Решение № 38 от 19.01.2023, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Стара Загора, 19.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Свилен Жеков при участието на секретаря Маргарита Огн. Николова като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело № 20225530100923 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Предявените са обективно съединени установителни искове с правна квалификация 1/ по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД за сумата от 3362,03 лв., представляваща неплатена главница по договор за потребителски паричен кредит № CREX*******/****2019 г., 2/ по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 430, ал.

2 ТЗ вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД за сумата от 801,06 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 20.12.2019 г. – 20.06.2021 г. и 3/ по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД за сумата от 507,91 лв. представляваща обезщетение за забава за периода 21.12.2019 г. – 11.10.2021 г. /с изключение на периода 13.03.2020 г. – 13.07.2020 г./ установяване съществуването на вземания на ищеца „Фронтекс Интернешънъл“ АДД спрямо Г. З. И., по договор за потребителски паричен кредит № CREX-*******/****2019 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № ******** г. по ч.гр.д. ***/2021 г. на 1

Старозагорски районен съд, ведно със законната лихва от 13.10.2021 г. до окончателното плащане.

Ищецът „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД твърди, че на ****2019 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ и Г. З. И., бил сключен Договор за потребителски паричен кредит с № CREX-*******.

Съгласно чл. 1 от Условията по договора кредитодателят - ответник изрично се съгласил предоставената му в кредит сума да бъде изплатена пряко на упълномощения Търговски партньор, като направеното плащане съставлявало изпълнение на задължението на кредитодателя да предостави на кредитополучателя кредита, предмет на процесния договор. Договорът за кредит бил сключен при фиксиран лихвен процент по смисъла на § 1, т. 5 ЗПК, в размер на 26,81 %. Кредитодателят БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ изпълнил всички свои задължения по Договора за кредит. От своя страна кредитополучателят се задължил да върне предоставения кредит /главница/, ведно с дължимите лихви на 22 броя месечни погасителни вноски, чиито размер и срок били посочени в погасителен план, намираш, се на първата страница от договора за кредит.

Ответникът, не изпълнил своите задължения по договора за кредит, като падежът на първата неплатена вноска настъпил на 20.12.2019 г. Считано от следващия ден длъжникът бил в забава и дължал обезщетение за забава.

Крайният срок за изпълнение на договора за кредит настъпил на 20.06.2021 г.

На ****** г. между кредитодателя „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, ЕИК 204915054 в качеството му на цедент и ищеца в качеството му на цесионер бил сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, съгласно който цедента прехвърля на цесионера на всеки три месеца за срока на договора портфолио от вземания, индивидуализирани в Приложение № 1а. На ********* г. било подписано Приложение № 1а, в което подробно са индивидуализирани и описани цедираните със същото вземания. С оглед задължението си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, цедентът „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, упълномощил ищеца да уведоми Г. З. И., за прехвърлянето на вземанията спрямо нея. Ищецът изпратил чрез „Български пощи“ ЕАД препоръчана пратка, съдържаща уведомление за цесия до посочения адрес в договора за кредит. Същият бил посетен от пощенски служител, който успял да открие Г.

З. И. и да й връчи пратката лично на 09.07.2020 г.

2

Поради неизпълнение от страна на кредитополучателя на договорните му задължения ищецът, предявил претенцията си по съдебен ред и подал заявление по чл. 410 ГПК. По образуваното ч. гр. д. № ***/2021 г. по описа на Старозагорски районен съд, имало издадена заповед за изпълнение, която била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Поради тази причина съдът е указал на ищеца да предяви иск, с който да установи вземането си.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми, обективирани в заповед за изпълнение, издадена по ч. гр. д. № ***/2021 г. по описа на Старозагорски районен съд, а именно: 1/ 3362,03 лева - главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, 2/ 801,06 лева договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 20.12.2019 г. до 20.06.2021 г., 3/ 507,91 лева - лихва за забава, начислена за периода от 21.12.2019 г. до 11.10.2021 г., с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г. включително.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от адв. А. К., назначена за особен представител на ответницата, в който заема становище за неоснователност на иска.

На първо място, сочи, че процесният договор за потребителски кредит бил недействителен на основание чл. 22, ал. 1 във вр. с чл. 10, ал. 1 ЗПК, който гласял, че договорът за потребителски кредит се сключвал в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Видно от процесния договор шрифтът на същия бил 11. В допълнение не било спазено изискването на чл.11, ал.1, т. 3 в договора да бъдат посочени постоянният и настоящия адрес на потребителя. По - нататък, с исковата молба се претендирало вземане, произтичащо от сключен договор за потребителски кредит, като било посочено, че размерът на кредита възлиза на 3780 лв. Уговорения ГПР бил 30,37 %, а лихвеният процент бил в размер на 26,81 %. В настоящия случай не били спазени императивните изисквания на чл. 11 от Закона за потребителския кредит, касаещ задължителните 3 реквизити на договорите за потребителски кредит. Нарушени били разпоредбите на т. 7, т. 8 и т. 9 от чл. 11 изискващи в договора да бъде посочен общия размер на кредита и условията за усвояването му, стоката или услугата и нейната цена в брой и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, поради което договорът се явявал недействителен и на основание чл. 22, ал. 1 вр. с чл. 11, ал. 1, т. 7-12 ЗПК.

Видно от представения договор и стандартния европейски формуляр за представяне на информация за потребителските кредити незаконосъобразно в цената на стоката /в конкретния случай спален комплект/ била включена стойността на застраховката „Закрила на плащанията Плюс“ в общ размер на 565,84 лв. /22 х 25,72 лв. месечно/, вместо същата да бъде отнесена към Годишния процент разходи съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК. По този начин потребителят бил въведен неправомерно в заблуждение относно действителните условия по договора, като същевременно в договора не бил посочен реалният размер на ГПР и на главницата и не била спазена методиката на формиране на годишния процент на разходите. Също така по този начин незаконосъобразно застрахователната премия, дължима от потребителя се включвала като основа, върху която се начислявала възнаградителна и мораторна лихва. Освен това подобно нарушение водело и до обективно противоречие освен с императивни норми на закона, така и с добрите нрави, тъй като води до заблуждение относно преценката за размера на ГПР и тяхното съответствие със забраната на чл.19, ал. 4 от ЗПК, предвид факта, че соченият в договор размер от 30,37 % бил незаконосъобразно определен, тъй като били изключени задължителни елементи, които следвало да се вземат предвид при определянето размера на ГПР, а именно всички преки и косвени разходи по кредита за потребителя, каквито в случая са разходите за застрахователна премия по сключената застраховка „Закрила на плащанията Плюс“. В подкрепа на това бил и фактът, че конкретната застраховка била сключена именно от кредитодателя в качеството му на застрахователен посредник.

Според дефиницията по чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗПК изрично 4 предвиждала, че не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане, включително лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит. В случая процесният договор за потребителски кредит не съдържал точна и ясна информация за размера, основанието и начина на изчисляване на допълнителните разходи, включени в ГПР, в съответствие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 14 ЗПК.

Цитираната разпоредба предвиждала, че договорът за потребителски кредит следвало да съдържа и посочване на всички разходи, произтичащи от договора и условията, при които те могат да бъдат променяни. В настоящия случай при калкулиране на месечната вноска по кредита били калкулирани лихва, главница и застрахователна премия, върху която се начислява лихва, поради което клаузите в договора за възнаградителна лихва и годишен процент на разходите били нищожни, тъй като същите противоречали на закона, добрите нрави. Според разпоредбата на чл. 19 ЗПК във вр. с §1, т. 1 от ДР на ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита /какъвто бил настоящия случай, предвид инкорпорираното задължение за сключване на застрахователен договор/.

На следващо място, неоснователна била исковата претенция за мораторна лихва забава за периода 21.12.2019 г. - 20.06.2021 г., тъй като периодите за които се претендират лихвата за забава и договорната възнаградителна лихва съвпадали. По отношение на кумулирането на възнаградителна лихва и лихва за забава за един и същ период следвало да се посочи, че възнаградителните лихви съставляват цена на финансовата услуга, начислявана според срока на предоставеното ползване. Възнаградителните лихви се дължали като следствие от разсроченото изпълнение на задължението за връщане на заетата главница. При кумулиране на обезщетителна и възнаградителна лихва за защита на един и същи интерес би 5 се стигнало до неоснователно обогатяване. Следователно - претенцията за дължима лихва за забава за периода 21.12.2019 г. - 20.06.2021 г. се явявала неоснователна. Освен това при анализ на процесния договор, било видно, че определената договорна лихва надминавала определения в решение №378/18.05.2006 г. 2 г.о. на ВКС размер. Така според касационната инстанция „Противно на добрите нрави е да се уговаря компенсаторна лихва /за забава/, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, и възнаградителна лихва по обезпечен заем, надвишаваща двукратния размер на законната лихва.“, което прави договорката нищожна поради противоречие на добрите нрави.

Моли за отхвърляне на исковете, евентуално да бъде присъдена чистата стойност на потребителския кредит и да бъде отхвърлена претенцията за мораторна лихва за периода от 21.12.2019г. до 20.06.2021г.

В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се явява, а се представлява. С депозирано становище моли съда да уважи предявените искове и да му присъди направените разноски.