Решение № 379 от 23.04.2020, Районен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е № от 23.04.2020 година, град Велико Търново

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – Велико Търново, седемнадесети състав на деветнадесети февруари, две хиляди и двадесета година, в публично съдебно заседание в състав:

Районен съдия: Анна

Димова при секретаря М. Т., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2517/2019г., по описа на Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД - град София срещу З.И.П.. Процесуалният представител на дружеството развива съображения, че между "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и ответникът е сключен Договор за потребителски паричен кредит PLUS-13611152 от 04.07.2016 година, съгласно който, дружеството е отпуснало на ответника кредит в размер на 15 000.00 лева. Страните са постигнали съгласие да бъде сключена застраховка на плащанията, като застрахователната премия в размер на 3 744.00 лева бъде платена директно на застрахователния агент "Директ

Сървисис", а сумата бъде разделена на общия брой погасителни вноски за издължаване на кредита и включена в размера на договорната лихва. Посочва, че с подписване на договора за кредит кредитополучателят се е задължил да заплати на кредитора и такса ангажимент в размер на 375.00 лева, срещу която кредиторът фиксира лихвения процент за срока на договора и която се заплаща при усвояване на кредита, като се удържа от общия размер на кредита. Твърди, че общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 25 441.92 лева, като уговорената договорна лихва е в размер на 10 441.92 лева. Сочи, че ответникът е поел задължение да върне горепосочената сума в срок до 20.06.2024 година на 96 равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 265.02 лева, съгласно погасителен план посочен в договора за кредит. Ищецът твърди, че поради просрочие на две последователни месечни вноски на основание чл. 5 от условията към договора е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, считано от 20.05.2017г., като кредиторът не е бил задължен да уведомява длъжника за това. Въпреки това кредитополучателят е уведомен за обявената предсрочна изискуемост чрез уведомително писмо, изпратено с известие за доставяне. Посочва, че ответникът е изпаднал в забава на 21.05.2017 година, от когато до датата на подаване на заявлението в съда му е начислена лихва за забава в размер на 2 199.23 лева. Ищецът признава, че длъжникът е извършил плащания по кредита в общ размер на 3 710.28 лева, с които е погасил част от задълженията си за главница в размера на 1 340.07 лева и договорна лихва в размера на 2 370.21 лева. Твърди, че на 14.03.2018г. е подписано Приложение № 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017г., по силата на което, кредитодателят му е цедирал вземанията си срещу ответника по процесния договор за кредит, ведно с всички привилегии, лихви и обезпечения. Посочва, че в качеството си на пълномощник на цедента е направил опит да уведоми длъжника за извършената цесия в съответствие с чл. 99 ал. 3 ЗЗД, но изпратените до него уведомителни писма от 19.03.2018г. и 21.02.2019г. са се върнали в цялост като непотърсени. Развива съображения, че ответникът следва да се счита за уведомен за извършената цесия и с получаването на исковата молба и приложенията към нея.

Твърди, че за вземанията си, които са в общ размер на 20 966.87 лева, се е снабдител със заповед за изпълнение по Ч.гр.д. № 663/2019г. на ГОРС, срещу която длъжникът е възразил по реда на чл. 414 ГПК. Направено е искане да бъде прието за установено по отношение на З.И.П., че дължи на "Агенция за събиране на вземания " ЕАД - град София сумата в размер на 13 659.93 лева - главница по Договор за потребителски паричен кредит PLUS-13611152 от 04.07.2016 година; сумата в размер на 5 107.71 лева - договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 20.04.2017 година до 20.06.2024 година, по отношение на които на основание чл. 5 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост, считано от 20.05.2017 година; сумата в размер на 2 199.23 лева - лихва /обезщетение/ за забава за периода от 21.05.2017 година до 05.03.2019 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 05.03.2019 година до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед № 767 за изпълнение на парично задължение от 05.04.2019 година по Ч.гр.д. № 663/2019 година на ГОРС. В условията на евентуалност, моли да бъде постановено решение, с което З.И.П. бъде осъден да заплати на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД - град София сумата в размер на 13 659.93 лева - главница по Договор за потребителски паричен кредит PLUS-13611152 от 04.07.2016 година; сумата в размер на 5 107.71 лева - договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 20.04.2017 година до 20.06.2024 година и сумата в размер на 2 547.26 лева - лихва /обезщетение/ за забава за периода от 21.05.2017 година до датата на подаване на исковата молба - 20.06.2019 година, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното погасяване на задължението. Претендира да бъдат присъдени направените от дружеството разноски по делото както в исковото, така и в заповедното производство.

Препис от исковата молба е връчен редовно лично на ответника по делото, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло дължимостта на посочените в исковата молба суми.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Няма спор по делото, а и от представения заверен препис на Договор за потребителски кредит PLUS-13611152 от 04.07.2016 година /л. 6 - 9 от гр.д. № 1164/2019 година на ГОРС/ се установява, че "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД - град София и ответникът са сключили договор, по силата на който дружеството е предоставило на ответника кредит в размер на 15 000.00 лева, като последният се задължил да я върне ведно с уговорената договорна лихва. Страните по договора са уговорили I „Застрахователна премия“ в размер на 3 744.00 лева, като застрахователната премия бъде платена директно на застрахователния агент "Директ Сървисис" както и „Такса ангажимент“ в размер на 375.00 лева. Общата стойност на договорените плащания е в размер на 25 441.92 лева, която сума страните са постигнали договорка да бъде платена на 96 броя месечни вноски, всяка в размер на 265.02 лева с падеж на първата – на 20.07.2016 година и падеж на последната – на 20.06.2024 година.

Посоченият в договора Годишният процент на разходите е 11.18%. В чл. 3 от Условията на договора страните са постигнали съгласие, че с всяка месечната вноска се изплаща част от главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разходите на кредитора по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата за кредитора. В чл. 5 от същите пък е уговорено, че при просрочие на две или повече месечни вноски, считано от датата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително с всички уговорени надбавки и с обезщетението за забава в размер на законната лихва върху всяка забавена вноска. В подадената по делото искова молба ищецът признава, че ответникът е извършил плащане за погасяване на задълженията по кредита в размер на 3 710.28 лева.

Видно от приложения по делото Сертификат №

PLUS-13611152 от 04.07.2016 година, ведно с ОУ за застраховка „Защита на плащанията“ на кредитополучателите на „Кредит Класик“ /л. 9-13 от гр.д. № 1164/2019 година на ГОРС/ на датата на сключване на договора за потребителски кредит между „Кардиф Животозастраховане, Клон България” и „Кардиф Общо застраховане, Клон България”, чрез „Директ Сървисис“ ЕАД - от една страна и ответника З.И.П. - от друга, е сключена застраховка „Защита на плащанията“ и „Злополука”, при общи условия, според която последният е дал съгласието си при настъпване на застрахователно събитие плащането да бъде извършено в ползва на „БНП Париба

Пърсънъл Файненс” ЕАД.

По делото е приложено и заверено копие на Стандартен европейски формуляр от 04.07.2016 година /л. 14 от гр.д. № 1164/2019 година на ГОРС/, въз основа на който е сключен Договор за потребителски кредит PLUS-13611152 от 04.07.2016 година.

От Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 година /л. 15-21 от гр.д. № 1164/2019 година на ГОРС / се установява, че кредитодателят се е съгласил да прехвърли на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД всички вземания, дължими на продавача от длъжници – физически лица, ведно с всички привилегии, обезпечения и другите им принадлежности, които включват и които ще се определят в списък – Приложение № 1. С писмено потвърждение по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД /л. 22 от гр.д. № 1164/2019 година на ГОРС/ цедентът е потвърдил, че изброените в Приложение № 1 от 14.03.2018 година /л. 23-25 от гр.д. № 1164/2019 година на ГОРС/ са прехвърлени на цесионера. Представеното по делото заверено копие на извлечение от Приложение № 1 от 14.03.2018 година са посочени номерът на договора за кредит, ЕГН и трите имена на кредитополучателя, датата на договора и остатъкът от него. Приложени са и две пълномощни във връзка с цесията /л. 26 и 27 от Приложение № 1 от 14.03.2018 година/.

Ищецът, в качеството си на пълномощник на цедента по договора за цесия /л. 28-31 от Приложение № 1 от 14.03.2018 година/ е изпратил до ответника две уведомителни писма от 19.03.2018г. и от 21.02.2019г. за извършените прехвърляния на задълженията му по процесния договор за кредит, както и за дължимостта на цялото задължение по договора за кредит. Видно от приложените по делото известия за доставяне, пратките са върнати като непотърсени. Препис от уведомителните писма и посочените по - горе пълномощни са връчени на ответника, ведно със съобщението по чл. 131 ГПК.

Съгласно заключението по счетоводната експертиза /л. 55-76/ на 05.07.2016 година по сметка на кредитополучателя в „Първа Инвестиционна банка“ АД е преведена отпуснатата с договора за потребителски кредит сума в размер на 14 625.00 лева. Вещото лице е посочило и допълнило в съдебно заседание, проведено на 19.02.2020 година, че размерът на уговорената главница е 14 999.96 лева, размерът на уговорената възнаградителна лихва по договора е в размер на 6 697.96 лева, а размерът на уговорената „Застрахователна премия е в размер на 3 744.00 лева, както и че общият размер на извършените плащания от страна на кредитополучателя възлизат в размер на 3 710.28 лева, като плащанията по кредита са преустановени на 20.08.2017 година. Отразено е, че постъпилите суми са отнесени в погасяване на задълженията по договора, както следва: 1 577.03 лева – на главницата, 1 590.25 лева – на възнаградителна лихва и 546.00 лева – на застраховката.

От приложеното по делото Ч.гр.д. № 663 по описа на

Районен съд – Горна Оряховица за 2019 година се установява, че във връзка с подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 05.04.2019 година е издадена Заповед № 767 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника З.И.П. за сумата в размер на 13 659.93 лева – непогасена част от главница по Договор за потребителски кредит PLUS-13611152 от 04.07.2016 година; 5 107.71 лв. - договорна лихва за периода от 20.04.2017г. до 20.06.2014г.; 2 199.23 лв. - обезщетение за забава, считано от 21.05.2017г. до 05.03.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението /05.03.2019 г./ до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 469.34 лв., представляваща направени по делото разноски. Заповедта за изпълнение е връчена редовно на длъжника, който в срока по чл. 414 ГПК е подал възражение срещу нея, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК на заявителя е указано, че може да предяви иск за вземането си.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на длъжника, който в срока по чл. 414 ГПК е подал възражение срещу нея и има за предмет посочените в заповедта за изпълнение суми. В случая по делото наред с иска с правно основание чл. 422 ГПК е обективно съединен в условията на евентуалност осъдителен иск за сумите, за които не е уважен установителния такъв.