Решение № 68 от 26.02.2025, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. гр. Лом, 26.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лилия Й. Любенова Димитрова при участието на секретаря Моника Ц. В.ева като разгледа докладваното от Лилия Й. Любенова Димитрова Гражданско дело № 20241620100523 по описа за 2024 година

Делото е образувано пред Районен съд Лом по депозирана исковата молба от ************* АД с ЕИК ******* и адрес: гр. *****, УЛ.******** **, ет.*, общ. ********, обл. София /столица/, със законен представител Я. Б. Я. управител, срещу С. Ц. В. с ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. *******, БУЛ.******** **, вх.*, ет.*, ап.**, общ. ********, обл. ******** и настоящ адрес: гр. *******, УЛ. ******* № *, общ. *******, обл. ********, за установяване дължимост на суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, правна квалификация - чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД вр. чл.99, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 от ЗЗД, производство по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК.

В исковата молба се сочи, че ищецът е подал заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. В законоустановения едномесечен срок С. Ц. В. е възразила срещу същата, поради което е депозирана исковата молба. Ищецът е уточнил, че на 27.02.2020г. е сключен Договор за паричен заем № ****** между „*******“ ООД като заемодател и С. Ц. В. като заемател. С подписването на договора за паричен заем заемателят, твърди ищецът, удостоверява, че е получил Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по паричния заем. В ИМ се сочи, че с подписването на договора за заем страните са се съгласили, че със сключването на същия ще се рефинансира текущият заем на ответника по Договор за паричен заем № ******* от 05.07.2019г. в размер на 2441.73 лева, като страните са направили изрично изявление за прихващане на насрещни изискуеми задължения. Сочи се, че в случая процесният договор има сила на разписка. След извършеното прихващане задължението на заемателя се погасява изцяло, а заемодателят му 1 изплаща остатъка от заемната сума по договора.

Ищецът твърди, че съгласно сключения договор за заем заемодателят се е задължил да предостави на ответника сума в размер на 2500 лева под формата на паричен заем. С подписването на договора ответникът, твърди ищецът, е удостоверил, че е получил от заемодателя заемната сума, като договорът има силата на разписка за това. За ползването на предоставената заемна сума по сключения Договор за паричен заем ответникът дължи договорна лихва в размер, посочен в договора. Ищецът твърди, че начислената договорна лихва е в размер на 606.73 лева за периода от 12 март 2020 г. - датата на първата вноска, до 22 април 2021 г. - датата на настъпване на падежа на договора.

Релевира се, че разпоредбите на договора предвиждат и че заемателят заявява доброволно да се ползва от допълнителната услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем, предоставена от заемодателя. Твърди се, че ответникът дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 1572.60 лева.

В исковата молба се твърди, че заемателят се е задължил да ползва и върне заемната сума съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 4718.10 лева, разсрочено на 30 двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на 157.27лв. (включваща първоначална главница и договорна лихва и такса за експресно разглеждане).

Ищецът сочи още, че съгласно клаузите на договора заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на същия да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно поръчител физическо лице, което да отговаря на посочените в договора условия, или валидна Б. гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя по договора, която да е валидна за целия срок на договора за заем. Сочи се, че претендираната неустойка представлява такава за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, а не мораторна неустойка за забава и се начислява еднократно - след 3 дни от датата на сключения между страните договор. Клаузата за неустойка е инкорпорирана в договора още при самото му подписване, но в случай че заемателят изпълни посочените условия, неустойка не се начислява. Ищецът посочва, че неустойката за неизпълнение се начислява еднократно в момента на допускане на неизпълнението и за същата не е налице период за начисляването й.

Поради неизпълнение на цитираните задължения от страна на заемателя съгласно уговореното от страните, ищецът твърди, че на същия е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 1048.20лева. Съгласно чл.5 ал.1 на процесния договор страните са договорили неустойката да се разсрочи и да се заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски като погасителната вноска възлиза в размер 192.21 лева, а общото задължение по Договора става в размер на 5766.30 лева.

По договора за паричен заем С. Ц. В. е извършвала плащания в общ размер на 168.27лв. Твърди се, че дължимата главница е в размер на 2457.86 лв. Ответникът е трябвало да изплати целия заем на 22 април 2021 г. 2 последната падежна дата, като оттогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и на исковата молба, сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски са отдавна изтекли. Сочи се, че ответникът по делото продължава виновно да не изпълнява задълженията си, поради което същият дължи и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 872.18 лева от 23 април 2021 г. - датата, следваща деня на последната погасителна вноска на паричния заем, до датата на подаване на заявлението, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

Ищецът твърди, че е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 01 март 2021 г. г. между „*******“ ООД, ЕИК ******** и „*************“ ООД, ЕИК *********, по силата на който вземането срещу ответника е прехвърлено в полза на ищеца изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Твърди се, че „*******“ е упълномощило ищеца в качеството си на цесионер по договора за прехвърляне на виземания /цесия/ от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. Изложени са твърдения, че по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника било изпратено от ищеца като пълномощник на цедента уведомително писмо за станалата продажба чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения в договор за кредит постоянен адрес. Твърди се, че обратната разписка се е върнала със статус „писмото не е потърсено“.

Иска се постановяване на съдебно решение, с което да се признае за установено, че С. Ц. В. с постоянен адрес: ********** и настоящ адрес: гр.

*******, УЛ. ******* № *, общ. *******, обл. ******** дължи на „*************” АД с ЕИК ******* (правоприемник на „*************“ ООД) с адрес: гр. *****, УЛ.******** **, ет.*, общ. ********, обл. София /столица/, със законен представител Я. Б. Я. - управител, следните суми:

2457.86 лв. главница; 606.73лева - договорна лихва за периода от 12 март 2020 г. до 22 април 2021 г.; 872.18 лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, от 23.04.2021 г. - датата, следваща деня на последната погасителна вноска на паричния заем, до 24.11.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението - 01.12.2023г., до окончателното изплащане на дължимите суми, които суми са присъдени с издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 5 от 04.01.2024г. по ЧГД № 1/2024г. по описа на РС Лом.

Претендират се и направените разноски в настоящото и в заповедното производство.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника.

В същия се сочи, че исковата молба е нередовна, тъй като в обстоятелствената част се твърди, че паричното задължение произтича от договорно правоотношение, което обаче не е индивидуализирано правилно по време. От приложения към исковата молба договор за паричен заем става 3 ясно, че същият е сключен между страните на 27.02.2020г., а в обстоятелствената част на исковата молба, сочи ответникът, се твърди, че договорното правоотношение е възникнало на 26.02.2020г., поради което изложените фактически твърдения не са в съответствие с действителното правно положение.

Ответникът счита, че процесният договор е нищожен поради изначалната недействителност на съществен елемент от договорното съдържание, позовавайки се на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, където е поставено изискване в съдържанието на договора за потребителски кредит да се съдържа и погасителен план. Ответникът твърди, че уговореното в процесния договор, че общият размер на всички задължения от 4718.10 лв. подлежи на плащане на 30 вноски - по 157.27 лв. всяка, в която са включени част от дължимите главница, лихва и такса за експресно разглеждане, като са посочени датите на всяка погасителна вноска, не съставлява погасителен план по смисъла на ЗПК.

Релевира се, че договорът не съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, която да показва погасяването на частта от главницата, частта от лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и частта от таксата за експресно разглеждане. Казано по друг начин - не е осъществено разбиване по пера на това задължение, от която разбивка да е ясно какво е задължението за главница, задължението за лихва и задължението за такса за експресно разглеждане. С оглед изложеното според ответника уговорката, обективирана в процесния договор, не отговаря на предвидените в закона императивни изисквания, доколкото липсва разбивка на погасителните вноски. Не става ясно как се формира сумата от 157.27 лв., съставляваща размер на погасителната вноска. Неяснотата става още по-голяма, сочи ответникът, като се съобрази обстоятелството, че на ответника е начислена и неустойка по чл.

5, ал. 2 от договора. Твърди се, че в случая дължимата вноска възлиза на 192.21 лв., а общото задължение по договора - на 5766.30 лв., без да е посочено с всяка вноска от посочения размер каква част от общо четирите вземания се погасява. С оглед горното ответникът е навел възражения, че процесният договор е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Сочи се, че недействителността има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят следва да върне единствено чистата стойност на кредита, но не дължи връщане на лихвата и другите разходи.

Твърди се още, че кредиторът е нарушил и императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и че действително приложения в кредитното правоотношение ГПР е различен от посочения в договора, че кредиторът вписвайки в контракта ГПР от 49,37 %, е заблудил потребителя, като използваната заблуждаваща търговска практика е довела до неравноправност на уговорката за ГПР и до нищожност на основание чл. 21 ЗПК на клаузата за ГПР с произтичащите правни последици по чл. 22 ЗПК - нищожност на целия договор поради липса на задължителен реквизит.

В процесния договор кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на 4

ГПР, като липсва разписана методика на формиране на ГПК по кредита /кои компоненти не са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 49,37 %/, което според ответника е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин /чл. 10, ал. 1 ЗПК/. Във величината на ГПР като глобален израз на всичко дължимо по кредита, сочи ответникът, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Извършено е позоваване на практика на СЕС.