Решение № 1012 от 24.11.2025, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 1012 гр. Сливен, 24.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимира Д. Кондова при участието на секретаря Мариана В. Тодорова като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело № 20252230101280 по описа за 2025 година

Предявен е осъдителен иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 5 230 лв., следствие непозволено увреждане, изразяващо се в изнесени обидни и клеветнически твърдения, обективирани в заявление, депозирано до РУ Сливен при ОД МВР Сливен, а именно „ Агресорът *** манипулира учителя, психолога, директора, децата в класа, за да изкара дъщеря ми виновна за какво ли не“ – правно основание чл.45 ЗЗД.

Ищецът, в качеството си на баща и законен представител на ненавършило пълнолетие дете *** твърди, че на 29.12.20222г. в РУ Сливен при ОД МВР Сливен, ответницата лично входирала, Заявление Вх.№167007158, в което посочила, че върху дъщеря й *** бил осъществяван тормоз от страна на дъщерята на ищеца *** Било посочено следното: „Агресорът *** манипулира учителя, психолога, директора, децата в класа, за да изкара дъщеря ми виновна за какво ли не.“ Тези твърдения били неверни, позорящи, обидни и клеветнически по адрес на детето на ищеца. Детето на ищеца и това на ответницата били съученички. По незнайни причини за ищеца, ответницата нарочила детето му за виновно за ниския успех на нейната дъщеря. Ищецът описва различни случаи на училищен тормоз от дъщерята на ответницата спрямо неговата дъщеря- удряне на шамар, ритане в крака.

1

Твърди, че ответницата подала жалба в полицията и дъщерята на ищеца била викана да дава сведение. Детето му било будно и знаело какво означавала думата „агресор“, двамата с майката на детето многократно говорили с детето, какво означавало да манипулираш някого и по-точно психолога, класната и заместник - директора. Това се превърнало в кошмар за дъщеря му, станало непрекъсната тема за разговор. След като детето на ищеца било викано в полицията, то се затворило в себе си, чувствало се унизено, засрамено от направените от ответницата квалификации за него, че било агресор и манипулирало психолога, класната и заместник-директора, още повече, че и други деца, били викани за сведения. Детето се променило и от ведро, усмихнато и лъчезарно станало мълчаливо, отивало на училище без желание, сринало се.

Твърдението на ответницата било клеветническо и обидно, защото било разпространено до широк кръг лица - класната, психолога, директор/зам.директор, децата от класа, родителите им и др. С депозираното от ответницата заявление било засегнато личното достойнство на дъщерята на ищеца.

От съда се иска осъждане на ответницата да заплати на Н. Х. Н., като баща и законен представител на детето *** сума в размер на 5 230 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, следствие изнесени обидни и клеветнически твърдения, обективирани в депозирано Заявление с Вх.№16700-7158 от 29.12.2022г. до РУ при ОД МВР Сливен, а именно: „Агресорът *** манипулира учителя, психолога, директора, децата в класа, за да изкара дъщеря ми виновна за какво ли не“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането 29.12.2022г. до окончателното изплащане на вземането.

Претендира деловодни разноски.

В срока по чл.131 ГПК отговор от ответната страна е постъпил. Оспорва исковете, като неоснователни.

Твърди, че отношенията между страните били предмет на съдебна регулация по повод нанесени телесни повреди по НЧХД №1/2023 г. на СлРС по тъжба на ответницата против ищеца за престъпление по чл.130 ал.1 от НК, за това, че на 06.12.2022 г, около 07.50 ч., в гр. ***, пред магазин за хранителни стоки „Детелина", ответницата пред очите на малолетната й 2 дъщеря, била нападната вербално и физически от Н. Н., който започнал да се заяжда и да обижда нея и дъщеричката, след което замахнал с ръка и я ударил в областта на дясната очница. Ищецът в настоящото производство бил осъден с влязла в сила присъда № 40/26.02.2024 г., с която на осн. чл.78А НК бил освободен от наказателна отговорност и му било наложено административно наказание глоба в полза на държавата по бюджета на съдебната власт в размер на 1000 лв.

По искова молба на настоящата ответница, ищецът бил осъден на основание чл.45 ЗЗД да й заплати обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане по гр.д.№ 3567/2024г., сумата от 3012,12 лв. Това решение било обжалвано и предстояло разглеждането му от въззивната инстанция.

Ответницата сочи, че нито е действала противоправно, нито виновно. Тя действала от позицията на майка, бранеща интересите на дъщеря си - дете, страдащо от генерализирано разстройство на психичното развитие (ДЕТСКИ АУТИЗЪМ). Детето й имало сериозни нарушения, и се нуждаело от повишени грижи, системна и адекватна стимулация (професионална и в семейството), както и от непрестанен надзор. Поради ниското ниво на разбиране и ниската критичност към последствията от собствените и на другите действия и поведение бил налице висок риск от въвличането в инциденти или отношения на злоупотреба. От сведенията от съучениците на децата било ясно, че детето на ищеца осъществявал системен тормоз, както спрямо дъщерята на отвеницата, така и спрямо другите деца в класа. Този тормоз довел дъщерята на ответницата до състояние, в което да мисли за самоубийство. В тази връзка на ищеца бил съставен протокол за предупреждение от 05.01.2023г.

Действията на ответницата били подчинени на точна и ясна житейска и правна логика: при съществуващ проблем, свързан със здравето и живота на собственото й дете, да потърси компетентни органи, които биха могли да го разрешат (класна, психолог, директор/зам.директор на училището, децата в класа, разследващите). Сочи, че след съставеният на бащата протокол за предупреждение последвало и преместване на дъщеря му в друго училище.

Ответницата сочи, че действията й били легитимни и необходими за предотвратяване на неблагоприятни последици за дъщеря й и за другите деца в класа.

3

Ответницата твърди, че родителите на *** вместо да я предпазят от съществуващия конфликт, те я натоварвали ежедневно с него с коментари, обвинения и собствени интерпретации, тъй като са коментирали пред детето си. По този начин те били хората, които създавали стрес и тревожност на дъщеря си. Освен това сочи, че няколко пъти детето Никол минавало по улицата пред дома на ответницата, като гледало ответницата директно в очите със самодоволна усмивка, което не било поведение на страх и тревожност.

Иска се отхвърляне на претенцията и присъждане на деловодни разноски.

Съдът, след анализ на събраната доказателствена съвкупност по делото прие за установено от фактическа страна следното:

Ищецът е баща на детето *** видно от удостоверение за раждане, издадено на 20.10.2011г. от Община Сливен.

Не е спорно по делото , а и се установява, че ответницата по делото депозирала на 29.12.2022г. в РУ ОД МВР Сливен заявление, с което се оплакала от поведението на дъщерята на ищеца *** спрямо нейната дъщеря ***. Не е спорно и обстоятелството, че двете момичета били съученички в един и същи пети клас в СУ „Йордан Йовков“ гр.Сливен. В заявлението ответницата в най-общи линии посочила, че дъщерята на ищеца подлага на физически и психически тормоз нейната дъщеря. В заявлението посочила цит.„Агресорът *** манипулира учителя, психолога, директора, децата в класа, за да изкара дъщеря ми виновна за какво ли не“.

Във връзка с подадената жалба/заявление двете момичета дали сведения пред полицейски органи – *** на същата 29.12.2022г., заедно със сведения от майка й – настояща ответница, а *** на 05.01.2023г., заедно с баща си и настоящ ищец.

На 05.01.2023г. на ищеца бил съставен полицейски протокол за предупреждение да не оставя без надзор и достатъчно грижи дъщеря си *** и да не създава опасност за физическото и психическото й развитие, както и да не допуска тя да упражнява тормоз- физически, вербално и психически върху ***, както и да не се саморазправя с нейната майка настояща ответница.

Сведения били дадени и от четирима съученици на двете момичета през месец януари 2024г. Съдържанието им съдът не анализира, тъй като по своето естество те представляват свидетелски показания, но пред друг орган, а не 4 непосредствено пред настоящия съдебен състав, поради което е недопустимо да бъдат ценени.

С Присъда № 40/26.02.2024г. по наказателно дело частен характер № 1/2023г. на СлРС, ищецът в настоящото производство бил признат за виновен, в това, че на 06.12.2022г. в гр.Сливен причинил на ответницата лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота – престъпление по чл.130, ал.1 НК, като бил освободен по реда на чл.78А НК от наказателна отговорност и му било наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 лв. в полза на бюджета на съдебната власт.

С Решение № 172/27.02.2025г. по гр.д. № 3567/2024г. на СлРС ищецът бил осъден да заплати на ответницата сума в размер на 3 012,12 лв., обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане / 3 000 лв. неимуществени и 12,12 лв. имуществени вреди/, следствие на нанесената лека телесна повреда.

Видно от епикриза от 18.08.2022г. дъщерята на ответницата била с поставена диагноза ***

В хода на процеса са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетели – директор и зам.директор на учебното заведение, в което двете момичета учили заедно, към момента на депозиране на жалбата от ответницата.

Показанията на свидетеля К., директор на училището установяват, че двете момичета били възпитанички на учебното заведение от първи клас, като учили в различни паралелки. Дъщерята на ответницата, детето *** било дете със специални потребности, по-бавно усвоявало учебния материал с полагане на повече усилия. В четвърти клас тя вече нямала необходимост от допълнителна подкрепа. Двете деца били събрани в един и същи учебен клас през втория срок на учебната 2021г.- 2022г. През 2003г. майката на *** – *** депозирала в Община Сливен жалба с оплакване, че дъщеря й била тормозена от дъщерята на ответницата, поради което била инициирана проверка в училището, която не констатирала нарушения от страна на персонала – директор и учители.

Същото се установява и от свидетеля К.. Двете свидетелки сочат, че имало конфликт между двете деца, дразнели се взаимно една от друга по незначителни поводи – вземане на учебници и тетрадки, събарянето им на 5 земята, отправяне на взаимни обиди и др. подобни. Свидетелят К. установява, че конфликтът не бил сериозен, но бил преувеличен от родителите на децата.

Свидетелите категорично установяват, че в поведението на *** /дъщерята на ищеца/ не е имало каквато и да е промяна. Не е отсъствала от учебни занятия, не се е затваряла в себе си, не давала вид, че страда за нещо, не била разстроена /не е плакала/ или плаха.

Горната фактическа обстановка е несъмнена и се установява от събраните писмени доказателства, които като неоспорени съдът кредитира.

Установеното от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:

Предявените искове с правно основание чл.45 ЗЗД - т.нар. „генерален деликт”, установявайки общата забрана да не се вреди другиму са допустими.

Непозволеното увреждане е юридически факт, от който възниква облигационно отношение. Това отношение е законово, тъй като нормативната уредба предопределя неговото съдържание. Касае се за просто едностранно правоотношение, при което за пострадалия съществува правото да претендира възстановяване или обезщетяване на вредите, а за делинквента насрещното задължение да възстанови или обезщети вредите.

За да е налице извършен деликт следва да са налични и елементите, включени в неговия сложен фактически състав, а именно обективните елементи – деяние (действие или бездействие), обективирано в действителността; противоправност – несъответствие на поведението с императивна правна норма, противоречие с общата забрана на чл.45 ЗЗД да не се вреди никому, противоречие с добрите нрави; вреда – имуществена (претърпени загуби или пропуснати ползи) или неимуществена (морална без стойностно изражение), причинна връзка между поведението и вредата и субективният елемент – вина (психическото отношение на деликвента към извършеното поведение и последиците от него).