Решение № 2885 от 28.10.2025, Административен съд - Русе
- Съд
- Административен съд - Русе
- Дело
- Административно дело 446/2025
- Вид
- Решение № 2885
- Подписан
- 28.10.2025
- В сила
- 28.10.2025
- Състав
- Ивайло Йосифов
Цитирани разпоредби
- чл.143, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл.172, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.59, ал.2, т.4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.157, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.165, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.171, т.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.172, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.172, ал.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.37, ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.25 · Наредба № Із-2539 от 17 декември 2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение
- чл.24 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 2885
Русе, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Русе - I състав, в съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:
Съдия:
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
При секретар НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия ИВАЙЛО ЙОСИФОВ административно дело № 20257200700446 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК вр.чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Образувано е по жалба на В. Ф. А. от [населено място] поле, обл.Русе, чрез адв.-пълномощник Г. М., против заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-1085-000278 от 03.06.2025 г., издадена от началник група в сектор „Пътна полиция“ (ПП) към Областна дирекция (ОД) на МВР - Русе, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл.171, т.4 от ЗДвП – изземване на свидетелството за управление на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП. В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна като постановена без изискуемото съдържание, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалноправните разпоредби. В жалбата (л.2 и л.3 от делото) и в проведеното на 14.10.2025 г. открито съдебно заседание по делото (л.23 и л.24 от делото), се навежда от процесуалния представител на Афузов възражение, че не са налице материалноправните предпоставки за издаване на процесната ЗППАМ - не е установено по делото отнемането на всички контролни точки, което да обуслови предаване на свидетелството за управление на водача. По-конкретно Афузов, чрез адв. М., се позовава на записа в последното влязло в сила наказателно постановление, след разпоредителната му част, според който „На основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР се отнемат общо 10 точки“ и на следващия ред съответно е записано: „Към 11.03.2025 г. на водача остават 7 контролни точки“. Именно предвид този запис във влезлия в сила санкционен акт, водачът е счел, че има останали точки и поради тази причина той решил да се запише на курс за възстановяване на контролни точки по ЗДвП и не е възприел, че за него е възникнало задължението по чл.157, ал.4 от ЗДвП – в случай че са му отнети всички контролни точки, да върне СУМПС в съответната служба на МВР. Сочи още, че за него не било ясно как бил оформен представеният по делото с административната преписка картон на водача, от който се установявало, че всички контролни точки му били отнети. Според Афузов, меродавен бил записът във влязлото в сила последно НП, според който му оставали още 7 контролни точки към дата 11.03.2025 г. Претендира съдът да отмени обжалваната ЗППАМ и да му присъди направените деловодни разноски.
Ответникът по жалбата – началникът на група в сектор ПП при ОД на МВР - Русе, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Т. Й., в хода на устните състезания изразява становище за нейната неоснователност. Поддържа, че заповедта е издадена от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия и при спазване на всички изисквания за нейната законосъобразност. По-конкретно твърди, че са налице материалноправните предпоставки за издаване на процесната ЗППАМ – отнети са всички контролни точки на водача като той не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП. От приложените по делото, представени с административната преписка, писмени доказателства справка картон на водача и справка за нарушител/водач ставало ясно, че след направени изчисления, дори водачът има минус контролни точки, което нямало как да се случи. Сочи, че въпросните писмени доказателства са част от административната преписка по издаването на процесната ЗППАМ, издадени са от ОД на МВР – Русе, предхождат издаването на ЗППАМ, съответно в заповедта органът се е позовал на тези доказателства и на данните, които се установяват от тях. Моли съда да постанови решение, с което жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение, съгласно представен списък на разноските на л.22 от делото.
Съдът, като обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна - адресата на акта, който е неблагоприятно засегнат от него, в преклузивния срок, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Оспорената заповед е връчена лично на жалбоподателя на 16.06.2025 г. (вж. разписка на л.1 от преписката), а жалбата срещу нея е депозирана директно пред АдмС – Русе на 30.06.2025 г. (л.2 от делото). Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква „а“, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена заповед № 336з-5066 от 22.12.2023 г. на директора на ОД на МВР – Русе (л.2 от преписката), с която той е оправомощил длъжностни лица, които да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по ЗДвП, между които по т.2 и началник на група в сектор ПП при Областната дирекция на МВР – Русе, а видно от удостоверение рег. № 336р-40667, екз.№ 2 от 21.12.2023 г. С. П. Й., подписала оспорената заповед, от 14.12.2022 г. заема ръководна длъжност – началник група в сектор ПП при ОД на МВР - Русе (л.19 от делото). Заповед № 336з-5066 от 22.12.2023 г. на директора на ОД на МВР – Русе е издадена на основание чл.172, ал.1 от ЗДвП и заповед рег. № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, с която, на съда е служебно известно, че министърът на вътрешните работи определя Областните дирекции на МВР като служби за контрол по смисъла на чл.165, ал.1 от ЗДвП. Съобразно това и в съответствие с нормата на чл.172, ал.1 от ЗДвП директорът на ОД на МВР - Русе, с горецитираната заповед № 336з-5066 от 22.12.2023 г., е делегирал правомощията си по издаване на заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП, включително и на началник група в сектор ПП при ОД на МВР - Русе. Изводът е, че процесната заповед е издадена в условията на делегирана компетентност – разписана е законова възможност за делегиране и е налице нарочен писмен акт, с който изрично се възлага съответното правомощие на органа-издател на индивидуалния административен акт.
Оспореният акт е издаден в изискуемата писмена форма. Съдът констатира, че същият е мотивиран в съответствие с чл.172, ал.1 от ЗДвП, респ. чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Оспорената заповед съдържа както фактически, така и правни основания за издаването й.
При издаването на оспорената заповед не са допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон.
Разпоредбата на чл.171, т.4 от ЗДвП предвижда, че се изземва свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП. Съгласно визираната разпоредба водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. Следователно материалноправните предпоставки за прилагане на този вид ПАМ са две: 1/. водач на МПС, на когото са отнети всички контролни точки и 2/. неизпълнение от страна на водача на задължението за връщане на свидетелството за управление в съответната служба на МВР. Според разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба № Із-2539 от 17 декември 2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение (Загл. изм. - ДВ, бр. 26 от 2018 г., в сила от 23.03.2018 г.), контролните точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление. Текстът на ал.2 на чл.3 от същата наредба изисква при налагане на наказания за нарушенията, посочени в тази наредба, в наказателното постановление се отбелязват броят на отнетите и броят на оставащите контролни точки. Съгласно разпоредбата на чл.25 от Наредба № Із-2539 от 17 декември 2012 г. частичното възстановяване на контролните точки с 1/3 от първоначалния им брой се извършва от отдел/сектор „Пътна полиция“ при СДВР/ОДМВР по местоотчет на водача след получаване на протокола за преминато допълнително обучение (ал.1). Броят на отнетите, възстановените и оставащите контролни точки за всеки водач на МПС се водят на отчет от отдел/сектор „Пътна полиция“ при СДВР/ОДМВР по местоотчет на водача и се отразяват в автоматизираната информационна система (ал.2).
Със ЗППАМ № 25-1085-000278 от 03.06.2025 г., началник група в сектор ПП към ОД на МВР – Русе е наложил на жалбоподателя ПАМ по чл.171, т.4 от ЗДвП – изземване на свидетелството за управление на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП.
В мотивите на заповедта е посочено, че водачът е загубил придобитата правоспособност да управлява МПС, тъй като са му отнети всички контролни точки с влезли в сила наказателни постановления (НП), издадени за нарушения по ЗДвП, както следва:
1. с НП № 21-0453-000374 от 01.11.2021 г., влязло в сила на 26.11.2021г., са отнети 6 контролни точки (л.10 от преписката);
2. с НП № 22-1085-003793 от 31.01.2023 г., влязло в сила на 25.02.2023г., са отнети 6 контролни точки (л.15 от преписката);
3. с НП № 24-1085-001176 от 09.05.2024 г., влязло в сила на 05.06.2024г., са отнети 10 контролни точки (л.17 от преписката);
4. с НП № 24-0453-000255 от 16.07.2024 г., влязло в сила на 25.09.2024г., са отнети 10 контролни точки (л.11 от преписката) и
5. с НП № 25-0453-000076 от 11.03.2025 г., влязло в сила на 16.04.2025г., са отнети 10 контролни точки (л.12 от преписката).
Според заповедта, с отнемането на тези контролни точки Афузов е загубил придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството си за управление на МПС в съответната служба на МВР.
Посочените в заповедта наказателни постановления са представени по делото, като всяко едно от тях съдържа и разписка за връчване, върху която е положен подпис, целящ да удостовери, че връчването е извършено на Афузов и датата на извършване на връчването.
По делото е представена справка картон на водача (л.л.5-7 от преписката). Справката съдържа информация за съставени актове, издадени наказателни постановления и фишове на Афузов като в секция „Наказателни постановления“ са описани всички издадени срещу водача наказателни постановление, съответно посочено е на коя дата са връчени и на коя дата същите са влезли в сила.
Справката картон на водача съдържа и информация за отнети точки – дата на отнемането им, техния брой и съответно с кое влязло в сила НП са отнети, съответно данни за възстановяване на точки и преизчисляване, както следва: първоначални контролни точки към 06.07.2000 г. – 39 т. (ред 2); отнемане на контролни точки на 11.10.2003 г. - отнети точки: 6 от НП 470/2003/29.09.2003 (ред 6); възстановяване и преизчисляване на контролни точки на 30.09.2005 г., оставащи точки: 39 (ред 7); отнемане на точки на 03.10.2009 г. – отнети точки 5 от НП 5480/2009/04.09.2009 (ред 8); възстановяване на контролни точки на 02.10.2011 г. – оставащи точки: 39 (ред 9); отнемане на точки на 16.05.2018 г. – отнети точки 6 от НП № 18-1085-000844/18.04.2018 (ред 14); отнемане на точки на 13.11.2018 – отнети точки 11 от НП № 18-0453-000196/13.08.2018 (ред 15); отнемане на точки на 15.12.2018 г. – отнети точки 12 от НП №16-1085-001232/06.06.2018 (ред 16); възстановяване на контролни точки след 2 години без наказания на 04.01.2021 г. – възстановени точки: 29, служебно възстановяване на точки (ред 23); до този момент водачът е имал 10 контролни точки, съответно след служебното възстановяване на контролни точки на 04.01.2021 г. Афузов отново има 39 контролни точки; следват и НП-тата, послужили за налагане на процесната ПАМ: отнемане на контролни точки на 26.11.2021 г. – отнети точки: 6 от НП № 21-0453-000374/01.11.2021 (ред 25) /към 26.11.2021 г. остават 33 контролни точки/; отнемане на контролни точки на 25.02.2023 г. – отнети точки: 6 от НП № 22-1085-003793/31.01.2023 (ред 33) /към 25.02.2023 г. остават 27 контролни точки/; отнемане на контролни точки на 05.06.2024 г. - отнети точки: 10 от НП № 24-1085-001176/09.05.2024 (ред 34) /към 05.06.2024 г. остават 17 контролни точки/; отнемане на точки на 25.09.2024 г. - отнети точки: 10 от НП № 24-0453-000255/16.07.2024 (ред 35) /към 25.09.2024 г. остават 7 контролни точки/ и последния запис относно контролните точки на водача в справката картон: отнемане на контролни точки на 16.04.2025 г. - отнети точки: 10 от НП № 25-0453-000076/11.03.2025 (ред 36) /към 16.04.2025 г. остават -3 контролни точки/.