Решение № 478 от 04.08.2026, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 478 гр. Силистра, 04.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Н. Петрова при участието на секретаря Т. В. Д. като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело № 20263420100299 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът С. П. К. ищецът твърди, че на 03.09.2025 г. сключил с ответника договор за потребителски кредит № 866094, по силата на който му бил предоставен такъв в размер на 1500 лв., който той се задължил за върне на 12 месечни вноски заедно с уговорената възнаградителна лихва в размер на 25,20 %. В договора за заем страните се споразумели за заплащане от страна на кредитополучателя на застрахователна премия в размер на 198,70 лв., такса за разглеждане и оценка на заявката в размер на 225 лв. и неустойка за неосигуряване на удостоверение от Централния регистър на длъжниците към Камарата на ЧСИ в размер на 90 лв. за всяко отделно неизпълнение.

Ищецът изтъква доводи, че сключеният договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради обстоятелството, че от текста на договора не ставала ясна методиката за формиране на ГПР, не ставало ясно какви компоненти включва, математическия алгоритъм, по който ГПР се изчислява, и дали застраховката и неустойката са взети предвид при определянето му. Счита, че последното не е сторено, поради което посочения в договора ГПК не съответствал на действително прилагания такъв по заемното правоотношение. Определя този подход като заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 1, т. 1 ЗЗП и счита, че по този начин се заобикаляла разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като с прибавянето на неустойката и застраховката ГПР надхвърлял максималния законов размер.

Счита също така, че сключеният договор за кредит е недействителен на основание чл.

22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като в него не били посочени условията за прилагането 1 на лихвения процент, дали същият е фиксиран или променлив, а също така общия размер на възнаградителната лихва за целия срок на договора и съотношението с главницата и неустойката.

Счита също така, че самите клаузи за начисляване на такса и неустойка са нищожни поради противоречието им с добрите нрави, изразяващо се в нееквивалентност на насрещните престации, както и поради тяхната неравноправност, включително и на основание чл. 143, т. 5 ЗЗП поради необосновано високия размер на неустойката.

Поради изложените причини ищецът моли съда да прогласи недействителността на договора за кредит, а в условията на евентуалност – клаузата за заплащане на такса за разглеждане и оценка на заявката и клаузата за заплащане на неустойка за неосигуряване на удостоверение от Централния регистър на длъжниците към Камарата на ЧСИ. Претендира и направените по делото разноски.

Предявените искове са с правно основание чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 и ЗПК, чл. 19, ал. 5 ЗПК, чл. 146 във вр.чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, чл. 26, ал. 1, пр.1 и 3 ЗЗД.

Ответникът „А. Т. Е. Г.“ АД оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли като неоснователни. Счита, че процесният договор за кредит съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 10, ал. 1 ЗПК, уточнени са условията на прилагането на уговорения лихвен процент (фиксиран и на годишна база), договорът бил съставен по ясен и разбираем начин, като кредитополучателят бил предварително уведомен за всички възможни суми, с които може да се задължи. Изтъква доводи, че застрахователната премия, финансирана от кредитора и включена в главницата, не следвало да участва при формирането на ГПР, тъй като не била разход, свързан с договора за потребителски кредит, кредиторът не знаел предварително нейния размер и тя не била задължително условие за отпускането на сумата.

Неустойката също не представлявала разход по кредита, тъй като се явявала обезщетение за неизпълнение на задължение и целяла да дисциплинира кредитополучателя, така че да осуети бъдещо неизправно поведение от негова страна. Освен това ЗПК не изисквал изчерпателното посочване в договора на всички разходи, включени в ГПР, а единствено на допусканията при неговото изчисляване; отрича прилагането на заблуждаваща търговска практика и оспорва и исковете за нищожност на клаузите за начисляване на такса за разглеждане и оценка на заявката и на неустойка за неосигуряване на удостоверение от Централния регистър на длъжниците към Камарата на ЧСИ. Претендира направените по делото разноски.

За съвместно разглеждане в настоящото производство е приет и насрещен иск, предявен от „А. Т. Е. Г.“ АД против С. П. К., чрез която ищецът моли съда да осъди ответницата да му заплати сумата от 868,53 евро, представляваща главница по процесния договор за кредит, заедно със законната лихва от датата на подаване на насрещната искова молба в съда – 20.04.2026 г., до окончателното плащане. Прави изявление за обявяване на предсрочна изискуемост на задълженията договора поради неплащане на нито една от погасителните вноски по него. Моли насрещният иск да бъде разгледан единствено в хипотезата на уважаване на първоначалния иск за обявяване нищожността на договора за 2 кредит. Претендира направените по делото разноски.

Предявеният иск е с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

В писмения си отговор ответникът по насрещния иск С. П. К. го оспорва като неоснователен и недоказан, като отново навежда възражения за недействителност на договора за кредит, от който произтича вземането на ищеца. При отхвърляне на иска претендира направените по делото разноски.

След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

Чрез представен по делото договор за потребителски кредит № 866094 от 03.09.2025 г., ответникът в качеството си на кредитор предоставил на ищеца в качеството му на кредитополучател кредит в размер на 1698,70 лв., който той се задължил да ползва срещу уговорена лихва в размер на 25,20 % на годишна база и да възстанови на 12 месечни вноски в срок до 03.09.2026 г. В Приложение № 1 от договора страните се уговорили, че част от сумата по кредита в размер на 198,70 лв. ще бъде изплатена от кредитодателя от името и за сметка на кредитополучателя на трето лице – Застрахователно дружество „E. Ж.” ЕАД (Застраховател), като е отбелязано, че тази сума представлява финансиране чрез настоящия кредит на застрахователната премия, която Кредитополучателят дължи на Застрахователя по сключената между тях застраховка. В Приложение № 4 към договора страните се съгласили, че преди сключването на договора кредитодателят разгледал и оценил заявката за отпускане на кредит и извършил детайлна проверка на кредитоспособността на клиента, като се споразумели, че последният дължи на съконтрахента си такса за разглеждане и оценка на заявката в размер на 225 лв. Чрез Приложение 5 към договора кредитополучателят се задължил на дата 27.09.2025 г., както и на всяко 27-мо число на следващите месеци да предостави на кредитодателя удостоверение от Централния регистър на длъжниците /ЦРД/ към Камарата на частните съдебни изпълнители, чрез което да се установи дали срещу него има или няма образувани изпълнителни дела, като при неизпълнение на задължението същият дължал на кредитора си неустойка в размер на 90 лв. за всяко неизпълнение.

Процесният договор изпълнява характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, който гласи, че това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Чл. 19, ал. 1 ЗПК гласи, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а според §1, т. 1 ДР към ЗПК "Общ разход по 3 кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република Б.; същевременно чл. 19, ал. 5 ЗПК определя като нищожни клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4 максимални размери на ГПР, а чл. 21, ал. 1 ЗПК - всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон.

Съдът приема, че посочената в исковата молба застрахователна премия се явява разход по кредита по смисъла на §1, т. 1 от ДР към ЗПК и следва да бъде включена при определянето на ГПР, като недоброволния характер на това плащане следва от обстоятелството, че кредитополучателят не е имал финансовата възможност да си го позволи, поради което същата е следвало да се включи като част от главницата по кредита, т.е. да се прибави към размера на подлежащата на връщане сума. Очевидно е, че всеки нуждаещ се от заем в размер на 1500 лв. не разполага с реален избор дали да се застрахова от евентуална неплатежоспособност, дължаща се на крайно ограничен кръг от причини с инцидентен характер, което сочи, че сключването на договора за застраховка не представлява доброволно решение на потребителя, отчитащо действителните му финансови възможности и нужда от ползване на застрахователна услуга, а необходимост, свързана с получаването на търсения кредит. Съдът приема за неоснователно възражението на ответника, че към момента на предоставяне на предварителната информация чрез СЕФ не бил запознат с размера на застрахователната премия, тъй като от значение е обстоятелството, че при сключване на договора той е разполагал с тази информация, фигурираща в приложение № 1 към него, и освен това е бил осведомен, че същата ще бъде заплатена чрез средствата от самия кредит. Прибавянето на премията към останалите разходи по кредита (и дори само към възнаградителната лихва) води до надвишаване на максимално допустимия ГПР по чл. 19, ал. 4 ЗПК, още повече като се вземе предвид третирането на този разход като главница и начисляването на допълнителни разходи по неговото олихвяване.

Според чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин, а съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, 4 договорът за потребителски кредит е недействителен. В т. 65 от решение С-744/2024 г. е постановено, че член 3, букви ж) и й) във връзка с член 10, параграф 2 от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска включването в договорите за потребителски кредит на клаузи, в които се предвижда, че лихвеният процент се начислява не само върху общия размер на кредита, но и върху суми, които са предназначени за заплащане на свързани с този креди разходи и поради това спадат към общите разходи по кредита за потребителя. В конкретния случай застрахователната премия, макар и разход по кредита, е третирана като главница и е олихвявана като такава с уговорения лихвен процент, което според посоченото решение на СЕС е недопустимо; тази ситуация обосновава изчисляването на договорната лихва върху по – голяма основа от отпуснатия кредит и води до неправилно посочване в договора на общата подлежаща на плащане от потребителя сума, която не съответства на реално дължимата от него, определена чрез олихвяване единствено на главницата, а не на допълнителните разходи по кредита. Съдът счита, че допуснатото по този начин нарушение е достатъчно съществено по своя характер, доколкото засяга и принципното задължение на търговеца да изготви договорите по ясен и разбираем начин (чл. 10, ал. 1 ЗПК), намиращо проявление и в необходимостта от коректно посочване на подлежащите на плащане от потребителя суми. Този извод се налага и от обстоятелството, че договорната лихва се начислява като процент от кредита за срока на неговото ползване, поради което длъжникът не разполага с компетентност да изчисли точния размер при съобразяване падежа на отделните погасителни вноски, така че да изпълни договора, без недобросъвестно включените клаузи, увреждащи неговия интерес. Поради изложените причини съдът намира, че допуснатото от кредитора нарушение на изискването на чл. 11, ал.