Решение № 5144 от 26.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5144 гр. София, 26.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-6 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветелина Евг. Георгиева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Цветелина Евг. Георгиева Гражданско дело № 20251100110040 по описа за 2025 година

Обективно съединени искове на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. чл. 421 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Предявени о т от К. Б. Ц., ЕГН ********** от гр.София, ул. ******** против „УниКредит Булбанк“ АД – гр.София, ЕИК 831919536 . Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата общо от 98 173,07лв, равностойни на 50 195,09 евро, ведно със законната лихва, начиная от 06.09.2025г – датата на предявяване на исковете до окончателното изплащане, представляваща общият размер на наличните вземания на наследодателя на ищцата В.П. П., ЕГН **********, починал на 01.02.2025 г., по 4 банкови сметки при ответника, а именно:

BG********

BG********

BG********

BG********, както и сумата от 5872,77лв, равностойни на 3002,70 евро, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 02.04.2025 г., датата на отправената до ответника покана за доброволно изпълнение, до 05.09.2025г, вкл., датата, предхождаща датата на предявяване на исковете. Претендира съдебни разноски по списък.

Ответникът „УниКредит Булбанк“ АД – гр.София, ЕИК 831919536 оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли. Претендира съдебни разноски 1 по списък.

Третото лице помагач З. С. П., ЕГН ********** от гр. Априлци, ул.

********, на страната на ответника „УниКредит Булбанк“ АД – гр.София, с ЕИК 831919536 не оспорва заявените от ищцата права.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

С предявената на 06.09.2025г искова молба, ищцата твърди, че на 31.01.2020 г. В.П. П., ЕГН ********** съставил универсално саморъчно завещание в нейна полза, което оставил на съхранение при нотариус В.М., рег.

№ 053 по регистъра на Нотариалната камара и за което е образувано нотариално дело № 22/2020 година. Наследодателят й В. П. починал на 01.02.2025 г., завещанието било обявено по надлежния ред на 11.02.2025 г. със съставяне на протокол от същата дата. При справка в Регистъра на банковите сметки и сейфове на БНБ, към момента на смъртта на В.П. П., било установено, че той бил титуляр на следните открити при ответника сметки:

1. Депозитна сметка в евро с № BG********;

2. Депозитна сметка в евро с номер BG********;

3. Разплащателна сметка в лева с № BG******** и

4. Разплащателна сметка в лева с № BG********.

Тъй като ищцата полагала грижи за ответника, на нея й било добре известно, че П. оперира със сметки в ответната банка, където посетила личния банкер на П. - г-жа Х.С.. Там й бил отказан достъп до банкова информация, тъй като към момента не разполагала с удостоверение за наследници и завещанието не било вписано в Имотния регистър, макар изискването за вписване на завещание да имало правно значение само за вещните права върху недвижими вещи съгласно чл. 4, б.„к“ от Правилника за вписванията, не и за вземанията по банкови сметки. Ищцата представила документите пред ответника, но на 10.03.2025 г. била уведомена от г-жа С., че банката няма да предаде на ищцата сумите, притежавани от П., тъй като пред банката било представено удостоверение за наследници от З. П. П., в което последният фигурирал като наследник и това лице и ищцата трябвало да уредят „спора за наследството“.

Според ищцата спор липсва спор между нея и З. П., който не бил наследник със запазена част, съгл. чл. 28 от ЗН и по никакъв начин не бил обективирал възражение или действия, насочени срещу наследствените права на ищцата.

Поради поведението на ответника, на 02.04.2025 г. ищцата отправила нотариална покана за плащане с вх. № 0911-20-000005 от същата дата и с това поставила ответника в забава, като от тази дата претендира законна лихва върху вземанията. На 10.04.2025 г. ищцата получила формален отказ от ответната банка, поради депозираното пред нея на 28.02.2025 г. заявление от 2

З. П. П., като наследник на В.П. П. за предоставяне на него на същите парични средства.

На 13.06.2025 г. ищцата отправила до ответника нова покана за доброволно изпълнение, но такова не последвало, поради което тя, като единствен наследник на В.П. П., без някой да го оспорва, освен ответника, предявява настоящия осъдителен иск. Твърди, че тя се легитимира със завещание, надлежно съставено пред нотариус и надлежно обявено от него, без да има съмнение в неговата автентичност и без някой да е изразил подобно съмнение. Заявява, че спор за наследствената маса не се е породил и не може да се породи, тъй като наследник по закон, съребрена линия от четвърти ред, трета степен, нямал запазена част от наследството и легитимация за подобен спор. Поради това било безспорно, че тя била придобила цялото имущество на завещателя и т. нар. „спор за наследството“ бил фиктивен аргумент на ответника с единствена цел неправомерно да задържи авоарите на наследодателя й, като извлича полза за себе си при липса на правно основание и по този начин поведението му било недобросъвестно. Ищцата посочва, че наследодателят й имал вземания и в Обединена Българска Банка АД, която й изплатила сумите.

Във връзка с дадените от съда указания, ищцата подаде уточняваща молба, в която поддържа заявеното от нея, че е единствен наследник, че З. П.

П. няма качеството на наследник, независимо, че разполага с удостоверение за наследници, което ищцата не оспорва като официален документ. Въпреки представеното удостоверение за наследници, ищцата поддържа твърдението си, че З. П. П. не оспорвал правата й на наследник, а снабдяването от него с удостоверение за наследници било само предположение, че счита себе си за наследник, тъй като от него не били извършени действия по оспорване нейното качеството на наследник, защото можел да не знае за завещанието в нейна полза. Именно по тази причина ищцата възприема отказа на ответника да й изплати сумата за формален, защото ответникът бил длъжник на нейния наследодател П. по силата на договор за банков влог, от който в негова полза било възникнало вземане, арг. от чл. 421 от ТЗ. Договорите с банки били сключвани поначало с оглед на личността, арг. от Глава втора от Закона за мерките срещу изпирането на пари, който задължава банките да извършат комплексна проверка преди встъпване в делови правоотношения с всяко лице и по тази причина ищцата не можела и не била заместила наследодателя си П. в правоотношението с ответната банка, а и никоя от страните не твърдяла подобно заместване. Нещо повече, ответната банка не просто не приемала, че ищцата била заместила своя наследодател в правоотношението, а месеци наред, неправомерно отказвала информация за точния размер на вземането, въпреки че ищцата била негов титуляр. Поради това ищцата посочва, че вземанията й срещу ответника не били основани на договор, по който тя да е страна, нито били основани на извъндоговорно правоотношение неоснователно обогатяване или деликт, а произтичали от наследствено правоприемство. Изрично заявява, че това са въведените от нея твръдения по 3 делото, без да е длъжна да им даде правна квалификация и без да е обвързана от посочената в исковата молба такава по чл. 124, ал. от 1 от ГПК – осъдителен иск за парична сума.

С подадения по делото отговор ответникът е оспорил на първо място редовността на исковата молба, с която по силата на един предявен иск се искало възстановяване на правото на ищцата да получи вземане и/или осъждане за заплащане на претендирана сума, а това водело до противоречие между изложените обстоятелства и заявеният петитум.

Не оспорва, че първоначално не е предоставил достъп на ищцата до банковите сметки на починалото лице, но това било по причина, че ищцата не била представила удостоверение за наследници, а завещанието не било вписано в Имотен регистър. След това пред ответника постъпило искане за изплащане на същите суми, с титуляр починалото лице и от З. С. П., който се легитимирал като единствен наследник по закон, с представено пред ответника удостоверение за наследници.

Ответникът посочва, че представеното пред него от ищцата завещание е саморъчно, но същото е нищожно, тъй като изглеждало, че посочената в него два пъти дата 31.01.2020 г., особено цифрите „3“, изглеждали като допълнително добавени, след съставяне на завещанието и като написани в различни моменти и/или от различни лица. Това пораждало и съмнение дали датата и подписът са положени в един и същи момент, което ако не е изпълнено влече нищожност на завещанието.

Посочва, че валидността на завещанието е в тежест да бъде установена от лицето, което се ползва от него, без ответникът да разполага с възможността да установи цялата фактология по изготвянето му и предаване на нотариус. При условие, че ответникът изплати на ищцата претендираната от нея сума и по-късно завещанието бъде обявено за недействително, то тези суми отново ще се претендират от ответника. Поради това той блокирал наличните парични суми и поискал представяне пред него на споразумение или съдебно решение.

Оспорва също, че описаните завещателни разпореждания в завещанието не били ясни и еднозначни и будели съмнение, дали завещателят е искал да създаде универсално или частно завещание.

Оспорва също, че не била спазена процедурата по чл. 25, ал. 2 от ЗН завещанието се предавало лично от завещателя на нотариуса в затворен плик и се съставял протокол, който трябвало да съдържа: дата на предаването; данни на завещателя; изявлението му, че това е неговото саморъчно завещание; че е собственоръчно написано, подписано и поставено в плика; че пликът е предаден за съхранение. Протоколът се подписвал от завещателя и нотариуса и се вписвал в специален регистър, но ответникът установил, че завещанието не е било вписано в съответния регистър и пред ответника не били представени никакви документи от процедурата по предаване на 4 завещанието за съхранение при нотариус.

Въз основа на изложените обстоятелства оспорва да е изпаднал в забава, тъй като не държи процесната сума без основание и поради това не дължи обезщетение за забавено плащане за претендирания период.

Прави искане да бъде конституиран З. С. П. като трето лице помагач на негова страна, за да бъде обвързан от решението на съда.

След постъпване по делото на отговора, на 10.12.2025г от ищцата постъпи молба, в която заявява, че ответникът няма правен интерес и материалноправна легитимация да оспорва завещанието, тъй като няма качеството наследник на В.П. П., а оспорването на завещание е въпрос на строго лична преценка и не засяга задължението на ответника по основание и размер. Според ищцата настоящото производство няма за предмет валидността на завещанието, а изпълнение на парично задължение на ответната банка, поради което и с оглед субективните предели на съдебното решение, спорът за действителността на завещанието би следвало да се разреши в отделно производство по чл. 42 от ЗН с участието на всички необходими другари – наследниците, поради което не може да бъде въвеждан като преюдициален въпрос, чрез възражение от не-наследник. В този смисъл се позовава на решение на ВКС № 153 от 15.03.2010 г. по гр.д. № 4632/2008г, за което решение, съдът я уведоми, че счита за неотносимо към спора.

При така изразените позиции на страните по делото, с определение № 883/14.01.2026г съдът указа на ищцата, че посоченото от нея основание за предявяване на осъдителния си иск за парична сума против ответника е наличието на универсално завещание в нейна полза, следователно, на първо място тя дължи да докаже, че представеното завещание е действително и като такова поражда за нея права, т.е. въпросът за действителността на завещанието е част от предмета на делото и поради това и ответникът, от когото се иска изпънение на основание това завещание е длъжеин да прецени неговата редовност и автентичност, за да бъде изпълнението му на надлежен кредитор – ищцата. Със същото определение съдът изиска допълнителни уточнения от ищцата по твърдените по делото факти и в изпълнение, с молба вх.№ 4990/15.01.2026г, ищцата уточни, че претендираната от нея сума от 98173,07лв, равностойни на 50 195,09 евро е формирана като сбор от наличните суми по четирите банкови сметки при ответника, а именно: