Присъда № 61 от 14.07.2021, Районен съд - Пловдив

Мотиви към Присъда № 61 от 14.07.2021 г. по н.о.х.д. № 3106 по описа на РС-Пловдив за 2021 г.

РП-Пловдив е внесла в съда обвинителен акт срещу А. С. Н. от *** за това че на 25.09.2018г. в гр. Пловдив, с ц ел да набави за себе си имотна облага, при условията на опасен рецидив (след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 НК, е възбудил заблуждение у Е.В.Д. – продавач консултант в магазин на фирма „Т еленор“ ЕАД в гр.

Пловдив, като се представил пред Д. за лицето А.П.А. ЕГН ***********, след което сключил от името на А. договор за лизинг и въз основа на него получил мобилен телефон марка „Хуауей“, мод ел „Y5 2018”, на стойност 223,72 лв., като по този начин причинил имотна вреда на фирма „Теленор България“ ЕАД, в размер на 223.72 лева - престъпление по чл. 211, ал. 1, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1 б. А от НК;

Със същия обвинителен акт РП-Пловдив е повдигнала обвинителен акт срещу А. С. Н. за това че на 25.09.2018г., в гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление, когато с две деяния, осъществяващи поотделно един и същ състави на едно и също престъпление, извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, сам съставил неистински частни документи – договор за мобилни услуги и договор за лизинг, които употребил на същата дата в гр. Пловдив, пред служител на „Теленор Бългрия“ ЕАД , както следва:

- На 25.09.2018г., в гр. Пловдив, сам съставил неистински частен документ - договор за мобилна услуга заявка № **** от 25.09.2018 г. на фирма „Теленор България“ ЕАД, на името А.П.А. ЕГН *********** – потребител, на който е придал вид, че е подписан от А., и го употребил на 25.09.2018г., пред служит ел Е.В.Д. – продавач консултант в офис на фирма „Теленор България“ ЕАД в гр. Пловдив, за да докаже, че съществува договорно-правно отношение между А.П.А. ЕГН *********** и фирма „Теленор България” ЕАД - гр. София.

- На 25.09.2018г., в гр. Пловдив, сам съставил неистински частен документ - договор за лизинг заявка № 620585934 от 25.09.2018г. на фирма „Теленор България“ ЕАД, на името А.П.А. ЕГН *********** – лизингополучател, на който е придал вид, че е подписан от А. и го употребил на 25.09.2018г., пред служител Е.В.Д. – продавач консултант в офис на фирма „Теленор България“ ЕАД в гр. Пловдив, за да докаже, че съществува договорно-правно отношение между А.П.А. ЕГН *********** и фирма „Теленор България” ЕАД - гр. София – престъпление по чл. 309, ал. 1, вр. чл.

26, ал. 1 от НК.

В съдебно заседание представителят на РП-Пловдив поддържа 1 внесеното обвинение като счита, че същото е доказано с оглед събраните по досъдебното производство доказателства.

Служебният защитник на подсъдимия адв. Ч. от *** изразява становище за доказаност на обвинението като моли производството по делото да протече по реда на гл.ХХVII, чл.371 т.2 от НПК.

Подсъдимият А. С. Н. се присъединява към становището на своя адвокат и заявява производството по делото да протече по реда на гл.ХХVII, чл.371 т.2 от НПК.

По делото няма конституиран граждански ищец във връзка с обвинението срещу подсъдимия за престъплението по чл. 211, ал. 1, вр. чл.

209, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1 б. „а“ от НК.

Съдът, след като установи, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, обяви, че няма да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на Обвинителния акт, на основание чл.373, ал.4 от НПК и съдебното производство се проведе по реда на гл.ХХVII от НПК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид становището на страните, прие за установено следното от фактическа страна :

Подсъдимият А. С. Н. е роден на **** в гр. ***, ***, български граждани, женен, със средно образование, безработен, живущ в *** , а понастоящем в ***.

Подсъдимият Н. е осъждан многократно за извършени от него престъпления против собствеността, като от значение за настоящия процес, с оглед правната квалификация на деянието е дело №758/2010г., по описа на РС – Габрово, по което на подсъдимия Н. е било наложено едно общо най – тежко наказание лишаване от свобода за срок от 4 г., за престъпление по чл.

211 НК, изтърпяно на 22.08.2016 г.

Свидетелят А. А. от ***, на 11.01.2017 г. загубил личната си карта в района на „Събота пазар“ в гр. Пловдив. На 25.01.2017 г., на св. А. бил съставен АУАН № 45 по ЗБЛД, като на 02.02.2017 г. си извадил нова такава с № ***. Междувременно подсъдимият Н. по неустановен с точност начин се сдобил с изгубената лична карта на св. А.. Притежавайки визирания документ за самоличност, подсъдимият Н. решил да го използва в магазин за мобилни услуги, заблуждавайки продавач – консултанта за действит елната си личност, за да сключи договор за мобилни услуги, представяйки чуждия документ за самоличност и да получи по този начин мобилен апарат, без намерение да плаща цената му занапред. Воден от това си решение, на 25.09.2018г. подсъдимият Н. посетил офиса на мобилния оператор „Теленор” ЕАД, находящ се в гр. Пловдив, площад „Ал. Батенберг” № 35, където бил 2 посрещнат от служителя Е. Д.. Последната работела на длъжност в дружеството, позволяваща й да се разпорежда с поверени й движими вещи, в случая мобилен апарат, когато са налице предпоставките за това, например при сключване на договор за лизинг и пр. Подсъдимият Н. се представил пред св. Д. със самоличността на св. А., давайки неговата изгубена лична карта, воден от предварително взетото решение да я заблуди по този начин, за да получи мобилен апарат на лизинг от ощетеното юридическо лице „Теленор България“ ЕАД, за да може да не го изплаща изобщо. За тези намерения и цел подсъдимият Н. съзнателно не представил на продавача своята лична карта, а изгубената такава на св. А.. Св. Д. взела личната карта на св. А. и попитала подсъдимия Н. каква услуга желаел да ползва от оператора. Той заявил, че желае да сключи договор за предоставяне на мобилна услуга с оператора „Теленор България“ ЕАД, както и да закупи мобилен апарат на лизинг, собственост на същият мобилен оператор. Свид. Д., мислейки си, че разговаря със св. А., преценила, че на този клиент може да се предостави ползването на исканата мобилна услуга, както и закупуването на мобилен апарат на лизинг, за който подсъдимият Н. нямал изначално намерение да изплаща въобще, причинявайки по този начин имотна вреда на собственика на вещта – фирма „Теленор България“ ЕАД. Св. Д. започнала да въвежда данните от предоставената й лична карта на св. А., като подготвила два договора за подпис. Така на 25.09.2018г., в гр. Пловдив, подсъдимият Н. сам съставил неистински частен документ - договор за мобилна услуга заявка № 620585934 от 25.09.2018г. на фирма „Т еленор България“ ЕАД, на името А.П.А. ЕГН *********** – потребител, на който придал вид, че е подписан от А. / като положил подписа в графа потребител и изписал ръкописния текст - имената/, и го употребил на 25.09.2018г., пред служит ел в офис на фирма „Теленор България“ в гр. Пловдив - Е.В.Д. – продавач консултант в офис на фирма „Теленор България“, за да докаже, че съществува договорноправно отношение между А.П.А. ЕГН *********** и фирма „Теленор България” ЕАД - гр. София, и на 25.09.2018 г., в гр. Пловдив, сам съставил неистински частен документ - договор за лизинг заявка № 620585934 от 25.09.2018г. на фирма „Теленор България“ ЕАД, на името А.П.А. ЕГН *********** – лизингополучател, на който е придал вид, че е подписан от А. /като положил подписа в графа потребител и изписал ръкописния текст/ - имената и го употребил на 25.09.2018г., пред служит ел в офис на фирма „Теленор България“ ЕАД в гр. Пловдив, за да докаже, че съществува договорно-правно отношение между А.П.А. ЕГН *********** и фирма „Теленор България” ЕАД - гр. София, за предоставяне на мобилна услуга. На същата дата 25.09.2018г., въвеждайки в заблуждение св. Д. относно действит елната си самоличност, представяйки се за други лице, въз основа на подписания договор за лизинг от същата дата, от името на св. А., подсъдимият взел мобилен телефон марка „Хуауей“, мод ел „Y5 2018”, с ИМЕИ ***** на стойност 223,72 лв., като по този начин причинил имотна вреда на фирма „Теленор България“ ЕАД, представлявано от свидетеля К.М., в размер на 223.72 лева. Съгласно погасителния план сумата следвало да се изплати за 24 месеца, като изначално подс. Н. нямал никакво намерение да плаща взетия от 3 него на лизинг мобилен апарат, съзнавайки, че по този начин ще причини имотна вреда на собственика му, равняваща се на неговата парична равностойност. Св. Д. предала на подсъдимия Н. мобилния апарат марка „Хуауей“, мод ел „Y5 2018”, считайки, че го предава на лицето А., а подсъдимият от своя страна го взел в себе си и напуснал търговския обект.

Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото устни и писмени доказателства – показания на разпитаните в хода на досъдебното производство свидет ели А.П.А., Е.В.Д., М.Н.Н., И.А.Х., К.Х. М., обяснения на подсъдимия, копие на договор за мобилни услуги 620585934 от 25.09.2018 г., копие на договор за лизинг 620585934 от 25.09.2018 г, копие на акт за установяване на административно нарушение № 45/25.01.2017 г., копие на лична карта № *** на името на А. А., справка за съдимост, характеристична справка, обяснения на подсъдимия.

От приложените и приети по делото писмени доказателства копие на акт за установяване на административно нарушение № 45/25.01.2017 г. се установява, че на св.А. бил съставен АУАН № 45 по ЗБЛД за нарушение на чл.7, ал.1 от Закона за българските лични документи за самоличност, за това че на 25.01.2017 г. не е опазил бълг. личен документ за самоличност лична карта **** .

Видно от приложеното копие на лична карта № ***, издадена на името на А. А. , на св. А. на 02.02.2017 г. е била издадена нова лична карта.

От показанията на св. Е.В.Д. се установява, че през процесния период същата е работила в „Теленор България“ ЕАД в офис, находящ се на адрес : гр. Пловдив, ул.Ал. Батенберг № 35. Според показанията на разпитания в досъдебното производство свидетел предявенитему в хода на разпита копие на договор за мобилни услуги 620585934/25.09.2018 г., копие на договор за лизинг от 620585934/25.09.2018 г. ,почеркът в графа служител на дружеството е положен от посочения свидетел, а именно от св.Е. Д.. Също от показанията на св. Д. се установява, че от страна на клиент на дружеството е постъпило оплакване за злоупотреба с личната му карта.

От показанията на св.Е.В.Д., както и на св. М.Н.Н., И.А.Х. , последните двама свидетели също служители на процесното дружество, се установява каква е била процедурата при сключен договор за лизинг и договор за мобилна услуга и каква е била процедурата в случай на просрочени задължения от страна на клиент на дружеството.

От показанията на св. А. А. се установява как вследствие сключените договори на негово име същият узнал за просрочени задълженияна негово име и сигнализирал органите на полицията, както и че подал молба за анулиране на сключените договори от негово име. В съответствие с показанията на св. А. е приложената и приета по делото жалба до процесното дружество.

4

В хода на извършеното разследване е била назначена и извършена графологична експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че договор за мобилна услуга заявка № 620585934 от 25.09.2018г., на фирма „Теленор България“ ЕАД и договор за лизинг заявка № 620585934 от 25.09.2018г. на фирма „Теленор България“ ЕАД, са с положени подписи в графа „потребител/абонат/“ от подсъдимия Н., вместо посочения за техен автор – св. А.. Също така от експертизата се установява, че ръкописният текст е бил изписан от подсъдимия Н..

За изясняване точния размер на причинената вследствие на престъплението по чл.211, ал.1, вр.чл.209, ал.1, вр. чл.29 б. „А“ от НК имуществена вреда на дружеството допринася изготвената в хода на досъдебното производство съдебно–оценъчна експертиза, според която стойността на предоставения мобилен телефон марка „Хуауей“, мод ел „Y5 2018”, с ИМЕИ ***** е 223,72 лв.