Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 124 от 03.02.2026, Окръжен съд - Перник

Съд
Окръжен съд - Перник
Дело
Гражданско дело 383/2022
Вид
Определение № 124
Подписан
03.02.2026
В сила
03.02.2026
Състав
КРИСТИАН БОЖИДАРОВ ПЕТРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 158 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 214, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 229, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.253 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 463 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 136 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 395, ал. 2 · Закон за съдебната власт
  • чл. 13, ал. 4 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 124 гр. Перник, 03.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20221700100383 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е молба вх.№593/27.01.2026г. от ищеца Р. Б., чрез адв. П., с която моли за изменение на определение №49/20.01.2026г., като съдът постанови намиращите в ищеца документи да бъдат предоставени на вещото лице, извършващо експертизата, съгласно посочените от самия съд разпоредби, като моли срока, в който да бъде извършено предоставянето да бъде определен като най-кратък 7-дневен срок, както и съдът да задължи ответника Инвестиционна компания да извърши следните действия, а именно: да предостави в оригинал в деловодството на НИК при МВР или в настоящото производство посочените документи по няколко точки, подписани от С. И. в периода, в който е подписана спогодбата и всички документи, които се изследват. С оглед досега изготвената експертиза, вещото лице твърди, че подписът е изменен и с оглед на това изменение държи на тези документи.

Идеята е колкото повече подписи има, толкова повече ще може вещото лице да сравни двигателните навици на лицето и да прецени.

Постъпила е и молба вх.№595/27.01.2026г. от ищеца Р. Б. чрез адв. П., с която моли съдът на основание чл.253 от ГПК да измени постановеното от същия по настоящото дело определение №67, с което съдът оставя без уважение молба вх.№65/06.01.2026г., както и молба вх.№63/06.01.2026г., подадена също от ищеца.

С оглед големия обем на материалите по делото и нуждата от детайлния му преглед и съответно от това прецизна преценка за допустимостта, относимостта и необходимостта при произнасянето от съда на исканията по горните молби, както и това, че молбите са подадени на 27.01.2026г., т.е. деня преди съдебно заседание на 28.01.2026г., съдът е посочил, че това налага произнасянето на съда да бъде в закрито заседание.

Пернишкият окръжен съд, за да се произнесе по молбите, намира следното:

1

Съдът, с оглед установения в чл. 6 ГПК принцип на диспозитивното начало в процеса, е длъжен да разреши материалноправния спор по същество, като се произнесе само по наведеното от ищеца с исковата молба основание и по търсената от ищеца защита. Предмет на спора по предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК е отричаното от ищеца право на принудително изпълнение на вземането на ответника поради настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, правопогасяващи факти, като последните са основание на иска като въведен погасителен способ. Това означава, че недопустимо е съдът служебно да изследва настъпването на всички правопогасяващи факти, извън тези посочени от ищеца с исковата молба или по реда на чл. 214, ал.1 от ГПК. В този смисъл са Определение № 984 от 18.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 1165/2023 г., II т. о., ТК, Определение № 2292 от 16.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 1322/2024 г., I т. о., ТК, Решение № 84 от 8.05.2018 г. на ПАС по в. гр. д. № 114/2018 г., Решение № 5025 от 4.07.2019 г. на СГС по в. гр. д. № 15284/2018 г. , , Решение № 84 от 23.04.2014 г. на ОС - Шумен по в. гр. д. № 97/2014 г. и др.

Предметът на настоящото дело е отр. установителен иск на Р. Ж. Б., с правно основание чл. 439 от ГПК, против "Инвестиционна компания" АД за установяване по отношение на ответника-взискател по изпълнително дело № 201448510401383/2014 г. на ЧСИ М.П., че Б. не дължи сума в размер на 201 706,67 лева неолихвяемо вземане по изпълнителен лист от 15.06.2015 г. по т. д. № 3416/2015 г. на Софийски градски съд, издаден въз основа на арбитражното решение от 28.12.2014 г. по ВАД № 14081201/2014 г. на Арбитражен съд – София и посочено в удостоверение с изх. №8732/19.02.2021г. от ЧСИ М.П. по изпълнително дело №1383/2014г., при условията на чл. 439, ал. 2 ГПК поради нов настъпил факт и въведения като основание на иска единствен погасителен способ, а именно опрощаване на същото задължение на основание обективирано в спогодба от 26.11.2019г. между длъжника Р. Ж. Б. и взискателя „Инвестиционна компания“ АД, сключена след арбитражното решение.

Съобразявайки предявения иск и въведените със същия факти и както е прието в горецитараната съдебна практика, съдът отново противно на молбата по чл. 253 ГПК, намира, че твърдението за извършеното разпределение на сума в полза на ответника, която погасява изцяло сумата предмет на спора, следва да се отбележи, че се касае за ново основание, въведено за първи път след първото по делото заседание, поради което не може да бъде разгледано в рамките на настоящото производство. Не е било депозирано искане за изменение на заявените претенции чрез прибавяне на ново основание в срок до първото по делото заседание, съгласно изричната норма на чл. 214, ал.1 от ГПК. Извършеното след предявяването на иска разпределение на сума в полза на ответника, която погасява изцяло и/или частично сумата предмет на спора, в случай че такова е налице, не би могло да се съобрази по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК като факт настъпил след предявяването на иска от значение за спорното право. Законът има предвид такива факти, които макар и съществували в хода на съдебното производство се съдържат в заявеното от ищеца основание на предявения иск, но не и такива, които сами по себе си обосновават ново основание и затова 2 могат да бъдат релевирани само чрез предявяване на нов иск. По горната причина молбата по чл. 253 ГПК съдът да приеме, че искът следва да бъде предявен, на всички възможни фактически твърдения, които са се осъществили в обективната действителност във времевия период между приключване на съдебното дирене по което е издаден изпълнителния титул и съдебното дирене в настоящото производство, в тази част следва да се остави без уважение.

Във връзка и с оглед на гореизложеното, съдът отново противно на молбата по чл.

253 ГПК, намира, че не са налице предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на настоящото производство по чл. 439 ГПК до окончателно влизане в законна сила при обжалването по реда на чл. 463 ГПК на разпределението и предаване или не на спорната по делото сума на ответника. Решението на съда, постановено в производството по чл. 463 ГПК за обжалване на разпределението, няма сила на пресъдено нещо относно изпълняемото вземане, т. е. относно материалното право, предмет на принудително изпълнение. Това съдебно решение изобщо не се ползва с присъщата за решението в исковото производство сила на пресъдено нещо, формираща се относно материалноправния спор по делото, тъй като разрешаваните с решението по чл. 463 ГПК на съда въпроси при обжалването на разпределението са свързани с правото на принудително и предпочтително удовлетворение – привилегиите на взискателите, които /макар и уредени в материален закон чл. 136 ЗЗД/ имат процесуалноправен и обезпечителен характер по отношение на изпълняемото материално право на вземане. В рамките на това производство, съдът не разрешава със сила на пресъдено нещо спор относно съществуването на субективно материално гражданско право, какъвто е предметът на спора в настоящото производство по предявения отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК, а дава съдебна защита на процесуални права на страните в изпълнителното производство. Изложеното обосновава извод, че искането за спиране на основание чл.229, ал. 1, т.4 от ГПК на настоящото производство по чл. 439 ГПК до окончателно влизане в законна сила на разпределението и предаване или не на спорната по делото сума на ответника следва да се остави без уважение. В този смисъл са Определение № 50026 от 16.08.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3096/2022 г., IV г. о., ГК, Определение № 2644 от 23.05.2025 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1621/2025 г., IV г. о., ГК и др. Поради това и както е прието в горецитараната съдебна практика, съдът отново намира, че молбата по чл. 253 ГПК в тази част следа да се остави без уважение.

С протоколно определение от 01.10.2025 г. е допуснат разпит на свидетеля Д.Д – при довеждане от ответника, чиито разпит в о.с.з. на 12.11.2025г. не е проведен, тъй като свидетелят Д.Д е служебно ангажиран, поради което на ответника е дадена възможност в следващо заседание, насрочено за 28.01.2026г., за разпит на същия свидетел. С определение от 20.11.2025 г. с цел процесуална дисциплина на ответника за проявяване на активност при събиране на допуснатото му доказателство за водене на допуснатия му свидетел, съдът определя на осн. чл. 158 от ГПК на ответника краен срок - в следващо заседание, насрочено за 28.01.2026г., за разпит на свидетеля Д.Д – при довеждане, като указва на ответника, че след този срок делото ще бъде гледано без тези доказателства. В определения на осн. чл. 158 от ГПК на ответника краен срок - съдебното заседание, проведено на 28.01.2026г., разпит на 3 свидетеля Д.Д не е проведен, поради това, че не доведен за разпит от ответника. С оглед на това искането на основание чл.253 от ГПК съдът да измени постановеното по настоящото дело определение №67, с което съдът оставя без уважение молба вх.№63/06.01.2026г., подадена от ищеца е преждевременна, доколкото разпит на въпросния свидетел в определения на осн. чл. 158 от ГПК на ответника краен срок не е проведен, по която причина и молбата по чл. 253 ГПК в тази част следа да се остави без уважение, тъй като е лишена от предмет.

Съгласно чл.6, ал.4 от НАРЕДБА № Н-1 от 14 февруари 2023 г., когато за извършване на експертиза е определено вещо лице, което е служител на Министерството на вътрешните работи (МВР), органът, назначил експертизата, изпраща всички материали, необходими за извършване на експертизата, в съответната структура на МВР. Именно и на основание на посочената разпоредба, както и чл. 395, ал. 2 ЗСВ, съдът с определение №49/20.01.2026г. задължава ищеца Р. Ж. Б., на основание чл. 395, ал. 2 ЗСВ и чл. 6 от Наредба № Н1/14.02.2023 г., да представи в 3-дн. срок от съобщението оригинала на МОЛБА с Вх. № 19418 от 09.03.2020 год., депозирана по изпълнително дело № 20148510401383/2014г. по описа на ЧСИ М.П., както и оригинали на сравнителен материал, които се намират у Р. Ж.

Б., в деловодството в сградата на Национален институт по криминалистика -МВР, както и да окаже необходимото съдействие на вещите лица за извършване и изпълнение на задачите на експертизата. Поради това молбата в тази част за изменение на определение №49/20.01.2026г., като съдът постанови намиращите в ищеца документи да бъдат предоставени на вещото лице, извършващо експертизата в 7-дневен срок, следва да се остави без уважение, тъй като е лишена от предмет.

Предвид чл.6, ал. 3 от НАРЕДБА № Н-1 от 14 февруари 2023 г., съгласно която разпоредба всички държавни органи, юридически лица и граждани, при които се намират материали, необходими за експертизата, са длъжни да осигурят достъп на вещото лице до тях, както и да оказват необходимото съдействие за изпълнение на задачите на експертизата, както и чл. 395, ал. 2 ЗСВ, който е в идентичен смисъл, то съдът намира, че е необходимо да се разпореди на ответника „Инвестиционна компания“ АД да представи документите, подробно изброени в настоящата молба и представени пред ТРРЮЛНЦ в деловодството на НИК – МВР, тъй като същите са подписани от С. И. в периода, в който е подписана спогодбата и ще може вещото лице да сравни двигателните навици на лицето и да прецени обстоятелствата, необходими за изпълнение на задачите на експертизата.

По идентични на горните причини и на основание чл.6, ал. 3 от НАРЕДБА № Н-1 от 14 февруари 2023 г. и чл. 395, ал. 2 ЗСВ, съдът намира, че е необходимо да се разпореди на нотариус Г. И. Г. с рег.№637 в НК, с район на действие - Районен съд София да изпрати намиращите в неговия архив три броя оригинали на нотариално заверени покани от 23.08.2017г. изпратени от „Инвестиционна компания“ АД и подписани от С. Д. И. до Р. Ж.

Б., до „Рос Паркет“ ЕООД и до „Евро Паркет“ ЕООД, в деловодството на НИК – МВР.

Съдът намира, че следва да бъде уважено искането съдът да приеме като писмени доказателства представените с молба вх. № 65/06.01.2026г. - изготвеното Разпределение от 4