Присъда № 13 от 30.01.2024, Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Присъда № 13/30.01.2024 г. по НОХД 4879/2023 г. по описа на РС-Бургас Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от БРП срещу Р. К. М. с ЕГН: **********, с който той е обвинен в това, че на 09.09.2022 г., в условията на опасен рецидив, в гр. Бургас, ул. „*“ № 103, от хранителен магазин, стопанисван от „*“ ООД, собственост на * от гр. Бургас отнел чужди движими вещи парична сума в размер на 400 /четиристотин лева/ лв., от владението на * от гр. Бургас управител на „*“ ООД, без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. “б“ от НК.

Пред съда, производството по делото протече по реда на Глава ХХVІІ от НПК, като при условията на чл. 371, т. 2 НПК подсъдимият М. призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.

В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода на производството доказателства, подкрепени от направените от подсъдимия самопризнания. Счита, че с оглед стойността на отнетото имущество, както и личността на подсъдимия, на същия, след редукцията по чл. 58а НК, следва да се опредЕ. наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 година, което да се изтърпи ефективно при първоначален „Строг“ режим. Счита, че разноските следва да се възложат в тежест на подсъдимия.

Служебният защитник на подсъдимия - адв. Е. Д. – БАК заявява, че напълно се присъединява към становището на прокуратурата, относно извършеното престъпление и авторството му в лицето на подсъдимия, както и относно предложения размер на подходящото наказание.

Подсъдимият Р. М. заявява, че се присъединява към казаното от защитника му, а в предоставената от съда възможност за последна дума заявява, че няма какво да добави.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Р. К. М. с ЕГН: ************************************** До датата на инкриминираното деяние М. е бил осъждан с общо 5 влезли в сила съдебни акта, а след извършване на настоящето деяние и преди произнасяне на присъдата, спрямо него са влезли в сила още 4 съдебни акта.

С Определение по НЧД № 2728/2021 г., по описа на PC Бургас, влязло в сила на 28.07.2021 г., на подсъдимият е било наложено едно общо най-тежко осъждане по НОХД № 1604/2019 г. на РС-Бургас, НОХД № 2968/2019 г. по описа на РС-Бургас и НОХД № 1594/2021 г. на РС-Бургас в размер на 2 години „Лишаване от свобода“, което да се изтърпи при първоначален „строг“ режим.

Освен това по НОХД № 16005/2017 г. на СРС, в сила от 24.01.2018 г. на подсъдимия е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, чието изпълнение е било отложено с изпитателен срок от 3 години. В последствие на 27.06.2019 г. отложеното наказание е било преведено в изпълнение изцяло (с Присъдата по НОХД № 1604/2019 г. на РС-Бургас).

1

През септември 2022 г. подс. Р. М. живеел в гр. Б*********. Той не работел, като се прехранвал чрез извършване на кражби на територията на общ. Бургас.

На 09.09.2022 г., вечерта подс. Р. М. се разхождал в гр. Бургас, по улица „*“. Бил облечен с тъмна тениска с къс ръкав с надпис „Adidas”, тъмни къси панталони, а на главата си носел тъмна ш* с периферия. Същият бил употребил алкохол. Подс. М. наближил хранителен магазин „*“, от който често пазарувал. Решил да влезе в магазина и да опита да открадне стоки или пари. При навлизане в магазина подсъдимият забелязал, че зад касата няма никой. Огледал се и видяла, че служителят на магазина - св. * подрежда рафтовете в магазина. Подс. М. бързо преминал зад бюрото, където се намирала касата, отворил я и взел няколко банкноти с номинал 5, 10 и 20 лв. Прибрал банкнотите в джоба на панталона си. В този момент св. * се приближила към бюрото, зад което била касата. Попитала подс. М. желае ли нещо, а той й отговорил, че разглежда цигарите. Подс. М. си закупил цигари от магазина. В този момент св. А. не забелязала, че от касата липсва парична сума. След това подс. М. бързо напуснал магазина. Когато се отдалечил достатъчно, М. преброил парите и установил, че е взел от касата на магазина сумата от 400 лв. С част от отнетите пари обвиняемият си закупил храна и козметика, а с останалата част посетил игралните зали в града.

На следващия ден, управителят на магазина преброил касовите наличности и установил липсата на сумата от 400 лв. Уведомил св. * и колежката й св. *. Прегледали записите от камерите за видеонаблюдение, монтирани в магазина, при което установили извършването на кражбата. Извършителят им бил визуално познат, тъй като той често пазарувал в магазина.

За извършената кражба било образувано досъдебно производство, в хода на което били извършени необходимите действия, чрез които самоличността на извършителят била установена.

М. бил привлечен в качеството на обвиняем, като в последвалия разпит заявил, че се признава за виновен.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от направеното от подсъдимия М. самопризнание, което се подкрепя от събраните в производството доказателства, а именно:

От гласните доказателства: обяснения на подсъдимия Р. М. (л. 172-173 от ДП) и от показанията на свидетелите (л. 23 от ДП); * (л. 24 и л. 27 от ДП); * (л. 25 и л. 26 от ДП); * (л.

123 и л. 128 от ДП) и * (л. 161 от ДП).

От писмените доказателствени средства: протокол за разпознаване на лице и фотоалбум към него (л. 31-34 от ДП); протокол за разпознаване на лице и фотоалбум към него (л. 35-39 от ДП) и протокол за оглед на веществени доказателства и фотоалбум към него (л. 39-41 от ДП).

От писмените доказателства: справка за съдимост (л. 18-21 от съдебното производство); протоколи за доброволно предаване (л. 10, л. 42 и л. 129 от ДП); приемопредавателен протокол (л. 43 от ДП); отчет (л. 59 от ДП); разписка (л. 108 от ДП) и трудови договори и длъжностни характеристики (л. 130 – 133 от ДП).

2

От експертизите: съдебно техническа експертиза (л. 44-50 от ДП).

Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на основание чл. 373, ал. 3 НПК, като не констатира противоречия, несъответствия и непоследователност.

Самопризнанията на подсъдимия М. се подкрепят от гореизброените доказателствени източници, събрани в хода на производството, с оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството му в лицето на привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на доказателствата. В случая доколкото всички доказателствени материали са еднопосочни и непротиворечиви, такъв доказателствен анализ е и безпредметен.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 196 ал.

1, т. 1, чл. 194, ал. 1 , вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” НК.

На първо място от обективна страна подсъдимият е осъществил изпълнителното деяния на кражбата, посредством активни действия, като е взел чуждите вещи от мястото където са били поставени (касата) и се е отдалечил. По този начин М. е прекъснал фактическата власт на собственика и владелец на вещите, като същевременно е установил своя трайна фактическа власт върху тях. Няма спор, че всички описани по-горе вещи (пари) са движими вещи по смисъла на чл. 110, ал. 2 ЗС, както и че към датата на инкриминираното деяние те са били „чужди” за подсъдимия, доколкото той не е носител на правото на собственост върху тях.

На следващо място настоящият състав намира, че владелецът и собственикът на вещите не е давал съгласие на подсъдимия М. да взима вещите му или да се разпорежда с тях. Това е така, доколкото съгласието на правоимащото лице следва да е дадено ясно и недвусмислено, без да остава каквото и да е съмнение в неговата воля. В случая поставянето на вещите в касата на магазина, също категорично изключва наличие на дадено съгласие.

Конкретното деяние не носи признаците на „м*ажност” по смисъла на чл. 93, т. 9 НК, тъй като не разкрива липса или незначителност на вредните си последици. Въпросният извод на съда се извежда най-вече от стойността на отнените вещи и личната обществена опасност на извършителя.

Извършената от подсъдимия кражба следва да се квалифицира, като извършена в условията на „опасен рецидив” по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б” от НК. Това е така, доколкото към датата на довършване на престъплението – 09.09.2022 г. М. като пълнолетен е бил осъждан повече от два пъти на „Лишаване от свобода“ за умишлени престъпления, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е било отложено по реда на чл. 66 НК, както и е извършил престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 НК, видно то цитираните по-горе осъждания. Тук следва да се има предвид, че практиката на ВКС е категорична, че когато лицето е осъдено с няколко съдебни акта за престъпления, които се намират в условията на съвкупност помежду си, то се касае за 3 едно единствено осъждане по смисъла на чл. 29, ал. 1 НК без значение от броя на отделните присъди, включени в съвкупността (Решение № 3/08.03.2017 по н.д. № 1291/2016 г. на I н.о. на ВКС), поради което и присъдите по НОХД № 1604/2019 г. на РС-Бургас, НОХД № 2968/2019 г. по описа на РС-Бургас и НОХД № 1594/2021 г. на РС-Бургас, се третират от настоящия състав като само едно „осъждане“ по смисъла на чл. 29, ал. 1 НК.

Към 09.09.2022 г. не са били изтекли пет години от изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ по цитираните осъждания, поради което и на основание чл. 30, ал. 1 НК приложение следва да намерят именно правилата за опасния рецидив.

От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия при форма на вината "пряк умисъл" по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, тъй като М . е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им, което е обективирано в неговото поведението съзнавал е, че отнетите вещи са чужда собственост, че с действията си прекъсва фактическата власт на досегашния владелец и установява своя трайна такава, както и че липсва съгласие на правоимащото лице за това. От волева страна подсъдимият е искал настъпването на общественоопасните последици изразяващо се в прекъсване на чуждата фактическа власт върху вещите и установяването на своя фактическа власт върху тях. Наред с това подсъдимият М. е действал и с намерени противозаконно да присвои вещите – т.е. да се разпореди фактически или юридически с тях, като със свои, което се доказва от последващите му действия по използване на парите за задоволяване на лични нужди. На последно място умисълът на подсъдимия включва и съзнаване на това, че извършва деянието след като е осъждан с гореописаните присъди.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението, в което подсъдимия беше признат за виновен, законът предвижда наказание „Лишаване от свобода” за срок от 2 до 10 години, като съдът може да постанови и конфискация до една втора от имуществото на виновния.

Настоящият състав счита, че за постигане цЕ.те на наказанието, като отчете и имущественото положение на подсъдимия (видно от изявленията му пред разследващите - той не притежава никакво имущество и поради това ползва служебна защита), и на основание чл. 57, ал. 1 НК, счита че на подсъдимия следва да се наложи наказание „Лишаване от свобода“, без налагане на конфискация.