Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 158 от 29.05.2026, Районен съд - Лом

Съд
Районен съд - Лом
Дело
Гражданско дело 2563/2025
Вид
Решение № 158
Подписан
29.05.2026
В сила
29.05.2026
Състав
Лилия Йорданова Любенова Димитрова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. гр. Лом, 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Й. Любенова Димитрова при участието на секретаря Моника Ц. Василева като разгледа докладваното от Лилия Й. Любенова Димитрова Гражданско дело № 20251620102563 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени при условията на първоначално обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове от „А1 България“ ЕАД с ЕИК ********** срещу Г. А.

М. с ЕГН: ********** за установяване дължимост на суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ЧГД **********г. по описа на РС Лом – искове с правна квалификация по чл.79, ал. 1 вр. чл. 92 и чл.86 ЗЗД, производство по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, като се иска постановяване на съдебно решение, с което да се признае за установено, че ответникът Г. А. М. с ЕГН: ********** от гр.

********** дължи на ищеца „А1 България” ЕАД, със седалище и адрес на управление: **********, ЕИК ********** по договор № ********** от 26.10.2023г. и партиден номер ********** сума в общ размер на 1148.68 лв.

(587,31 евро-петстотин осемдесет и седем евро и 31 цента) формирана, както следва: 332,04 лв. (169,77 евро – сто шестдесет и девет евро и 77 цента) – главница, представляваща цената на месечни абонаментни такси и предоставени електронни съобщителни услуги за отчетния период от 03.12.2023 г. до 02.06.2024г. (период на изискуемост на задължението 05.01.2024 г. до 15.07.2024 г.), начислена съгласно условията на рамковия договор № ********** от 26.10.2023 г.; 746.48 лв. (381,67 евро-триста осемдесет и едно евро и 67 цента)- начислени неустойки за невърнато оборудване по ценова листа; мораторна лихва в размер на 70.16 лв. (35,87 евро-тридесет и пет евро и 87 цента) за периода от 20.01.2024 г. до 14.01.2025г.; както и законната лихва върху сборната сума, представляваща главници, която сума е в размер на 1078.52 лв. (551,44 евро) - от датата на 1 образуване на заповедното производство – 15.01.2025г. до окончателното изплащане на задължението, които суми са предмет на Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № ********** г., Районен съд – Лом.

В исковата молба се твърди, че между „А1 България“ ЕАД (предишно наименование „Мобилтел” ЕАД) и Г. А. М. с ЕГН ********** бил сключен договор за електронни съобщителни услуги, идентифициран с неговия уникален номер ********** от 26.10.2023 г. и партиден номер **********.

Към горепосочения договор са сключени Приложение № 1 от 06.12.2023 г. за мобилни услуги с номер ********** с план Smart Unlimited Special със стандартна месечна такса 30,98 лв. и преференциална месечна абонаментна такса в размер на 24,99 лв., сключено за срок от 24 месеца, Приложение № 1 о т 26.10.2023 г. за услуга фиксиран интернет А1 Нет 75 с номер ********** със стандартна месечна такса 11,99 лв. и преференциална месечна абонаментна такса в размер на 7,99 лв., сключено за срок от 24 месеца и Приложение № 1 от 26.10.2023 г. за телевизионна услуга А1 ТВ 170+ с номер ********** със стандартна месечна такса 15,98 лв. и преференциална месечна абонаментна такса в размер на 11,99 лв., сключено за срок от 24 месеца.

За периода от 03.12.2023г. - 02.06.2024г. (период на изискуемост на задължението 05.01.2024г. до 15.07.2024г.) се твърди, че е било извършено изпълнение от страна на дружеството по горепосочения договор по партиден номер **********. Ответникът обаче не е заплатил възникналите си задължения в сроковете съгласно договора и Общите условия на „А1 България” ЕАД и е натрупал просрочени задължения за неплатени електронни съобщителни услуги в размер на 332,04 лв. Във връзка с натрупаните просрочени задължения за посочения период на 31.05.2024г. договор № ********** от 26.10.2023г. със системен партиден номер ********** бил прекратен и за останалите услуги поради неплащане, продължило повече от 124 дни съгласно ОУ, и била начислена неустойка в размер на 746.48 лв. В исковата молба се сочи, че общо претендираната сума е в размер на 1148,68 лв. Същата е формирана от следните суми:

-332,04 лв., представляваща цената на месечни абонаментни такси и предоставени електронни съобщителни услуги за отчетния период от 03.12.2023 г. до 02.06.2024 г. (период на изискуемост на задължението 05.01.2024г.-15.07.2024г.), начислена съгласно условията на рамковия договор № ********** от 26.10.2023 г., приложенията към него и Общите условия по партида № **********. За посочената сума били издадени описаните подробно в исковата молба шест фактури на конкретно посочените от ищеца дати за съответните суми, формиращи общата претенция от 332.04лв. за главница.

- 746.48 лв. - начислени неустойки за невърнато оборудване по ценова листа, която сума е формирана по подробно описания в исковата молба начин, като са били издадени и посочените от ищеца счетоводни документи в тази връзка. Твърди се, че неустойките са начислени за едностранно прекратяване на рамковия договор № ********** от 26.10.2023г. за услугата по партида № ********** по вина на абоната при условията на чл. 54.12 от ОУ и начислена 2 съгласно разпоредбите за отговорност на Приложения № 1 към Договора, -70,16 лв. мораторна лихва, претендирана за посочения период.

Претендират се разноските в настоящото и в заповедното производство.

Препис от исковата молба и приложенията й са връчени на ответника на 10.12.2025г. ведно с разпореждане № 3475/09.12.2025г., с което е указано на същия изрично, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение или да оттегли иска. Указани са и последиците, визирани в чл. 41 ГПК.

Ответникът не е подал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.

С определение № 417/03.04.2026г. за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание и съобщаване на проектодоклада на страните съдът отново е уведомил за последните на основание чл.239, ал. 1 от ГПК, че при неявяване в открито съдебно заседание срещу съответната неявила се или не поискала делото да бъде разгледано в нейно отсъствие страна, може да бъде постановено съдебно решение по реда на чл. 238 и чл.239 от ГПК.

Ищецът, редовно призован за съдебно заседание, не се представлява.

Постъпило е становище преди съдебно заседание. Отправено е искане за постановяване на неприсъствено решение.

В проведеното съдебно заседание, редовно призован, ответникът не се е явил и не е изпратил представител, като не е постъпило и искане делото да се гледа в негово отсъствие, не са посочени и причини за неявяването му.

Доказателствата по делото са писмени.

Съдът намира следното от фактическа и правна страна:

Предявените искове са допустими. Налице е подведомственост на спора пред съда, исковете са предявени от и срещу надлежна страна. Няма основания за отвод на пресъдено нещо.

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и неявяване в съдебно заседание, и искът вероятно е или не е основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представени доказателства, респ. направените възражения и подкрепящите ги доказателства.

С ъ д ъ т като съобрази изричното направеното от ищеца искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, намира, че са налице предпоставките по чл. 238 и чл. 239 ГПК: на ответника редовно е връчен препис от исковата молба с приложенията към нея, като са му указани последиците от неподаване на отговор и невземане на становище по делото, както и при неявяване, респективно неизпращане на представител в насроченото открито съдебно заседание, без да е направено искане делото да се разгледа в негово отсъствие. За съдебно заседание ответникът е редовно 3 призован.

Ответникът не е подал отговор на исковата молба и не е поискал делото да се разглежда в негово отсъствие, като не е изпратил свой представител в съдебно заседание.

С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства настоящият състав намира предявените искове за вероятно основателни, като законът не изисква съдът да извършва детайлна преценка на представените доказателства, тъй като неприсъственото решение се основава на процесуалното бездействие на ответника.

На основание горното съдът намира, че поради наличието на предвидените в чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 ГПК предпоставки, следва да се постанови неприсъствено решение, като искът бъде уважен в предявения размер.

По отношение на разноските:

Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора, разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и предвид изхода от спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в исковото и в заповедното производство разноски. Разноските се претендират, представен е списък по чл. 80 ГПК, като съгласно наличните по делото доказателства за сторените от ищеца разноски същите са в общ размер на 153,38 евро, от които: дължима и платена държавна такса в исковото производство за образуване на делото – 12,78 евро, юрисконсултско възнаграждение в исковото производство в размер на 102,26 евро, определено при условията на Наредбата за правната помощ и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и съобразено с фактическата и правна сложност на делото, броя на редовните съдебни заседания (едно, в което представител не се е явил), обема на събраните доказателства, вкл. изготвянето на искова молба и депозиране на писмено становище преди съдебно заседание, както и разноски в заповедното за дължима и платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, а именно – за ДТ - 12,78 евро, както и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, определено съгласно горепосочените критерии в размер на 25,56 евро.

Мотивиран от горните съображения и на осн. чл. 239 ГПК съдът РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между страните по исковете с правна 4 квалификация по чл.79, ал. 1 вр. чл. 92 и чл.86 ЗЗД вр. чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, че ответникът Г. А. М. с ЕГН: ********** от гр. **********, дължи на ищеца „А1 България” ЕАД, със седалище и адрес на управление:

**********, ЕИК ********** по договор № ********** от 26.10.2023г. и партиден номер ********** сума в общ размер на 1148.68 лв. (587,31 европетстотин осемдесет и седем евро и 31 цента) формирана, както следва: 1) 332,04 лв. (169,77 евро – сто шестдесет и девет евро и 77 цента) – главница, представляваща цената на месечни абонаментни такси и предоставени електронни съобщителни услуги за отчетния период от 03.12.2023 г. до 02.06.2024г. (период на изискуемост на задължението 05.01.2024 г. до 15.07.2024 г.), начислена съгласно условията на рамковия договор № ********** от 26.10.2023 г.; 2) 746.48 лв. (381,67 евро-триста осемдесет и едно евро и 67 цента)- начислени неустойки за невърнато оборудване по ценова листа; 3) мораторна лихва в размер на 70.16 лв. (35,87 евро-тридесет и пет евро и 87 цента) за периода от 20.01.2024 г. до 14.01.2025г.; както и законната лихва върху главниците, от датата на образуване на заповедното производство – 15.01.2025г. до окончателното изплащане на задължението, които суми са предмет на Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № ********** г. по описа на Районен съд – Лом.

ОСЪЖДА Г. А. М. с ЕГН: ********** от гр. **********, да заплати на „А1 България” ЕАД, със седалище и адрес на управление: **********, ЕИК **********, направените в исковото и в заповедното производство разноски в общ размер на 153,38 евро /сто петдесет и три евро и 38 цента/.