Решение № 24 от 21.02.2025, Районен съд - Никопол

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Н., 21.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Н. в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галя В. Наумова при участието на секретаря Вероника С. Бебенова като разгледа докладваното от Галя В. Наумова Гражданско дело № 20244420100572 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 238 и сл. ГПК

Образувано е по исковата молба на „ С К“ ООД, чрез юрк.М.Т. с която се моли съда да приеме за установено, по отношение на ответника, М. М. Д. от гр.Н., че същият му дължи сумата

1 600лв., представляваща главница, по договор за заем № ****** от 04.05.2022 г., сключен между между „С К” ООД и длъжника, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението окончателното му изпълнение, за която сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № ***/2024 г. на НРС.

Твърди се, че между М.Д. и „С К” ООД е сключен договор за заем, по силата на който кредиторът е предоставил на длъжника процесната сума, която длъжникът се е задължил да върне в размер и срокове съгласно уговореното в поцесният договор.

В съответствия с договора, кредитополучателя е усвоил предоставените парични средства.Твърди се, че длъжника не е изпълнил задължението си, да върне заема в срок, поради което ищеца се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, срещу която длъжника е възразил.Представя доказателства.Прави доказателствени искания.

Ищецът, чрез процесуалния си представител е направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

В законовия едномесечен срок по чл. 131 ГПК ответникът, редовно уведомен, не е депозирал писмен отговор, не е изразил становище по исковата молба и не е ангажирал доказателства. В с.з. не се явява и не се представлява, като при това не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, предвид направеното от процесуалния представител на ищеца искане по чл. 238, ал. 1 ГПК намира, че следва да 1 постанови неприсъствено решение срещу ответника по следните съображения:

На страните по делото изрично са били указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа, в т.ч.последиците за ответника от неподаването на писмени отговор, а така също и това ,че може да бъде постановено неприсъствено решение при евентуално неявяване в съдебно заседание на ответника.

В този смисъл е налице условието на чл. 239, ал.1 т.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.

Налице е и второто условие на чл. 239, ал.1 т.2 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът като прецени всички предпоставки за уважаване на иска, намира, че предявените искови претенции са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства и като такива следва да бъдат уважени в предявеният размер./ Установителен иск е предявен само за част от вземането, за което е издадена ЗИ по ч.гр.*** /2024г. по описа на НРС, а именно за главницата/.

Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12. Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.

Съдът намира, че размера на разноските, следва да бъде определен върху частта на предявеният иск, и основателността на същият, поради което приема, ответника следва да бъде осъден да заплати направените разноски от ищеца по делото в заповедното производство в размер на 32 лв. за д.т. и както и 50 лв. за юрисконсултсо възнаграждение/съответстващ на размера на предявеният частичен иск/.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производство в размер на 130.45лв., както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв. определени от съда на основание чл. 78, ал.8 от ГПК/делото не е с фактическа и правна сложност, приключило е в едно с.з. и процесуалният представител на ищеца не се е явявал в него /. Съдът счита, че не е обвързан с правилата, определени с Наредба № 1/2004г. на ВАдв.С., аналогично на Закона за правната помощ, съгласно Решение от 05.12.2006г. по обединени дела С- 94/2004 и С202/2004 на СЕС.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, по отношение на ответника М. М. Д. с ЕГН **********, че дължи на „С К“ с ЕИК **********, сумата от 1 600лв., представляваща главница, по договор за заем № ****** от 2

04.05.2022 г., в едно със законната лихва от 22.05.2024г., до окончателното изплащане на сумата, която сума е част от вземането за която е издадена заповед за изпълнение № ***/22.05.2024 по ч.гр.д. ***/2024г. по описа на РС-Н..

ОСЪЖДА М. М. Д. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „С К“ с ЕИК

**********, сумата от представляващи направени в настоящото и заповедното производство съдебно-деловодни разноски, съобразно размер на предявеният иск.

Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.

Защитата срещу него може да се осъществи по реда и в срока по чл. 240 ГПК.

ДА се докладва, ч.гр.д. ***/2024г., на съдията – докладчик по него, за преценка на наличието на основания за обезсилване на издадената ЗИ в частта в която не е предявен иск по чл.422 от ГПК, в указания срок.

Съдия при Районен съд – Н.: _______________________

3