Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 816 от 07.06.2023, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Търговско дело 696/2022
Вид
Определение № 816
Подписан
07.06.2023
В сила
07.06.2023
Състав
Цветелина Георгиева Хекимова

Цитирани разпоредби

  • чл.127, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.128 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 367, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 374, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 226 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 54 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 226 · Кодекс за застраховането
  • чл. 229 · Кодекс за застраховането
  • чл. 429 · Кодекс за застраховането
  • чл.432 · Кодекс за застраховането
  • чл.435 · Кодекс за застраховането
  • чл. 200 · Кодекс на труда

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 816 гр. Варна, 07.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Търговско дело № 20223100900696 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е искова молба от „ТЕХНОКАР" ЕООД, ЕИК: 103093128, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, чрез адв. М.Д., АК - Варна, срещу "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК 121130788, със седалище гр. София, с правно основание чл.435 от КЗ и чл.86 от ЗЗД

Исковата молба отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.127, ал. 1 и чл.128 ГПК, поради което съдът е постановил връчване на препис на ответника.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА

КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск по основателност. Направени са и доказателствени искания.

По допустимостта на предявения иск:

Въз основа на изложените в исковата молба и отговора твърдения на страните съдът намира предявените искове за процесуално допустими.

По предварителните въпроси:

С оглед предмета на предявените искове, попадащи в приложното поле на чл.365 ГПК съдът намира, че исковете следва да се разгледат по реда на Глава тридесет и втора от ГПК – „Производство по търговски спорове”.

Релевираното в отговора на ИМ възражение за недопустимост съдът намира за неоснователно с оглед на следното: отговорността на застрахователя по застраховка „гражданска отговорност” е договорна и е функционално свързана с отговорността на застрахования делинквент – застрахователят е длъжен да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Именно с оглед защита интересите на увредените лица законодателят е установил на тяхно разположение прекия иск срещу застрахователя по чл. 226 от КЗ.

От друга страна застрахованият делинквент, който вече е удовлетворил 1 увреденото лице, също разполага с правото да получи обезщетение от застрахователя (чл.

229 от КЗ). При това положение, от систематичното тълкуване на разпоредите на чл. 54 от ЗЗД, във вр. с чл. 226 и чл. 229 от КЗ следва, че няма пречка и работодателят, който чрез заплащане на обезщетение по чл. 200 от КТ вече е удовлетворил пострадалия работник или служител, респ. неговите наследници, да насочи регресните си претенции за връщане в патримониума си на платеното, не срещу делинквента, причинил трудовата злополука и увреждането, а направо срещу неговия застраховател по застраховката „гражданска отговорност”. /решение №395/10.10.2012г. по гр. дело № 1538 по описа за 2011г. на ВКС, решение №29/11.07.2019г. по гр. дело № 1865 по описа за 2018г. на ВКС / По доказателствените искания на страните:

По отношение на представените с исковата молба писмени доказателства, доколкото се явяват допустими, относими и необходими за изясняване на фактическата страна на спора, следва да бъдат допуснати до събиране по делото.

Искането в ДИМ за назначаване на САТЕ следва да бъде оставено без уважение поради липсата на спор между страните по отношение на причините и механизма на настъпване на ПТП.

Водим от горното и на осн. чл. 374, ал.2 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ обективираното в отговора на исковата молба възражение за прекратяване на производството поради недопустимост.

П Р И Е М А за разглеждане искова молба от „ТЕХНОКАР" ЕООД, ЕИК:

103093128, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, чрез адв. М.Д., АК - Варна, срещу "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК 121130788, със седалище гр. София, с правно основание чл.432 от КЗ.

СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ следния проект за доклад по делото, на основание чл. 374, ал. 2 от ГПК:

Предявени са искове от „ТЕХНОКАР" ЕООД, ЕИК: 103093128, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, чрез адв. М.Д., АК - Варна, срещу "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК 121130788, със седалище гр. София, с правно основание чл.435 от КЗ и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца 12461,22 лева, представляващи заплатено в полза на пострадалото лице А.А.Н. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вкл. и присъдена законна лихва върху същото; 980,00 лева - заплатено в полза на мл. адв. Г.И., адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА за представителство на пострадалото лице в производството по гр.д. 13917/2020 г. по описа на ВРС; 737,57 лева - заплатени такси и разноски в полза на ВРС по гр.д. 13917/2020 г.;

16706,83 лева - заплатено в полза на пострадалото лице - С.С.З., обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вкл. законна лихва върху същото; 1295,00 лева - заплатено в полза на 2 адв. А.Д., адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА за представителство на пострадалото лице в производството по гр.д. 1391/2020 г., по описа на ВРС; 977,06 лева, представляваща заплатени такси и разноски в полза на ВРС, по гр.д. 13918/2020 г., по описа на ВРС, ведно със законната лихва върху посочената по-горе сума от 33157,68 лева, от датата на предявяване на ИМ в съда до окончателното й плащане, както и сумата от 1038,44 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху заплатената в полза на А.А.Н. сума от 12461,22 лева, изчислена за периода от 29.12.2021 г. до 24.10.2022 г.; сумата от 81,67 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху заплатеното в полза на адв. Г.И. адвокатско възнаграждение в размер на 980,00 лева по чл. 38, ал.2 ЗА, за осъщественото представителство на А.А.Н., в качеството му на ищец по гр.д. 13917/2020г. по описа на ВРС, изчислена за периода от 29.12.2021 г. до 24.10.2022 г.; сумата от 61,45 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху заплатената в полза на ВРС държавна такса в размер на 737,50 лева, по гр.д. 13917/2020 г., по описа на ВРС, изчислена за периода от 29.12.2021 г. до 24.10.2022 г.; сумата от 1392,24 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху заплатената в полза на С.С.З., сума от 16706,83 лева, изчислена за периода от 29.12.2021 г. до 24.10.2022 г.; сумата от 107,92 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху заплатеното в полза на адв. А.Д. адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА, за осъщественото представителство на С.С.З., в качеството му на ищец по гр.д. 13918/2020 г., по описа на ВРС, от 980,00 лева, изчислена за периода от 29.12.2021 г. до 24.10.2022 г.; сумата от 81,41 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху заплатената в полза на ВРС държавна такса по гр.д. 13918/2020г. по описа на ВРС в размер на 737,50 лева, изчислена за периода от 29.12.2021 г. до 24.10.2022 г.

В исковата молба се твърди, че на 19.03.2020 г., около 16.30 часа на главен път № 2008 в района на Община Девня, е настъпило ПТП, в резултат на което А.А.Н., ЕГН:

********** и С.С.З., ЕГН: **********, и двамата като пътници в ППС с per. № *****, са пострадали и са получили травматични увреждания. На А.А.Н. е поставена диагноза счупване на тибия и фибула в дясно. Проведено му е лечение с поставена гипсова имобилизация до 13.05.2020 г. и последваща рехабилитация. Срокът на лечение е продължил около 6 месеца. На С.С.З. е поставена диагноза - множество счупвания на подбедрицата - закрито в дясно. На 21.03.2020 г. е извършена операция и са направени репозиция и фиксация с метална остеосинтеза 1/3 туболарна плака. Поставена му е гипсова имобилизация. Полученото увреждане е създало трайно затруднение в движението на десен долен крайник, за период не по-малък от четири месеца.

Сочи се, че към датата на настъпване на описаното по-горе ПТП, за МПС с per. № ***** е бил сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите с ответника ЗК „Лев инс" АД.

Излага се в исковата молба, че пострадалите лица А.А.Н. и С.С.З. са били в трудови правоотношения с „ТЕХНОКАР" ЕООД и описаното ПТП е настъпило по време на работа на лицата, поради което злополуките били признати за трудови. С оглед на това пострадалите предявили срещу „ТЕХНОКАР" ЕООД искови претенции с правно основание чл. 200 КТ и чл. 86 ЗЗД, за заплащане на сумата от по 30000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания вследствие на нанесени телесни увреждания, настъпили в резултат на претърпяната злополука - ПТП и сумата от 1875,15 лева, представляваща законна лихва за забава от момента на настъпване на ПТП до предявяването на ИМ в съда, за всеки един от тях.

По исковата молба на А.А.Н. е образувано гр.д. 13917/2020 г., по описа на районен съд - Варна, по което "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД е конституирано като трето лице - помагач на Технокар ЕООД. С решение № 262092/28.06.2021 г., влязло в законна сила на 28.10.2021г., „Технокар" ЕООД е осъдено да заплати на А.А.Н. сумата от 12000,00 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, представляващи болки и страдания, ведно със законната лихва върху горната сума от 30.10.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 753,33 лева, представляваща законна лихва върху посочената по-горе главница от датата на настъпване на злополуката 3 19.03.2020 г. до датата на предявяване ИМ в съда - 30.10.2020 г. Със същото решение, „Технокар“ ЕООД е осъдено да заплати в полза на мл. адв. Г.И. разноски в размер на 980,00 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за представителство в горното производство, съобразно чл. 38, ал.2 ЗА, както и държавна такса и разноски в полза на ВРС в общ размер от 737,57 лева.

По исковата молба на С.С.З. е образувано гр.д. 13918/2020г. по описа на районен съд - Варна, по което "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД е конституирано като трето лице - помагач на Технокар ЕООД. С решение № 261663/18.15.2021г., влязло в законна сила на 08.09.2021г. „Технокар" ЕООД е осъдено да заплати на С.С.З. сумата от 15500,00 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, представляващи болки и страдания, ведно със законната лихва върху горната сума от 30.10.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 968,83 лева, представляваща законна лихва върху посочената по-горе главница от датата на настъпване на злополуката - 19.03.2020 г. до датата на предявяване ИМ в съда - 30.10.2020г. Със същото решение, „Технокар" ЕООД е осъдено да заплати в полза на адв. А.Д. разноски в размер на 1295,00 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за представителство в горното производство, съобразно чл. 38, ал.2 ЗА, както и държавна такса и разноски в полза на ВРС в общ размер от 977,06 лева.

На 23.08.2021 г., „Технокар" ЕООД е заплатило на А.А.Н. сумата в размер на 12461,22 лева, представляваща сбор от присъдените в негова полза суми - главница и лихви към датата на плащането, намалени с разноските, които А.А.Н. е осъден да заплати на „Технокар" ЕООД съобразно същото решение. На същата дата „Технокар" ЕООД е заплатило в полза на мл. адв. Г.И. адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА, за представителство по гр.д. 13917/2020 г. ВРС, в размер на 980,00 лева, както и държавна такса и разноски в полза на ВРС в общ размер от 737,57 лева.

На 23.08.2021 г. „Технокар" ЕООД е заплатило на С.С.З. сумата в размер на 16706,83 лева, представляваща сбор от присъдените в негова полза суми - главница и лихви към датата на плащането, намалени с разноските, които С.С.З. е осъден да заплати на „Технокар" ЕООД съобразно същото решение. На същата дата „Технокар" ЕООД е заплатило в полза на адв. А.Д. адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА, за представителство по гр.д. 13918/2020 г. ВРС, в размер на 1295,00 лева, както и държавна такса и разноски в полза на ВРС в общ размер от 977,06 лева.

Твърди се в исковата молба, че съобразно разпоредите на чл. 54 от ЗЗД, във вр. с чл. 429 и чл. 435 от КЗ, и трайната съдебна практика, в.т.ч. постановената по реда на чл. 290 ГПК такава, работодателят, който чрез заплащане на обезщетение по чл.200 от КТ вече е удовлетворил пострадалия работник или служител, може да насочи регресните си претенции за връщане в патримониума си на платеното, не срещу делинквента, причинил трудовата злополука и увреждането, а направо срещу неговия застраховател по застраховката „Гражданска отговорност". С оглед на това на 23.12.2021г. ищецът отправил до "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, покани за доброволно плащане на заплатените в полза на пострадалите лица суми, в отговор на което получил отказ.