Решение № 1983 от 03.09.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1983 гр. Бургас, 03.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ при участието на секретаря АНАСТАСИЯ ЯНЧ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ Гражданско дело № 20252120101480 по описа за 2025 година

Производството е образувано на искова молба от “EОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК:

****, със седалище и адрес на управление гр. С. ******, чрез юрк. М. С. М. и адв. П. В. В. – САК, против З. Т. П., ЕГН **********, с адрес гр. Б.******, ап.среден, с която се моли съда да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца: сумата от 4500 лв. – частично претендирана главница от цялата главница в размер на 11 961.91 лева по Договор за потребителски паричен кредит № **** от ****., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - ***. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 03.12.2024г. по ч.гр.д. № ****/2024г. на БРС.

Твърди се, че на ****. между “БНП Пърсънъл Файненс С.А., клон България” като заемодател и ответницата като заемател, е сключен Договор за потребителски кредит № ****, по силата на който й е отпусната в заем сумата от 15 000 лв. С подписване на договора, ответницата се е задължила да погасява задължението си по кредита на 70 месечни вноски, по 370, 19 лв. всяка, при първа първа погасителна вноска на 05.04.2018г. и последна погасителна вноска на 05.01.2024г., съгласно инкорпориран в договора погасителен план.

Твърди се, че след усвояване на кредита, ответницата не е плащала редовно месечните си вноски, като кредитът е окончателно падежирал на 05.01.2024г. и е останало непогасено задължение в размер на 13208, 49 лв., от които 11 961, 91 лв. – главница и 1246, 58 лв. – договорна лихва.

Сочи се, че с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.04.2022 г. вземанията на “БНП Париба Пъръсънъл Файненс С.А., клон България” срещу ответницата са прехвърлени на “ЕОС Матрикс” ЕООД. На адреса на ответницата било изпратено уведомление, изходящо от цедента, с което същият била надлежно уведомена за извършената цесия. Сочи се, че цесионерът бил надлежно упълномощен от цедента да извършва уведомявания по чл.99 от ЗЗД до всички длъжници, чиито задължения били цедирани по така сключения договор за цесия.

В срока по чл. 131 ГПК ответната страна не е депозирала отговор на исковата молба.

Същата не се явява в откритото съдебно заседание и не е направила искане делото да се разгледа в негово отсъствие. Ответникът е уведомен за последиците на чл.238 ГПК.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията на страните, намира следното:

1

Предявените установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД във вр. чл. 9 ЗПК и чл.86 ЗЗД, във вр. с чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК е процесуално допустим – предявен е в законовия едномесечен срок по чл.415, ал.4 ГПК, след дадени от съда указания по реда на чл.415, ал.1, т.2 ГПК.

Налице е идентичност на сумата, предмет на заповедното производство и тази предмет на настоящото производство.

Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение съгласно чл.239, ал.1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по чл.238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.

Процесуалният представител на ищцовото дружество, с нарочна молба депозирана преди провеждане на откритото съдебно заседание отправя искане за постановяване на неприсъствено решение. Ответникът е редовно призован за датата на първото съдебно заседание чрез неговия работодател, видно от призовка – л.46 от делото. Препис от исковата молба и приложенията също е връчен редовно на ответната страна на основание чл.46 от ГПК – чрез нейния работодател – л.44 от делото.

Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в чл.239, ал.1 ГПК, а именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл.131, ал.1 ГПК, уведомен е за последиците на чл.238 ГПК, не се е явил в първото съдебно заседание, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие. Едновременно с това, от представените към исковата молба писмени доказателства – договор за потребителски кредит от ****. подписан саморъчно от ответника, ведно с погасителен план към него, договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.04.2022г. и Приложение № 1 към него, уведомление за цесия и обратна разписка, се прави изводът за вероятна основателност на исковата претенция.

Съгласно чл. 239, ал.2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира. Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му, следва предявените искове да се уважат. Като законна последица от уважаването на исковете е присъждането на законна лихва върху главницата за периода от депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – ***., до окончателното изплащане на вземането.

По отношение на разноските:

При този изход на спора, право на разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК има ищцовата страна за заплатена държавна такса в размер на 90 лв. В полза на ищцовото дружество на основание чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от НЗПП следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. за исковото производство.

Следва да се присъдят и сторените в заповедното производство разноски за държавна такса – 100 лв. и за юрисконсултско възнаграждение – 50 лв., или общо 150 лв., като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че З. Т. П., ЕГН **********, с адрес гр. Б.******, ап.среден дължи на “EОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление гр. С. ******, сумата от 4500 лв. – частично претендирана главница от общо дължима главница в размер на 11 961.91 лева по Договор за потребителски паричен кредит № **** от ****., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - ***. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 03.12.2024г. по ч.гр.д. № ****/2024г. на БРС.

2

ОСЪЖДА З. Т. П., ЕГН **********, с адрес гр. Б.******, ап.среден да заплати на “EОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление гр. С. ******, сумата от 290 лв. – разноски пред първата инстанция за ДТ и юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от 150 лв. – разноски в заповедното производство, сторени по ч.гр.д. № **** по описа за 2024г. на БРС.

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред БОС в едномесечен срок от връчването му.

Препис от решението да се връчи на страните.

Препис от решението да се изпрати на заповедния съд, ведно с приложеното за послужване ч.гр.д. № **** по описа за 2024 г. на БРС.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3