Решение № 3418 от 02.10.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3418 гр. Варна, 02.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Симона Р. Донева при участието на секретаря Веселина Д. Г. като разгледа докладваното от Симона Р. Донева Гражданско дело № 20253110102207 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове по реда на чл.

422 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 86 от ЗЗД от „А.С.В.” ЕАД срещу Н. Р. Ш. за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 500 лв., представляваща главница по Договор за паричен заем № 653004 от 24.03.2022 г., сключен със „С.К.” ООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 27.09.2024 г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 182,35 лв. – обезщетение за забава за периода от 13.05.2022 г. до 27.09.2024 г., които вземания са прехвърлени на ищеца „А.С.В.“ ЕАД, съгласно Приложение № 1 от 14.06.2023 г. към Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 14.06.2023 г., за които суми е издадена Заповед № 5526/01.10.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 12295/2024 г. по описа на Районен съд - Варна.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 14.06.2023 г. е било подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 14.06.2023 г., на основание чл. 99 от ЗЗД, между „С.К.“ 1

ООД и „А.С.В.” ЕАД, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за паричен заем № 653004 от 24.03.2022 г. е било прехвърлено в полза на ищцовото дружество – изцяло, с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и с всички лихви. На следващо място, ищецът сочи, че процесният договор за заем съдържал изрична клауза, уреждаща правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.

Твърди се, че длъжникът бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената продажба на вземането от страна на цесионера, чрез уведомително писмо, изпратено с известие за доставяне и получено от длъжника. В случай, че се счете, че е налице нередовно уведомяване, моли уведомителното писмо от 27.01.2025 г. да се връчи на ответника. Ищцовото дружество твърди, че страните са постигнали съгласие договорната лихва да бъде в размер на 51.68 лева, при обща сума за връщане от 551.68 лева, платима на 23 седмични вноски, при първа погасителна вноска от 31.03.2022 г. и последна – 01.09.2022 г. Посочва, че съгласно Общите условия, действащи по време на сключване на договора, ако заемателят забави плащането на дължима погасителна вноска, дължи обезщетение в размер на законната лихва за забава върху неплатената главница за всеки ден просрочие до окончателното заплащане. Твърди, че е начислено обезщетение за забава в размер на 182.35 лева за периода от 13.05.2022 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК, ответната страна Н. Р. Ш., е депозирала отговор на исковата молба, в който посочва, че процесният договор представлява рефинансиране на друг договор, сключен със „С.К.“ ООД от 10.11.2021 г. Сочи, че е налице неточност при определяне на размера на дължимите вноски, доколкото при заплащане на първата погасителна вноска на 17.11.2022 г. вместо посочените в договора 25,90 лв. за седмична, от ищцовото дружество й поискали 36 лв., за неустойка поради неизпълнение на разпоредбата на чл. 5 от договора за предоставяне на обезпечение. Твърди, че по този начин следвало да дължи сумата от 828 лв., вместо посочените в чл. 3, ал. 1, т. 12 - 551,68 лв. Сочи, че е заплащала вноски в размер от по 36 лева, в периода от 17.11.2021 г. до 27.01.2022 г., за което представя вносни бележки.

Излага доводи, че на 09.02.2022 г. при битов инцидент си счупила дясната ръка в раменната част, което наложило обездвижването й за период от два месеца и невъзможността да работи. Сочи, че е преустановила заплащането по 2 кредита, за което уведомила „С.К.“ ООД. Твърди, че при последващо посещение в офиса на „С.К.“ ООД по повод уточняване на броя на забавените вноски, й предложили да рефинансират задължението, което се състояло в подписването на нов договор при същите условия, но след пълно погасяване на задълженията в размер на 828 лв. Сочи, че й били опуснати 68 лева, остатък от новия заем от 24.03.2022 г. за 500 лева. Твърди, че с рефинансирането е погасено задължението й първия договор за заем от 10.11.2021 г., като се е задължила с ново задължение в размер на 828 лв. Излага, че на 12.09.2023 г. получила уведомително писмо от ищеца – „АСВ“ ЕАД и информация, че дължи 998,80 лв. Сочи, че предложила да заплаща месечно от по 50 лева, което било прието от дружеството, което предоставило номер на длъжника за „Изи пей“. Твърди, че е заплатила сумата от 150 лева на три вноски от по 50 лв. на дати: 25.09.2023 г., 23.10.2023 г., 30.11.2023 г. Излага доводи, че е преустановила плащанията след телефонен разговор със служител на ищцовото дружество, който заявил, че е необходимо да внася минимум 100 лева месечно. Твърди, че при проверка в дружеството е установила, че след заплащане на сумата от 150 лева, размерът на дълга не намалявал с точното число, поради начисляването на лихви за забава. Сочи, че е предложила да се подпише споразумение за фиксирана сума на задължението й, което не било прието. Твърди, че е заплатила сумата от 875 лева, която е достатъчна за покриване на дълга. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:

Предявените искове са с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал.

1 от ГПК. Активно легитимиран да предяви иска е кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която е постъпило възражение от задълженото по същата лице, респ. заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. В настоящия случай, между страните не е спорно, че за вземанията, предмет на настоящото производство е издадена заповед № 5526/01.10.2024 г. по ч. гр. д. № 12295/2024 г., по описа на ВРС, по която е депозирано в законоустановения срок възражение от страна на длъжника.

3

Предмет на иска е установяване съществуването на вземането по издадената заповед и успешното му провеждане предполага установяване на дължимостта на сумата, за която е издадена тя. В тежест е да установи твърденията си, че между ответника Н. Р. Ш. и „С.К.“ ООД е сключен договор за потребителски кредит № 653004 от 24.03.2022 г., по силата на който на Ш. е предоставена в заем сума в размер на 500 лева; предоставянето на сумата по кредита; че вземането на „С.К.“ ООД е прехвърлено на „А.С.В.та” ЕАД с валиден договор от 14.06.2023 г. за продажба и прехвърляне на вземания; размерът на исковите претенции; кредиторът да е изпълнил задълженията си, произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят; индивидуалното договаряне на условията по договора, както и да обосноват договарянето на размера на лихвите и останалите разходи (такси) в съответствие с типични разходи на кредитора и обичайна печалба. Ответникът следва да докаже положителните факти, на които основава своите възражения по исковете, включително да установи, че дължимите по процесната заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК са погасени чрез плащане.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК, съдът е обявил по делото за безспорно и ненуждаещо се от доказване на сключването на процесния договор за паричен заем между ответника и „С.К.“ ООД на 24.03.2022 г.

Съгласно Договор за потребителски паричен кредит № 653004 „С.К.“ ООД е предоставило на Н. Р. Ш. кредит в размер на 500 лева, при срок на кредита, съгласно обективирания в договора погасителен план 31.03.2022г. – 01.09.2022г., при погасителни вноски с размер на вноската 36 лева, ГПР 49,80 %; лихвен процент - 40.05 %, обща стойност на плащанията 551.68 лева.

В чл. 11, ал. 1 от договора страните са уговорили неустойка от 276.32 лева при непредоставянето на обезпечение.

На 14.06.2023 г. е сключен договор за прехвърляне на вземания между „А.С.В.” ЕАД и „С.К.“ ООД, като съгласно Приложение №1/14.06.2023г. е прехвърлено и вземането към ответника по процесния договор под № 5116.

В производството от страна на ответника са представени множество документи за извършени плащания от ответника чрез „Изи пей“ към „С.К.“ 4

ООД и директно към ответника в периода от 17.11.2021 г. до 27.01.2022 г., които предхождат датата на сключването на процесния договор за кредит, поради което не следва да бъдат съотнасяни към същия. Видно от съдържанието на представено съобщение от 20.05.2024 г. заемодателят е признал заплащането на сумата от 150 лева след цедирането и 41 лева преди цесията. От потребителя са представени доказателства за заплащането на сумата от 150 лева, посредством три плащания от 30.11.2023 г., 23.10.2023 г. и 25.09.2025 г.

В производството е назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението, по която съдът кредитира като компетентно изготвено, пълно, ясно, обективно и неоспорено от страните. От същото се установява, че по процесния договор за кредит са извършени плащания в общ размер на 191 лева, както следва: 41 лева на 15.04.2022 г., които са съотнесени към погасяване на неустойката, както и 150 лева след цедиране на вземането, от които 51,68 лева са съотнесени за редовната лихва, таксите и законната лихва и сумата от 92,32 лева за такса за непогасяване в срок на кредита. В о. с. з. вещото лице е посочило, че общият размер на законната лихва за забава върху главницата за периода от 13.05.2022 г. до 29.09.2024 г. е в размер на 151,06 лева, като с извършеното плащане от 191 лева е налице надплащане на същата. В отговор на шести въпрос експертът е уточнил, че ГПР по процесния договор за кредит като се съобразят всички лихви, неустойки и разходи би се променил на 992,35 %.

С проеката за доклада по делото на страните е указано, че съдът следи служебно за наличие по делото на фактически и/или правни основания, обуславящи неравноправност на клауза в потребителски договор, като при констатиране наличието на неравноправни клаузи съдът ще се произнесе преюдициално по неравноправния характер на клаузата, освен ако потребителят изрично не се противопостави на това.

Доколкото подобно противоставяне не е извършено от страна на потребителя, а напротив, изложени са твърдения в отговора на исковата за неточното отразяване на дължимата вноска по погасителния план и поисканата увеличена месечна вноска, поради включването на неустойка поради непредоставяне на обезпечение, съдът намира, че следва служебно да извърши проверка за наличието на неравноправни клаузи в договора.

5

От съдържанието на ангажирания договор се констатира още, че уговореният между страните годишен лихвен процент възлиза на 40.05%, а ГПР – 49,80%. Така общата сума за връщане по заема е равна на 551,68 лева, формирана от заетата сума и договорната лихва. Срокът за погасяване на заема е на 23 вноски, като месечните вноски са посочени в погасителния план – неразделна част от договора. В чл. 11, ал. 1 от договора, страните са уговорили задълженията по кредита да бъдат обезпечени с поръчител или банкова гаранция, което обезпечение следва да бъде осигурено от кредитополучателя в срок от 3 дни от сключването на договора. При неизпълнение на задължението се дължи неустойка в размер на 276.32 лева.

В погасителния план е посочено, че размерът на месечната фиксирана вноска възлиза на 36 лева. Същата включва освен заетата сума, договорната лихва, както и вземането за неустойка, като се получава обща дължимата сума по кредит съобразно погасителния план от 828 лева.

Разпечатката съдържа 29 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/31c0b33d-874e-43b6-8acb-b67eb6d81a3b