Присъда № 18 от 09.02.2022, Софийски градски съд

МОТИВИ към въззивна (нова) присъда № 18/04.02.2022 г., по в.н.о.х.д. № 4193/21 г. по описа на СГС, НО, ІІ въззивен състав -------------------------------------------------------------------------------І.

Софийската районна прокуратура (СРП) е подала в срока и по реда на гл. ХХІ от НПК въззивен протест срещу правилността на постановената в открито заседание на 06.07.2021 г. присъда по н.о.х.д. № 9906/19 г., с която първата инстанция (СРС, НО, 19 с.), е оправдала подс. ЗЛ. Г. Г. (ЕГН: **********) по обвинението [1] на 24.01.2019 г. в гр. София, управлявайки МПС след употреба на наркотични вещества (тетрахидроканабинол), да е извършил престъпление по чл. 343б, ал.3 НК.

С протеста, поддържан в откритото с.з. на 04.02.2022 г. от представителя на СГП, се иска нова присъда и признаване на подс. Г. за виновен (чл. 336, ал.2, вр. ал. 1, т.2 НПК).

Оплакването на прокуратурата касае основно приетия от СРС извод, че грешно посоченият регистрационен номер на процесното МПС в обвинителния акт се явява пречка деецът да бъде осъден, въпреки констатацията, че е извършено престъпление по чл. 343б, ал.3 НК.

Според държавното обвинение, законът не е въвел като съставомерен елемент на това деяние точния контролен номер на управляваното превозно средство, защото подобна логика би довела до грешното разбиране, че ще липсва престъпление, ако автомобилът изобщо не е имал регистрационни табели. На практика – и протестиращият, и участващият пред СГС прокурори твърдят, че разминаването между сочения в обвинителния акт номер (СВ 6360 МТ) и действително установения по делото (СВ 8360 МТ) съставлява техническа неточност, която не влияе върху доказаността на съставомерните факти по чл. 343б, ал.3 НК и не заличава престъпния характер на извършеното деяние.

За потвърждаване на постановеното от СРС оправдаване пледират както подс. Г., така и неговият защитник (адв. Б.), който не само е солидарен с тезата на СРС за порока около грешно изписания регистрационен номер на автомобила, но и допълва аргументи, чиято основателност е била отхвърлена още от първата инстанция: че резултатите от проведения полеви тест на подсъдимия не са били доказателствено закрепени по надлежния ред (чрез оглед, фотоснимки и присъствие на поемни лица) и не могат да бъдат приети за достоверно установени; както и че между приключването на полицейската проверка (около 01.30 ч. на 25.01.2019 г.) и издаването на талона за медицинско изследване (в 02.40 ч. на същата дата) е изминал недопустимо дълъг период от време, съставляващ нарушение на разписаната в Наредба № 1/19.07.2017 г. процедура по отчитане на тестови и кръвни резултати.

По свой почин СГС е провел и въззивна съдебно-следствена дейност чрез назначаване и изслушване на СТЕ спрямо приложения по делото като веществено доказателство еднократен тест „DrugCheck-3000“ и разпит на св. В.К. (доктор от Токсикологията към ВМА). И пред втората инстанция подсъдимият не е изразил желание да даде обяснения по обвинението, въпреки предоставената му възможност[2].

ІІ.

Въззивният съд намери протеста за основателен.

За да оправдае подс. Г. по предявеното му обвинение, първата инстанция не е отрекла, а напротив – приела е за установени инкриминираните в неговата обстоятелствена част обстоятелства, свързани с деянието (управляване на моторно превозно средство след употреба на наркотично вещество, констатирано с еднократен тест при полицейска проверка) и авторството. Стигнала е обаче до извода, че неточното посочване на номера на процесния автомобил в обвинителния акт се явява пречка да се изясни кое точно е било управляваното от подсъдимия МПС и в това е намерила основание да постанови цялостното 1 му оправдаване.

Изводите са неправилни и следва да бъдат коригирани от втората инстанция.

Въпреки проведеното пред нея въззивно съдебно следствие, не бяха установени „нови фактически положения“ (чл. 316 НПК), които да водят до недоказаност на предявените с обвинението факти, пряко касаещи съставомерността на деянието по чл. 343б, ал.3 НК. А точният номер на управляваното от дееца МПС по принцип не се явява такъв съставомерен факт. Следователно, коректната индивидуализация на автомобила (обслужваща единствено контролно-административните цели на държавата), която СГС следва да извърши от фактическа страна, не се явява съществена промяна в обстоятелствата, нарушаваща правото на защита на подс. Г.. Той е роден на **** г. в гр. Бургас; българин е, с българско гражданство и със средно образование, с ЕГН: **********; неосъждан е[3] и е адресно регистриран в гр. София, кв. „Симеоново“, ул. ****. Във вечерните часове на 24 януари 2019 г. (около 23.25 ч.) Г. шофирал ползвания от него лек автомобил („Фиат Пунто“, с рег.

№ ****) в гр. София, по бул. „Ген. Гурко“, в посока от бул. „Васил Левски“ към бул.

„Евлоги и Христо Георгиеви“. В района на бул. **** бил спрян за полицейска проверка от патрулиращите по същото време свидетели Б. и А. (служители на СДВР/01 РУ), които изяснили самоличността му и – забелязвайки демонстрираното от него безспокойство, го попитали употребявал ли е наркотични или други упойващи вещества. Подсъдимият им отговорил, че преди няколко часа е пушил „трева“ (марихуана) и поради това на място бил повикан св. М.К. (от СДВР- ОПП) за провеждане на еднократен тест „DrugCheck-3000“ (сериен № ARLF-0361, REF 8325554)[4]. Пробата била извършена около 01.40 ч. на 25.01.2019 г. чрез изследване на предоставена от Г. слюнка и положителният резултат потвърдил съдържащи се в нея следи от тетрахидроканабинол, активен компонент на конопа. Свидетелят К. изготвил протокол за тестовата проверка [5], съставил Акт за установяване на административно нарушение № 685573/25.01.2019 г. [6] (в който била погрешно посочена една от цифрите в регистрационния номер на управлявания автомобил – „****“, вместо „****“), издал Заповед за временно отнемане на свидетелството за правоуправление на водача като принудителна административна мярка [7] и в 02.40 ч. връчил на подсъдимия Талон за изследване № 58579[8], от чието съдържание Г. бил уведомен, че поради положителен резултат за наличие на „ТНС“ (тетрахидроканабинол), в рамките на 45 минути следва да се яви във ВМА, в случай, че желае биохимично изследване на кръвта и урината. В цитирания документ подс. Г. изрично отразил, че не приема резултатите от еднократния тест, а малко след това – около 02.45 ч. той бил транспортиран от патрулния автомобил до Военно-медицинската академия в София, където бил регистриран в нарочно водената книга[9] към клиниката по спешна токсикология. Там свидетелят В.К., доктор в посочената клиника, провел първоначално интервю с Г., в което последният споделил, че към 17.00 ч. е употребил „за разпускане“ наркотични вещества под формата на „една тютюнева цигара, поръсена с марихуана“ – изявления, които св. К. изрично отразил в съставения от него Протокол за медицинско изследване [10]. Това станало и в присъствие на полицейския служител Росен А., който съпровождал подсъдимия и също подписал изготвения протокол. Г., обаче, отказал да предостави кръв и урина за изследване на съдържанието им – обстоятелство, което било записано в документа, след което останал задържан в СДВР/01 РУ с полицейска заповед до 15.15 ч. на 25.01.2019 г.[11] ІІІ.

За да обоснове установените дотук факти, СГС използва както доказателствата, оценени от първата инстанция, така и тези, събрани в допуснатото въззивно съдебно следствие. Пред Районния съд подс. Г. и неговият защитник съзнателно са се лишили от възможността да участват в състезателен разпит на свидетелите А., Б. и К. и това тяхно желание е довело до директно приобщаване на досъдебните показания на въпросните полицейски служители при условията на чл. 371, т.1 НПК. Тук, за процесуална прецизност, въззивната инстанция намери за необходимо да отбележи, че при това положение СРС не е следвало да допуска съдебно-следствен разпит на св. К.[12], защото той е бил сред лицата, посочени от подсъдимия и защитата в процедурата по чл. 371, т.1 НПК, а искането им е 2 било одобрено с протоколно определение в този смисъл.[13] Ето защо, съдържанието на проведения разпит пред СРС следва да бъде изключено от доказателствения материал, без да се подлага на обсъждане и анализ, още повече, че то касае въпрос, принципно лесен за установяване чрез съпоставка на останалите факти по делото. Така например, идентичността на приложения по делото еднократен тест[14] и теста, ползван за проверка на подс. Г., може да бъде изведена от съвкупния анализ на досъдебните показания на К.[15] (в които същият потвърждава, че такъв тест е бил извършен), на отразените „REF“ и „ARLF“ номера върху пакета на самия тест и от детайлното им посочване в текста на приложения като писмено доказателство АУАН[16], изготвен от същия свидетел.

Като цяло, събраните по делото доказателства са достатъчни, за да се изяснят основните съставомерни обстоятелства, включени в обхвата на чл. 102, т.1 НПК: извършеното деяние (управляването на МПС след употреба на наркотични вещества), неговото авторство (в лицето на подс. Г. като водач на спрения за проверка лек автомобил), времето и мястото на осъществяването му.

Кога и къде е била проведена полицейската проверка, какви документи са съставени във връзка с нея и в каква последователност и часове те са били изготвени, става ясно, на първо място, от приобщените по реда на чл. 372, ал.3 НПК показания на свидетелите А., Б. и К.[17], които са дадени непосредствено след деянието, съдържат преки впечатления за възприетите факти, конкретни и еднопосочни са и се допълват помежду си. Съпоставката им с цитираните от самите свидетели документи - протокол за тестовата проверка[18], Акт за установяване на административно нарушение № 685573/25.01.2019 г. [19] и Талон за изследване № 58579[20] (все писмени доказателства, прочетени и приети по реда на чл. 283 НПК), разкрива къде и в каква поредност са се развили изследваните събития (спирането на процесния автомобил в района на столичния бул. **** около 23.25 ч. на 24.01.2019 г.; пристигането на св. К. и провеждането на еднократния текст около 01.40 ч. на 25.01.2019 г.; и връчването на талона за изследване в 02.40 ч. на подс. Г.).

Цитираните дотук доказателствени източници са безпротиворечиви и за друго съществено обстоятелство - че именно подсъдимият Г. е управлявал проверения от органите на МВР автомобил преди спирането му от патрула на свидетелите А. и Б.. А – че правилният регистрационен номер на въпросното превозно средство е бил „****“ (вместо грешно отразената в АУАН индивидуализация като „****“, мултиплицирана по този начин впоследствие от прокурора в обвинителния акт), става ясно не само от свидетелския разказ на полицейските служители А. и Б. (първи възприели непосредствено проверения автомобил), но и от редица документи (писмени доказателства), в които ясно личи правилната контролна номерация на колата – заповедта за временно лишаване на Г. от правоуправление[21], протокола за проверка за наркотични вещества[22], извлечение от „справка-картон на водача“[23] (съдържащ въведените за административни нужди данни на автомобила). Ето защо, неправилно възпроизведените от св. К. данни в досъдебните му показания и съставения от него акт, свързани формално с една объркана цифра при изписването на регистрационния номер, очевидно съставляват техническа неточност, която не само е допусната изцяло неволно, но и по никакъв начин не възпрепятства коректното установяване на обстоятелствата по делото и правилното упражняване на правото на защита на подсъдимия срещу предявените съставомерни факти.

При доказателствения си анализ Районният съд е кредитирал резултатите от проведеното изследване с еднократния наркотичен тест и на практика е приел за установено, че той е отчел положителен резултат за наличие на тетрахидроканабинол в слюнката на подсъдимия. Този подход е правилен, защото кореспондира с материалите по делото.

Основното възражение на защитата срещу доказаността на тази част от обвинението e, че актуалното състояние на наличния като веществено доказателство тест[24] не позволява да се установи какво е отчел той към момента на провеждането му (01.40 ч. на 25.01.2019 г.), тъй като в оцветяването на контролната и тестовите ленти са настъпили изменения, а посоченият в обвинението „положителен резултат“ не е бил процесуално закрепен с протокол за оглед, фотоснимки и присъствие на поемни лица. Изразените доводи, обаче, не 3 държат сметка за няколко съществени правни положения, които въззивната инстанция следва да отчете: първото – че „употребата на наркотични вещества“ по чл. 343б, ал.3 НК може да се доказва с по-широк кръг процесуални способи от „концентрацията на алкохол в кръвта“ (по чл. 343б, ал.1-2 НК) поради липсата на заК.о ограничение това да става само „по надлежния ред“ – теза, която намира принципното си разрешение както в съдебната практика (р.126/19-II), така и при тълкувателната съпоставка между формулировката на двете цитирани разпоредби; второто – че в наказателното производство доказателствата и средствата за тяхното установяване нямат предварително определена сила (чл. 14, ал.2 НПК), което – от своя страна – изключва възможността определени обстоятелства да се доказват с единствено възможни способи (каквито са непроведените, според защитата, оглед и фотографиране); и третото – че законът (чл. 117 НПК) не съдържа ограничение за фактите, които могат да бъдат възпроизвеждани със свидетелски показания, стига съдът да се убеди в достоверността на казаното от свидетеля и да го подложи на внимателна оценка.