Решение № 7525 от 02.10.2025, Административен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 7525

Хасково, 02.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - IV състав, в съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

При секретар ИВЕЛИНА ВЪЖАРСКА и с участието на прокурора ДЕЛЧО СТОЯНОВ ЛАВЧЕВ като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА административно дело № 20257260701248 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба на П. Т. Х. от [населено място], [улица], *, подадена чрез пълномощник – адв. Б. К., срещу Държавен фонд „Земеделие“, за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди – пропуснати ползи, в размер на 27 484.82 лв., причинени от отменени уведомителни писма с изх. №***/14263 от 04.08.2021г. и изх. №***/14263 от 16.08.2023г., издадени от Заместник – изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), ведно със законната лихва до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че вредите са настъпили в резултат на неизплатени своевременно субсидии за подпомагане за кампания 2019г., по подадено от ищеца заявление за подпомагане по Схема за обвързано подпомагане за плодове (основна група) – СП (основна). Сочи се, че първоначално бил постановен отказ с уведомително писмо изх. №***/14263 от 04.08.2021г. на Заместник – изпълнителен директор на ДФЗ да бъде изплатена като субсидия по Схема за обвързано подпомагане за плодове (основна група) – СП (основна) оторизирана сума в размер на 59 957.88 лв. Посоченото писмо било обжалвано и съответно отменено в частта на постановения отказ с влязло в сила решение на Административен съд – Хасково по адм. д. №801/2021г., като преписката била върната на административния орган за ново произнасяне. Издадено било ново уведомително писмо изх. №***/14263 от 16.08.2023г. от Заместник – изпълнителен директор на ДФЗ, с което отново било отказано да бъде изплатена поисканата субсидия по посочената схема, като това писмо било отменено с влязло в сила решение на Административен съд – Хасково по адм. д. №953/2023г. и преписката била върната на административния орган за ново произнасяне. Въз връзка с горното, на 16.05.2025г. от ответната страна била изплатена на ищеца сума в размер на 59 098.70 лв. като субсидия по Схема за обвързано подпомагане за плодове (основна група) – СП (основна) за 2019г., т. е. по-малка сума, като разликата в размер на 859.18 лв. не била платена до този момент. Сочи се, че предвид изложеното, ищецът претърпял имуществени вреди от издадените срещу него два поредни незаконосъобразни индивидуални административни акта, а именно – посочените две уведомителни писма. Вредите били в общ размер 27 484.82 лв. и представлявали пропуснати ползи в размер на законната лихва за времето на незаконосъобразно задържана субсидия и невъзможност същата да бъде използвана по предназначение. Твърди се, че така причинените имуществени вреди се намирали в пряка причинна връзка с издадените индивидуални административни актове, които впоследствие били отменени като незаконосъобразни по съдебен ред.

По подробно изложените в исковата молба съображения се моли за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди – пропуснати ползи в размер на 27 484.82 лв., представляващи законната лихва за времето от 04.08.2021г. до 16.05.2025г. върху отказаната субсидия по Схема за обвързано подпомагане за плодове (основна група) – СП (основна) в размер на 59 957.88 лв., ведно със законната лихва до изплащане на задължението. Претендират се и разноски.

Ответникът – Държавен фонд „Земеделие“ [населено място], в представен чрез процесуален представител писмен отговор оспорва изцяло претенцията в заявения ѝ размер и моли да бъде оставена без уважение като неоснователна. Излага доводи, че и в двете съдебни решения, въз основа на които е отменено УП с изх.№ 02-260-6500/14263 от 04.08.2021г., не се съдържа разпореждане на съдилищата, с което се задължава адм.орган да заплати на жалбоподателя заявеното подпомагане. Повторното УП било отменено с решение на АдмС-Хасково постановено по адм.дело № 953/2023г., оставено в сила с решение на ВАС от 12.03.2025г. Предвид, че с последните било прието, че не са налице основанията приети от административен орган за извършване на намаление на заявената сума по схемата СП(основна) на жалбоподателя била преведена сумата от 59 098.90 лева. Неправилно в исковата молба се сочел като начален момент 04.08.2021г.-датата на издаване на първото уведомително писмо. Константна била практиката на ВАС, че отмяната на административен акт и връщане на преписката на органа за ново произнасяне, не води до основания за ангажиране отговорността на държавата. Бенефициентите на помощта инвестирали в производството материални и/или нематериални активи, самата помощ била безвъзмездна, което изключвало възможността да понесат вреди за пропуснати ползи, с характер на законна лихва за забава. Съответно отмяната на първото издадено уведомително писмо не породило автоматично правото на земеделския производител да иска обезщетение по реда на ЗОДОВ Началният момент от който можело да се претендира обезщетение за вреди бил посочен в т.4 на ТР № 3 от 22.04.2004г. на ВКС по гр.д.№ 3/2004г. на ОСГТК - след отмяната на административния акт от съда, ако акта е унищожаем. Отношенията били административноправни, като страните не били уговаряли падеж за изплащането им, поради което не можело да съществува убеждение у жалбоподателя, че административният орган е изпаднал в забава от сочената в исковата молба дата. Ответникът бил положил необходимата и дължима грижа, като предприел действия по изпълнението на посочените решения. Само формално, за малка част от исковия период била налице единствено първата предпоставка на ЗОДОВ, а именно отменен по съдебен ред административен акт. Останалите две предпоставки не били налице за целия заявен исков период. Алтернативно, ако се прецени, че исковата претенция е основателна и законова лихва по чл. 86 ЗЗД се дължи, се счита, че същата следва да бъде изчислена за периода от влизане в сила на решението по адм. д. №953/2023г. на Административен съд – Хасково – 13.03.2025г., до датата, предхождаща плащането по СП (основна) – 14.05.2025г. или 1409.66 лв.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита иска за доказан по основание и размер.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Ищецът е регистриран като земеделски производител с Уникален регистрационен номер (УРН) 414405 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). За кампания 2019г. е подал заявление за подпомагане с Уникален идентификационен номер (УИН) 26/230519/90138, като е поискал подпомагане по различни схеми и мерки, сред които и Схема за обвързано подпомагане за плодове (основна група) – СП (основна).

По подаденото заявление Заместник – изпълнителен директор на ДФЗ се е произнесъл с Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019, с изх. №***/14263 от 04.08.2021г., с което по схема СП (основна) са наложени намаления в размер на 59 957.88 лв. (при искана сума в размер на 59 957.88 лв.) и е оторизирана сума в размер на 0 лв.

Уведомителното писмо е обжалвано пред Административен съд – Хасково в частта, с която по Схема за обвързано подпомагане за плодове (основна група) – СП (основна) са извършени намаления в размер на 59 957.88 лв. и за същата схема не е оторизирана сума за подпомагане, като с Решение №484 от 14.07.2022г. по адм. д. №801/2021г. съдът е отменил уведомителното писмо в обжалваната част и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, съобразно указанията, дадени в мотивната част на решението. Това решение е оставено в сила с Решение №6747 от 21.06.2023г. по адм. д. №7399/2022г., постановено от Върховен административен съд на Република България.

С Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019, с изх. №***/14263 от 16.08.2023г. от Заместник – изпълнителен директор на ДФЗ, по посочената схема - СП (основна), отново е отказано подпомагане, като е оторизирана сума в размер на 0.00 лв. Уведомителното писмо е обжалвано пред Административен съд – Хасково, като с Решение №3333 от 13.08.2024г. по адм. д. №953/2023г. съдът е отменил същото и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, съобразно указанията, дадени в мотивите на решението. Това решение е оставено в сила с Решение №2525 от 12.03.2025г. по адм. д. №10438/2024г., постановено от Върховен административен съд на Република България.

Установява се от представените по делото доказателства (л.32), а и не се спори между страните, че на 16.05.2025г. с превод по банков път на ищеца е изплатена от ДФЗ сума в размер на 59 098.90 лв. по коментираната схема СП (основна).

Горните обстоятелства се установяват безпротиворечиво от приетите без оспорване от ответната страна писмени доказателства, приложени към исковата молба и от приобщените към настоящото производство приключили адм. д. №801/2021г. по описа на АдмС-Хасково, ведно със съдържащото се в него адм. д. №7399/2022г., постановено от Върховен административен съд на Република България и адм. д. №953/2023г. по описа на АдмС-Хасково, ведно със съдържащото се в него адм. д. №10438/2024г., постановено от Върховен административен съд на Република България.

Въз основа на така установените обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, във вр. с чл.203 ал.2 от АПК, с който се претендира обезщетение за имуществени вреди вследствие на отменени с влeзли в сила съдебни решения последователно издадени административни актове, а именно уведомителни писма с изх. №***/14263 от 04.08.2021г. и изх. №***/14263 от 16.08.2023г., издадени от Заместник – изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ). Претенциите са заявени срещу процесуално легитимиран на основание чл.205 от АПК ответник по иска – Държавен фонд“Земеделие“, [населено място], към което юридическо лице принадлежи издалият отмененият административен акт административен орган - заместник-директор на ДФ“Земеделие“. Предвид това искът е допустим.

По същество на спора съдът намира следното:

Ищецът претендира обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи – невъзможността да ползва дължими му средства – субсидия по Схемата за обвързано подпомагане за плодове (основна група) -СП(основна),поради незаконна административна дейност, а именно забавеното й изплащане предвид незаконосъобразно издадени административни актове. Основателността на исковете с правно основание чл.203, ал.1 от АПК вр. с чл. 1, ал.1 ЗОДОВ, в този случай предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. незаконосъобразен акт на административен орган отменен по съответен (съдебен)ред, респ. незаконосъобразно действие или бездействие; 2. действително настъпила вреда – имуществена или неимуществена и 3. пряка и непосредствена причинна връзка между постановения и впоследствие отменения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността по посочения ред. С оглед разпоредбата на §1 от ДР на ЗОДОВ, тежестта да докаже съответните правнорелевантни към претенцията му за обезщетяване обстоятелства, е изцяло на ищеца. Имуществената вреда е разликата между имотното състояние на увредения след неизпълнение на задължението спрямо него и имотното състояние, което би имал ако задължението би било изпълнено.Обезщетението за вреди обхваща претърпяната загуба и пропусната полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението. Претърпяната загуба се изразява в намаляване на имущественото състояние на увреденото лице. Нормата на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, свежда отговорността на ответника само до преките и непосредствените вреди, които са в причинна връзка с издаденият незаконосъобразен административен акт. Пропусната полза се свързва с лишаването на увредения от възможността да реализира увеличение на имуществото си, което при обикновените условия би настъпило, ако длъжникът би изпълнил задължението си съгласно договора. Преките и непосредствени вреди са тези, които следват закономерно от действието на отмененият административен акт. Преки са само вредите, които са типична, неизбежна и необходима последица от увреждането. Непосредствени са тези вреди, които по време и място следват противоправния резултат от действието на акта. За да се приеме, че между административният акт и вредите има причинна връзка, е необходимо да се установи дали тези вреди са необходим резултат от действието на отмененият акт. Съотнесено към иска по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, това означава, че увредения е бил лишен да увеличи имуществото си, което би настъпило ако незаконосъобразният административен акт не би бил издаден. Вредите изразяващи се в пропуснати ползи се обезщетяват само, ако ще настъпят със сигурност. В този смисъл и Тълкувателно решение № 3 от 12.12.2012 г. по тълкувателно дело № 3 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС, в което принципно е възприето, че трябва да съществува сигурност за увеличаване на имуществото, която сигурност не се предполага, а следва надлежно да е доказана, освен при установена по нормативен ред презумпция за настъпването й.