноски в общ размер от 12,82 лева за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Въпросната заповед връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.V от ГПК.

Предмет на въззивното производство е именно осъществената цесия на вземането по потребителския кредит и доколко същата поражда действието си спрямо ответника,респ. дали същият дължи на цесионера изпълнение.

Съобразно императива на чл.99 ал. IV от ЗЗД прехвърлянето на вземане има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато 4 то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.В случая основния въпрос е доколко процесното вземане е надлежно съобщение на ответника като длъжник.Според въззивния съд извода на РС-Хасково в тази насока е правилен и законосъобразен.По делото не се установява,нито преди образуването му,нито в рамките на неговия ход и в хипотезата на чл.235 ал.III от ГПК,да е осъществено такова известяване на длъжника за цесията.Ето защо и същата няма действие спрямо него,предвид чл.99 ал.IV от ЗЗД.

От една страна не може да се приеме,че е осъществено съобразно целите на закона,строго формалната и задължителна процедура по чл.47 от ГПК,предвид неустановяването на въззиваемият при процедурата по връчване съобщенията за образуваното дело,респ. и за връчване в хода на тези действия и на известието за цесията.Поради това и не може да се приеме за осъществена правната фикция,че същият е редовно известен,вкл. и за наличието на цесия на вземането по което е длъжник.

Нормата изисква ако ответникът в продължение на един месец не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея. Невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото адрес се констатира наймалко с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден.

Същевременно при неустановяване на този адрес,за субекта на съобщаване възниква задължение да установи постоянния и настоящ адрес,които ако са различни,следва по отношение на тях да се осъществи горната процедура.Възникнва задължение и за установяване на местоработата на адресата, местослуженето или мястото за осъществяване на стопанска дейност,където да се връчат книжата. В настоящия случай не са изпълнени всички предписани от закона стъпки,поради което и не е налице надлежно известяване на въззиваемият за настъпилата цесия. В случая не е изпълнено и направено изискуемото за откриването на ответника,тъй-като не са предприети всички проучвания, наложени от принципите на дължимата грижа и на добросъвестността,за да се счита,че същият е надлежно известен,съобразно и решение на СЕС по дело С-327/10 от 17.11.11 г., според 5 което Регламент (ЕО) № 44/2001 допуска прилагането на разпоредба от вътрешното процесуално право на държава членка, която поради заинтересованост да се избегне ситуация на отказ на правосъдие позволява провеждането на производство срещу и в отсъствието на лице, чието местоживеене не е известно, само при изпълнение на горните изисквяния и принципи.

От друга страна и приложеното към исковата молба на ищецацесионер уведомление за извършена цесия не е достигнало до ответника с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея на назначения на ответника по делото особен представител по реда на чл.47, ал.VI от ГПК. В случая връчването на уведомлението за цесията, като приложение към исковата молба, с която цесионерът е предявил иск за изпълнение на цедираното вземане на ответника, чрез назначения му от съда особен представител по делото, не е надлежно съобщаване на цесията съгласно чл. 99, а л . III ЗЗД.Съобщението за това е достигнало до знанието единствено на особения представител,не и на носителя на страната по материалноправното отношение и ответник по делото.В случая следва да се съобрази,че особения представител по чл.47 ал.VI от ГПК не представлява от надлежно упълномощен от него адвокат-пълномощник, който би могъл да доведе до знанието на ответника всички относими към спорното право факти, включително знанието за извършената цесия. Връчването на уведомлението за цесия на особен представител на ответника по делото не би могло да се приравни, нито на връчване на ответника,поради невъзможност за извършване на фактически действия от страна на особения представител, които да доведат до знанието на длъжника за цесията, нито на упълномощен адвокат, който би могъл да извърши тези фактически действия, доколкото връзката с клиента му се предполага.

Представителната власт на особения представител спрямо ответника по делото, произтича от акт на съда, с който е назначен и същата е ограничена,тъй-като същият не може да приема волеизявления свързани с промяна в материалното правоотношение на представлявания,каквото е и известяването за настъпила цесия,съобразно чл.29 ал.V от ГПК и чл.34 ал.III от ГПК

Предвид установеното и с оглед на обстоятелството, че в процесния 6 случай цесията на основание чл.99, ал.IV от ЗЗД не е породила своето действие спрямо длъжника, въззивният съд намира, че ищецът не е материалноправно легитимиран да претендира цедираното му вземане срещу ответника, тъй като последният не дължи да престира на него, а на стария кредитор