Решение № 906 от 20.08.2018, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ ……………. гр. София, 20.08.2018 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД - Наказателно отделение, 10-ти въззивен състав, в публично съдебно заседание, проведено на шести юни две хиляди и осемнадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АТАНАС АТАНАСОВ

ЧЛЕНОВЕ : РУСИ АЛЕКСИЕВ, мл. с. АНДРЕЙ Г. при секретаря Елка Григорова и в присъствието на прокурора Анелия Неделчева, като разгледа докладваното от съдия Алексиев ВНОХД № 1869 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 17.02.2017 г. по НОХД №

11664/2010 г., Софийски районен съд – Наказателно отделение (СРС – НО), 22-ри състав, е признал подс. Х.И.А. за невинен по повдигнатото му обвинение в извършване на престъпления по чл. 159а, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, пр. 4, вр. чл.

20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и по чл. 155, ал. 5, т. 2, вр. ал. 1, пр. 1, вр. чл.

20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал. Със същата присъда е признал подс. А.М.И. за виновна в извършването на престъпления по чл. 155, ал. 5, т. 2 и т. 3, вр. ал. 1, пр. 1 от НК, по чл.

159а, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, по чл. 159а, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, пр. 2 от НК, по чл. 159а, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, пр. 4, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и по чл. 155, ал. 5, т. 2, вр. ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като същевременно я е оправдал за това, че е извършила престъплението по чл. 159а, ал. 2, т. 1, вр. ал.

1, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, в съучастие с Р.Р.Ю., като съизвършител, а престъпленията по чл. 159а, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, пр. 4, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и по чл. 155, ал. 5, т. 2, вр. ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК – в съучастие с Х.И.А., като съизвършител, както и относно фактическото обстоятелство в обвинението по чл. 155, ал. 5, т.

2, вр. ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК да е казала на А.Х.получените пари да дава на Х.И.А.. За всяко едно от престъпленията, за които е признал подс. А.И. за виновна, я е осъдил на наказание „лишаване от свобода”, за срок от три години, чието изпълнение, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, е отложил за срок от пет години, както и на наказание „глоба”, в размер на пет хиляди лева.

Наложил е на признатата за виновна подс. А.И., на основание чл. 23, ал. 1 от НК (неправилно посочено в диспозитива на присъдата като НПК), едно общо, най-тежко от така определените ѝ наказания, а именно наказанието „лишаване от свобода”, в размер на три години, чието изпълнение е отложил за срок от пет години, както и наказанието „глоба”, в размер на пет хиляди лева. Също така е осъдил, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подс. А.И. да заплати направените по делото разноски, от които 290 лева, сторени на досъдебното производство разноски – в полза на държавата, а 300 лева – разноски, направени в хода на съдебното производство – в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на СРС, както и, на основание чл. 190, ал. 2 от НПК, по пет лева са служебно издаване на всеки един брой изпълнителен лист, отново в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на СРС.

Недоволен от така постановената присъда е останал прокурор при Софийска районна прокуратура (СРП), който, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, е депозирал протест. В него се твърди, че присъдата е неправилна. Застъпва се становище, че от показанията на свидетелите Т. Т., С. Х.и още един, разпитан в съдебно заседание на 11.06.2015 г., обвинението срещу подс. Х.А. е доказано. Желае се отмяна на първоинстанционната присъда в частта ѝ, в която подс. Х.А. е оправдан и постановяването спрямо него на нова, осъдителна, за обвинението, което е повдигнато с внесения в СРС обвинителен акт.

С подадения въззивен протест не се правят искания за събиране на доказателства от въззивния съд.

Недоволен е останал и служебно назначеният защитник на подс. А.И. – адв. К.Г., САК, който също, в срока по чл.

319, ал. 1 от НПК, подава въззивна жалба с допълнение. Обобщено, в тях се твърди, че присъдата е неправилна и несправедлива. Сочи се, че от събраните доказателства не може да се направи категоричен извод за виновността на подс. И..

В подкрепа на това становище се ангажират показанията на свидетелите Д.И. и Е.К..

Изтъква се противоречие в мотивите на първоинстанционната присъда, досежно оправдаването на подс. Х.А. и осъждането на подс. А.И. въз основа на една и съща приета от съда фактическа обстановка. Желае се отмяна на присъдата на първия съд, в осъдителната ѝ част спрямо подс. А.И., и постановяване по отношение на същата на нова, оправдателна.

С подадената въззивна жалба не се правят искания за събиране на доказателства от въззивния съд.

В разпоредително заседание на

08.05.2018 г., въззивният съд, по реда на чл. 327 от НПК, след като се запозна с протеста, с въззивната жалба с допълнение и с приложените материА. към делото, намери, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимите лица. Намери, също така, че не се налага провеждането на въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното решаване на делото.

С оглед разпоредбата на чл. 329, ал.

2 от НПК и повдигнатото срещу всяко едно от подсъдимите лица обвинение за престъпление, което се явява тежко, по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, а именно наказуемо с наказание „лишаване от свобода” повече от пет години, въззивният съд намери присъствието им в съдебното заседание е задължително.

В откритото съдебно заседание, проведено на 06.06.2018 г., представителят на СГП поддържа протеста, по изложените в него съображения, като намира, че обвинението срещу подс. Х.А. се доказва от събраните по делото доказателства и в частност – от показанията на свидетелите Т., М.и Д.А.. Предлага присъдата на районния съд, в наказателнооправдателната ѝ част по отношение на подс. Х.А., да бъде отменена и да бъде постановена друга, осъдителна по отношение на този подсъдим, а в останалата ѝ част – да бъде потвърдена.

Назначеният служебен защитник на подсъдимата А.И. – адв. Г., САК, поддържа въззивната жалба, по съображенията, изложени в нея. Акцентира, че СРС се е произнесъл, без да отчете обстоятелството, че в съдебно заседание прокурорът не е поддържал обвинението. Намира подсъдимата за невинна по повдигнатите ѝ обвинения, като сочи, че осъдителната присъда почива само въз основа на показанията на св. С.Х., която няма впечатление за случилото се на 02.10.2007 г.с нейната сестра А.Х.. Отправя искане към съда да отмени присъдата на първоинстанционния съд и да постанови нова, оправдателна за подзащитната му.

Подсъдимата

И., редовно призована, се явява пред въззивния съд. В правото си на лична защита и последна дума желае да бъде оправдана.

Защитникът на подс. Х.И.А. – адв. С., САК, посочва, че подсъдимият не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение, като твърди, че не познава сестрите А.и С., не е имал намерение да ползва непълнолетната А.за развратни действия, не е приемал същата, заедно с подс. И., в негов апартамент и не ги е посрещал на ж. п. гарата в гр. София, за да ги настани в апартамента си. Заявява, че по делото няма доказателства подзащитният му да е склонявал непълнолетната А.към проституция и да е приемал А.и подс. И. в дома си, с цел А.да бъде използвА.за развратни действия. Желае потвърждаване на първоинстанционната присъда, в наказателнооправдателната ѝ част.

Подсъдимият

А., редовно призован, не се явява и не взема отношение по фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване и по постъпилите въззивни жалба и протест.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, атакувания първоинстанционен съдебен акт, изложените от страните доводи и възражения и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на присъдата на първия съд, по отношение на нейната законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира, че същата страда от съществени процесуални пороци, по смисъла на чл. 348, ал.

3, т. 1 от НПК, които не могат да бъдат отстранени от въззивната инстанция, но са отстраними при ново разглеждане на делото. Тези пороци се състоят в допуснати две самостоятелни, съществени нарушения на процесуалните правила в хода на досъдебното и съдебното производство по делото. Конкретно, това са, от една страна, приемане за разглеждане на обвинителен акт, който не отговаря на изискванията по чл. 246, ал. 1 от НПК, а от друга, в произнасяне от съда по непредявено обвинение, което е довело до ограничаване на процесуалните права на подс. А.М.И., в частност на правото ѝ на защита. Констатирането на горното обуславя отмяна на първоинстанционната присъда и връщане на делото на СРС, за ново разглеждане от друг състав.

Доколкото въззивният съд намира, че са допуснати неотстраними на въззивната инстанция процесуални нарушения от категорията на съществените, обуславящи отмяна на постановената първоинстанционна присъда и връщане на делото на СРС на това основание, то в настоящото решение е безпредметно излагане на фактическа обстановка и обсъждане на въпросите по съществото на делото.

С депозирания в СРС – НО обвинителен акт, срещу подс. Х.И.А. е подигнато обвинение за това, че:

1. На 02.10.2007 г., в гр. София, в съучастие с обв. А.М.И., като съизвършител, приел непълнолетната А.Я.Х., на 16 години (чрез осигуряване на квартира и я заплашил, че ще я остави на улицата, ако не проституира), с цел да бъде използвА.за развратни действия, независимо от съгласието ѝ, като деянието е извършено спрямо лице, ненавършило 18 години – престъпление по чл. 159а, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, пр. 4, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК ;

2. За времето от 02.10.2007 г. до неустановена дата на м. октомври 2007 г., в гр. София, в съучастие с обв. А.М.И., като съизвършител, склонява непълнолетната А.Я.Х., на 16 години, към проституция (като я отвежда на магистралата и ѝ казва за взема от клиентите за орален секс 10 лева и за стандартен секс 20 лева и получените пари да дава на него), като деянието е извършено спрямо лице, ненавършило 18 години – престъпление по чл. 155, ал. 5, т. 2, вр. ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

Срещу подс. А.М.И. е подигнато обвинение за това, че :

1. На 01.10.2007 г., в гр. Русе, на автогарата, склонява непълнолетната А.Я.Х., на 16 години, и малолетната С. Я.Х., на 13 години, към проституция, като предлага и на двете да правят секс на магистралата за Букурещ, като за орален секс да взимат по 10 лева и за стандартен секс 20 лева и получените пари да дава на нея, като деянието е извършено по отношение на две лице, ненавършили 18 години – престъпление по чл. 155, ал. 5, т. 2 и т.

3, вр. ал. 1, пр. 1 от НК ;

2. На 02.10.2007 г., в гр. Русе, на магистралата за Букурещ, в съучастие с Р.Р.Ю., като съизвършител, набирала двете сестри - малолетната С. Я.Х., на 13 години, и непълнолетната А.Я.Х., на 16 години (чрез директна договорка да извършват сексуални услуги срещу заплащане в гр. София) и транспортирала непълнолетната А.Я.Х.от гр. Русе до гр.

София, с нощния влак, с цел да бъдат използвани за развратни действия, независимо от съгласието им, като деянието е извършено спрямо лица, ненавършили 18 години – престъпление по чл. 159а, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

Така изложеното сочи, че внесеният в

СРС обвинителен акт изначално не е отговарял на изискванията за законосъобразност, съгласно разпоредбата на чл. 246, ал. 2 от НПК, тъй като е нА.це противоречиво обвинение, повдигнато по отношение на двете подсъдими лица.

По-конкретно, по отношение на подс. Х.А. е предявено обвинение за това да е извършил престъпленията по чл. 159а, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, пр. 4, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и по чл. 155, ал. 5, т. 2, вр. ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, от които се явява пострадала св. А.Х., в съучастие с подс.

А.И., като съизвършители, докато обвинение срещу подс. И. за извършване на престъпления с посочената правна квА.фикация, в съучастие с подс. А. не е повдигнато. Същевременно, по досъдебното производство не са нА.це данни материА. от същото, касаещи обвинения срещу подс. И. за престъпления по чл. 159а, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, пр. 4, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и по чл. 155, ал. 5, т. 2, вр. ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, от които се явява пострадала св. А.Х., извършени в съучастие с подс. А., да са били отделяни в друго наказателно производство или по отношение на тази подсъдима да е влязла в сила присъда, с която да е осъдена по такива обвинения.