Решение № 12478 от 30.09.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 12478

Варна, 30.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - I тричленен състав, в съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

МАРИЯНА ШИРВАНЯН

ИСКРЕНА ДИМИТРОВА

При секретар ИЛИЯНА СТОЯНОВА като разгледа докладваното от съдия ИСКРЕНА ДИМИТРОВА канд № 20267050701926 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на А. Я. С., [ЕГН], гр.Самоков, [улица], чрез адв.Е. М., против Решение № 396/02.04.2026г. на Районен съд – Варна, ХІІІ-ти състав, постановено по АНД № 5284/2025г. по описа на същия съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № 25-0442-001218/09.09.2025г. на Началник сектор в ОДМВР – Варна, РУ 04 Варна, с което за нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП, му е наложена глоба, в размер на 200лв. (102,26 евро) и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца. С решението на ОДМВР – Варна е присъдено юрисконсултско възнаграждение, в размер на 66,47 евро.

Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение по съображения за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Конкретно твърди, че възприетата от ВРС фактическа обстановка не кореспондира с доказателствата по делото и с обективната истина. В НП било посочено, че автомобилът Мерцедес S350 с рег.№ [рег. номер] е собственост на ЕТ „АС-СТРОЙ – Я. С.“, [ЕИК] и в тази връзка още с жалбата срещу НП заявил, че автомобилът с прекратена регистрация не е негов, което прави неоснователно презюмирането на вина по отношение на деянието, за което е санкциониран. Твърди, че когато водачът не е собственик на автомобила, не може да се презюмира нито знанието му за точната дата на придобиване на автомобила, нито че му е било известно дали приобретателят е изпълнил или не е изпълнил в срок задълженията си по чл.145, ал.2 ЗДвП. Не оспорва, че е управлявал автомобила, но доколкото не е негов собственик, не е могъл и не е бил длъжен да знае, нито да предполага факта на служебната дерегистрация. По изложените съображения иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отмени наказателното постановление. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание касаторът се явява лично и се представлява от адв.Е. М., която поддържа жалбата на наведените с нея основания. Сочи, че от доказателствата по делото безспорно се установява, че А. Я. С. не е бил собственик на автомобила, който е управлявал. Съответно, т.к. автомобилът е бил редовен от външна страна – с поставени регистрационни табели, той не е бил длъжен и не е могъл да знае кога е била променена собствеността, съответно дали е изпълнено в срок задължението за пререгистрация. Иска отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него наказателно постановление.

Ответната страна – Началник сектор в ОДМВР – Варна, РУ 04 Варна, чрез гл.юрк. К. Л. – А., оспорва жалбата по съображения в писмени бележки С.д. № 19446/16.09.2026г. Моли обжалваното решение, като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. На основание чл.63д, ал.4 ЗАНН претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай че жалбата бъде уважена, моли адвокатското възнаграждение да се присъди в минимален размер.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по чл.210, ал.1 АПК и в срока по чл.211, ал.1 АПК, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна ВРС е установил, че на 20.06.2025г., около 10:17 часа, в гр.Бяла, обл.Варна, по [улица], А. С. управлявал личния си автомобил с рег. № [рег. номер], като бил спрян за проверка от служители на Четвърто РУ Варна, между които и св.В.. При проверката на място било установено, че автомобилът е спрян от движение, т.к. в двумесечен срок от придобиването му, С. не е изпълнил задължението си по чл.3, ал.1 от Наредба № І-45 от 24.03.2000г. да го регистрира на основание чл.143, ал.15 ЗДвП. Автомобилът бил закупен от С. с договор от 09.04.2025г. с нотариална заверка на подписите и в указания от закона двумесечен срок от придобиването – до 10.06.2025г., не е изпълнил задължението да го регистрира, поради което на 11.06.2025г. регистрацията била прекратена служебно. Материалите от извършената проверка били изпратени в Районна прокуратура - Варна за преценка дали е осъществен състав на престъпление от общ характер. Прокурор при ВРП постановил отказ да образува досъдебно производство, т.к. деянието съставлява административно нарушение. Преписката била прекратена, а материалите били изпратени на началника на Четвърто РУ при ОДМВР – Варна, за преценка за реализиране на административно-наказателна отговорност. Въз основа на постановлението на ВРП и на основание чл.36 ЗАНН, било издадено обжалваното НП, с което АНО приел, че на 20.06.2025г. С. е извършил нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП, за което на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП му е наложена глоба, в размер на 200,00лв. (102.26 евро) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

За да потвърди наказателното постановление ВРС е приел, че в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правил. НП е издадено от Началник сектор ПП при ОДМВР – Варна, съгласно Заповед № Iз - 8121з - 1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи и в шестмесечния преклузивен срок по чл.34 ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. В АУАН и НП описанието на нарушението е направено с достатъчна пълнота и конкретика.

За неоснователни са приети доводите в жалбата за незаконосъобразно издаване на НП, т.к. в случая е приложено изключението по чл.36, ал.2 ЗАНН от правилото по ал.1 на с.р. – че административнонаказателното производство се образува със съставяне на АУАН. Съобразено е, че за надлежното образуване на административнонаказателно производство по реда на чл.36, ал.2 ЗАНН е необходимо актът за прекратяване на досъдебното производство от прокурора, да съдържа посочване на лицето, срещу което производството е водено и се прекратява, описание на обективните и субективните признаци на престъпното деяние, неговата правна квалификация, както и основанието за прекратяване на производството. В случая е водена само преписка, която прокурорът е прекратил с постановения от него отказ да се образува досъдебно производство, като е указал материалите по преписката да се изпратят на РПУ за реализиране на административно-наказателна отговорност.

По същество ВРС е приел, че АНО правилно е отнесъл фактите към хипотезата на правната норма и правилно е констатирал нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП. При преценка на събраните доказателства е изведен извод, че по безспорен и категоричен начин се установява, че С. е управлявал автомобил с прекратена регистрация. Причина за това било именно неговото неправомерно поведение, тъй като в двумесечен срок от придобиването на превозното средство, не е изпълнил задължението си по чл.3, ал.1 от Наредба № І-45 от 24.03.2000г. Прието е, че неуведомяването за служебното прекратяване на регистрацията не обосновава извод, че съставът на вмененото нарушение не е осъществен от обективна и субективна страна, т.к. именно С. не е изпълнил задължението да регистрира автомобила и не следва да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Като водач на МПС С. бил длъжен да познава закона и да знае, че при неизпълнение на задължението му за регистрация, автомобилът подлежи на служебна дерегистрация. За разлика от престъплението по чл.345, ал.2 НК, което изисква наличие на умисъл като форма на вината, за да е извършено административно нарушение е достатъчно да е налице непредпазливост. След като е бил длъжен да знае, че превозното средство не е регистрирано по надлежния ред след придобиването му, бил е длъжен да познава закона и е могъл да предположи, че превозното средство е дерегистрирано, то С. е осъществил от субективна страна състава на нарушението при непредпазлива форма на вината. Не се установяват никакви конкретни обстоятелства, които да са довели лицето до погрешни възприятия относно фактите, от които зависи наличието на регистрация, съответно – на служебна дерегистрация. В ЗДвП не е предвидено изключение по чл.7, ал.2 ЗАНН, поради което и при наличието на извършено непредпазливо деяние – нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП, административнонаказателната отговорност на С. е правилно ангажирана по чл.175, ал.3, пр.2 ЗДвП.

За неоснователно е прието възражението, че деянието е несъставомерно от субективна страна, поради неуведомяване за служебното прекратяване на регистрацията, т.к. в хипотезата на служебно прекратяване – с отбелязване в автоматизираната информационна система, законът не предвижда уведомяване на собственика на превозното средство. Такова задължение за уведомяване не е предвидено и в чл.18б, ал.2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г., т.к. прекратяването на регистрацията в процесната хипотеза настъпва по силата на закона – с изтичане на срока, в който приобретателят е длъжен да регистрира автомобила, а не от момента на уведомяването. ВРС е съобразил и че нотариусите имат служебно задължение да подадат информация до съответната служба за извършеното прехвърляне на автомобил. Електронният обмен на информация между МВР и Нотариалната камара за превозното средство и сключения договор, не освобождава приобретателя от вменените му задължения.

По изложените съображения е прието, че АНО правилно и законосъобразно е приложил санкционната норма на чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП. Наложените наказания – глоба, в размер от 200 лева и лишаване от правоуправление за срок от 6 месеца, са определени в минимален размер. Не са налице основания за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като случаят не се отличава от обичайните нарушения на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Така постановеното решение е неправилно.

Приетите от ВРС за безспорно установени факти, счетени за достатъчни за обосноваване на обективната и субективна съставомерност на деянието, не кореспондират със събраните в административнонаказателното и във въззивното производство писмени доказателства. Изводът на ВРС – че на 09.04.2025г. А. Я. С. е придобил по силата на договор с нотариална заверка на подписите л.а. Мерцедес S 350 с рег.№ [рег. номер], не го е прерeгистрирал в срок и поради това си неправомерно поведение е извършил вмененото му във вина нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП, не кореспондира с доказателствата по делото.

По административнонаказателната и по прокурорската преписка няма нито едно писмено доказателство, което да сочи на извод, че А. С. е собственик на процесния автомобил. По двете преписки е приложена Справка по история на ПС с рег.№ [рег. номер], според която: 1/ на 09.04.2025г. в 15:00 часа в системата е регистрирана услуга – „служебна промяна на регистрацията на МПС“, подуслуга „регистриране на договор за продажба – праводаване, във връзка с док. № 526/09.04.2025г. на нотариус 15, заявление, подадено по ел.път, ел.преписка от портала на МВР № 2000/528164-09.04.2025г., 2/ на 11.06.2025г. в 18:32 часа в системата е отразено прекратяване на регистрацията, и 3/ на 27.06.2025г.- промяна на регистрацията, представени документи за собственост по нот.договор № 526/09.04.2025/Н015. По АНП е приложена Справка „Прекратяване на регистрацията“, в която като собственик на л.а. с рег.№ [рег. номер] е вписан „БМ ЛИЗИНГ“ ЕАД, а като ползвател и предстоящ собственик – ЕТ „АС-СТРОЙ – Я. С.“. Данните от тази справка кореспондират с приложения по прокурорската преписка АУАН Серия GA № 838569/20.06.2025г. съставен срещу А. Я. С. за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП, в който е отбелязано, че лекият автомобил е собственост на „БМ ЛИЗИНГ“ ЕАД. По прокурорската преписка е приложена и Справка „Промяна на регистрацията“ по заявление рег.№ 251204017366/27.06.2025г. за л.а. с рег. № [рег. номер] – нов рег.№ [рег. номер], в която е отразена дата на придобиване – 09.04.2025г., но като собственик е вписан ЕТ „АС-СТРОЙ – Я. С.“, а касаторът А. Я. С. е отразен в системата като лицето, което е подало/получило свидетелството за регистрация. В този смисъл е и представеното с касационната жалба свидетелство за регистрация на ППС № ****/27.06.2025г.