Решение № 385 от 28.02.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 385 гр. София, 28.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Божидар Ив. Стаевски като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско дело № 20211100511909 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 20.10.2020 г. по гр.дело № 36183/2019 г., СРС, ГО, 128 с-в е отхвърлил исковете на ЕЛ. Б. Б., ЕГН ********** и Д. С.И., ЕГН **********, и двете със съдебен адрес гр.София, ул.“**** срещу Етажната собственост, находяща се в гр.София, ж.к. ****, представлявана от Г. С., за отмяна на решения на ОС, взети на 03.06.2019г.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищците ЕЛ. Б. Б., ЕГН ********** и Д. С.И., ЕГН **********, чрез пълномощника по делото адвокат Г.С., със съдебен адрес гр.София, ул.“**** с мотиви, изложени в жалбата. Твърди, че съдът не е съобразил обстоятелството, че ЕС не е представила доказателства кои лица и на какво основание са участвали в ОС, тъй като в новоизбраният УС има лица, които не са собственици, а има гласувани финансови въпроси, по които могат да гласуват само собствениците на имоти. Съдът не е съобразил възражението на ищците за кворума на събранието, който следва да се изчисли за собствениците и упълномощените лица, не е разгледал възраженията по чл.13 от ЗУЕС, като към поканата за събранието липсва приложен протокол на УС на ОС, което е 1 грубо процесуално нарушение на ЗУЕС, водещо до отмяна на всички решения на ЕС. Третият неправилен извод е относно пълномощните, като чл.14 от ЗУЕС задължава всеки пълномощник да представи към протокола и пълномощно с оглед правилното изчисление на законния кворум. Моли да бъде уважена въззивната жалба.

Въззиваемият ЕС, находяща се на адрес: гр.София, ж.к.“****, представлявана от председателя Г. С. не взема становище по въззивната жалба.

Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на правните норми, които уреждат условията за валидност на решениятапостановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.

От фактическа страна:

Предявен е иск с правно основание чл.40, ал.1 от ЗУЕС от ЕЛ. Б. Б., ЕГН ********** и Д. С.И., ЕГН ********** срещу Етажната собственост, находяща се в гр.София, ж.к.****, представлявана от Г. С., за отмяна на решения на ОС, взети на 03.06.2019 г.

Ищците ЕЛ. Б. Б. и Д. С.И. твърдят, че на 03.06.2019 г. е проведено Общо събрание на собствениците на етажна сграда, находяща се в гр. София, „****, за което бил съставен протокол. Сочат, че при вземане на решенията са допуснати нарушения по процедурата по свикване на събранието, материална незаконосъобразност и липса на кворум. Присъстващите на проведеното Общо събрание не се били легитимирали в какво качество участват в гласуването на решенията, не било изяснено кой присъстващ какви идеални 2 части от общите части на сградата представлява с гласа си. Присъставали лица, които твърдели, че са упълномощени да представляват собственици от етажната собственост, но пълномощните им не били поискани.

Предварително обявеният дневен ред не бил спазен при провеждане на събранието. Нарушени били установените в закона правила за избиране на управителен съвет (УС). Допуснато било нарушение на разпоредбата чл. 13, ал. 1 ЗУЕС във връзка със свикване на събранието. Не бил налице кворум.

Ето защо молят съда да отмени взетите решения на общото събрание на етажните собственици от 03.06.2019 г.

Ответникът етажната собственост на адрес: гр.София, ж.к.“****, представлявана от председателя на УС на ЕС оспорва иска като неоснователен

От правна страна:

Относно исковете с правно основание чл.40, ал.1 ЗУЕС, същите са конститутивни и с предмет субективно потестативно материално право на отмяна на незаконосъобразни решения на ОС на етажни собственици.

Етажната собственост, която не е учредила сдружение за управление, т.е. не е персонифицирана се управлява от общото събрание на етажните собственици, респективно на етажните собственици и обитателите чрез взетите от него решения. Тези решения се формират от успоредни волеизявления на мнозинството от присъстващите на събранието, насочени за постигане на определена цел. При решенията на етажната собственост няма насрещни права и задължения, както при сделките. Субективните предели на действие на решенията на общото събрание на етажната собственост са по широки от тези на многостранните сделки. След влизането им в сила решенията на етажните собственици са задължителни за всички етажни собственици, включително за тези които са гласували против, за неучаствалите във вземането им и за лицата, които по-късно ще станат етажни собственици или обитатели. Същевременно задължителността им отпада за лицата, които вече не са етажни собственици или обитатели, дори да са гласували за тях. В този смисъл те са особен вид многостранни актове, взети от неперсонифицирана група лица, насочени към постигане на обща цел. Законът - ЗС, ЗУЕС урежда специална процедура за вземането на тези решения, като регламентира начина на свикване, състав, представителна 3 власт гласуване, предметна компетентност. Спазването на тези правила е основание за действителността на решението. ЗС и ЗУЕС не урежда специални основания за нищожност на решенията на общото събрание на етажната собственост. Отликите между вземането на решенията от сключването на сделките, дори и многостранните са съществени, което е основание да се приеме, че решенията на етажната собственост не са сделки и за тях няма да се прилага ЗЗД. Законосъобразността на тези решения се определя от правилата за тях в ЗС и ЗУЕС, а не от ЗЗД. Специфичен е и контрола за спазването им. За разлика от нищожността на сделките, на която може да се позове всяка страна и заинтересовано лице безсрочно, контролът за законосъобразност на решенията на етажната собственост е съдебен, ограничен е със срок за предявяване на иска, който като процесуален е преклузивен и тече от узнаването на решението, извършено по реда за уведомяването за събранието- чл.40, ал.2 ЗУЕС. Ограничена е активната процесуална легитимация, като е предоставена такава само на собствениците на обекти от етажната собственост-чл.40, ал.1 ЗУЕС . Правомощията на съда са ясно дефинирани. Отмяната на решението на етажната собственост може да се иска при нарушаване на процедурата и при неспазване на императивни правни норми. Предмет на отмяна могат да бъдат само позитивни решения, т.е. такива с които е прието позитивно решение . Не подлежат на отмяна решенията, с които се отхвърля предложение, тъй като съдът не може да вземе решение вместо общото събрание. Ограничението на срока за съдебен контрол кореспондира на това, че и изпълнението на решенията е свързано със срок- чл.38 ЗУЕС. Уредена е специална процедура за изготвяне и оспорване съдържанието на протокола и за уведомяване на собствениците и обитателите за взетите решения. Определянето на срок за иска по чл.40 от ЗУЕС е съобразен и с това, че тези решения засягат широк кръг лица и отношения, включително и с трети лица, което изисква сигурност, налага се бързина, включително и при изпълнение на решенията. Неспазването на различни правила от предвидените за свикване и провеждане на общото събрание и за вземане на решенията не е равностойно, но законът не определя кои пороци водят до нищожност и кои до незаконосъобразност, като е оставил тази преценка на съда в рамките на съдебното производство. Затова извън определения от закона срок не може да се иска отмяна нито на нищожните, нито на незаконосъобразните решения. Тук е неприложим 4 принципа, че нищожност може да се установява без срок. В случаите, когато изобщо не е взето решение, ще се установява липсата на възникнало правоотношение между етажната собственост и етажните собственици и обитатели чрез установителен иск самостоятелно, или в производството по чл.415 ГПК след оспорване на вземането по издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК.

Предвид гореизложеното и видно от представените по делото документи, договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 05.01.1990 г., вписан договор на доброволна делба на недвижим имот от 20.03.2001 г., с нотариална заверка на подписите от нотариус М.К., рег.№ 200 от РНК и удостоверение за наследници на починалия съделител В.Г.И., ищците са собственици на индивидуални обекти в процесната етажна собственост, поради което са активно легитимирани да предявят иска. Освен това, предявеният иск е в рамките на 30-дневния срок по чл.40, ал.2 от ЗУЕС, поради което следва да се приеме, че е процесуално допустим.

Въззивният съд е инстанция, която решава спора по същество, поради което следва да изложи свои фактически и правни изводи по предмета на делото, така както е очертан с исковата молба и твърденията и възраженията на страните. Когато се касае до проверка на законосъобразността на решения на общото събрание на етажна собственост по реда на чл.40 от ЗУЕС, предметът на делото се определя от твърденията на ищеца за допуснати нарушения с оглед разпоредбите на ЗУЕС относно свикването, провеждането и вземането на решения от общото събрание, като във всички случаи тези нарушения трябва да са конкретно посочени. В рамките на подадената жалба въззивният съд не би могъл да отмени решение поради наличието на порок, който не е бил заявен с исковата молба или добавен по-късно по реда за отстраняване нередовностите в исковата молба или чрез изменение на иска.

Тези правомощия на въззивния съд и естеството на производството пред въззивната инстанция са разяснени в ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС и т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Отмяната на решение на общото събрание на етажната собственост поради наличието на порок, който не е бил въведен като предмет на спора, представлява изненада за страната, която не е обжалвала първоинстанционното решение и съответно не е организирала 5 защитата си срещу новото основание

/респ.незаконосъобразност/, възприето от въззивния съд. за нищожност

От представените по делото писмени доказателства се установява, че ОС на процесната ЕС е било свикано за 03.06.2019 г., за което е изготвена и поставена покана на 23.05.2019 г. съобразно от разеното в протокола, приложен по делото 7 дни преди датата на събранието , т.е. в срока по чл.13, ал.1 от ЗУЕС. В поканата за свикване на общото събрание е обявен дневния ред в 4 конкретно посочени точки, както и 5-та такава, озаглавена „разни“.

Неоснователно се явява твърдението във въззивната жалба, че към поканата за събранието липсва приложен протокол на УС на ОС, което е грубо процесуално нарушение на ЗУЕС, водещо до отмяна на всички решения на ЕС. Такъв протокол за поставяне на покана за свикване на общо събрание е приложен по делото на стр. 49, в него са отбелязани датата и часът на поставянето, както и лицата, които свикват общото събрание, а именно поименно посочените 7 броя собственици, т.е. спазена процедурата по свикване на ОС на ЕС по реда на чл.13, ал.1 от ЗУЕС, както и изискванията на визираната правна норма.

Самото ОС е свикано по реда на чл.12, ал.2 от ЗУЕС, а именно по инициатива на 7 собственика, притежаващи общо 36.024 % ид.ч. от общите части на сградата. Същите са изброени поименно с притежаваните от всеки един от тях идеални части в съобщението за свикване на събранието.

Неоснователно се явява и твърдението, че не става ясно кои лица и на какво основание са участвали в ОС. Присъстващите на ОС са посочени в приложения към протокола списък, в който са отразени идеалните части на всеки един собственик, като списъкът е на собствениците. Част от собствениците, а именно тези на ап.5, ап.6, ап.11, ап.12, ап.13, ап.17 и ап.20 са били представлявани от пълномощници, за което са представени изрични пълномощни, от които се установява, че не е нарушена забраната по чл.14, ал.4 от ЗУЕС. Спазено е изискването на чл.14, ал.5 ГПК, като са приложени копия от пълномощните на собствениците на ап. №№ 5, 6, 11, 12, 13, 17 и 20.