Решение № 2134 от 07.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2134 гр. София, 07.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20221100504896 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 20224193/20.12.2021 г. по гр. д. № 16785/2021 г. по описа на СРС, 140 състав „Бългериан Мениджмънт Груп“ ЕООД е осъдено да заплати на Р. Н. Н. на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД сумата в размер на 1971,90 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 25.03.2021 г. до погасяването, представляваща платена наемна цена по договор за наем от 30.04.2018 г. на земеделска земя в размер на 65,730 дка (имоти №№ 020005, 090007, 090035), намираща се в землището на село Реяновци, община Трън, развален от наемателя, поради неизпълнение на задължението на наемодателя да предаде на наемателя наетата земеделска земя. С решението е отхвърлен иска с правно основание чл. 82, вр. чл. 230, ал.

2 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 11000 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 25.03.2021 г. до погасяването, представляваща обезщетение за претърпените от наемателя вреди от неизпълнение на договор за наем от 30.04.2018 т. на земеделска земя в размер на 65,730 дка (имоти №№ 020005, 090007, 090035), намираща се в землището на село Реяновци, община Трън, 1 които вреди са под формата на пропуснати ползи от неусвоени европейски субсидии и печалба от добиви от земеделска земя.

Против решението, в частта, с която предявеният иск с правно основание чл. 82, вр. чл. 230, ал. 2 ЗЗД е отхвърлен, е подадена въззивна жалба вх. № 25004868/24.01.2022 г. от Р. Н. Н., в която са изложени съображения за неговата неправилност. Въззивникът поддържа, че решението е неправилно, тъй като съдът неправилно бил констатирал, че по делото не било установено, че ищецът бил претърпял вреди под формата на пропуснати ползи. По делото било установено по категоричен начин, че ищецът е земеделски производител, именно по тази причина и на това основание бил сключил договор и бил наел земеделска земя от ответника с цел ползването й и с цел регистрирането й във фонд „Земеделие и гори“. Поради неизпълнение на този договор, наемателят не могъл да регистрира наетите от него земи и да декларира извършена дейност, съответно да получи приход от европейски субсидии. Този факт не бил разгледан и не бил обсъден от решаващия съд. Съдът бил констатирал, че получаването на европейски субсидии не зависи от правото на ищеца да ползва наетата земя. Този извод на съда било категорично неправилен и неоснователен. Получаването на субсидии зависело единствено и само при декларирани права за ползването на собствена земя или такава под наем и от дейностите, извършени от земеделския производител. Неправилно съдът приел, че за печалбата следвало да има и други факти от обективната действителност. Мотивирано било кои са другите факти при условие, че при липса на право на ползване поради неизпълнение на задължението по наемния договор от страна на ответника за ищеца вече били пропуснатите ползи. В исковата молба изчерпателно били изброени колко и какви субсидии и на какво основание ищецът бил получил. Съдът не бил се съобразил с показанията, дадени от допуснатия свидетел, както и било отказано назначаването на съдебна експертиза, от която да се установи каква би била пропусната полза. Мотивите за отхвърляне на предявения иск били общи и не ставало ясно на какво основание и защо първоинстанционният съд бил приел исковата претенция за неоснователна при условие, че реализирането на печалба, дори в размер различен от претендирания, било известен факт, касаещ европейските субсидии и основанията за получаването им. Печалбите от тези субсидии имали характер на пропуснати ползи по смисъла на чл. 82 от ЗЗД, тъй като получаването им било сигурно. Моли решението да бъде 2 отменено в обжалваната част и вместо него да бъде постановено друго с предявените искове да бъдат уважени.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. № 25023017/17.03.2022 г., подаден от „Бългериан Мениджмънт Груп“ ЕООД, с който е заявил, че я оспорва. Поддържа, че решението е правилно в обжалваната част, като съдът законосъобразно бил приел, че не било доказано, че жалбоподателят е претърпял вреди под формата на пропуснати ползи, вследствие на задълженията на дружеството да предаде недвижимите имоти за ползване. Посочва, че получаването на европейски субсидии представлява доход, който не се предоставя на земеделските производители, а при спазване на редица условия за тяхното получаване. Изпълнението на тези условия не може да бъде преценено към момента на сключване на договора.

Не било сигурно одобрението и размера на субсидията. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение и решението да бъде потвърдено в обжалваната част. Претендира направените във въззивното производство разноски.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 16785/2021 г. по описа на СРС, 140 състав е образувано по искова молба, подадена от Р. Н. Н. против „Бългериан Мениджмънт Груп“ ЕООД, с която са предявени искове с правно основание чл. 55, ал. 1 и чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 82 от Закона за задълженията и договорите.

Ищецът твърди, че на 20.04.2018 г. е сключил договор с „Бългериан Мениджмънт Груп“ ЕООД за временно и възмездно ползване на земеделска земя на общо 65,730 дка в землището на с. Реяновци, общ. Трън, обл. Перник, а именно имот № 20005 в местност „Друм“, № 090007 в местност „Голача“, № 090035 в местност „Ямие“ за земеделско ползване като обработваема земя.

Посочва, че според раздел ІІІ, чл. 5 и чл. 6 от договора в срок били заплатени наемните плащания, както следва на 30.04.2018 г. – 1000 лева и на 26.09.2018 г. – сума в размер на 971,90 лева. Според раздел ІV от договора, ответникът не изпълнил задължението си да осигури спокойно и безпрепятствено ползване 3 на наетите земеделски земи, съответно наемателят не ползвал наетата земя, въпреки сключения договор и въпреки платената наемна цена. Многократно било отправяно искане, в това число и писмено, да бъде върната изплатената сума, ведно с пропуснатите ползи, но ответникът не направил това. Твърди, че поради неспазения договор от страна на ответника, ищецът претърпял вреди, изразяващи се в пропуснати ползи за 65 дка протеинова култура (люцерна) – приход от Европейски субсидии па схема за единно плащане на площи, мярка 13 „Плащания за райони с природни или други специфични ограничения (НР1/НР2); схема за зелени директни плащания (ЗДП); схема за преразпределително плащане (СПП); мярка 12 – Плащания по „Натура 2000“ и рамкова директива за водите, схема за обвързано подпомагане за протеинови култури (СПК) или обща стойност за 65 дка – 6500 лева. Освен това, ищецът пропуснал да реализира продукция от 2925 бали сено или 11700 лева. От тези суми следвало да се приспаднат разходи за обработка и и така пропуснатата печалба била 11000 лева. Моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 1971,90 лева – платена на отпаднало основание като наемна цена, както и сумата от 11000 лева, представляваща вреди, изразяващи се в попуснати ползи за една стопанска година за периода от 01.10.2018 г. до 30.09.2019 г., ведно със законната лихва до окончателното плащане и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който „Бългериан Мениджмънт Груп“ ЕООД заявява, че оспорва предявените искове. Поддържа, че при сключване на договора с ищеца на 30.04.2018 г., дружеството имало действащ договор за наем на процесните имоти, сключен с П.Н.С. на 18.12.2017 г., вписан в СВ – гр. Трън на 19.12.2017 г. По силата на този договор ответникът имал правно основание да преотдава процесните имоти и именно поради това да получава и уговорените по него плащания.

Твърди, че при подписване на договора ищецът е въведен във владение на пренаетите имоти от представител на дружеството. Впоследствие наемодателят по договора от 19.12.2017 г. – П.С. прехвърлил идеалната си част от тези имоти на трето лице – Б.В.В. с нотариален акт от 07.03.2018 г. без знанието на дружеството. След придобиването на тази идеална част от процесните имоти, купувачът Б.В. сключил договор за аренда с 5-годишен срок с брат си С.В.В. и без знание и съгласие на „Бългериан Мениджмънт Груп“ ЕООД започнали да обработват имотите и не допускали ищеца да ги ползва. Поддържа, че към 30.04.2018 г. дружеството нямало как да предвиди, 4 че наемодателят ще прехвърли идеални части от имота на трето лице, както и че то ще сключи договор за аренда. Заявява, че не е ползвал процесните имоти в исковия период. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира направените по делото разноски.

В мотивите на обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че безспорно между страните било, че между тях е бил сключен договор за наем на земеделска земя, по силата на който ответникът „Бългериан Мениджмънт Груп“ ЕООД се задължил да предаде на ищеца временно и възмездно ползването на 65,730 дка в землището на с. Реяновци, общ. Трън, обл. Перник, а именно имот № 20005 в местност „Друм“, № 090007 в местност „Голача“, № 090035 в местност „Ямие“ срещу заплащане на наемна цена в размер на 1971,80 лева, която е заплатена. Съдът е приел за безспорно, че ответникът не е изпълнил задължението си, поради което е приел и че ищецът е упражнил правото си да развали договора като платената сума като наемна цена подлежи на връщане. Приел е, че предявеният иск за заплащане на обезщетение в размер на 11000 лева е неоснователен, тъй като получаване на европейски субсидии не зависят от само от правото на ищеца да ползва земеделска земя като наемател, а са налице и допълнителни условия, поради което и реализирането на печалба в претендирания размер не е сигурно.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По изложените във въззивната жалба доводи за неправилност на обжалваното решение въззивният съд намира следното:

Съгласно чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. Обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението (чл. 82, ал. 1 от 5

Закона за задълженията и договорите).

Първият елемент от фактическия състав, от който възниква правото на кредитора (ищец по предявения иск) е виновно неизпълнение на договорно задължение. С оглед твърденията, изложени в исковата молба, „Бългериан Мениджмънт Груп“ ЕООД – наемодател не е изпълнил задължението си да предаде държането на земеделските имоти на наемателя Р. Н. Н.. Въззивният съд намира, че неправилно с доклада на делото по чл. 146 от ГПК е прието, че безспорно между страните е било, че земеделските земи не са предадени от наемодателя. В отговора на исковата молба изрично са въведени твърдения, че държането е предадено, но трети на спора лица са препятствали ползването им от наемателя. Следователно изпълнението на основното задължение на наемодателя, предвидено в чл. 1 от Договор за пренаемане на земеделска земя от 30.04.2018 г. е следвало да бъде установено от ответника при условията на пълно и главно доказване. По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите М.А.Д. и В.Б.М., които установяват обстоятелства, свързани със сключване на договорите за наем и пренаемане, както и относно обстоятелството, че Р. Н. е възпрепятстван да ползва процесните имоти, поради действия на трети на спора лица. В показанията си свидетелят М. заявява, че Р. Н. не е правил нищо върху земята, тъй като не му бил осигурен достъп. Тези показания, съпоставени с тези на свидетЕ.та Джонева, която заявява, че дружеството наемодател не е ползвало имота и негови представители са узнали едва в края на 2019 г., че има самонастанили се лица, водят до извода, че след сключване на договора „Бългериан Мениджмънт Груп“ ЕООД не е предприело действия за фактическо предаване на ползването на имотите – земеделски земи. Следователно, налице е неизпълнение на договорно задължение, за което ответникът отговаря за настъпили вреди.