Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260092 от 07.02.2022, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 2239/2020
Вид
Решение № 260092
Подписан
07.02.2022
В сила
11.05.2022
Състав
ЕЛЕНА ТОДОРОВА РАДЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.50, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.240 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.240, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.240, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92 · Закон за задълженията и договорите

Р Е

Ш Е

Н И Е

Гр.София,

…. февруари 2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд,

ТО, 6-6 състав, в публичното заседание на двадесет и трети ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

СЪДИЯ: ЕЛЕНА РАДЕВА с участието на съдебен секретар Илияна Коцева, след като изслуша докладваното от съдията Радева т.д.№2239 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.422 вр. с чл.415, вр. с чл.124 ГПК и чл.240 ЗЗД, вр. с 92 ЗЗД.

В исковата си молба ищецът „С.2.“ ЕООД, ЕИК ******, твърди, че със заповед за изпълнение на парично задължение по документ от посочените в разпоредбата на чл.417 ГПК, 145 -ти състав на СРС, по ч.гр.д.№7925/2020 г., е разпоредил длъжникът „С.“ ЕООД, ЕИК ******и солидарният длъжник Т.Й.С., ЕГН **********, да заплатят на кредитора и настоящ ищец сумата от 136 908,10лева главница по договор за заем, обективиран в нот. акт за учредяване на договорна ипотека от 06.12.2018г., ведно със законната лихва, считано от 13.02.2020г. до окончателното плащане на вземането; сумата от 15 059,89лева, представляваща договорна лихва по договор за заем и сумата от 3 764,97лева, представляваща неустойка за забава по същия заемен договор, както и разноски по делото общо в размер на 9 614,66лева.

Ищецът твърди, че ответникът- юридическо лице е направил възражение по чл.414 ГПК, поради което заповедният съд е указал на заявителя необходимост от предявяване на положителните установителни искове, което страната е сторила, чрез депозиране на настоящата искова молба.

Ищецът твърди, че ответникът „С.“ ЕООД, ЕИК ******, оспорва вземането, но не представя доказателства за изпълнение на задължението, поради което следва да се приеме, че възражението има за цел да забави процеса, а това значително увеличава разходите на ищеца по делото.

Ищецът твърди, че на 06.12.2018 г. между него, в качество на заемодател и ответникът „С.“ ЕООД, ЕИК ******, в качество на заемател, е сключен договор за заем в размер на сумата от 136 908,10 лева за срок от 12 месеца, при дължима годишна лихва в размер на тримесечен EURIBOR, плюс надбавка от 10%, но не по-малко от 11%. Уговореният краен срок за връщане на заема е 06.12.2019 година. За обезпечение на вземането на заемодателя е учредена от заемателя ипотека върху недвижим имот, което обезпечение е обективирано в нот. акт за учредяване на договорна ипотека №192, том шести, рег.№ 7153, дело №822/2009г. на нотариус А.Л., рег.№386 на НК.

Другото обезпечение е чрез имуществената отговорност на солидарния длъжник.

Съгласно договора за заем, в случай на неизпълнение на задължението за редовно и коректно плащане на вноските по договора за заем в договорения срок, заемателят дължи неустойка за забава в размер на 0,1% върху сумата, за която е налице забава в плащането, за всеки ден забава, но не повече от сумата, предвидена за тримесечна лихва. Ищецът твърди, че при неизпълнение на друго задължение страните са уговорили и друга неустойка – по 1/10 от размера на най-голямата погасителна вноска за всеки ден забава до изпълнение на задължението, но не повече от сумата, предвидена за тримесечна лихва.

Ищецът твърди, че е предоставил на заемателя два заема, като и двата са в просрочие, включително по процесния договор.

Налице е извънсъдебно споразумение с нотариална заверка на подписите, съобразно което са констатирали, че към датата на сключване на споразумението – 10.09.2019г. – дължимите суми, представляващи договорни лихви, посочени в споразумението не са върнати.

Моли съда, след като съобрази изложеното, да постанови решение, с което приеме, че към

10.09.2019г. размерът на главницата е сумата от 136 908, 10лева, дължимите договорни лихви са в размер на 15 059,89лева, дължимата мораторна неустойка е в размер на 3 764,97лева – съгласно споразумение. Претендира разноските по делото.

В срока за отговор ответникът „С.“ ЕООД, ЕИК ******, комуто книжата са връчени по реда на чл.50, ал.4 ГПК, не дава отговор и не взема становище по претенцията.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:

На 13.02.2020година ищецът „С.2.“ ЕООД, ЕИК ******, подава заявление по чл.417 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение от страна на „С.“ ЕООД, ЕИК ******, за сумата от 136 908,10лева, представляваща главница; договорна лихва за периода от 06.12.2018г. до 06.12.2019г. в размер на 15 059,89лева, неустойка за забава за периода от 06.12.2018г. до 06.12.2019г. в размер на 3 764,97лева, ведно със законната лихва и разноските по делото.

В заявлението е посочено, че като правопораждащ юридически факт на тези вземания е договор за заем от 06.12.2018г., сключен между страните по делото, обезпечен с договорна ипотека, обективирана в т.нотариален акт №192, том шести, рег.№7153, дело №82282018г. по описа на нотариус А.Л., рег.№386 на НК, както и лично обезпечение.

Уточнено е, че заемната сума от 136 908,10лева не е върната на уговорения падеж – 06.12.2019г., поради което уговорената договорна лихва в размер на 11% се дължи за целия период на договора за заем и възлиза на сумата от 15 059,89лева, а уговорената мораторна неустойка, предвидена като максимален размер не повече от сумата предвидена за тримесечна лихва е в размер на 3 764,97лева.

Към заявлението страната е представила цитирания нотариален акт – в заверен препис.

Във връзка с дадените от заповедния съд указания да уточни по какъв начин са формирани акцесорните вземания, с молба от 28.02.2020година заявителят внася уточнения по този въпрос.

На 21.04.2020година е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника „С.“ ЕООД, ЕИК ******, който е осъден да заплати солидарно с Т.Й.С., ЕГН **********, на заявителя „С.2.“ ЕООД, ЕИК ****** сумата от 136 908,10 лева, представляваща задължение по договор за заем от 06.12.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от

13.02.2020г. до окончателното и плащане, договорна лихва за периода от 06.12.2018г. до 06.12.2019г. в размер на 15 059,89лева, неустойка за забава за периода от 06.12.2018г. до 06.12.2019г. в размер на 3 764,97лева, както и разноските по делото в размер на 3 114,66лева държавна такса и 6 500лева адвокатско възнаграждение.

Заповедният съд е постановил незабавно изпълнение на тази заповед и издаване на изпълнителен лист.

На 09.09.2020година по делото постъпва възражение, подадено от длъжника „С.“ ЕООД, ЕИК ******, обективиращо оспорване на вземанията на заявителя.

Заповедният съд е изискал служебно информация от ЧСИ Г.Н.относно това кога е връчено изпълнителното основание на длъжника, ведно с поканата за доброволно изпълнение.

По делото е постъпило съобщение с вх.№23054304/29.09.2020г. от ЧСИ Г.Н., рег.№923 на КЧСИ, с което съдебният изпълнител (СИ) уведомява съда, че изпълнително дело №20209230400153 по неговия опис е образувано въз основа на молба, подадена от „С.2.“ ЕООД, ЕИК ******, с вх.№01389/28.05.2020г. Длъжник по това дело е „С.“ ЕООД, ЕИК ******и поканата за доброволно изпълнение (ПДИ) му е връчена по реда на чл.50, ал.4 ГПК, като уведомлението е залепено на 11.06.2020г. и в 1-месечен срок от неговото залепване, представител на длъжника не се е явил в кантората на ЧСИ да получи книжата.

Към писмото си ЧСИ е приложил молбата на взискателя за образуване на изпълнително дело; ПДИ от 10.06.2020г., от чиято разписка се установява, че на 11.06.2020г. адресът на дружеството е посетен и на входната врата е залепено уведомление, поради това, че на адреса не е открит управител или служител, който да получи книжата.

Въз основа на това заповедният съд, приема, че подаденото възражение по чл.414 ГПК е в срок и указва на заявителя, с разпореждане от 22.10.2020г., необходимостта от предявяване на положителен установителен иск касателно съдебно заявените вземания, за които се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение.

Указанията са връчени на настоящия ищец на 10.11.2020година и на 18.11.2020г. заявителят представя на заповедния съд доказателства, че е предявил претенциите в указания му преклузивен срок.

За установяване на своите вземания, за които ищецът се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№7925/2020г. по описа на СРС, ищецът е представил на исковия съд договор за заем № К – 18 – 12051/06.12.2018г., сключен между него и ответника „С.“ ЕООД, ЕИК ******, в качество на заемател и с Т.Й.С. и В.Д.С., в качество на солидарен длъжник. По силата на постигнатото съгласие ищецът „С.2.“ ЕООД, ЕИК ******, е поел задължение да предостави на заемателя заемна сума в размер на 136 908,10лв, представляваща левова равностойност на 70 000 евро, съгласно фиксинга на БНБ към датата на сключване на договора. Заемателят е поел задължение да върне заетата сума, заедно с начислените лихви и такси, съобразно условията на договора и Общите условия (ОУ) на заемателя.

Страните са се съгласили, че срокът за усвояване на заемната сума е 6 седмици от датата на сключване на договора, след учредяване на уговореното обезпечение и предпоставките, посочени в чл.3 от договора.

Съгласили са се, че заемната сума се превежда от заемодателя на заемателя в евро или лева, в равностойността им, определена по курса на БНБ, по съответната сметка на заемателя, посочена в договора.

Срокът за връщане на заеманата сума е до 12 месеца, от сключването на договора, на вноски, като падежът на последната погасителна вноска е 06.12.2019г.

Уговореният с нормата на чл.6 погасителен план е в приложение №1 към договора (непредставен по делото), като първата погасителна вноска е дължима на първо число на м. януари 2019г. до 6-то число на същия месец, а останалите дължими в същите периоди на всеки следващ месец, като месечните вноски включват главница и лихва. Размерът на погасителните вноски е определен в посочената норма.

Съобразно чл.7 от договора страните са уговорили възнаградителна лихва, представляваща годишна лихва в размер на тримесечен EURIBOR плюс лихвена надбавка от 10%, но не по-малко от 11 %.

С разпоредбата на чл.12 от договора страните са се съгласили, че неизпълнението на задълженията по договора за заем от страна на заемателя, ще породи в полза на заемодателя вземане за неустойка, както следва: при забава в плащането – по 0,1% върху сумата на забавеното плащане, за всеки ден забава, но не повече от сумата, предвидена за тримесечна лихва, съгласно погасителния план, а при неизпълнение на друго задължение – по 1/10 от размер на най-голямата погасителна вноска за всеки ден забава до изпълнение на задължението, но не повече от сумата, предвидена за тримесечна лихва, съгласно погасителния план.

Уговорени са хипотезите, при които ще настъпи предсрочна изискуемост на вземането на заемодателя с разпоредбата на чл.13 от договора.

По делото е допусната и изслушана ССчЕ, изготвена от вещото лице П.Д., приета като годно доказателствено средство, от което се установява, че на 06.12.2018г. от разплащателна сметка на ищеца IBAN ***

„Тексим Банк“ АД е изтеглена сума от 136 908,10лв., която е прехвърлена към получател „С.“ ЕООД по разплащателна сметка с IBAN *** „ОББ“ АД, на основание договор за заем К – 18 – 12051 от 06.12.2018г., като вещото лице е констатирало, след справка в „ОББ“ АД, че тази сума е постъпила по посочената сметка.

По делото не е налице спор, че на 10.09.2019г. страните по договора са сключили споразумение, с което са констатирали, че по силата на договор за заем от 06.12.2018г., при заемна сума от 136 908,10лв., към датата на споразумението дължимите от заемателя суми, представляваща лихви и неустойка за просрочие възлизат на 15 279,88лв., като приемат, че на основание чл.13 от договора, предоставената заемна сума, заедно с таксите, лихвите и неустойките, в пълен размер, става по преценка на заемодателя изцяло предсрочно и незабавно изискуема при непогасяване в срок, на която и да е дължима вноска или друго задължение за плащане по договора, когато забавата е продължила над 10 работни дни. Страните са констатирали, че към датата на сключване на споразумението – 10.09.2019г. – заемателят има непогасени задължения със забава над 10 работни дни.

Въз основа на тези констатации, страните са се съгласили заемодателят да не предприема изпълнителни действия срещу заемателя и солидарните длъжници за срок от 3 месеца от датата на това споразумение, при условие, че в срок до 30.10.2019г. заемателят предостави на заемодателя удостоверение от Агенцията по вписване за поредност на учредените ипотеки, от което да е видно, че заемодателят е първи и единствен кредитор на ипотекирания имот и върху имота няма наложена възбрана; като заемателят е поел задължение да извърши плащане плащане на дължимите суми по цитираните изпълнителни дела, като заемателят и солидарните длъжници са поели задължение да извършат точно плащане и да не влизат в просрочия, а заемодателят е поел задължение да не предприема изпълнителни действия за периода до 06.12.2019г., при положение, че в срок до 10.10.2019година бъдат изплатени просрочените плащания.