Акт № 158 от 04.11.2026, Районен съд - Дулово

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. Дулово, 04.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Емил В. Николаев при участието на секретаря Ивелина В. Кънева като разгледа докладваното от Емил В. Николаев Гражданско дело № 20263410100030 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба вх. № ** г. на Софийския районен съд, подадена от Д. С. Й. чрез адв. Л. К. Б.. С Определение № *** г. по гр. д. № *** г.

Софийският районен съд е изпратил делото по подсъдност на Районен съд – Дулово.

Ищецът е предявил срещу „***“ АД установителен иск за недействителност на Договор за паричен заем № *** г. по чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за връщане на 752,00 лв., твърдени като платени над чистата стойност на кредита. Срещу „*** ЕООД е предявил установителен иск по чл. 26, ал.

1, предл. второ ЗЗД за нищожност на Договор за предоставяне на гаранция № *** г. поради заобикаляне на закона.

Според ищеца възнаграждението за гаранцията е разход по кредита, известен на заемодателя още при сключването на договора. Извеждането му в отделен договор със свързано дружество е позволило в договора за заем да се посочат годишен процент на разходите (ГПР) и обща дължима сума, които не отразяват действителната цена на кредита, а законовият таван на ГПР да бъде надхвърлен. Ищецът поддържа и доводи за неравноправност на договорните условия, заблуждаващо представяне на цената и накърняване на добрите нрави от размера на уговорената лихва и цената на гаранцията.

Твърди, че кредиторът е получил и възнаграждението за гаранцията заедно с вноските по заема.

Двамата ответници оспорват редовността на исковата молба, правния интерес от установителните искове и основателността на претенциите. Кредиторът поддържа, че 1 посоченият ГПР включва всички разходи по заема, а гаранцията е отделна услуга, избрана от потребителя измежду няколко обезпечения. По осъдителния иск възразява, че договорната лихва е платена частично и че е приемал гаранционните вноски от името и за сметка на гаранта. Гарантът се позовава на правото си да предоставя възмездни гаранции по занятие, на действително поетото задължение за обезпечаване и на уговорката гаранционният договор да породи действие само ако в тридневния срок не се предостави поръчителство от физически лица или банкова гаранция. Страните претендират разноски.

Към исковата молба са приложени договор за правна защита и съдействие и пълномощно от *** г., което овластява адв. Б. да заведе и води делото. Двата договора, пороците, на които се основават установителните искове, и сумата по осъдителния иск са достатъчно индивидуализирани. По искането за освобождаване от такси и разноски съдът се е произнесъл с Определение № ** г. по чл. 83, ал. 2 ГПК. Ищецът своевременно е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие и е взел становище по отгов***те.

Предпоставките за прекратяване или за постановяване на неприсъствено решение по чл. 238, ал. 2 ГПК липсват.

Ищецът има самостоятелен правен интерес по чл. 124, ал. 1 ГПК от установяване недействителността на всеки договор. Ответниците поддържат, че догов***те са действителни, а представената от заемодателя справка отчита и непогасена договорна лихва.

Решението по осъдителния иск би формирало сила на пресъдено нещо относно вземането за връщане на конкретната сума. Произнасянето по двата установителни иска ще разреши със сила на пресъдено нещо спора относно действието на всеки от догов***те между неговите страни. По отношение на гаранта това е единствената предявена претенция. Изводът съответства на т. 2 от диспозитива на Решението от 23.11.2023 г. по дело C‑321/22, Provident Polska, ECLI:EU:C:2023:911. Самата възможност за иск за връщане на платеното не обосновава отпадане на правния интерес от установителна защита срещу неравноправни договорни условия. Предявяването на исковете в едно производство при този обхват на защитата не представлява злоупотреба с процесуални права.

На *** г. ищецът и „***“ АД са сключили Договор за паричен заем № *** за 1 600,00 лв. По чл. 3 от договора 870,46 лв. от заемната сума са използвани чрез договорено прихващане за погасяване на задължение по по-ранен заем № ***, а остатъкът от 729,54 лв. е изплатен на заемателя, като договорът служи за разписка. Усвояването на 1 600,00 лв. е безспорно. Действителността и размерът на задължението по по-ранния заем не са предмет на спор по настоящото дело.

Договорът предвижда 16 седмични вноски по 106,66 лв. с падежи от *** г. до *** г., фиксирана годишна лихва 40 %, договорна лихва за целия срок 106,56 лв., обща дължима сума 1 706,56 лв. и ГПР 49,09 %. При изчисляването на ГПР заемодателят е отчел като разход единствено договорната лихва.

2

По чл. 4 от договора заемателят е длъжен в тридневен срок да представи едно от три обезпечения. Първото е поръчителство от две физически лица, всяко от които трябва да докаже нетно трудово възнаграждение над 1 000 лв. и работа по безсрочен трудов договор, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да отговаря на условията относно други заеми и поръчителства към същия заемодател и да има изискуемия кредитен статус.

Второто е банкова гаранция за общата сума по чл. 2, т. 7 със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане. Третото е гаранция от дружество, одобрено от заемодателя.

Същия ден и под същия номер ищецът е сключил договора за предоставяне на гаранция с „*** ЕООД, действащо при сключването чрез самия заемодател. По чл. 1 и 2 от договора гарантът поема задължение да издаде в полза на заемодателя гаранция за плащане на задълженията по точно определения заем. Действието на договора е обвързано с непредставянето на едно от първите две обезпечения в договорения срок. По чл. 3 възнаграждението е 645,44 лв. на 16 вноски по 40,34 лв. с падежи, съвпадащи с тези на заема. Заемодателят е овластен изрично да приема изпълнението вместо гаранта, а при недостатъчност на общата вноска сумата се отнася с предимство към задълженията към гаранта. Приложеният към кредита погасителен план още при сключването показва обща седмична вноска от 147,00 лв. при предоставяне на възмездната гаранция. При този вариант общата дължима сума е 2 352,00 лв.

На ** г. съдът е назначил съдебно-счетоводна експертиза и е задължил заемодателя по чл. 190 ГПК да представи извлечение за плащанията. На ** г. съдът е приел представената от заемодателя справка и е изслушал и приел заключението на вещото лице С.

П.. Заключението се основава на догов***те, погасителния план и проверка на счетоводните данни при заемодателя.

Вещото лице е изчислило ГПР от 1 127,14 % при включване на възнаграждението за гаранцията. Тази стойност се потвърждава при съпоставяне на предоставените 1 600,00 лв. с настоящата стойност на 16-те плащания по 147,00 лв., отстоящи на цели седмици от датата на усвояването, при отчитане на 52 седмици за година по приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК. Заключението потвърждава договорната лихва от 40 % и основния лихвен процент на БНБ от 3,79 % към датата на договора.

По данните от проверката ищецът е платил общо 2 328,45 лв., от които 1 600,00 лв. са отнесени за главница, 83,01 лв. за възнаградителна лихва и 645,44 лв. за възнаграждението по гаранцията. Четирите плащания по 294,00 лв. в таблицата на стр. 2 и последното плащане от 1 152,45 лв. дават точно този сбор. Посочените в края на заключението четири суми по 254,00 лв. и годината 2026 за едно от плащанията са несъвместими с подробната таблица и с общата сума. Съдът възприема данните от подробната таблица и от разбивката по пера.

Заемодателят сочи в отговора си 83,14 лв. платена лихва, а в справката си посочва 42,51 евро. Съдът прецени това изявление по чл. 175 ГПК заедно с останалите доказателства.

Вещото лице е проследило плащанията в първоначалната им валута и е посочило по кои вноски е погасена лихвата. Сборът от платените части по отделните вноски е 83,01 лв. Той 3 съответства на разликата между действително платените 2 328,45 лв. и останалите две пера от 1 600,00 лв. и 645,44 лв. Представената от заемодателя справка в евро не съдържа първичните плащания в левове и не обяснява разликата. Затова по реда на чл. 202 ГПК съдът възприема сумата от 83,01 лв. като действително платена лихва.

Ищецът е физическо лице, действало извън своята търговска или професионална дейност. Заемодателят предоставя кредит по занятие. Договорът попада в приложното поле на ЗПК. Действителността му се преценява по материалния закон към *** г., тълкуван в съответствие с Директива 2008/48/ЕО.

По чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК потребителят трябва да получи при сключването точна информация за ГПР и общата дължима сума, както и за допусканията при изчисляването им.

По чл. 19, ал. 1 и § 1, т. 1 ДР на ЗПК в общите разходи влизат и известните на кредитора разходи за допълнителни услуги, когато договорът за тях е условие за получаване на кредита или за получаването му при предлаганите условия. В Решението от 13.03.2025 г. по дело C‑337/23, APS Beta Bulgaria и Agentsia za kontrol na prosrocheni zadalzhenia, ECLI:EU:C:2025:183, т. 87–93, Съдът на ЕС приема, че цената на наложено чрез договора за кредит поръчителство, което увеличава дълга на потребителя, влиза в общия разход и в ГПР.

Решението от 21.03.2024 г. по дело C‑714/22, Profi Credit Bulgaria, ECLI:EU:C:2024:263, т.

40–45, изисква да се провери и дали договорената допълнителна услуга служи за прикриване на действителния разход, като се разгледат всички относими договорни условия.

Чл. 4 от заема действително предвижда три варианта, а заемната сума се усвоява веднага. Това не премахва поетото задължение за обезпечение в тридневен срок. В конкретния случай за първия вариант заемателят трябва да намери в този срок две лица, които едновременно отговарят на съвкупност от условия за доход, заетост, осигуряване и кредитна ист***я, и да осигури документите им. Вторият вариант изисква в същия срок банков ангажимент за 1 706,56 лв. За третия вариант заемодателят е разполагал с готов договор, който е сключил от името на гаранта в деня на заема. Действието на този договор настъпва при непредоставяне на другите обезпечения. Предварително са изготвени единен погасителен план и общ ред за плащане на вноските. В съвкупност тези обстоятелства показват, че за този заем възмездната гаранция е предварително организираният способ за изпълнение на задължителното обезпечение и е станала част от условията, при които кредитът действително е предоставен и обслужван.

Известността на разхода на кредитора се установява пряко от участието му в сключването на договора за гаранция и от погасителния план, в който той е включил точната цена от 40,34 лв. на седмица. Уговореното отлагателно условие не превръща тази известна и предварително определена цена в разход при неизпълнение на кредита по чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК. Вноската за гаранцията се дължи и при редовно погасяване на заема. Формулярното изявление, че потребителят е избрал услугата и е водил прегов***, не установява реално договаряне на срока, алтернативите и цената. Ответниците не са посочили конкретно изменено по предложение на ищеца условие. Съгласно чл. 146, ал. 4 ЗЗП търговецът носи 4 тежестта да докаже индивидуалното договаряне.

Посочените 49,09 % и 1 706,56 лв. представят само цената на заема без гаранцията.

При включването действителният ГПР е 1 127,14 %, а общата дължима сума е 2 352,00 лв.

Възможността потребителят да събере отделните суми от погасителния план не заменя законовото изискване за верен годишен показател и вярна обща дължима сума. Неточността засяга способността му да прецени обхвата на задължението си и да сравни кредита с други предложения. Ето защо последицата по чл. 22 ЗПК е съразмерна по критерия, приложен от Съда на ЕС в решенията по дела C‑42/15, Home Credit Slovakia, ECLI:EU:C:2016:842, C‑714/22 и C‑337/23, т. 94–101.

Към *** г. законната лихва по просрочени парични задължения по ПМС № 426 от 18.12.2014 г. е 13,79 % (основен лихвен процент от 3,79 % плюс 10 процентни пункта).

Пределът по чл. 19, ал. 4 ЗПК е 68,95 %. Действителният ГПР го превишава многократно.

Разпечатката съдържа 40 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/31bfbc29-ff6c-4f5f-9e43-2d362d8c44aa