Протоколно определение № 241 от 28.05.2024, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 246/2024
- Вид
- Протоколно определение № 241
- Подписан
- 28.05.2024
- Състав
- Надежда Иванова Желязкова Каличкова, Веселин Ганчев Ганев, Христо Василев Симитчиев
Цитирани разпоредби
- чл.115 · Наказателен кодекс
- чл.18 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 275 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.57 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.63 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.63 ал.2 т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.65 ал.8 · Наказателно-процесуален кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 241 гр. Пловдив, 28.05.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:
Веселин Г. Ганев
Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Красимира Хр. Н. Кутрянска и прокурора Николай Ст. Божилов
Сложи за разглеждане докладваното от Веселин Г. Ганев Въззивно частно наказателно дело № 20245000600246 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Жалбоподателят – обвиняемият А. В. А. се явява лично и с адв. И. В..
За Апелативна прокуратура – Пловдив се явява прокурор Б..
Прокурорът: Няма процесуални пречки, да се даде ход на делото.
Адв. В.: Да се даде ход на делото.
Обв. А.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че няма процесуална пречка за даване ход на делото, предвид на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА се частната жалба от съдията-докладчик .
Адв. В.: Поддържам жалбата.
Обв. А.: Поддържам жалбата.
НА СТРАНИТЕ се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
Прокурорът: Нямам искания за отводи. Нямам други доказателствени искания.
Адв. В.: Нямам искания за отводи. Нямам доказателствени искания.
Обв. А.: Поддържам становището на защитника ми.
1
С оглед становището на страните, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.
Прокурорът: Уважаеми апелативни съдии, моля да потвърдите, като обосновано законосъобразно и мотивирано, определението на първоинстанционния съд.
Всички възражения, които е навела защитата пред първата инстанция, са подробно обсъдени, като част от тях се релевират и в жалбата до Вас.
На първо място, защитата обръща внимание, че към настоящия процесуален момент обоснованото подозрение, че именно обвиняемият А. е автор на вмененото му престъпление, е силно разколебано. Не бих могъл да се съглася с тезата на защитата, макар и изключително акуратно и подробно да е извършен анализ на събраните до момента доказателства, в това число разпитите на пострадалото лице, на неговата съпруга, заключението по видеотехническата и лицево-идентификационната експертизата, ДНК експертизата и СМЕ.
Намирам, че разпитите и на пострадалия, и на неговата съпруга са последователни, пълни и достоверни. Техните твърдения не са голословни и се припокриват от кадрите, които са по видеотехническата експертиза.
Първото, кога и при какви обстоятелства са нанесени двата удара с нож в областта на тила на пострадалия; пострадалият съобщава, че е нападнат в гръб - становището на неговата съпруга е същото. На видеотехническата експертиза от кадрите се вижда, че след първия удар пострадалият се обръща и възприема наличието на нож в ръката на обвиняемия, нанасянето на втори удар. В този момент в помещението е неговата съпруга, която също възприема втория удар. И двамата възприемат падането на ножа под масата, както и навеждането и вземането му от обвиняемото лице на ножа. Да, вярно е, че кадрите не дават възможност до такава степен, че да се индивидуализира конкретният предмет - нож, който обвиняемият вдига от земята. Тук следва да се отчетат и заключението на ДНК експертизата, отново съчетани с показанията на пострадалия и на неговата съпруга, че ножът, който е вдигнал от земята, е прибран в джоба на анцуга. Заключението на ДНК експертизата е категорично, че по анцуга има наличие на кръв, съответно ДНК от пострадалото лице. Да, безспорно и към настоящия момент ножът не е открит и не е приобщен към материалите по делото. Но това няма да е първото дело, гледано, евентуално, при такъв обем от доказателства.
Изключително акуратен е бил първостепенният съд и по отношение и по това може ли обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление. Неминуемо е, че за него е настъпила реабилитация, но лошите характеристични данни са налице, като две от деянията, за които е бил осъждан и, пак подчертавам, вече реабилитиран, са такива - опит за убийство и телесна повреда. Това е дало възможност на първоинстанционния съд да изведе извода, че е налице не хипотетична възможност за извършване на 2 престъпления, а именно реална такава. И оттам той е достигнал до извода, че към настоящия процесуален момент най-адекватната мярка за неотклонение на обвиняемия А. е задържане под стража.
Намирам, че определението е обосновано и законосъобразно и моля за съдебен акт в този смисъл. Благодаря!
Адв. В.: Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите жалбата срещу определението на Окръжен съд Пазарджик.
Ще започна с благодарност към почитаемия прокурор, затова защото за разлика от много негови колеги, които обичайно в тези производства, а и в производствата по същество се ограничават предимно в декларативни твърдения, той навлезе в анализ на доказателствата, което ми дава възможността конкретно да опонирам на всяко едно негово съображение, което той обоснова с доказателствата по делото, разбира се споделяйки тезата на първоинстанционния съд.
Категоричен съм в позицията си и вярвам, че ако сте се запознали в достатъчно пълна степен с доказателствата по делото, вие ще споделите тази позиция, че доказателствата, които вече са налични на този етап на производството, не само, че не потвърждават обосноваността на изводите на първостепенния степен, но в значителна степен, и то бих казал в решаваща степен, би следвало да ги опровергаят. Какво имам предвид?
Основните фактологични и правни изводи съдът е изградил върху три групи доказателства. Първото е върху анализ на свидетелските показания.
Второто е върху анализ на СМЕ и третото – следите от кръв по дреха на подзащитния ми, за които ДНК експертизата установява, че е кръв на пострадалия. Тук ще отворя една скоба. За разлика от процедурата по чл. 64 от НПК, когато разследването е било в начален етап и когато да приемам правилно и първата и въззивната инстанция са отдали приоритет на обществения интерес и са отчели необходимостта от събиране в бъдеще на допълнителни доказателства, които да потвърдят или да разколебаят обвинителната позиция, към настоящия момент делото е на етап, в който разследващият орган вече е изготвил своето окончателно становище и се е ангажирал с твърдението, че абсолютно всичко, което е могло да се събере в хода на ДП и което му е указано да събере от наблюдаващия прокурор, вече е сторено по делото и той изпраща същото на прокуратурата за решаване на делото по същество на фазата на ДП, т.е. и наблюдаващият прокурор, и разследващият орган са на позицията, че каквото е могло да се събере по делото, вече е събрано в подкрепа на обвинителната позиция. Нека видим какво е събрано, почитаеми апелативни съдии.
Съставът на Пазарджишкия окръжен съд казва, че всички свидетелски показания подкрепят обвинението. Ако се запознаете с тях, ще видите, че това далеч не е така. Обвинението се подкрепя единствено и само от двама свидетели – от показанията на самия пострадал и на неговата съпруга.
3
Абсолютно всички останали свидетели, в голяма част очевидци, категорично не потвърждават твърденията на пострадалото лице и на неговата съпруга.
Тук всичко се върти, доколкото сме в хипотеза на повдигнато обвинение за опит за убийство, около въпроса държал ли е в ръката си подзащитният ми нож при двата нанесени удара върху главата на пострадалия, съответно нараняванията причинени ли са от нож и съответно има ли свидетели, които установяват това обстоятелство. Пак казвам, това го твърди пострадалият – че имал в ръката си нож. Твърди го и неговата съпруга. Какво казват всички останали? Имам предвид свидетелите очевидци. Тук се надявам съдът да отдаде приоритет най-вече на показанията на двамата свидетели С. – съпруг и съпруга, които са от кръга лица, за които категорично може да се приеме, че в достатъчна степен са отдалечени и от двете групи свидетели по делото, за които може спокойно да се приеме, че са незаинтересовани от крайния изход на производството. Тези свидетели, както всички останали очевидци, твърдят, че съпругата на пострадалия започва да вика „С какво го удари?“ Извинете, това не са думи на човек, който е видял с какво е нанесен удара. След като тя вика „Ти с какво го удари?“ и след това започва да вика „Ама с нож ли го удари, къде е ножа?“ и т.н. Думите „С какво го удари?“ много ясно показват, че тя не е видяла с какво средство са нанесени ударите. Както и господин прокурорът спомена, на видеозаписа при първия удар нейно присъствие изобщо не се установява на мястото, където се развива инцидента, а тя е категорична в показанията си, че е била там и е видяла. Извинете, видеозаписът е достатъчен критерий, а той е анализиран с много подробна техническа експертиза, дали да се вярва докрай на свидетелката или да не се вярва, след като на видеозаписа е абсолютно ясно, че тя преди първия удар изобщо не присъства, а тя твърди, че е присъствала. Най-малко, това е обстоятелство, което следва да хвърли сянка върху тази 100- процентова убедителност, на която се опира Пазарджишкият окръжен съд и на която сега се опира почитаемият прокурор. А отделно думите „С какво го удари?“ показват много ясно, че тя не е видяла нож.
Няколко думи за пострадалите и моля да съобразите съдържанието на видеотехническата експертиза, много подробно анализирани, те са изведени в отделни кадри, максимално изчистени съобразно техническите възможности.
Какво се установява от тази видеотехническата експертиза? Оставям на страна, че съпругата я няма. Установява се, че пострадалото лице е обърнато с лице към група лица, с които очевидно се води разгорещен спор, а в този момент моят подзащитен е зад него. Експертизата установява, че в един момент с много сериозен замах подзащитният ми нанася удар с ръка, но на видеотехническата експертиза нож или друг предмет не се вижда при максимално изчистване на кадрите, нанася удар с ръка. При този удар пострадалият продължава да е обърнат с гръб към нападателя, който отзад го удря по главата и продължава да е в разпален спор с групата лица, които са пред него. Няколко секунди след това нанася втори удар, също отзад. След този удар, пострадалият продължава да не се обръща към него и да е с лице с 4 групата лица, които са пред него. В следващ момент, едно от тези лица се отделя от тази група, прави крачка напред и му нанася боксов удар, бих казал кроше, което го хвърля в нокаут, падайки пострадалият назад на ресторантската маса, но в нито един момент той не се обръща с лице към човека, който го е ударил в гръб по главата, т.е. към обвиняемият. И тук искам да обърна внимание, че правораздаването се осъществява, освен от образовани, от интелигентни и житейски информирани хора. Ако е вярна тезата на прокурора, че пострадалият е видял нож в ръката на човека, който го удря два пъти отзад по главата, извинете, ако си видял нож няма ли в момента, в който си го видял, цялото ти внимание да се насочи към човека с ножа, защото представлява непосредствена опасност (ако наистина държи в ръката си нож) за твоя живот поведението, което се установява от видеотехническата експертиза показва, че пострадалият си гледа към групата лица, младежи, мъже, жени, с които се кара, оживено ръкомаха и т.н. и на тези удари на практика не им обръща внимание. Това е едната страна на нещата.
Втората страна, ако говорим за опит за убийство с нож, вие знаете, че е умишлено деяние. Тук не говорим за това, че ситуацията не може да формира мотив за отнемане на човешки живот, но ако разсъждаваме в рамките, които разсъждава първата инстанция, и се подкрепят от почитаемия прокурор. Ако влезете в хипотезата, че има намерение да го убива, извинете, ама какво му пречи да го стори? В момента, в който нанася първи удар пострадалият е с гръб, той е беззащитен към човека, който го напада отзад. Открито е цялото му тяло отзад, целият гръб, врата. Ако иска да го убива с нож в ръката, ще го удари с нож в сърцето, ще го удари във врата, отстрани на тялото, отпред на тялото. Едва ли, ако иска да го убива с нож, ще нанесе удара в теменната част, където ноторно известно е, че ножът не би могъл със сериозна лекота да проникне и да реализира резултата, който се цели. Защото ако извършва опит за убийство, цели смъртта на жертвата. Нанася се първият удар, пострадалият остава на крака. Този удар не му се отразява, той със същата активност си ръкомаха и спори с хората пред него. Нанася се втори удар, също в главата.