Решение № 69 от 23.02.2026, Районен съд - Нови пазар

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Нови пазар, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла Радева при участието на секретаря Бойка Анг. Цвяткова като разгледа докладваното от Светла Радева Гражданско дело № 20253620100202 по описа за 2025 година

Делото е образувано по иск с правно основание чл.26,ал.1,пр.1 от ЗЗД във вр.с чл.22 във вр.с чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК с цена на иска - 9514.00лв.,, евентуален иск по чл.26, ал.1,предл 1 во от ЗЗД във вр. с чл.26, ал.4 с цена на иска 5375,32 лева и евентуален иск по същия текст с цена на иска 1418,68 лева, предявени от Е. А. И. с постоянен адрес:гр.Н., обл. Ш., ул.“***, чрез адв.А. Д. –*АК срещу "Кредирект" ЕООД с ЕИК:207024290, със седалище и адрес на управление гр.София, бул."Цариградско шосе" №115 ет.5, представлявано от *** Н.П.П..

В исковата молба се твърди ,че на *** г. ищецът и ответното дружество сключили договор за потребителски кредит №*** при следните условия: Кредиторът и настоящ ответник предоставил кредит в размер на 2800 лв., платим от кредитополучателя посредством 18 месечни вноски, като първите четири по 116,67 лева а останалите 14 по 268 лева, обща сума за плащане 4218,68 лева ГПР-62,84 %,фиксиран лихвен процент 50%, с обезпечение поръчител или банкова гаранция по избор на кредитополучателя. Чл.18 от договора била уговорена неустойка за непредставяне на обезпечение по чл.6 от същия, като размерът на тази неустойка възлизал на 5 375,32 лв., без да е ясно от съдържанието на договора дали тази неустойка е включена в ГПР.

Ищецът счита,че договорът е нищожен, поради неотразяване в договора на действителния размер ГПР и невярно посочване размера на възнаградителната лихва. Акцентира се върху невъзможността за кредитополучателя да осигури уговорените обезпечения в много кратък срок, включително и посочените документи за представяне от поръчителя, като кредитодателят включил към месечната вноска и сумата за неустойка. Отделно клаузата за 1 неустойка счита за неравноправна по чл.143, т.5 от ЗЗП, поради необоснования й размер.Намира налично и заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, поради нарушаване на изискването ГПР да не надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. Чрез нарушаване на добрите нрави се калкулирала допълнителна печалба към договорната лихва по кредита.

В условия на евентуалност е предявен иск за прогласяване недействителността на клаузата на чл.18, ал.1 от договора.

В условията на евентуалност е предявен и иск за нищожност на клаузата на чл.3, ал.2,т.6 от договора, като накърняваща равенството на страните и противоречаща на добрите нрави и нищожна по чл.26, ал.1 от ЗЗД.

Направено е и искане за разсрочване на задължението за плащане на главницата по договора.

Моли ответникът да бъде осъден да му заплати направените по делото разноски.

В законовия срок ответното дружество е депозирало писмен отговор и предявило насрещен иск. Ответникът намира за неоснователно искането на ищеца за обявяване на недействителност на договора за кредит.Основните параметри на договора били валидно уговорени, освен това индивидуално уговорени с конкретния потребител. Счита, че договорената неустойка не следва да бъде включена в ГПР, защото е задължение, възникващо при непредставяне на обезпечение, след сключването на договора.

Обстоятелството, че размерът на дължимата неустойка бил включен като вноски, а не еднократно ,било изцяло в полза на ищеца. Твърденията,че уговорения фиксиран лихвен процент е в противоречие с добрите нрави поради надвишение три пъти размера на законната лихва намира за неправилни.Към датата на сключване на договора максималният размер на ГПР бил 68,90 %, като така максималният размер на договорната лихва бил лимитиран. Ищецът ползвал многократно един вид кредитен продукт на ответника и така много пъти се запознавал с условията му и съзнавал икономическите последици от договора и в частност на неустойката. Ищецът бил в просрочие на 11 месечни вноски, като заплатил единствено 170 лв. и било налице основание за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, като ответното дружество претендира единствено непогасената главница.

С тези и други подробно изложени аргументи ответното дружество моли исковите претенции да бъдат отхвърлени.

С насрещната искова молба се иска в условията на евентуалност осъждане на ответника на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, а при условията на евентуалност и ако договорът бъде обявен за недействителен- с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, да заплати на ищцовото дружество 2630 лева, представляваща част от незаплатеното задължение за главница по договор за паричен заем №*** от *** г., ведно със законната лихва от 28,04,2025 г. до окончателното плащане.

Моли ответникът по насрещния иск и ищец по първоначалния иск ,да бъде осъден да му заплати направените по делото разноски,с оглед изхода на делото.

2

В открито съдебно заседание страните не се явяват,не изпращат представител.Депозират писмени становища.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,прие за установено от фактическа страна следното:

Ищецът е подал до ответника искане за сключване на договор за кредит на ***г.,като е одобрен и между тях е сключен от разстояние договор за предоставяне на потребителски кредит № ***/***г..,по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца заем в размер на 2800.00лв., който е следвало да бъде върнат на 18 месечни вноски, от които 4х116.67лв. и 14х268.00лв.,съгласно погасителен план към договора. В договора е посочен годишен лихвен процент в размер на 50% и ГПР от 62.84%.Размерът на договорната лихва е определен на 1 418.68лв.

Съгласно т. 8 от договора кредитът се обезпечава с поръчител или банкова гаранция -по избор на кредитополучателя.

Уговорената дата на първо плащане е 24.06.2024г.,а на последно пащане - 24.11.2025г.

Общата сума за плащане е в размер на 4 218.68лв.

В клаузата на чл.6 от договора страните са се споразумели,че договорът за кредит ще бъде обезпечен с поне едно от посочените обезпечения :1/ Безусловна банкова гаранция,издадена от лицензирана в БНБ търговска банка,за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на общата сума за плащане по договора за кредит,включваща договорената главница и лихва или 2/поръчителство на едно или две физически лица,които отговарят кумулативно на следните условия /:а/ един поръчител: осигуителния доход следва да е в размер на не по-малко от три пъти размера на минималната работна заплата,установена за страната, б/при двама поръчители : размерът на осигурителния доход на всеки един от тяхследва да е в размер на не по-малко от два пъти минималната работна заплата за страната

3/да не са поръчители и по други договори за кредит,сключени с кредитора, 4/да не са кредитополучатели по договори за кредит ,сключени с кредитора,по които е налице неизпълнение, 5/да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация,различна от "Редовен",както по активни,така и по погасени задължения.

Съгласно чл.18 от договора,ако кредитополучателят не предостави договореното обезпечения в двудневен срок от сключването му или същото не отговаря на изискванията,кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 5 295.32лв.Същата не е включена при изчисляване на годишния процент на разходите.

При сключване на договора,ответникът е предоставил на ищеца Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити.

"Кредирект "ЕООД е обявил кредита за предсрочно изискуем,изпращайки до ищеца уведомление за това,като по делото не са налице данни дали същото е достигнало до знанието му преди предявяване на иска и при това положение съдът намира,че 3 уведомлението е породило правното си действие от момента на връчването му на ищеца,ведно с писмения отговор и насрещния иск.

При така установеното от фактическа страна,съдът направи следните правни изводи:

Страни по договора са " Кредирект "ЕООД /кредитор/ и Е. А. И. /кредитополучател/ ,който е физическо лице и при сключване на договора действа извън рамките на своята професионална компетентност –от една страна,а от друга страна,кредиторът действа като финансова институция по смисъла на чл.3,ал.1 от ЗКИ,предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност.Ето защо съдът счита,че процесният договор има характеристиките на договор за потребителски кредит,чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК и в него законодателят предявява строги изисквания за формата и съдържанието на договора за потребителски кредит,уредени в глава трета,чл.10 и чл.11.

СЕС многократно е давал препоръки относно това,че националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи,попадащи в обхвата на Директива 93/13 и по този начин да компенсира неравнопоставеността между потребителя и доставчика. Съдържанието на договора за кредит частично отговаря на изискванията на чл.10,ал.1,чл.11,ал.1,т.1-9 от ЗПК- сключен е в предписаната от закона форма, съдържа дата и място на сключването, вид на предоставения кредит,индивидуализация на страните, срок на договора, общия размер на кредита и начин на усвояването му, размер на лихвен процент, информация относно размера, броя на погасителните вноски.

Договорът противоречи и на чл.9а от ЗПК,доколкото в същия не се съдържа методика за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл.33а.Договорът не съответства и на чл.11,ал.2 от ЗПК,доколкото към него не са приложени Общите условия,които следва да са негова неразделна част и да са подписани от страните.В договора е посочен годишен процент на разходите /ГПР/ съобразно изискването на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК,, който не надвишава допустимия размер съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Съгласно чл.19,ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя изразени като годишен процент от общия размер на кредита. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия."

Настоящият съдебен състав намира,че процесния договор за кредит нарушава разпоредби на ЗПК,поради което е недейств ителен досежно уговорената неустойка. За договорите за потребителски кредит на общо основание и съгласно чл.24 от ЗПК се прилагат правилата на 4 чл.143-148 от ЗЗП.Касае се за договор за еднотипен договор паричен заем върху чието съдържание потребителят не може да влияе.В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи:“В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността,а държавите – членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите ,в които те процедират по този начин“.

Посоченият в договора за кредит ГПР е 62.84%,който надвишава допустимия размер съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК.Ако към него се прибави и сумата за неустойка, сумата ще нарастне неимоверно много Съдът намира, че уговорената в договора неустойка противоречат на закона и добрите нрави. Разпоредбата на чл.16 от ЗПК е категорична и предвижда императивно задължение за кредитора да оцени кредитоспособността на потребителя, преди да предостави кредит. Освен това, предвиденият тридневен срок за намиране на банкова гаранция или поръчител/и, който да отговоря на всички изброени условия, прави самото задължение практически неизпълнимо. При даден заем в размер на 2800.00лв. е уговорена неустойка в размер на 5 295.32лв,която надвишава почти два пъти размера на самата главница,като уговореното обезпечение в полза на заемодателя, се намира в пряко противоречие с преследваната с цел на транспонираната в ЗПК директива.

Разпечатката съдържа 35 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/31c18a2d-73f0-4a0d-8395-a12c9aa0c160