Решение № 1210 от 19.11.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1210 гр. Варна, 19.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова при участието на секретаря Диляна Ив. Стоянова като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско дело № 20253100501880 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството е въззивно и е образувано по въззивна жалба на К. Д., М. Д. И Е. М., чрез адв. С. против Решение № 2217 от 16.06.2025 година, постановено по гр.дело № 13 192/2022 година, по описа на ВРС, с което е била отхвърлена исковата претенция на въззивниците К. Н. Д., ЕГН **********, М.

К. Д., ЕГН **********, Е. К. М., ЕГН ********** за приемане за установено по отношение на ответниците С. М. Р., ЕГН **********, Б. М. Р., ЕГН ********** и А. П. А., ЕГН **********, че ищците са собственици на ПИ с идентификатор *** с площ 356 кв.м по действащата КККР, одобрени със Заповед № РД - 18- 73/23.06.2008г. на Изпълнителен директор на АГКК, находящ се в гр. Варна, район А., кв. „Г.”, местност „З.”, при граници: ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, ПИ *** и ПИ ***, на основание упражнено от тях недобросъвестно владение за период от десет години, считано 1985 г., евентуално от 14.06.1999 г. до подаване на исковата молба / 04.10.2022г./, като към същото е присъединено владението на наследодателката им А.С. Д., б.ж. на гр. Варна, поч. на 12.09.2017 г., на осн.чл.124, ал.1 ГПК, както и в частта, с която са били осъдени К. Н. Д., ЕГН **********, М. К. Д., ЕГН **********, Е.

К. М., ЕГН ********** да платят в полза на С. М. Р., ЕГН **********, Б. М.

Р., ЕГН ********** и А. П. А., ЕГН ********** разноски за производството 1 пред РС Варна за възнаграждение на един адвокат в размер на 1500.00 лева и за депозити за вещо лице в размер на 610.00 лева, на осн.чл.78, ал.3 ГПК.

Съобразно изложеното във въззивната жалба съдебното решение е било постановено в нарушение на материалния закон и съдо -производствените правила. Сочи се, че неправилно съдът е приел отсъствието на идентичност между предоставения за ползване имот и имот № ***, като се приема, че съдът е неглижирал наличните по делото писмени и гласни доказателства. Излага се още, че след смъртта на Алис Д. процесния имот е бил владян и безпроблемно ползван от ищците и до този момент, като в тази насока са били и свидетелските показания, които ВРС, също според жалбата, е игнорирал изцяло. Сочи се още, че придобивната давност е протекла в полза на ищците, като се съобразят сроковете на влизане в сила на ПНИ и на този в Заповед по реда на §4 ал.7 от ЗСПЗЗ. В заключение се настоява съдът да отмени атакуваното решение и да уважи претенциите.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от страна на въззиваемия А. А., С. Р. и Б. Р., чрез адв. Х.. Настоява се, че жалбата не съдържа годни основания и решението следва да бъде потвърдено.

В съдебно заседание пред ВОС, въззивниците, редовно призовани, не се явяват, представляват се от адв. С., която поддържа въззивната жалба и моли съдът да я уважи.

Въззиваемите страни, не се явяват, но се представляват от адв. Х., която изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.

За да се произнесе по спора, като се запозна с материалите по делото и застъпените от страните становища, ВОС намери за установено следното:

От фактическа е било установено пред ВРС, и не се спори от страните, че съобразно представените писмени документи - Удостоверение за наследници изх. № АУ0804920Д от 16.08.2022 година, Декларация за идентичност на имена, Удостоверение изх. № **********/24.08.2022г., изд. от Дирекция «Местни данъци» при Община Варна, скица, Удостоверение №213/05.12.1985г. от ОНС - Варна; Разрешение за строеж изд. от ГНС – Варна, оценителен протокол от 19.01.1994г., банкови преводи от 28.03.1994 г. н.а. акт № 55, том XXXV, дело № 15991/20.10.1994г.;

Заповед

ГПР128/02.04.2009г., Решение № 616/14.06.1999г. на ПК – Варна, 3аповед № 1035/07.07.2004г. на зам. кмет на Община Варна, че на наследодателката на ищците А.С. Д. в изпълнение на ПМС № 11 от 1982 година е било предоставено ползването на хавра с площ 0.8 дка в землището на град Варна, местност Ст.сметище, при граници: С.К., път, път, която може да се ползва за трайни насаждения. В тази връзка е било приложено и Удостоверение за предоставяне право на ползване № 213/1985 г.

От Оценителен Протокол от 19.01.1994 година е видно, че е била опредЕ. оценката за имот пл.№ *** в кв. „Г.“, местност „З.“ за място с площ 950 кв.м. в размер на 33000 лева и също там е посочено, че имота има застроена масивна сграда с площ 35 кв.м. Представени са доказателства за плащане на цената по сметка на общината. Сградата е изградена съгласно 2 разрешение за строеж № 192 от 30.07.1977 г.

Видно е от делото, че на 20.10.1994 година наследодателката на ищците А.С. Д. се е снабдила с КНА за собственост по леда на § 4а от ЗСПЗЗ за имот 600/950 кв.м. ид.части от дворно място в землището на кв.Г., местност „З.“, с площ на цялото място 950 кв.м., представляващо имот пл.№ *** по КП на м-ст „Зеленик“, при граници: от две страни път и имоти пл.№№ *** и ***, ведно с направените в мястото подобрения и насаждения.

Със заповед № Г-ПР 128/02.04.2009 г. на кмета на район А. е разпоредено А.С. Д. да придобие правото на собственост при условията на пар.4з, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ върху новообразуван имот в м-ст „З.“, землище Г., с идентификационен № ***, кад.район 545, целия с площ 600 кв.м.

Съгласно скица № 15-1120517-28.09.2022 г., издадена от СГКК-Варна по действаща кад.карта на р-н А., кв.Г., местност „З.“, имот с идентификатор *** е с площ 600 кв.м. и е записан на А.С. Д..

От своя страна ответниците в процеса се легитимирали с позитивно за тях Решение на ПК Варна № 616 от 14.06.1999 година, съобразно което на наследниците на Л.П.Б. е признато правото на собственост за нива от 13.000 дка в терен по § 4 на Г., м-ст Суванлък по КП на местността имотът е част от имот 153. Посочени са имотите, които обхваща възстановения имот.

Със Заповед № 1035 от 07.07.2004 година на Зам.кмет на Община Варна е наредено да бъде възстановено правото на собственост при условията на пар.4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на Л.П.Б. върху ПИ, представляващ № *** по ПНИ м-ст „З.“, землище кв.Г., при граници: имоти с ид. №№***, ***, ***, ***, с площ 356 кв.м.

Със Заповед №53/28.03.2022г., влязла в сила на 11.04.2022г. е одобрена оценка на подобренията в частта от имот №*** по КПП към ИНИ за м. З., зще Г., който имот е отреден за отреден за ответниците, с обща площ 356 кв.м. по ПНИ.

Заповедта не е обжалвана от ищците, същата е влязла в сила и 13.05.2022г. цената на подобренията е внесена по сметка на Община Варна, район А..

С Протокол №5-3/05.07.2022 г. от служител па Община Варна ответниците са въведени във владение на новообразувания имот №*** от КР 545. м."3еленика", община Варна, землище Г.. общ.Варна с обща площ 356 кв.м. по скица №1565 /05.02.2021 г. на Дирекция ОСИСД.

Пред ВРС по делото е била изслушана и Съдебно техническа експертиза, съобразно заключението на която става ясно, че не може да се установи идентичност между имота, описан в удостоверение за ползване, в разрешение за строеж и в оценителен протокол, тъй като има съвпадение само по една граница - път. Процесния имот попада изцяло в стар имот 153 по ПКП с обща площ 90507 кв.м., записан на наследниците на Л.Б.. Имота с площ 356 кв.м. е новообразуван от част от имот *** с площ 936 кв.м. по ПК на ползвателите, записан на А.С.ян. Експерта сочи, че между двата имота няма ограда и е пояснило пред съда, че в момента статута на територията, където се 3 намира процесния имот е със строителни граници на м. „З.“ от 2000 год. или от 2001 год. Дотогава статута е земеделска земя; също, че местността „Суванлъка“ попада в околовръстния полигон на м. „З.“. В.л. дава заключение също, че между имот №*** и имот №*** на място няма ограда, а общо двата имота са оградени. Северната и източната част е с мрежа и бетонови колове, а западната част една част от оградата е масивна, т.е. оградата между имот № 4124 и имот № *** една част от нея е масивна. Металните пана на постройката могат да се демонтират и да се преместят, като цяло постройката трябва да се разглоби за да се премести. В удостоверение №213/ 1985 год. са записани един съсед С. К. и от две страни – път. В разрешението за строеж пише: от три страни път и д-р С.С., а в оценителния протокол пише само планоснимачни номера така, че такава идентичност между двата имота трудно може да се намери, защото имот №*** в разписния лист от 1979 год. не е съсед на имот №***. Имот № 372 не е съсед на имот № ***. Съсед е имот № *** и е записан на Славчо Стойчев. Вещото лице допуска условно ако се приеме, че се касае за печатна грешка, тогава може да се твърди, че има съвпадение на две граници път и Славчо Стойчев. В оценителния протокол е вписан само един път, който може да е и от двете страни и затова технически по тези данни не мога да кажа дали има идентичност или няма, защото в удостоверението за ползване пише – от три страни път. В разрешението за строеж по същия начин. Само ако се приеме, че д-р С.С. и С. К. са имената на едно и също лице може да се каже, че е налице идентичност по удостоверението за ползване и разрешението за строеж. При положение, че няма трета граница не може да приеме категорично, че има идентичност между двата имота. В сателитно изображение в сайта Google Earth се установява, че в имота има отразена постройка най-рано към 2014 година.

Пред ВРС са били разпитани и свидетели – тези на ищцовата страна са посочили, че ги познават 1972-1973 година и че имат имот в местността „З.“ със старо име „Сметище“. През 1964-1965 г. местата в района били дадени за ползване чрез предприятието „Родопа“. Свидетелката Ю.П. сочи, че ответниците пък имат няколко имота в местността „З.“, които са по ПНИ за които тя е правила оценка на подобренията. Имотите са образувани от разликите на ползвателите, които са си платили 600 кв.м. От тези разлики се образуват нови имоти за възстановяване на бившия собственик с процедура по възстановяване, като се издава заповед за възстановяване по пар.4, ал.7.

След това се прави оценка на подобрения, трасиране на границите и въвеждане във владение след заплащане на подобренията. Посетила е имот №*** през месец ноември 2021 година и на 17.02.2022 година, когато при огледа присъствал представител на ползвателя и с нея уточнявали подобренията. Тя указва, че постройката е ламаринена, има и една външна тоалетна. Същата не била оценена, тъй като може да се демонтира и да се премести, като н нейно присъствие ползвателите са заявили, че ще се изнесат.

Имотът на Л. е възстановен с решение № 616 от 14.06.1999 год. на ПК – Варна и това е записано в оценката, която е изготвила свидетелката.

От своя страна разпитана за ответниците свидетелката А. указва, че е посещавала имота на ответниците като брокер на недвижими имоти. Те имат 4

6-7 имота, които са малки като площ. Разговаряла е с А. за продажба на имотите, след като бъдат възстановени и бъдат въведени във владение. Ходела е многократно на огледи с клиенти.

При тези данни ВРС е стигнал до извода за неоснователност на претенцията.

Виждането на ВОС е следното:

Поземлените имоти могат да имат различен градоустройствен статут, площ и граници във времето, затова при спор за собственост или при предявяване на иска за делба, който има за предмет прекратяването на съсобствеността, тяхната индивидуализация трябва да се извърши в обстоятелствената част на исковата молба с действителните белези към момента на предявяване на иска. Земеделските земи, които са били кооперирани, одържавени или отнети от техните собственици след 1944 г. подлежат на възстановяване по предвидения в ЗСПЗЗ административен ред. И двата вида решения на ОСЗ – по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и по чл. 27, ал. 1 от ППЗСПЗЗ имат конститутивно действие. Те, заедно с приложените скици, установяват заснемането на земите по картата на възстановената собственост и установяват новите им реални граници