Решение № 109 от 06.02.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. София, 31.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело № 20231000501580 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

С решение от 16.12.2022г. по гр. д. № 46/2022 г. на Видински окръжен съд, е отхвърлен предявеният от Б. Г. Б. против ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“АД частичен иск за 25 001лв при цялостна искова претенция от 250 000лв, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, търпени от ищеца вследствие на ПТП на 10.01.2019г, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 6.02.2021г. Решението е постановено при участието на ТЛП ЗД „Бул Инс“АД и Агенция „Пътна инфраструктура“.

Против решението е депозирана въззивна жалба от ищеца Б. Г. Б. чрез пълномощник адв. Й. Д. САК с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния и процесуален закон. В тази връзка се излагат подробни съображения, че съдът е аргументирал едностранчиво решението си единствено на базата на експертното заключение на автотехническата експертиза, което е било оспорено заради необоснования отговор относно възможността на водача на л.а. Дачия да спре преди мястото на удара. Поддържа се, че неправилно съдът отказал да допусне допълнителна или евентуално разширена автотехническа експертиза, независимо, че изслушаната не е дала ясен и конкретен отговор на въпроси от съществено значение за изхода на делото. Извън посоченото се изтъква и че съдът съвсем необосновано е отказал да да допусне медицински експертизи от вещи лица с различни специалности, така че да се установи несъмнено какви са травмите по вид, естество и прогноза за възстановяване. С горните съображения се иска отмяна на обжалваното решение и вместо това постановяване на ново по същество, с което се уважи иска в претендирания размер.

1

В срок е депозиран отговор от ответника по жалбата ЗАД“Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД чрез ю.к. З. с подробно изложени съображения против оплакванията в жалбата и искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Противопоставя се на исканията за събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция, поради липсата на предпоставки по чл.266 ал.3 ГПК.

В срок е депозиран и отговор от ТЛП ЗД „Бул Инс“АД, с който изтъква неоснователност на въззивната жалба.

ТЛП Агенция „Пътна инфраструктура“АД не е взела становище по жалбата.

САС в настоящия си състав, като взе предвид оплакванията в жалбите и събраните по делото доказателства, приема следното :

Производството пред първата инстанция е било образувано по иск с пр. осн. чл.432 ал.1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД, чиято допустимост е установена посредством данните за предявяване на исковете на 28.01.2022г., като преди това претенциите са извънсъдебно заявени пред застрахователя, който в тримесечния срок по чл. 496 ал.1 КЗ не е платил застрахователно обезщетение.

Като правопораждащи факти в исковата молба са изтъкнати противоправно поведение на водача на лек автомобил, чиято гражданска отговорност е обезпечена при ответния застраховател ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“АД, настъпили вреди за ищеца, изразяващи се в болки и страдания вследствие на телесни увреждания в пряка причинна връзка с пътния инцидент.

В срока за отговор ответникът ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“АД е оспорил исковете по основание, акцентирайки на невъзможността на застрахования водач да предотврати от техническа гл.точка произшествието, и че вина за настъпване на инцидента има изцяло пострадалият ищец, което изключва материалната му легитимация. В условията на евентуалност е направено възражение за съпричиняване на вредите от страна на пострадалия водач, и също при евентуалност за независимо съизвършителство и съвина от страна и на двамата водачи.

В срока за отговор като ТЛП на позицията на ответника са привлечени Агенция „Пътна инфраструктура“ и ЗД „Бул Инс“АД, които са заели становище за неоснователност на иска.

По фактите пред първата инстанция не е било спорно и от представените писмени доказателства е установено настъпването на пътно произшествие на 10.01.2019 г., около 08:50 часа, по път 11-12, в землището на с. Иново, обл. Видин между лек автомобил Мерцедес Ц 250 ТД, управляван от пострадалия ищец Б. Г. Б. с посока на движение от гр. Брегово към гр. Видин и лек автомобил Дачия Дъстър ********, управляван от К. Ц. К. по същия път, но в противоположна посока. Не е спорно и се установява от писмените доказателства, че на около км. 4+600, водачът на л.а. Мерцедес Б. Б., при навлизане в десен за него завой, изгубил контрол, навлязъл в насрещната пътна лента, като автомобилът ротирал около собствената си ос при неконтролируемо движение. В този момент в противоположна посока и в собствената си пътна лента се движел лек автомобил Дачия, чийто водач К. К. при внезапно възникналата опасност, отклонил автомобила вдясно, оставяйки следа върху десен банкет, за да избегне удара, но поради наличието на сняг, избутан от снегопочистваща техника, не е могъл да изведе автомобила върху пътния банкет.

Във връзка със спорния въпрос относно механизма на произшествието пред 2 първата инстанция е изслушана автотехническа експертиза, изготвена от в.л. В., която подробно и обстойно е разяснила детайли относно настъпването на инцидента – в светлата част на денонощието при заснежена и заледена пътна настилка, за което свидетелстват данни от протокола, че оглед е извършен при температура от 1 градус.

От констатациите, че ПТП е настъпило извън населеното място, вещото лице е извело извод, че допустимата скорост е до 90км/ч, който е подкрепен доводите, че в участъка на ПТП не са установени пътни знаци, които допълнително да ограничават нормативно определената скорост на движение. В участъка на ПТП платното за движение е двупосочно с прекъсната осева разделителна ивица, с пътни банкети от двете страни с отводнителни канавки и земеделски земи след тях.

Въз основа на неоспорените писмени доказателства вещото лице В. е установил местонахождението на всеки един от автомобилите, участващи в ПТП и съответно отстоянието им от мястото на удара – л.а. Мерцедес на 80,70м, а л.а. Дачия на разстояние от 115м. Скоростта на движение на л.а. Мерцедес преди настъпване на произшествието е определена на 84км/ч, а в момента на удара на 30км/ч, а тази на л.а.

Дачия на 50км/ч. При тези скорости на движение и след съответните изчисления опасните зони за спиране /ОпЗ/ на автомобилите са определени на 152м за л.а.Мерцедес при скорост на движение от 84км/ч и за л.а. Дачия 115м, от което е изведен и категоричен извод, че водачът на л.а. Дачия не е имал техническата възможност своевременно да предприеме действия за аварийно спиране и да спре преди мястото на удара. На следващо място е направен и друг извод, че дори и спрял водачът на л.а.Дачия отново не е би могъл да предотврати удара, поради настъпването му в неговата лента за движение и то в близост до левия й край.

На следващият въпрос отново в.л. В. отново с категоричност е отговорил, че от техническа гл.т. произшествито е било непредотвратимо за водача на л.а. Дачия, който е опитал да избегне удара, отклонявайки вдясно, където обаче заради снежна настилка, е бил в невъзможност да изведе автомобила върху десния пътен банкет. За разлика от него водачът на л.а. Мерцедес е бил в състояние да избегне въобще настъпването на ПТП, ако се е движел със съобразена с пътните условия скорост и правомерно в полагащата му се пътна лента.

От пимените доказателства е изяснено, че на основание чл. 212, ал. 2 от НПК е било образувано досъдебно производство № 8/2019 г. по описа на ОДМВР Видин, пр.пр. № 104/2019 г. и с постновление от 24.02.2021г. ищецът Б. Б. е привлечен в качеството на обвиняем. С решение от 18.05.2 021 г. по НАХД № 284/2021г на РС Видин Б. Б. е признат за виновен в извършването на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „а", във вр. с чл. 342, ал.1 от НК, вр. с чл. 20, ал.1 и ал. 2 от ЗДвП, като на основание чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба" в размер на 1 000 лв.

Безспорно от писмените доказателства и приетата медицинска експертиза е установено, че ищецът Б. е получил множество тежки травматични увреждания, а непосредствено преди настъпването на ПТП се е намирал в безсъзнателно състояние до степен на комоционна кома, което наложило транспортирането му по спешност в шокова зала, а след това привеждането в реанимация.

От приетата пред първата инстанция съдебномедицинска експертиза се установява, че в причинна връзка с инцидента пострадалият е получил черепно мозъчна травма, изразяваща се в мозъчна контузия, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, счупване на черепната основа- пирамида с разкъсване на дясна тъпанчева мембрана и кръвотечение от десния слухов канал; мекотъканна травма в областта на 3 дясна ушна мида; охлузвания по тялото, парези на лицевия нерв в дясно.

Пред въззивната инстанция е изслушана допълнителна медицинска експертиза от в.л. специалист очни болести доц. д-р К., от неоспорените изводи на която се установява, че ищецът вследствие на инцидента е получил травматично увреждане, довело до зенична неподвижност на дясно око, което има за последица фотофобия /светлочувствителност/ и влошава зрителната острота. Установена е също пареза на 3ти и 7ми черепно-мозъчен нерв вдясно, в резултат на която има двоене на образите – паретичен страбизъм, което налага постоянно ползване на очни лубриканти. Вещото лице не допуска възможност за подобрение на очните увреди в резултат на ЧМТ, като пояснява, че зрителната острота не може да се ревизира оперативно, нито паретичното кривогледство, само би могло в някаква степен да се коригира с контактна леща.

Първоинстанционният съд с обжалваното решение е приел, че не са установени предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя - виновно противоправно поведение на соченото за деликвент лице К.К., което да е довело до настъпване на причинените на ищеца телесни увреждания, поради липса на доказателства за противоправно поведение, които се споделят от въззивната инстанция.

Наличието на противоправно поведение като елемент от фактическия състав на чл.45 ЗЗД не се следва по презумпция /за разлика от вината/, а подлежи на доказване при доказателствена тежест за ищеца. От неоспорените пред първата инстанция писмени доказателства /констативни протоколи и протоколи за оглед/, както и от категоричните изводи на изслушаната автотехническа експертиза не се установява противоправно поведение на водача на л.а. Дачия като основание за възникване на деликтната му отговорност, а от там и обусловената от нея отговорност на застрахователя. Категорично в тази връзка се установи, че моментът, в който водачът на л.а. Дачия е възприел като опасност л.а. Мерцедес е бил навлизането му в насрещната за него пътна лента за движение, към който не е имал техническа възможност да предотврати удара, независимо от предприетата в тази връзка спасителна маневра. Въз основа на посочените в стойности изчисления на отстоянията на автомобилите и опасните им зони за спиране, вещото лице В. е достигнал и до следващият решаващ извод, че водачът на л.а. Дачия не е имал възможност да предприеме аварийно спиране и спре преди мястото на удара, разяснявайки, че и при възможност да спре, ударът отново би настъпил, защото е станал в неговата лента за движение, при това в близост до левия й край. От тези подробно аргументирани констатации е изведен и обобщаващият, извод, че от техническа гледна точка причината за произшествието е несъобразената с пътните условия скорост на водача на л.а. Мерцедес от 84км/ч при разрешена от 90км/ч в десен завой и при заснежена и заледена пътна настилка, вследствие на което е загубил управление и навлязъл в насрещната за движение пътна лента. Обстоятелството, че водачът на л.а. Дачия не е могъл да избегне произшествието, само по себе си, не означава, че той не е изпълнил задълженията си по чл.20, ал.2 ЗДвП, тъй като няма обективни данни, от които да се направи извод, че е допуснато нарушение на правилата за движение в непосредствена причинна връзка с настъпилия резултат. Последният е управлявал със скорост от 50км/ч, която е значително по-ниска от разрешената за извъннаселено място и с оглед на обсъдените в еспертизата варианти не е могъл да избегне произшествието както при аварийно спиране, така и при предприетата в случая спасителна маневра.