Решение № 5 от 23.01.2023, Районен съд - Самоков

МОТИВИ към Решение № 5 (№ 5 по ЕИСС) на Самоковския районен съд от 23.01.2023 г. по АНД № 283/2022 г. по описа на същия съд

Производството е образувано по постановление на Самоковската районна прокуратура, с което се предлага Ц. Ц. Б. да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба за извършено от него престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. второ, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.

Обвиняемият Ц. Ц. Б., ЕГН **********, е роден на .. г. в гр. Л., български гражданин, с постоянен адрес в гр. С., ул. „М. П.“ № ., вх. ., ет. ., ап. .и с настоящ адрес с. Г., Община С., ул. „.“ № ., женен, неосъждан, с висше образование, не работи – пенсионер. Същият е правоспособен водач на МПС от категории „В“, „А“ и „АМ“ от 1974 г.

В хода на съдебните прения прокурорът изразява становище, че от доказателствата по делото се установява, че обвиняемият е извършил престъплението, в което е обвинен. Отправя искане на основание чл. 78а от НК подсъдимият да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложена глоба в размер по преценка на съда.

Защитникът на обвиняемия – адв. Й. Д., подлагайки на анализ приетото в хода на съдебното следствие заключение по допълнителната съдебна автотехническа експертиза, изтъква, че ударът между управлявания от обвиняемия автомобил и пострадалия е бил непредотвратим за обвиняемия, поради което отправя искане той да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение.

Обвиняемият, чието присъствие в съдебното заседание не е задължително с оглед разпоредбата на чл. 378, ал. 1, изр. второ от НПК, не се е явил в съдебното заседание, в което са проведени и приключени съдебните прения и по същата причина не е упражнил правото си на последна дума.

От детайлния и съвкупен анализ на доказателствата, събрани на досъдебно производство № 157/2021 г. по описа на РУ – Самоков и приобщени в съдебното производство на основание чл. 378, ал. 2, вр. чл. 283 от НПК, както и от приетото заключение на инж. С. В. по допълнителната съдебна автотехническа експертиза (САТЕ), назначена в хода на съдебното производство на основание чл. 378, ал. 2 от НПК, по несъмнен начин се установява от фактическа страна, че на .. г. в гр. С. на Тобразно кръстовище между третокласен път № ..и ул. „В.“, при управление на моторно превозно средство (МПС) – лек автомобил марка „Т.“, модел „Р.“ с рег. № ., обвиняемият Ц. Ц. Б. е нарушил правилата за движение, установени в чл. 20, ал. 2 и чл.

25, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и по непредпазливост е причинил на А. М. Й. от гр. С. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на големия и малкия пищял на дясната подбедрица, довело до трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник за период по-голям от 30 дни.

Безспорно се установява от относимата доказателствена съвкупност, че съприкосновението между предната дясна част на корпуса на управляваното от обвиняемия Ц. Б. МПС и тялото на пострадалия пешеходец А. Й. е настъпило в дясната пътна лента на третокласен път (ІІІ)-..по посоката за движение на обвиняемия непосредствено преди навлизането на управляваното от него МПС в района на Т1 образното кръстовище, образувано между този път и ул. „В.“ в гр. С.., по време, когато пострадалият пешеходец се е намирал на платното за движение на път ІІІ-..и е предприел движение назад напречно на това платно за движение в посока към осевата линия, като е бил зает с измиване на пътя с маркуч, монтиран на товарен водопочистващ автомобил, спрял в дъгата на десния завой за движещите се от път ІІІ..към ул. „В.“.

Установява се, включително и от заключението на вещото лице инж. С. В. по допълнителната САТЕ, назначена в хода на съдебното производство, че в момента, когато за пръв път обвиняемият е могъл да възприеме, че пешеходецът се намира на платното за движение, обвиняемият се е движил с 46,97 км/ч., а разстоянието между управляваното от него МПС и пешеходеца е било 125 метра, като при тези обстоятелства опасната зона за спиране на автомобила е била 29,84 метра.

Действително, след това обвиняемият е намалил скоростта на движение и тя е била 29,17 км/ч. в момента, когато пешеходецът е започнал да се движи назад напречно на платното за движение в посока към осевата линия и предната част на автомобила е била на 8,66 метра от него. В този момент опасната зона за спиране на автомобила е била 15,19 метра и вече ударът е бил непредотвратим за обвиняемия чрез аварийно спиране. В обобщение, още когато се е намирал на 125 метра от мястото на удара, обвиняемият е могъл да възприеме стоящия на платното за движение пешеходец като предвидимо препятствие, а и като източник на опасност за движението, поради което в съответствие с правилото, установено в чл. 20, ал. 2, изр. първо от ЗДвП, той е бил длъжен при избиране скоростта на движение да съобрази това обстоятелство като елемент от характера на движението, за да може да спре пред това предвидимо препятствие. Обвиняемият не е изпълнил това свое задължение, тъй като в момента на възникване на реалната опасност за движението, изразяваща се в тръгването на пешеходеца назад по гореописания начин, той (обвиняемият), макар и да е намалил скоростта, се е движил със скорост, при която за него е било невъзможно да предотврати удара с пешеходеца като спре при възникването на опасността, както го задължава чл. 20, ал. 2, изр. второ от ЗДвП.

На следващо място, обективните данни за траекторията на движението на управляваното от обвиняемия МПС непосредствено преди удара сочат, че той е разчитал да преодолее опасността за движението като премине край пешеходеца вляво от него по посоката си на движение и е предприел именно такова движение. То представлява маневрата „заобикаляне“ по смисъла на чл. 91, ал. 1 и 2 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата (движение покрай препятствие, повреди на платното за движение или неподвижен участник в движението, без да е задължително необходимо отклонение на МПС вдясно или вляво с механизмите му на управление), поради което констатациите на вещото лице инж. В. в обратния смисъл не се възприемат от съда, но това не е основание за дискредитиране на заключението му в останалите му части. Затова в съответствие с чл. 25, ал. 1 от ЗДвП обвиняемият е бил длъжен, преди да започне тази маневра (изброяването на видовете маневри в тази разпоредба е само примерно), да се убеди, че няма да създаде опасност за пешеходеца, когото заобикаля, и да извърши маневрата, като се съобразява с неговото конкретно фактическо положение на платното за движение и с обстоятелството, че пешеходецът е миел пътя с маркуч в ръка, което обективно предопределя реалната възможност в тази дейност последният да извършва и по-необичайни или неочаквани движения. В случая интензивността на опасността за пешеходеца от удар с управляваното от обвиняемия МПС е била още по-голяма поради наличието на каруца, насрещно движеща се в 2 насрещната пътна лента, тъй като това значително е ограничило възможностите на обвиняемия да навлезе в тази лента и така да заобиколи на безопасно странично разстояние пешеходеца. При тези обстоятелства обвиняемият не е съобразил, че заобикаляйки пешеходеца при недостатъчно странично разстояние между него и автомобила създава конкретна реална опасност за пешеходеца, която може да се прояви дори и при незначително движение на последния назад и която в действителност се е проявила именно по този начин (в случая пострадалият е изминал при пешеходен ход назад много малко разстояние – 0,85 метра). Ако обвиняемият се бе съобразил с взаимното положение на участниците в движението в тази ситуация, той би следвало в съответствие с чл. 25, ал. 1 от ЗДвП да не завърши започнатата маневра заобикаляне, а да спре, но не е изпълнил това свое задължение поради конкретната си скорост на движение в момента на реалното възникване на опасната ситуация.

Ето защо съдът намира за установено по необходимия съгласно чл. 303, ал. 2 от НПК несъмнен начин, че при управление на МПС по път ІІІ-..обвиняемият е нарушил както правилата за движение, установени в чл. 20, ал. 2, изр. първо и изр. второ от ЗДвП, така и правилото за движение, установено в чл. 25, ал. 1 от ЗДвП. С оглед конкретните условия на видимост същият е съзнавал (тъй като обективно е могъл да възприеме визуално), че на пътната лента от платното за движение по посоката му на движение се намира пешеходец, който обективно представлява видимо препятствие на пътя и наличието му на това място създава опасност за движението. Обвиняемият е правоспособен водач на МПС и поради това, а и с оглед конкретната пътна обстановка, е предвиждал възможността тази опасност за движението да се осъществи, но е продължил движението си по избраната от него траектория, което сочи, че той се е съгласявал, примирявал се е с осъществяването на опасността, преследвайки друга своя цел – да продължи движението си по пътя с избраната от него скорост, т. е. извършил е визираните нарушения с евентуален умисъл.

Затова от обективна и субективна страна деянието на обвиняемия, изразяващо се в нарушение на правилата за движение, установени в чл. 20, ал. 2 и чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, осъществява от обективна и субективна страна признаците на престъпление по чл. 342, ал. 1 от НК.

Налице е пряка причинна връзка между това деяние на обвиняемия и настъпилото съприкосновение между управлявания от него автомобил и тялото на пострадалия пешеходец. Това се установява от съвкупната преценка на всички относими доказателства по делото, включително и от заключението на инж. В. по допълнителната САТЕ, че ако пострадалият пешеходец не бе предприел движение назад към осевата линия, съприкосновение между него и лекия автомобил, управляван от обвиняемия не би настъпило. Както вече се посочи, още в статичното си положение на платното за движение, на поне 125 метра от мястото на удара, пострадалият като пешеходец е бил визуално възприет от обвиняемия и последният е могъл и е бил длъжен да оцени местонахождението му като източник на опасност за движението. От този момент нататък всички последващи действия и бездействия на обвиняемия в нарушение на чл. 20, ал. 2 и чл. 25, ал. 1 от ЗДвП са били необходими условия, без които обсъжданото съприкосновение не би настъпило, а освен това са били и обичайни (адекватни) условия за настъпването му. Безспорното обстоятелство, че и пострадалият с поведението си е допринесъл за това съприкосновение, предприемайки движение назад, е конкретен факт в определена пътна ситуация, инициирана с движението на обвиняемия с управляваното от него МПС по гореописания начин, поради което то не може от обективна страна да отрече наличието на причинна връзка между извършените 3 от обвиняемия нарушения на правилата за движение и последвалият удар, а би могло да бъде ценено единствено при индивидуализацията на отговорността на подсъдимия.

От приобщеното по отбелязания по-горе процесуален ред заключение по назначената в ДП съдебно-медицинска експертиза по несъмнен начин се установява и причинната връзка между настъпилото съприкосновение на управляваното от обвиняемия МПС и тялото на пострадалия – от една страна и съставомерния противоправен резултат – от друга страна, а именно средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на големия и малкия пищял на дясната подбедрица на пострадалия, довело до трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник за период по-голям от 30 дни. С оглед конкретния механизъм на настъпване на пътнотранспортното произшествие, се налага изводът, че обвиняемият не е предвиждал конкретната възможност за настъпването на този съставомерен противоправен резултат, но е бил длъжен и е могъл да предвиди тази възможност.

По всички изложени дотук съображения съдът прие, че обвиняемият е извършил престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. второ, вр. чл. 342, ал. 1 от НК и при наличие на всички установени в чл. 78а от НК предпоставки го освободи от наказателна отговорност за това престъпление като му наложи административно наказание глоба.

Обвиняемият е пълнолетно лице.

За извършеното от обвиняемия непредпазливо престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода за срок до три години или пробация. Трайно установено е в съдебната практика разбирането, че кумулативното предвиждане в разпоредба на Особената част на НК на наказание лишаване от свобода до пет години и на друго по-леко наказание наред с него за непредпазливо престъпление (в случая наказание по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК на основание чл. 343г от НК), не е пречка за прилагане на чл. 78а от НК. За прилагане на този правен институт е достатъчно в предвидената санкция за такова престъпление едно от наказанията да е лишаване от свобода до пет години или друго по-леко наказание, независимо дали кумулативно с него е предвидено и друго наказание, по-леко от лишаването от свобода. Това разбиране се основава на съдържанието на чл. 78а, ал. 4 от НК и не е необходимо да се обосновава още по-подробно за целите на настоящите мотиви.