Определение № 332 от 22.04.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 332 гр. Пазарджик, 22.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Илиана Г. Димитрова Васева като разгледа докладваното от Илиана Г. Димитрова Васева Гражданско дело № 20255200100133 по описа за 2025 година

Определението се постановява по реда на чл.140 от ГПК.

Делото е образувано по искова молба вх. № 1916/18.02.2025 г., с която са предявени искове от ищецат Н. Н. А., ЕГН **********, с адрес: ***, против ответника Върховен касационен съд, на основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ.

Претендира се за заплащане на безщетение в размер на 30 000 лева за причинени неимуществени вреди от постановеното Определение № 424/31.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 919/2019 г., което било окончателен съдебен акт /за недопускане до касационно обжалване на въззивно решение на ОС-Пазарджик/, както и - законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 18.02.2025 г. до окончателното плащане на главницата.

Позовава се на нарушение на правото на Европейския съюз, в частност – на установената от общностното право забрана за дискриминация, като в уточняващата молба, подадена от назначения му служебен адвокат П. Г. се уточнява, че не било допуснато до касационно обжалване на въззивно решение, с което било потвърдено първоинстанионното на РС – Пазарджик за отхвърляне на иск с правно основание чл.71 ал.1 т. 1 от ЗЗДискр. за установяване на нарушение на забраната за дискриминационно третиране на ищеца от страна на ответника ГДИН – София и иск по чл.71 ал.1 т.2 от ЗЗДискр. за осъждане на ответника да преустанови нарушението и да се въздържа от него. Като анализира константната практика на ВКС по въпроса за нееднаквото третиране на лицата, лишени от свобода, изтърпяващи наказание в различни затрончески институции и при различен лежим, ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че българския съд, в лицето на 1 последната инстанция, разгледала делото, е нарушил чл.2 от ДЕС, чл. 18 от ДФЕС, чл. 20 и чл.21 от ХОПЕС и допуснатото по конкретното дело нарушение е съществено.

В изпълнение на указанията,дадени при оставяне на исковата молба без движение, адв. П. Г. посочва нормите от правото на ЕС, които са нарушени: чл.2 от ДЕС, чл.18 от ДФЕС и чл.20 и 21 от ХОПЕС. Конкретизира и допуснатото от българския съд нарушение, а именно: като последица от недопускане на касационно обжалване на въззивното решение, бил отхвърлен иска на ищеца, в нарушение на забраната за дискриминационно третиране по признака „лично положение“. Дискриминацията била налице поради това, че затворническата администрация не била пригодила специално помещение за подстригване в затвора в гр.Пазарджик, което налагало бръснарят да подстригва него и другите лишени от свобода в килиите, а това водело до „разпространяване на косми“. Налице била разлика с оглед налично такова помощение в Затвора в гр.Стара Загора. От твърденията на ищцовата страна става ясно, че макар да приел това за доказано от фактическа страна, въззивният съд отхвърлил доводите за наличие на дискриминационна проява от категорията на визираните в чл.4 от Закона за дискриминацията, тъй като съпоставката следвало да се извършва единствено на база сравнение с другите лица, изтърпяващи наказание в същия затвор в гр.Пазарджик. Тази постановка била възприета и от ВКС в определението, представляващо окончателен съдебен акт, което било в съществено противоречие с посочените общностни норми.

Останалите доводи, изложени в молбата за отстрняване на нередовности касаят константната практика на ВКС, а не – допуснати нарушения от състава на ВКС при разглеждане и решаване на конкретното дело.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Върховен касационен съд е подал отговор, с който изразява становище, че исковата молба продължава да е нередовна, евентуално че исковете са неоснователни. Поддържа се, че не става ясно чрез кои действия/бездействия ответникът е причинил твърдяните неимуществени вреди.

Според ответника, искът е и недопустим, поради това че се иска пререшаване на делото, което е приключило с влязъл в сила съдебен акт и ако по настоящото дело се реши, че процесното определение на ВКС е 2 незаконосъобразно, то това би било недопустимо произнасяне съобразно чл.

297 и чл. 298 от ГПК.

Не били доказани и твърдените неимуществени вреди. Посочват се мотивите на ВКС, за да не допусне до касационно обжалване решението на въззивната инстанция, като се твърди, че определението е валидно и правилно, каквато е и константната съдебна практика на съда. Прави се възражение за прекомерност на претенцията за обезщетение, както и - на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът намира възраженията за нередовност на исковата молба и недопустимост на иска за неоснователни.

Правното основание на предявените искове е чл.2в ал.1 т.2 от ЗОДОВ главният иск и чл.86 от ЗЗД на акцесорния за присъждане на лихви.

Процесуалната им допустимост следва от изложените достатъчно обстоятелства на наличие на правен интерес от тяхното предявяване и процесуална легитимация на страните /активна и пасивна/. Държавата участва в съдебните производства по граждански спорове за обезщетение за вреди по ЗОДОВ чрез процесуален субституент – органът, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите (чл. 7 от ЗОДОВ). Това разрешение е възприето от законодателя и в чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ (ДВ бр. 94/2019 г.) по отношение на съдебните спорове за обезщетение за вреди от нарушаване на правото на ЕС. В този случай държавата не става страна по делото, но е обвързана от постановеното по него решение. Изложени са обстоятелства, че ВКС е постановил крайния, неподлежащ на обжалване акт по конкретното дело и именно от допуснатите от него нарушения ищецът твърди, да е претърпял вреди, доколкото последиците да влизане в сила на съдебните актове, с които искът му Закона за дискриминацията е отхвърлен по същество.

С молбата, подадена на30.04.2025 г. са отстранени указаните от съда нередовности, като с посочени както нарушените според ищеца норми от правото на ЕС, а преценката дали са особено съществени се прави от съда във всеки конкретен случай. Описано е достатъчно ясно и конкретно и нарушението, което се твърди да е допуснал ВКС при разглеждане на касационната жалба по конкретното дело на ищеца и постановяван на определението, с което не го е допуснал до касационно обжалване, т. е. до 3 разглеждане на жалбата му по същество.

Процесуалният ред, по който подлежат на разглеждане исковете е този по ЗОДОВ, а компетентният в случая съд е гражданският – чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ. Сезиран е надлежният местно и родовокомпетентен съд – чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от ЗОДОВ вр. чл. 104, т. 4 ГПК.

На основание чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ, прокурор задължително участва в производството по ЗОДОВ, поради което съдът конституира Окръжна прокуратура – Пазарджик, за да има възможност същата да изпрати прокурор за участие в производството. Връчени за преписи от исковата и уточняващата молба на тази контролираща страна.

Неоснователен е доводът за недопустимост на иска, породи това, че сезираният с иск за обезщетяване на вреди от нарушение на ПЕС съд, Съобразно трайно установената практика на СЕС, силата на пресъдено нещо не може да е пречка за реализиране на отговорността на държавата да обезщети вредите от допуснато съществено нарушение на нормиот правото на ЕС . Изрично в мотивите към решението си по дело № C-173/03 СЕС заключава, че ПЕС се противопоставя на прилагането на национален закон, който изключва отговорността на държавата в случаите, в които нарушението произтича от погрешното тълкуване на правото от страна на националния съд или от погрешната му оценка на фактите и доказателствата, тъй като тези дейности представляват основна част от правораздавателната дейност и неправилното им упражняване може да доведе до явно нарушаване на ПЕС.

Анализът на изложените от страните доводи сочи, че между страните са спорни основанието на предявения иск, както и размера му и наличието на пряка причинна връзка между претърпяни от ищеца вреди и действията на съдебния състав от ВКС, постановил посоченото определение.

Ето защо, тези обстоятелства се нуждаят от доказване. На основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК съдът дава възможност на страните да упражнят правата си като предприемат съответните процесуални действия за установяване на техните твърдения и възражения при условията на чл.154 ГПК. В този смисъл ищецът ще следва да установи правопораждащите за него факти и обстоятелства – нарушение на правото на ЕС, допуснато от ВКС при постановяване на окончателния акт по соченото от него дело, причиняването, вида и интензитета на настъпилите за него неимуществени вреди.

4

Ответният ВКС ще следва да установи обстоятелствата, на които основава възраженията в отговора си, основното от които е, че при постановяване на определението си съдебния състав е съобразил своите правни изоводи с нормите от правото на ЕС, които ищецът твърди, че са нарушени.

Искането на ищеца да приложат в цялост посочените граждански дела на трите съдебни инстанции не следва да се уважава на този етап. С основание ответникът се противопоставя на това, като счита, че е достатъчно за нуждите на настоящото производство да се приложат само преписи от първоинстанционното и въззивното решение, определението на ВКС за недопускане на касационно обжалване и исковата молба, по повод на която е започнало производството. След запознаване съд съдържанието им и ако прецени, че е необходимо съдът би могъл да поиска и приложи целите дела.

Срокът до който страните могат да направят доказателствени искания е първото открито съдебно заседание – чл. 146, ал. 3, изр. 2 от ГПК, респ. и по нататък – в хипотезите на чл. 147 от ГПК. На това основание съдът не може да задължи ищеца предварително да посочи кои лица възнамерява да поиска да свидетелстват, в какъвто смисъл са възраженията на ответника, т. к. и да не стори това няма санкция за неизпълнението. За сега в исковата молба е заявено само намерение да се посочат гласни доказателства в първото открито съдебно заседание и съдът ще дължи произнасяне по този въпрос едва ако и когато такова искане се направи.

На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, на които да се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца и на ОП-Пазарджик – и от отговора на исковата молба.

По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

Допуска като писмени доказателства по делото исковата молба, по която е образувано гр. д. № 1058/2028 г.от РС-Пазарджик, както и постановените в това производство първоинстанционно и въззивни решения и Определение № 424/31.05.2019 г. по гр.д. № 919/2019 г., с което не е допуснато 5 касационно обжалване, за събирането на които следва да се поиска от РСПазарджик да изпрати за прилагане по настоящото дело заверени преписи от посочените актове и от исковата молба.

УКАЗВА на страните, че твърденията им се нуждаят от доказване съобразно разпределената им доказателствена тежест.

ДАВА възможност на страните да изложат становището си във връзка с проекта за доклад по делото, който се съдържа в мотивите на настоящото определение и да предприемат съответните предвидени в ГПК процесуални действия в първото съдебно заседание.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.05.2026 г. от 14,00 часа.

Да се призоват ищеца, лично и чрез назначения му служебен адвокат, като им се връчи препис от определението, както и ответника и ОП гр.Пазарджик, на които освен определението се връчи и препис от отговора на ответника.

Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________ 6